ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526
гр. Велико Търново, 29.11.2022 г.
Административен съд – гр. Велико
Търново, VII-ми адм.състав, в закрито съдебно заседание, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА
ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 422/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във вр. с чл.144 от АПК, съединено с такова по чл.175 от АПК.
Образувано е по Молба, вх. № 5517/21.10.2022г. в АСВТ, депозирани от името на Г. Д. Д. ***, действащ чрез упълномощения ***.
Същата съдържа изявление за изменение на постановеното по делото съдебно Определение № 24/13.10.2022г., в частта за разноските. Съображения се свеждат до това, че съдът неправилно преценил, че не е налице оттегляне на оспорения ИАА. Ответникът е дал повод за завеждане на делото и няма право на разноски при прекратяването му, но разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК била непълна и това следва да бъде преодоляно с приложението на чл.78, ал.2 от ГПК. С Молба вх. № 5518/21.10.2022г. в АСВТ, от името на Д. е направено искане да бъде отстранена допусната фактическа грешка в Определението, по реда на чл.247 от ГПК. Същата се изразявала в това, че липсвал диспозитив относно разпределяне на отговорността за разноските.
От името на ответното ТП на НОИ В. Търново е ангажиран Отговор по всяка от молбите, получили съответно вх. № 5637 и 5638 от дата 28.10.2022г. в АСВТ. ПП на ответника намира молбата за изменение на Определението в частта за разноските за неоснователна, т.к. не е налице оттегляне на акта, а отпаднал правен интерес за жалбоподателя. Не са налице основания за приложението на чл.247 от ГПК, т.к. липсата на осъдителен диспозитив е резултата на волята на съда да не присъди такива на ответника.
Съдът като съобрази данните по делото, приложимия закон и доводите на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е допустимо. Молбата за изменение на съдебното Определение, в частта за разноските, е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а ПП на страната е представил списък с разноските по чл.80 от ГПК в о.с.з./вж. л.142 от делото/. Налице е изобилна практика на касационната инстанция, че провеждането на процедурата по чл.248 от ГПК е процесуална предпоставка за касационен контрол на акта на първата инстанция в частта за разноските. Независимо, че по съдържание искането е оставено без уважение, АСВТ разполага с правомощието да преразгледа въпроса за разноските и да измени определението си в тази му част.
Разгледани по същество и двете посочени по-горе Молби на жаалбоподателя Д. са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради следните съображения:
По делото е постановено Определение № 24 по Протокол от о.с.з. на 13.10.2022г., с което жалбата на Г. Д. срещу Решение № 1012-04-85#1/12.04.2022г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, в съответната част, е оставена без разглеждане, поради отпадане на правния интерес на жалбоподателя да води производството, т.к. са представени доказателства, че исканата пенсия му е отпусната. Поради това на правно основание чл.159, т.4 от АПК производството по делото е прекратено. В тази връзка претенциите на страните за разноски не са уважени, за което са изложени мотиви, но няма осъдителен диспозитив. Докладчикът не е споделил виждането на защитата на жалбоподателя, че е налице оттегляне на оспорения акт, поради което приел, че не му се следват разноски в хипотезата на чл.143, ал.2 от АПК. По отношение искането на ответника е приел, че не му се следват разноски, т.к. е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК по предвиденото там изключение, тъй като счита, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Волята на съда е била разноските да останат така както са сторени.
Не са налице основания за изменение на постановеното Определение в частта за разноските, защото не се касае за хипотеза на оттегляне на оспорения административен акт. Такова изявление на АО по чл.156 от АПК по делото не е налично, нито необходимото съгласие на жалбоподателя по ал.2 на с.р. Основание за прилагане на нормата за разноски при оттеглен акт по аналогия не е налице. Поради това не му се следват разноски на основание чл.143, ал.2 от АПК. В случая въпросът с разноските е изрично уреден в АПК, поради което не се налага и субсидиарното приложение на чл.78, ал.2 от ГПК. От фактическа страна се установява отпаднал след предявяване на жалбата правен интерес. Прекратяване на производството в хипотезата на чл.159, т.4 от АПК. Поради това ответникът има възможност да претендира разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК, което е сторил. Но съдът е оставил това искане без уважение, т.к. приел, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, т.е. по изключение такива не му се следват. Именно поради това, че на ответника не се следват разноски липсва осъдителен диспозитив на Определението за разноските. Това е резултата на волята на съда да не присъди такива на ответника, а не фактическа грешка.
При допълването на решението по реда на чл. 250 ГПК съдът за първи път се произнася и в мотиви, и с диспозитив по съответната част от спорния предмет. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Действително, когато волята на съда се съдържа в мотивите към решението, но не е отразена надлежно в диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Но в случая такива предпоставки не са налице, макар да няма осъдителен диспозитив за разноските в Определението. Произнасянето по разноските не е идентично, нито аналогично на произнасянето по предявен иск в гражданското съдопроизводство. Отговорността на страните за разноски по делото се урежда от действащия към съответния момент закон, т.е. материалноправен институт. Отношенията между страната и съда във връзка с дължимостта на разноски за производството са процесуалноправни (отношения на власт и подчинение). Самата отговорност за разноски по делото е облигационно правоотношение, което макар и уредено от процесуалния закон е отношение между равнопоставени страни. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. При това съдът се произнася с осъдителен диспозитив, позитивен по съдържание като посочва кому се възлагат разноските и техния размер, въз основа на което влезлия в сила акт в тази си част е изпълнително основание. Не може да се очаква съдът да чете диспозитив за разноски в смисъл „не осъжда“, „оставя без уважение“, защото това е безсмислено и такъв диспозитив не е основание за издаване на ИЛ впоследствие.
Във връзка с горното, посочените в молбата на ПП на жалбоподателя практика на ВКС, вклч. мотивите по т.2А на ТР№ 4/14.03.2016г. по т.д. № 4/2014г. ОСГК на ВКС не са свързани с настоящия спор, касаят произнасяне по предявени искове, а не по искане за разноски. Доколкото не е налице идентичност, нито във фактическо, нито в правно отношение, съдът не ги съобрази при произнасянето си.
Поради тези съображения настоящият състав на АСВТ не намери основания да измени определението си в частта за разноските, нито да поправи диспозитива в тази му част
Определението, чието изменение се иска подлежи на обжалване, поради това такава е съдбата и на настоящото определение.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК и чл.175 от АПК, съдът в посочения състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТЯВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молби с вх. № 5517 и 5518, двете от дата 21.10.2022г., депозирани от името на Г.Д. за изменение на постановеното по делото Определение № 24/13.10.2022г., в частта за разноските и поправка в диспозитива му в същата част.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС на Републиката с ЧЖ, депозирана чрез АСВТ в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: