РЕШЕНИЕ
№ 1366
гр. Бургас, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20232120100104 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от К. А. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, срещу „Победа” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин, № 15, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно
уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 71/29.09.2022г. на
изпълнителния директор на „Победа” АД -М.Ч. и съответно отмяна на
същата, възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди прекратяване на
трудовото правоотношение длъжност „***“ при ответника, осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 8700 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което същата е останала без
работа поради незаконното уволнение, за периода от 08.10.2022г. до
08.04.2023г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.01.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърденията са, че по силата на сключен трудов договор между страните
ищцата е заемала длъжността „***“ в ответното дружество повече от 15
години, като е изпълнявала съвестно трудовите си задължения. Ищцата сочи,
че след назначаването на Д.Б. като „***“ в дружеството, към нея е започнало
тенденциозно отношение от негова страна. Поради заболяване /прекаран ***/,
считано от 07.09.2022г. ищцата изляла в продължителен отпуск по болест.
Въпреки, че още същия ден уведомила работодателя си за това, на същата
дата - 07.09.2022г. на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, което тя подписала
под натиск. По време на ползвания отпуск поради болест, в деня, в който
ищцата уведомила работодателя си, че отпускът е продължен с още един
месец, бил направен опит да й бъде връчена процесната Заповед №
71/29.09.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328,
ал.1, т.2 от КТ, но ищцата отказала да я получи. Сочи се, че от заповедта не
става ясно от кой момент влиза в сила новото щатно разписание, в което не
1
фигурира длъжността на ищцата, оспорва се да е извършван подбор, като се
твърди, че процесното уволнение е изцяло поради лично отношение.
Отправеното по същество искане до съда е за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
С депозирания в срок отговор на исковата молба се застъпва становище
за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенцията, като се твърди, че искът е предявен
след 2-месечния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Оспорват се като неверни
изложените в исковата молба твърдения във връзка със законосъобразността
на уволнението и причините за него, като се застъпва, че същото е извършено
в съответствие с изискванията на закона и се излагат подробни съображения в
тази насока. Доколкото ответникът счита, че правоотношението му с ищцата е
законосъобразно прекратено, считано от 08.10.2022г. - с изтичането на срока
на предизвестието, моли за отхвърляне на иска за отмяната му и съответно на
обусловените от него претенции за възстановяване на ищцата на заеманата
длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа. Претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, съобразно
критериите за посоченото прекратително основание.
Не е спорно и видно от трудов договор № 73 от 07.05.2008г., ищцата е
заемала длъжност „***“ в ответното дружество. На 07.09.2022г. на К. е
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение след
изтичане на 30 дни, на основание чл. 326, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 328, ал.
1, т.2, предложение второ от КТ – съкращаване на щата. Предизвестието е
връчено лично на К. К., като по делото остана недоказано твърдението, че
работодателят е принудил същата да го подпише.
Съгласно чл. 335, ал. 2, т.1 от КТ, трудовият договор при прекратяване
с предизвестие се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, т.е. в
настоящия случай на 08.10.2022г. Издадена е заповед № 71 от 29.09.2022г., с
която работодателят на основание чл. 328, ал. 1, т.2, предложение второ от
КТ, прекратява трудовото правоотношение на К. К., считано от 08.10.2022г.,
поради съкращаване на щата, утвърдено със Заповед № 205 от 22.08.2022г. на
Изпълнителния директор и Протокол за извършен подбор на 01.09.2022г.
Направено е възражение от ответника за погасено право на иск, с оглед
разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 КТ, според която исковете по
трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват
в двумесечен срок, който започва да тече от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. Давностният срок за предявяване на иска за
възстановяване на предишната работа с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ е двумесечен по чл. 358, ал. 1, т. 2 предл. последно от Кодекса на труда
/Тълкувателно решение № 1 от 12.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСГК/.
Началният момент, от който започва да тече двумесечният срок, в който
страната може да оспори чрез иск законността на прекратено трудово
правоотношение е моментът, в който заповедта за уволнение е породила
правното си действие. Трудовото правоотношение е прекратено на 08.10.2022
год. с изтичането на посочения в предизвестието и в заповедта срок, съгласно
чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ. От този момент заповедта е породила правния си ефект,
трудовото правоотношение е прекратено и срокът за оспорване на
уволнението е започнал да тече. В настоящият случай това е датата
08.10.2022г. и тъй като исковата молба е подадена на 09.01.2023г., след
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ съдът приема, че правото на иск е
погасено. Изтичането на давностния срок по чл. 358 от КТ погасява правото
на иск и е основание за неговото отхвърляне.
Исковата молба, с която са предявени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2
2 КТ, е подадена в съда на 09.01.2023г., т.е. месец след изтичане на
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Следва да се отбележи, че
депозираната жалба-възражение в вх. № 22105346/05.10.2022г. в Инспекцията
по труда от К. К. срещу „Победа“ АД не представлява искова молба за
признаване на уволнението за незаконно, неговата отмяна и възстановяване
на предишната работа, която искова молба да е подадена до некомпетентен
орган. Видно е от съдържанието на същата, че К. е сигнализирала
Инспекцията по труда относно некоректен работодател, който й е връчил
предизвестие за прекратяване на трудовия й договор по време на отпуска й по
болест и се иска съдействие и проверка по случая. Жалбата предхожда датата
на прекратяване на трудовото правоотношение и съответно в нея няма искане
за отмяна на уволнението и възстановяване на работа. Ето защо на
08.11.2022г., след извършена проверка на трудовото досие в дружеството,
присъствените форми, ведомости за заплати и др., Дирекция Инспекция по
труда Бургас е уведомила жалбоподателя, че няма правомощия да отменя
предизвестие за прекратяване, каквото е било отправеното искане, но е
информирана К., че би могла да защити интересите си пред компетентния
районен съд. Доколкото в жалба-възражение с вх. № 22105346/05.10.2022г. не
е имало такова искане, то не е препратено служебно на съда. РС - Бургас е
сезиран с иск-молба на 09.01.2023г. Поради това възражението за изтекла
погасителна давност се явява основателно, а претенциите на ищцата да бъде
признато уволнението за незаконно и да се отмени Заповед № 71/29.09.2012г.,
както и да се възстанови на предишната работа, с оглед сезирането на съда с
тези искания след двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, което не
позволява да се реши спора по същество, следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
давността е тригодишна (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ), което означава, че
претенцията на ищцата по отношение на този иск не е погасена по давност,
поради което следва да се разгледа по същество. Този иск предпоставя
незаконно уволнение. Следователно прекратяването на трудовото
правоотношение трябва да е признато за незаконно и заповедта за това трябва
да е била отменена като незаконна. Следва ищецът да докаже и втората
предпоставка за уважаването на иска, а именно, че е останал без работа
поради незаконното уволнение, както и че е налице причинна връзка между
двете. В настоящия случай не се доказа незаконосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и „Победа” АД,
тъй като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се явяват неоснователни като
погасени по давност, което не позволява на съда да обсъжда по същество
законността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. При
това положение съдът не може да приеме за доказана и претенцията на ищeца
по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което и този иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съобразно приложения
списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
****, срещу „Победа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ № 15, искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на
ищеца, извършено с предизвестие изх. № 361/02.09.2022г. и със Заповед №
71/29.09.2022г. на Изпълнителния директор на „Победа” АД и за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “***”, като
3
погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***,
срещу „Победа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Одрин“ № 15, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225 КТ за осъждане работодателя да заплати обезщетение в размер на 8700
лева за времето, през което е останал без работа за периода от 08.10.2022г. до
08.04.2023г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., *** да заплати на
„Победа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Одрин“ № 15, сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от датата, обявена в съдебно заседание – 19.06.2023г.,
съгласно разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4