Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. П.,01.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№4957 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Т.Я.П. и Е.Й.П. с ЕГН **********
*** ищецът „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н., О. Л.,
Д. Х. и И. Х. Г. твърди, че в срока по
чл.415 от ГПК и в изпълнение на разпореждане на РС-П. по ч.гр.д.№2335/2018г по описа на ПРС
предявява настоящия иск относно вземанията си срещу солидарните длъжници и
ответници в настоящото производство по
сключен с тях договор за револвиращ заем №********** за вземане в общ
размер на 7639.86лв. Твърди се, че горния договор е сключен на 06.10.2010г.
между ищцовото дружество като кредитор и от друга страна Т.Я.П. като длъжник и Е.Й.
Панойотова като солидарен длъжник.Втория ответник като солидарен длъжник по
силата на закона / чл.121 от ЗЗД и по силата на договора отговаря за
задълженията на първия ответник. Твърди се, че договорът е сключен при посочени
от ответника параметри, посочени в раздел „Параметри на искания револвиращ
заем“ от договора. Съгласно т.2 от общите условия това е молба от клиента за
отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер,
одобрен от кредитора. В точка 2 от общите условия е описан начина на попълване
образеца за договора за револвиращ заем като е посочено , че същият се попълва
съвместно от потребителя с кредитния експерт до раздел V. Попълнения образец проекто-договор на представлява
договор за кредит, а съгласно общите условия е искане от клиента за отпускане
на заем до размер на посочения или по-малък. При кандидатстване потребителят
попълва желаните от него финансови параметри в точка V, като подписаният от длъжниците проекто договор има роля
на молба за отпускане на заем. По преценка на клиента , той може да се откаже
от случения договор най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено
известие за отказ от договора на адреса а кредитора. Длъжникът не се е отказал
от сключения договор, усвоил е паричните средства, които са отпуснати
първоначално. Изпълнявал е задълженията си по договора, като в един определен
момент са погасявани вноските.
Параметрите на сключения договор са както следва: общо задължение по договора в
размер на 8878.52лв., включващо: сума за изплащане на заема -3000лв., срок на
заема 36 месеца, размер на вноската 246 лв., дата на погасяване – 10 то число
на месеца, годишен процент на разходите -139%, годишен лихвен процент -91.32%,
лихвен процент на ден -0.25%, сума на изплащане на револвинга-2066лв.,
договорно възнаграждение при револвинга-3838 и размер на револвинга -5904лв.
Твърди се, че договорът е сключен при общи условия , неразделна част от същия,
които са предадени на клиента при подписването им и той е декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки и се задължава да ги
спазва. Твърди се, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора като е превел на 07.10.2010г по банковата сметка на първия ответник
сумата от 3000лв. От своя страна ответниците са поели насрещно задължение да
погасяват предоставения им заем на
месечни вноски в размер и срокове ,
според погасителен план, който е неразделна част от договора за револвиращ
заем. Изготвен е погасителен план с определени 36 равни месечни вноски всяка с
размер на 246 лв. и с падеж – 10 то число на съответния месец. Твърди се, че
длъжникът е направил само 5 погасителни вноски и една частична вноска , след
което не е извършвал никакви плащания . Съгласно чл.10.3.1 от Общите условия на
договора в случай, че клиента просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е
необходимо кредиторът да изпраща на клиента/ съдлъжника уведомление, покана ,
предизвестие или други. Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответниците,че за ищеца съществува вземане в общ размер на 7 639.86лв., представляващи
неизплатено парично задължение, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.Претендират се
направените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищеца ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез особения им представител, е подаден
писмен отговор, с който е оспорва предявения иск. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност. На следващо място се оспорват договорните клаузи
за лихва като нищожни. Твърди се, че уговорения размер на възнаградителна лихва
е в противоречие с добрите нрави, поради което клаузите в договора, с които са уговорени годишен лихвен
процент в размер на 91.32% и лихвен процент на ден в размер на 0.25% са нищожни
на основание чл.26, ал.1 , предл.3 от
ЗЗД . Касае се за потребителски договор, при който едната страна „потребителя“
е по-слаба икономически страна и се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПП.
Накърняването на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип било
той изрично формулиран или проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа
на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Сочи се, че е налице трайно установена
практика на Върховен касационен съд, която посочва добросъвестния и
съответстващия на добрите нрави/ като ограничение на свободата на волята/
предел на волята на страните за заплащане на възнаградителна лихва , а именно:
три пъти размера на законната. Оспорва се дължимостта на посочената в исковата
молба сума в размер на 5904 лв., представляваща револвинг, както и договорно
възнаграждение при револвинга в размер на 3838лв. Не става ясно как са
формирани тези суми и на какво правно основание те са дължими, тъй като
надвишават два пъти размера на предоставения заем.Прави се възражение, че
уговорката за револвинг на договора за заем и за договорно възнаграждение при
револвинга е нищожна като противоречаща на императивните норми на чл.10а, ал.2
, предл.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК, както и разпоредбата на чл.143 във вр.с
чл.146 от ЗЗП както и че е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Моли се съда на отхвърли предявения иск.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания,
чрез представените по делото писмени бележки, инкорпорирани в молба вх.№23516/
09.10.2019г.
В
съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват. От особения
им представител е подадена молба, с която заявява, че поддържа възраженията
си,релевирани с писмения отговор.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2335/2018г. по описа на РС-П.,
че със заявление, депозирано на 08.06.2018г.ищецът в настоящото производство е
отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Издадена е Заповед №1223/13.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците Т.Я.П. с ЕГН ********** и Е.Й.П. с ЕГН **********/
ответтниците по делото/ да заплатят солидарно на „П. к. Б.“ЕООД общо сумата от
7 639.86лв. главница , сумата от 21.75лв. лихва за забава от 11.11.2010г
до 05.07.2011г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
-07.06.2018г до окончателното изплащане.В заповедта изрично е отразено, че
вземането произтича от следните обстоятелства: непогасени задължения по договор
за потребителски кредит №********** от 07.10.2010г. Тук е момента да се посочи, че в т.12 от заявлението
заявителят е изложил подробно обстоятелствата си.Твърденията са, че длъжниците
са платили само 5 погасителни вноски, след което плащанията са преустановени и
на основание общите условия на договора
целият остатък от кредита е обявен за предсрочно изискуем поради просрочие
на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, водещо до настъпване на
автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост. Договорът е бил прекратен на 05.07.2011г. Тъждествени твърдения са
залегнали и в обстоятелствената част на исковата молба. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжниците в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №13370
от 19.10.2018г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви на основание чл.415 от ГПК иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на
заявителя на 05.11.2018г. и на 05.12.2017г.,
видно от пощенското клеймо ищецът е
предявил настоящия иск в законово установения едномесечен срок.
При това
положение съдът счита, че така предявеният
специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като
е предявен от легитимирана страна/ заявителя в производството/ след връчване на
заповедта в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК и в едномесечния срок като вземането- предмет
на исковото производство е идентично с вземането предмет на заповедното
производство.
Като допустим искът следва да бъде разгледан
по същество. По същество съдът намира следното:
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, че на 06.10.2010г. между „
П. к. Б.“ЕООД от една в качеството на кредитор и от друга Т.Я.П. като длъжник е сключен договор за потребителски кредит №**********.
Ответникът Е.Й.П. се е задължила да отговаря за задълженията на Т.П. по този
договор при условията, при които е
сключен този договор, тоест- поел е задължение да отговаря като съдлъжник по
него. В Раздел VI са уговорени
следните параметри на договора: сума на заема-3000лв., срок на заема 36 месеца,
размер на вноска-246лв., падежна дата на всяка вноска -10 то число на месеца,
годишен процент на разходите-139.30 %., годишен лихвен процент -91.32%, лихвен
процент на ден 0.25%, сума на всеки револвинг-2066лв., договорно възнаграждение
при револвинга -3838лв., общо дължимо по револвинга 5904лв., общо задължение по
договора 8878.52лв. При така постигнатите уговорки съдът приема , че крайни
срок на договора е 10.10.2013г.Съгласно текста на договора Раздел VI, буква „Б“
неразделна част от договора са общи условия към договора за револвиращ заем на
физически лица, които са предадени при подписването на настоящия договор и с
които клиентът е запознат и ги
приема.Изрично е вписано , че клиентът внимателно е запознат със съдържанието на тези общи условия преди
подписването на договора за револвиращ кредит, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва като неразделна част от договора. В т.2.2 от Общите
условия е разписан начина на сключване на договор за револвиращ заем, а именно-
кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента
проектодоговора като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно
да допълни и провери всички съществени клаузи и данни с изключение на данните,
които се попълват от кредитора след одобрение на заема. След това клиентът е
длъжен собственоръчно да подпише проекто договора на договора за револвиращ
заем и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на
кредитора.Подписването от клиента на проектодоговора и предаването му на
кредитора представлява същевременно молба за отпускане на заема. Съгласно т.4.4
от ОУ лихвата по заема се изчислява ежедневно върху остатъка от непогасената главница
за периода на ползване на заема и започва да тече от датата на усвояване на
заема. Лихвата се изчислява на база фиксирания в т.VI лихвен процент и е дължима от
датата на решаващата вноска съгласно погасителен план. Съгласно т.10.3.1 от ОУ
в случай, че клиентът просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 календарни дни
настъпва автоматично прекратяване на договора за револвиращ заем, без да е
необходимо кредиторът да изпраща на клиента/ съдлъжника уведомление.
Между
страните няма спор, че кредитът е усвоен, а и този факт е доказателствено
обезпечен като видно от съдържащото се на лист 17 от делото преводно нареждане
на 07.10.2010г. сумата по кредита , възлизаща на 300 0 лв. е преведена по
банковата сметка на първия ответник.
От
представеното от ищеца извлечение по
сметка, касаещо процесния договор/
неоспорено от ответната страна/ е видно, че са направени 5 пълни погасителни вноски , всяка в размер на
246 лв. и една частична вноска в размер
на 8.66лв., с които вноски е погасена главница в размер на като общо погасената
главница възлиза на сумата от 109.08лв. и договорна лихва в размер на
1129.58лв.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК
– специален положителен установителен
иск за съществуване на вземането ,
предмет на ч.гр.д.№2335/2018г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №1223
от 13.06.2018г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан,
по развитите от съда по-горе
съображения.
Правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземането си,
е договор за револвиращ заем №10081764221, сключен на 06.10.2010г. От
съдържанието на този договор за кредит може да се направи извода, че по своята
правна природа същият е потребителски
договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП във вр.с параграф 13, т.1 и 2 от ДР на ЗЗП.
Договорът е потребителски както по отношение на потребителите – физически лица,
които ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и като страна по
договора действат извън рамките на търговска или професионална дейност, така
и отношение на търговеца/ юридическо
лице, което предоставя услуги, като част от своята търговска или професионална
дейност в частния сектор/.
Установи
се по делото, че доставчикът на финансовата услуга- кредиторът по договора е
изправна страна по облигационната връзка- релевантен факт, който не бе
спорен. Насрещната страна по
правоотношението са двамата ответници, които при условията на солидарност са се
задължили да върнат дадената на първия
ответник сума на 36 равни месечни вноски всяка в размер 246 лв. , дължима на 10
то число на съответния месец като първата погасителна вноска е била с падеж 10.10.2010г
, а последната- с падеж 10.10.2013.
Тук е
момента да се обсъди правопогасяващото
възражение, инвокирано в писмения отговор и поддържано в хода на процеса от
ответната страна, за настъпила погасителна давност по отношение на процесното вземане. Това
възражение е неоснователно. Крайният срок на договора е 10.10.2013г. При
договора за заем е налице общо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски непревръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за частични плащания по договора. Разсрочването на плащането
на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по
смисъла на чл.111,б.“в“ ЗЗД. Касае се до сумиране на единични задължения, което
не променя характера им и не ги прави периодични / в т.см.решение №28 от
05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г, решение №261 от 12.07.2011г. на ВКС по
гр.д.№795/2010г., решение №103 от 16.09.2013г. по т.д.№1200/2011г на ВКС,
решение №93 от 27.10.2016г. по т.д.№1882/2015г. на ВКС/. Приложим е общия
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което процесното вземане не
е погасено по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 08.06.2018г, а
крайния срок на договора е изтекъл на 10.10.2013г , от когато е започнала да
тече погасителната давност.
По възражението
на ответната страна за нищожност на клаузите в т.VI от процесния договора на основание
чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави съдът намира
следното:
Както се посочи по-горе процесният договор
притежава правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон
– Закон за потребителския кредит в
релевантната за периода редакция/ в този смисъл определение №351 от 22.04.2016г на
ВКС по търг.дело №3026/2015г.Във връзка с поставения от ответниците въпрос за
действителността на договорното съглашение
следва да бъде установено дали е налице валиден обвързващ страните
договор като преценката за това се
прави както в съответствие с общите
правила на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с добросъвестното упражняване
правата на ищеца-кредитор
, а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му
предвидени и по специалния закон като общо към частно основание за нищожност.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в
писмена форма , на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин.
Съдът счита, че тази императивна норма е
нарушена, тъй като по абсолютно неясен и
неразбираем начин е формирана сумата 2066 лв., съставляваща сума на всеки
револвинг, която е включена в общата сума по кредита от 8878.52 лв., залегнала
в Раздел VI от договора и
участва като компонент в общо дължимата
сума по револвинга от 5904лв. Ето защо възражението на ответниците в този
смисъл е основателно като съдът намира на основание чл.2 от ЗПК, че договорът е
недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предложение 3-то от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото
право.Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на
другата.Трайна и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора
поради накърняване на добрите нрави. Във всеки отделен случай
въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело съдът може да прецени дали поведението
на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите
нрави“ злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния
характер на клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената
разпоредба неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/
клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и
3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на
чл.4 пар.1 от Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза
трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен
договора и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му
към момента на неговото сключване.
В
раздел VI, именуван“Параметри“ от сключения между страните договор за кредит се
предвижда задължение на кредитополучателя да заплаща годишна лихва 91.32 %. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД
предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави.Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение на размера на възнаградителната лихва.При положение, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически , поради което се ползва със засилена защита по ЗЗП и ЗПК следва да се приеме, че максималният размер на лихвата било
възнаградителна, било за забава е ограничен.Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно като
недостигът на материални средства за
един субект се използва за облагодетелстване на друг. Принципно
възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата
сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения.
Поради
това в съдебната практика се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва ,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити-
двукратния размер на законната лихва/ в този смисъл Решение №906/30.12.2004г по гр.д.№1106/2003г
на ВКС, Решение №378/18.05.2006г по гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение
№1270/09.01.2009г по гр.д.№5093/2007г на ВКС/. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с
добрите нрави следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея
размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Уговорената с процесния договор
възнаградителна лихва в размер на 91.32 % надвишава 9 пъти размера на законната лихва. Тази
уговорка е в нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля драстично трикратния
размер на законната лихва. С нея се накърнява договорното равноправие между
страните , тъй като е в дълбок разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки
не произвеждат никакво действие следва
да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и
такова задължение не е възникнало за ответниците.
В
настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл.24 от ЗПК, според която норма за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл.143 -148 от ЗЗП. Според повелята на чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят се връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В
контекста на така изложеното и след като
се установи, че ответниците са погасили част
от дадените на първия ответник 3 000лв., която част възлиза на сумата от
109.08лв., то предявения иск се явява
частично основателен .
Ето защо следва
да се приеме за установено ,че ответниците дължат солидарно на
ищеца сумата от 2 890.92
лв., представляваща неплатена главница по договор за револвиращ заем №********** от 06.10.2010, за която сума
е издадена Заповед №1223 от 13.06.2018г по ч.гр.д.№2335/2018г по описа на РС-П.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението – 07.06.2018г до окончателното изплащане на сумата, като от 2890.92 лв. до претендираните
7 639.86 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл.87, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 114.74пв.разноски в заповедното производство и
сумата от 228.02лв разноски в исковото производство.
Съдът констатира,
че ищецът не е внесъл държавна такса по настоящото исково производство. Ето
защо на основание чл.77 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 152.72лв.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК, че Т.Я.П. и Е.Й.П. с
ЕГН ********** *** дължат солидарно „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от С. Н. Н., О. Л., Д. Х. и И. Х.Г. сумата от 2 890.92 лв., представляваща
неплатена главница по договор за револвиращ
заем №********** от 06.10.2010, за която сума е издадена Заповед №1223
от 13.06.2018г по ч.гр.д.№2335/2018г по описа на РС-П., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
07.06.2018г до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от 2 890.92 лв. до претендираните
7 639.86 лв.
ОСЪЖДА Т.Я.П.
и Е.Й.П. с ЕГН ********** *** да заплатят на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Давид Хоур и
Ирина Харалампиева Георгиева сумата от 114.74пв.разноски в заповедното
производство и сумата от 228.02лв разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н.
Н., О.Л., Д. Х. и И. Х. Г.а да заплати на РС-П. държавна такса по настоящото
дело в размер на 152.72лв.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :