Р Е Ш Е Н И Е
№ 261854 29.06.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА
БОЕВА
при участието на
секретаря: Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8968 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от З.Б.Г., ЕГН **********
против „ Терра кредит” ООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор
за потребителски кредит № .., по силата на който получила 2000 лева, платими на
42 седмични погасителни вноски, всяка в размер на по 101,57 лева, при уговорен
лихвен процент в размер на 40%; годишен процент на разходите в размер на
49,14%; застраховка „злополука и заболяване”, с премия от 15 % месечно, който
бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, ЗПК.
Поради недействителност на договора, получените суми
над върнатата главница били без правно основание. Моли за присъждане на 5529
лева - получена без основание, ведно със законната лихва, считано от постъпване
на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва претенцията.
Признава изписването на договора с шрифт по – малък
от 12. Оспорва плащането на общо 7529 лева. Твърди, че дори договорът да бъде
обявен за недействителен, сумата за застраховка е дължима, т.к.
застрахователните премии са преведени на застрахователя и пороците в единия
договор не се отразявали на другия. Били налице самостоятелни правоотношения,
между различни субекти. С оглед изложеното и доколкото сумите за застраховка не
били получени от ответника, се моли за отхвърляне на иска. Не се претендират
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно ответника – в хода на процеса, първоначално
е променено наименованието на фирмата на дружеството, след което същото е
заличено като търговец, а негов правоприемник, съобразно вписванията в публично
достъпния ТР, е дружество „Терра Лизинг“ АД, спрямо което следва да бъде
постановено решението по делото /чл. 227 ГПК/.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата,
че: между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ..., по
силата на който ищцата получила 2000 лева; че текстовата част на договора е
изписана с шрифт по – малък от 12.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като
съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Сключеният договор по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на
кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, на която се
позовава ищецът, регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на
съглашението с шрифт не по – малък от 12. Ответникът признава, че това
изискване не е спазено. Чрез направеното признание на факти, ответникът по
същество се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна
и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно и
фактическо положение, което води до съвпадение на насрещните позиции на
страните.
Според чл. 175 ГПК, направеното признание следва да
се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Съобразно
представените доказателства и позицията на ответника, съдът счита, че е налице
една от предвидените в закона специални предпоставки за недействителност на
договора.
Отделно - в случая, не са спазени и изисквания на
чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на
това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР
и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Също
така - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на
чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи.
Поради
това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето
на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на иска. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
заема, но не и лихви или други разходи.
Относно плащанията – като взе предвид представените
от ищеца разписки за плащане /неоспорени в срок/, част от данните от
заключението на ССЕ, както и представената информация от ответника за извършени
погашения по кредита в размер на общо 5617,34 лева, които се признават от ищеца
в ПЗ /в тази сума са включени всички плащания
според разписките/, съдът приема, че това е действително платената сума по
процесния кредит /за пълнота – посоченото в ССЕ за плащане на 29.09.2015 г. от
3320 лева не се възприема, т.к. видно от съдържанието на самата разписка /л.44/
- на тази дата е платена сумата от 1000 лева, както е отразено и в справката на
отв. дружество и се признава от ищцата/.
При платена сума от общо 5617,34 лева, предвид
недействителността на договора, ищецът дължи връщане само на чистата стойност
на кредита от 2000 лева. Разликата от 3617,34 лева
следва да бъде върната, т.к. е получена без правно основание.
Относно възраженията, че сумите за платена застр.
премия не подлежали на връщане. Според
§1, т.1 ДР ЗПК - „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.“.
Нормата на чл. 23 ЗПК е пределно ясна – дължи се
само чистата стойност на кредита, т.е. предоставените в заем средства, в размер
на 2000 лева, но не и лихви и други разходи. Застр.
премии се включват в общия разход по кредита и при недействителност на
договора, ако са платени, подлежат на връщане. Отделно – по делото не са
ангажирани доказателства, че сумата от 1917,72 лева, с която се поддържа да са
погасени премии, действително е преведена от ответното дружество на сочения
застраховател „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ. Поради изложеното, възраженията
в ОИМ не се споделят.
С оглед горното, искът е доказан по основание и
размер до сумата от 3617,34 лева, до която следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва като последица, а за разликата отхвърлен – като неоснователен
/не се доказва плащане на пълната сочена сума от 5529 лева над главницата/.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78,
ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и
док. за сторени такива от 222 лева – ДТ и 150 лева – депозит ССЕ. По съразм. се
дължат 243,38 лева.
Претендира
се адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.3 и ал. 9 НМРАВ, възлиза на сумата от 1104,20 лева с
ДДС по съразмерност, която следва да бъде присъдена лично на пълномощника.
Ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски, нито е представил доказателства
за сторени такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Терра Лизинг“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Арсеналски” № 11, ет.3, ап. 3
/като правоприемник на заличения в хода на процеса първоначален ответник „Терра
кредит” ООД, ЕИК *********/ да плати на З.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 3617,34 лева /три хиляди
шестстотин и седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ - получена без
основание сума по договор за потребителски кредит № .., ведно със законната лихва, считано от постъпване
на исковата молба в съда – 30.05.2019 г. до окончателното погасяване, както и
общо 243,38 лева /двеста четиридесет
и три лева и тридесет и осем стотинки/ - разноски по делото по съразмерност,
като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на разликата
над уважения до пълния предявен размер от 5529 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Терра Лизинг“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Арсеналски” № 11, ет.3, ап. 3
/като правоприемник на заличения в хода на процеса първоначален ответник „Терра
кредит” ООД, ЕИК *********/, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.,
да заплати на а. Д.Г.Б.,***, сумата от 1104,20
лева с ДДС /хиляда сто и четири лева и двадесет стотинки/ - адвокатско
възнаграждение по съразмерност за процесуално представителство на ищеца З.Б.Г. в
производството по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
IBAN:
*** – ….
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП