Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 14.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публично
заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от
административен съдия М. Стергиовска адм.д.№191 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 и сл. от ЗУТ, образувано въз основа на депозирана жалба от В.З.А., ЕГН ********** и Д.З.А. ЕГН **********
с адрес: *** против Заповед №
РД-25-313/07.06.2022г. на Кмета на Община Каспичан.
В жалбата се сочи, че с оспорената заповед на
основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ кметът на община Каспичан е наредил
премахването на строеж „басейн“, находящ се в УПИ ХІІ- 49 в кв.20 по плана на
кв. Калугерица, гр. Каспичан, като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Оспорващите сочат, че е възприето от административния орган наличието на
хипотезата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно: извършен строеж без инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж за обект „басейн“ с размери 12.10м на 4.20 м и средна дълбочина 1.03 м,
което означава, че е с обем 52.34 куб.м, поради което и на основание чл.147,
ал.1, т.4 от ЗУТ оспорващите считат, че за изграждането му не се изисква
одобрен инвестиционен проект или строителни книжа. Не се оспорва фактът, че
разрешение за строеж на басейна не е издадено.
Твърди се, че строежът е извършен преди
31.03.2001г. и независимо, че няма строителни книжа е бил допустим по времето когато е извършен, поради
което е търпим строеж и не подлежи на премахване. Оспорващите сочат, че не те
са възложители, доколкото са наследници
на имота придобит по наследство на 05.02.2016г. от баща им З.А.З..
Сочат, че единствените действия, които са предприели, е регистрация на басейна
в РЗИ-Шумен през 2019 г. В жалбата е изложено, че е изготвен проект за басейна
през м. юли 2021г. по време на проверка от ТСУ при община Каспичан, тъй като
били останали с впечатление, че това е изискване за доказване законността на
строежа. Твърди се, че към момента на изграждане на басейна, съгласно
действащия по това време ЗТСУ(отм.) и ППЗТСУ (отм.) не съществува някаква
специална регламентация за изграждането на басейни, на която този строеж да не
съответства. С оглед изложеното е отправено искане процесната заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Ответната
страна Кмет на Община Каспичан, редовно призован, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище на 04.10.2022 г. от юрисконсулт Р. М., редовно
упълномощена, в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата и моли
съда да я отхвърли като такава, както и да присъди юрисконуслтско
възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупонст,
съдът установи от фактическа страна следното:
Няма спор
между страните, а и от приложения нотариален акт за собственост на недвижим
имот №7, том IX, рег.№4964, дело №1149/2014 г., по описа на нотариус с район на
действие РС Нови пазар, се установи, че наследодателят на жалбоподателите З.А.З.
е признат за собственик на дворно място с площ 589 кв.м., ведно с построените в
него къща за гости с площ по данъчна оценка 230 кв.м. и навес с площ по данъчна
оценка 20 кв.м., находящи се в гр.Каспичан, кв.Калугерица, ул.Средна гора № 3,
съставляващо УПИ XII-49 от кв.20 по плана на кв.Калугерица, гр.Каспичан.
Съгласно Удостоверение за наследници от 24.08.2021 г., наследници на З.А.З.,
починал на 04.02.2016 г., са жалбоподателите В.З.А. и Д.З.А..*** бил сезиран с
жалба на 29.07.2021 г. от Т.Й.Т.с искане за проверка дали къщата за гости,
която е ремонтирана от жалбоподателите и построеният от тях басейн са законни.
Въз основа на тази жалба, Кметът на Община Каспичан е издал Заповед
№РД-25-419/23.08.2021 г., с която определил работна група в състав от шест
служители на общината, които да извършат проверка по подадената жалба, както и
е определен срок до 14.09.2021 г. да се представи становище и протоколи от
извършената проверка. С последваща Заповед №РД-25-420/23.08.2021 г. кметът на
Община Каспичан е определил трима служители за контрол на строителството в
Община Каспичан, а именно инж. Ж. Р.– началник отдел „ТСУ“, Л. Л. – главен
специалист „ТСУ“ и инж. И.Л.- главен специалист „ТСУ“, които да извършат проверка
досежно законността на извършеното строителство и спазване на ЗУТ. Със същата
заповед на наследниците на З.А.З. е наредено да осигурят свободен достъп до
имота с оглед извършване на проверката.
На
25.08.2021 г. определените трима служители от отдел „ТСУ“ при Община Каспичан
извършили проверка, чийто констатации са обективирани в Констативен акт /КА/ №4
от 25.08.2021 г. Било установено, че строежът „басейн“, находящ се в УПИ ХІІ-
49 в кв.20 по плана на кв. Калугерица, гр. Каспичан, ул.Средна гора №1 е
собственост на наследниците на З.А.З.. Установено е също, че процесният строеж
се намира в имот с идентификатор 36587.505.49 по КК на гр.Каспичан,
представляващ УПИ XII-49, кв.20 по плана на гр.Каспичан, кв.Калугерица, разположен
в източната част на имота с общи размери 12.10 м./4.20 м., с променлива
дълбочина от 0.6 м. до 1.47 м. и представлява стоманобетонна монолитна
конструкция, покрит с облицовъчни плочки.
Установено е, че строежът е извършен без одобрени
проекти и без разрешение за строеж, съставляващо нарушение по чл.148 ал.1 от ЗУТ, както и възложители на строежа са наследниците на З.З. – В.А. и Д.А..
Посочено е в КА, че същият се явява основание за започване на административно
производство по чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на строителството.
Констативният акт бил връчен чрез залепване на входната врата на обекта и на
таблото за съобщения на Община Каспичан на 11.02.2022 г., като в него било
разяснено правото да се депозират възражения в 7-дневен срок, считано от
11.02.2022 г. КА е подписан и от двама свидетели, доколкото извършителите на
строежа са отсъствали, а при проверката е присъствал наемателят на обекта. Към КА
са приложени и снимки на строежа.
Жалбоподателите депозирали Възражение
рег.№94-00-787-005/18.02.2022 г., адресирано до Кмета на Община Каспичан, в
което посочили, че всички постройки в поземления имот са изградени преди
31.03.2001 г., отговарят на техническите правила и норми и не противоречат на
градоустройствените планове, поради което са търпими и не подлежат на
премахване.
С оглед
така депозираното възражение и наведеното твърдение за търпимост на строежа с
писмо от 25.03.2021 г. от жалбоподателите е изискано да представят
доказателства в тази насока, а именно нотариално заверени декларации относно
годината на построяване, нотариално заверено съгласие за строежи на граница от
собствениците на съседните имоти, конструктивни становище и геодезическо заснемане
на сградата, като няма данни жалбоподателите да са представили такива
доказателства по преписката.
Въз основа
на образувана преписка № 94-00-787/29.07.2021 г. по жалба от Т.Т.и съставения
КА №4/25.08.2021 г. и на основание чл.225а ал.1 във вр. с чл.225 ал.2 т.2 и
чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, Кметът на Община Каспичан издал оспорената в настоящото
производство Заповед №РД-25-313/07.06.2022 г., с която е наредено на
жалбоподателите да премахнат незаконно изграденият строеж „басейн“, находящ се
в УПИ ХІІ- 49 в кв.20 по плана на кв. Калугерица, гр. Каспичан, ул.Средна гора
№1, както и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за
премахване на незаконния строеж.
Административният орган е приел, че строежът е шеста категория по смисъла
на чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ – строеж по чл.147 ал.1 т.4 от ЗУТ.
Имотът е собственост на наследниците на З.А.З.,
като строежът е извършен от наследниците на З.З., а именно от жалбоподателите В.А.
и Д.А.. Строежът се намира в имот с идентификатор 36587.505.49 по КК на
гр.Каспичан, представляващ УПИ XII-49, кв.20 по плана на гр.Каспичан,
кв.Калугерица, разположена в източната част на имота, с общи размери 12.10
м./4.20 м., с променлива дълбочина от 0.6 м. до 1.47 м. и представлява
стоманобетонна монолитна конструкция, покрит с облицовъчни плочки.
Прието е от органа, че строежът е осъществен без
одобрени проекти и без разрешение за строеж, съставляващо нарушение по чл.148
ал.1 от ЗУТ. Въз основа на това административният орган заключил, че се касае
за строеж, който е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и е
разпоредено неговото премахване.
Процесната
заповед е съобщена на жалбоподателите на 09.06.2022 г., срещу която е подадена
жалба пред Административен съд град Шумен, чрез административния орган на
21.06.2022 г.
По делото
е представена и приета цялата административна преписка по издаване на
оспорената заповед.
В хода на
съдебното производство, по искане на оспорващите съдът допусна при режим на
водене трима свидетели, както и с оглед разпределение на доказателствената
тежест е предоставена възможност да формулират въпроси, предмет на СТЕ по
спорните въпроси.
С определение от 20.10.2022 г. съдът отмени
определение за допускане до разпит на свидетели, тъй като такива не се явиха в
насроченото съдебно заседание по делото, както и, независимо от надлежното
уведомяване на двамата оспорващи на 10 и 19.10.2022 г., задачи за експертиза не
бяха формулирани.
От така установеното фактическо положение съдът
достигна до следните прави изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.215 ал.4
от ЗУТ и от лица, разполагащи с правен интерес от нейното оспорване, доколкото
същите са адресат на заповедта, поради което жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, след проверка на
административния акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК, съдът приема, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:
При преценка на законосъобразността на атакувания
административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е
длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Правомощията по премахване на строежи от четвърта
до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ или на части от тях, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ в редакцията към датата на издаване на процесната заповед са на кмета
на общината или упълномощено от него длъжностно лице по арг. на чл. 225а ЗУТ. Строежът е шеста
категория, съгл. чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ – строеж по чл.147 ал.1 т.4 от ЗУТ.
Процесната заповед е издадена от кмета на Община Каспичан, поради което актът е
издаден от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и
материалноправна компетентност.
При издаване на процесната заповед е спазена
установената от закона форма. Посочени са издателят на заповедта, нейният
адресат, строежът, по отношение на който е разпоредено премахването, изложени
са фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат
възражения в 7-дневен срок. В настоящия случай в обстоятелствената част на
заповедта е налице позоваване на Констативен акт № 4/25.08.2022 г., който е
доведен до знание на оспорващите, удостоверено с подпис. В законоустановения
срок след връчването на КА са депозирани възражения, които са обсъдени от
административния орган. В оспорената заповед правилно е определена категорията
на строежа – шеста.
Констатациите от проверката, отразени в
констативният акт, послужили като основание за издаване на процесната заповед,
не са оборени от събраните по делото доказателства. КА има доказателствена сила
за съществуване, местоположение и вид на строежа. Последно посоченото подлежи
на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост, каквито не са
изложени. Възприето е, че евентуални процесуални нарушения при съставяне на
акта не опорочават съществено заповедта за премахване на строежа, ако
предпоставките на упражненото с нея правомощие са осъществени /Решение № 11071 от 25.09.2017 г., ВАС/.
Констатациите на техническите органи може да се потвърдят или да се опровергаят
от събраните по делото доказателства, което е определящо за законосъобразност
на оспорената заповед.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща
правни и фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията,
съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите,
които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на
разпореждането за премахване. Оспорващите не са ангажирали доказателства,
опровергаващи констатациите на административния орган.
В случая от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че е осъществен строеж от шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи,
представляващ допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, за който по силата на ал. 2 от същата разпоредба е необходима виза за
проектиране. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни
се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и
санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите
на имота. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ за басейни с обем до 100 куб. м. в оградени поземлени площи не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж, а съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗУТ за строежите по ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 17 се представя становище
на инженер-конструктор с указания за изпълнението им, а в случаите по т. 14 -
се представят становища на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на
инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението
им, и становище, с което са определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа. За строежите по ал. 1, т. 14а се представят становище
на инженер-конструктор и/или електроинженер с чертежи, схеми, изчисления и
указания за изпълнението им и допълнително споразумение към договора за достъп
и пренос, сключено между крайния клиент и оператор на електропреносната или на
съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа.
В настоящият случай, за изградения обект
"басейн" няма представено становище от инженер конструктор, както и
няма издадени виза за проектиране и разрешение за строеж. По делото е представен
Технически проект, част: конструкции /стр.46 и сл./ от проектант – инж. Андрей
Маринов, но не се твърди, а и липсват доказателства, че същият е послужил за
издаване на разрешение за строеж.
Събраните
в хода на производството писмени доказателства установяват по категоричен и
безспорен начин, че жалбоподателите са извършили процесния строеж без
необходимите за това строителни книжа. Тези факти са отразени в съставения
констативен акт. По своя характер това доказателство съставлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл.179 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, по
установените форма и ред. По силата на закона той има материална
доказателствена сила относно отразените в него факти. Оспорващите не ангажираха
доказателства, които да ги опровергаят.
В
оспорената заповед е посочено, което съдът приема за установено, че по
действащия устройствен план – План за регулация и застрояване, одобрен със
Заповед №РД-25-83 от 21.05.1993 г. на Кмета на Община Каспичан, е предвидено по
плана за застрояване основно застрояване – свободно жилищно
застрояване-приложено, като допълващо застрояване не е предвидено.
Основният
спор в настоящото производство се свежда до факта дали строежът е търпим.
Както бе
посочено по-горе жалбоподателите в настоящото производство не ангажираха
доказателства за установяване на това тяхно твърдение. Към жалбата са приложени
писмени декларации от три лица, сочещи, че изграждането на басейна е станало преди
31.03.2001 г. от техния баща. Тези декларации са представени едва с жалбата
срещу атакуваната заповед, т.е. в съдебното производство, където същите не
притежават доказателствена стойност, доколкото по съществото си съставляват
писмени свидетелски показания, които не са допустими в съдебното производство.
От друга страна, по реда на чл.170 ал.1 и 3 от АПК съдът е разяснил на
оспорващите, че е в тяхна тежест да докажат, че процесният строеж е търпим,
както и по тяхно искане е допуснал до разпит трима свидетели за установяване на
посоченото обстоятелство, както и е предоставил възможност за формулиране на
задачи за СТЕ.
В проведеното следващо открито съдебно заседание
обаче жалбоподателите не ангажираха допуснатите свидетели, нито поискаха
назначаване на СТЕ.
С оглед изложеното съдът приема за недоказано
твърдението на жалбоподателите, че процесният обект „басейн“ е изграден преди
31.03.2001 г., което изключва възможността за квалифицирането му като търпим
строеж по смисъла на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ или §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Същите не могат да се квалифицират и като търпими строежи по смисъла на §16
ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗУТ, чл.184 от ПЗР на ЗУТ или §127 ал.3 от ПЗР на ЗИДЗУТ,
предвид липсата на подадена декларация, респ. заявление за узаконяване в регламентираните
в цитираните разпоредби срокове, за което не се представиха доказателства, а и
не се твърди и от жалбоподателите.
Видно от приложения
по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот №7, том IX, рег.№4964,
дело №1149/2014 г., по описа на нотариус с район на действие РС Нови пазар,
наследодателят на жалбоподателите З.А.З. е признат за собственик на дворно
място с площ 589 кв.м., ведно с построените в него къща за гости с площ по
данъчна оценка 230 кв.м. и навес с площ по данъчна оценка 20 кв.м., находящи се
в гр.Каспичан, кв.Калугерица, ул.Средна гора № 3, съставляващо УПИ XII-49 от
кв.20 по плана на кв.Калугерица, гр.Каспичан, в който не фигурира съществуващ
басейн.
С оглед
гореизложеното съдът приема за установено, че са налице основанията за
незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. По делото се установи,
че изграденият и предмет на спора строеж, съгласно представеният по делото КА №4
от 25.08.2021 г., чиито констатации не бяха оборени в настоящото производство,
е извършен без необходимите строителни книжа и документи, поради което е
изграден в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.148
ал.1 от ЗУТ "строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон", като такова разрешение в случая липсва.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
необходимите одобрени проекти и/или разрешение за строеж. Едновременната
употреба на двата съюза сочи, че не е необходимо двете предпоставки да са
налице кумулативно, за да се приеме, че строежът или част от него са незаконни.
Достатъчно е наличието само на една от двете. В настоящия случай безспорно се
установява, че строежът е реализиран без надлежно издадено разрешение за строеж
поради което правилно е квалифициран от административния орган като незаконен
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Ето защо съдът приема, че компетентният административен орган с
издаване на процесната заповед правилно е приложил материалния закон. Безспорно
е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, поради
което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване и такава за
реализиране на регламентираната процедура за търпимост на строежа /с оглед
периода на изграждането му/ е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във
вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ,
подлежащ на премахване.
Заповедта е съобразена и с целта на закона - да се
премахва незаконното строителство.
С оглед на изложеното заповедта е издадена от
компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма, при липса на
съществено нарушаване на административно производствените правила, в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и направеното своевременно
искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че такова следва да бъде присъдено в размер на 100.00 лв., поради
което жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Каспичан,
представлявана от Кмета сумата в размер на 100.00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът,
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на В.З.А. и Д.З.А. ***,
против Заповед №РД-25-313/07.06.2022 г. на Кмета на Община Каспичан за
премахване на незаконен строеж „басейн“, находящ се в УПИ ХІІ- 49 в кв.20 по
плана на кв. Калугерица, гр. Каспичан, ул.Средна гора №1, издадена на основание
чл.225а от ЗУТ.
Осъжда В.З.А. с ЕГН ********** и Д.З.А.
с ЕГН ********** ***, да заплатят на Община Каспичан, представлявана от Кмета,
сумата в размер на 100.00 /сто лева/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
На
основание чл.138 ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: