№ 397
гр. П., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220102957 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба с правно основание чл. 357 от КТ от ищеца
С. П. П., ЕГН-********** от с.М., ул.********, обл.П., против Академията на
Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ- *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София,бул. „А.андър Малинов“№1, представлявана
от доц д-р. И.В.- Ректор на Академията.
Подадена е искова молба за отмяна на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение" със Заповед №
4581з-679/12.03.2024 г.
Твърди се в исковата молба, че С. П. П., ЕГН:********** е служител в
АМВР от двадесет и пет години и към момента продължава да служи в същата
структура като заема длъжността младши специалист (сътрудник, охрана-
ЦСПП - П.) в сектор „Комендатура и оркестър „ към отдел „Секретариат,
комендатура и оркестър„ при Академия на МВР.
Сочи се, че на 21.02.2024г., със заповед № 4581з-420/15.02.2024г. на
Ректора на АМВР старши комисар доц.д-р И.В. е била започната
дисциплинарна проверка срещу С. П., чието правно основание е било
постъпването на данни за нарушение на трудовата дисциплина от страна на П.
като служител в ЦСПП-П. към Академията на МВР. В хода на проверката са
1
били приобщени като доказателства за твърдените нарушения от страна на П.
- 4 броя писмени сведения от страна на стажанти от ЦСПП-П., и 3 броя
сведения от страна па сътрудници по охраната в ЦСПП-П..
Твърди се, че във въпросните сведения според водещите
дисциплинарната проверка се съдържали данни, че младши специалист С. П.
П. (сътрудник, охрана-ЦСПП-П.) по време на дежурствата си като охрана на
полицейската школа в П. е напускал работното си място в района на школата,
играел на телефона си хазартни игри и също така се отнасял грубо и арогантно
към стажантите на обучение в школата, както и към своите колеги от охраната.
Твърди се, че след проверка и оценка на събраните в хода на проверката
писмени сведения, комисията по дисциплинарната проверка е приела за
„безспорно“ установени следните факти. За периода от 19.12.2023г. и
15.02.2024г. С. П. системно бил забелязван от обучаеми в полицейската школа
по време па дежурствата си на определеното му работно място да напуска
територията на центъра. Въз основа на получените при проверката писмени
данни от стажанти и колеги на П., които според ищецът са възприети
безкритично, без пълноценна и непредубедена проверка и без оглед на това, че
докладвалите „нарушенията“ от страна на П. са имали негативно отношение
към него поради лични причини, ръководството на АМВР е взело абсолютно
неоправданото решение да наложи наказание на П., което е сторено със
Заповед № 4581з-679/12.03.2024 издадена от Ректора на АМВР старши
комисар доц.д-р И.В., с която на П. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
Сочи се, че ищецът е категоричен, че наложеното наказание е
неправилно и неоснователно, поради което в законоустановения срок обжалва
същата, тъй като счита, че е изцяло неправилна и незаконосъобразна, поради
което се моли съда същата да бъде отменена. Твърди се, че за да издаде
процесната заповед административно наказващият орган е приел, че
„нарушенията„ докладвани от стажанти и служители на ЦСНП - П. като
извършени от П. са безспорно извършени и не подлежат на по-
обстоятелствена проверка, като същите са послужили за основание за
налагане на дисциплинарно наказание, като такова е наложено на П. без оглед
на това, че същия за 25 години служба на въпросната длъжност се е проявил
като дисциплиниран и безупречен служител за което говори и абсолютната
липса на предишни пропуски и наказания от страна на ръководството. Сочи
2
се, че ищецът е категоричен, че изложените данни за нарушения на
служебната дисциплина от негова страна не отговарят на истината и са
превратно дадени в негов ущърб. П. служи от 1999г. и винаги е изпълнявал
служебните си задължения стриктно и добросъвестно. До момента на
налагането на процесната заповед за наказание П. не е бил обект на служебни
проверки и не са му налагани наказания за нарушения на трудовата
дисциплина, също така П. посочва, че в извършената дисциплинарна проверка
не са взети под внимание мнението на всички негови колеги с които той е
работил и давал дежурства, а са взети под внимание само дадените от
определени лица негативни сведения за неговата работа.
Сочи се, че относно дадените сведения от страна на Я.Х.А., П. счита, че
се основават на лична неприязън тъй като в целия период в който двамата
работят заедно той е имал множество пререкания с А. относно негови
закъснения за работа и застъпване на наряд. Твърди се, че се е налагало П. да
чака А. да застъпи на смяна с часове като се е налагало същия да бъде търсен
чрез негови роднини и приятели, тъй като не си е вдигал телефона. В резултат
на това двамата са имали определено хладни и неприязнени отношения без за
това вината да е била на П., който е бил стриктен в службата си. Стигало се е
до отправяне на обидни квалификации от страна на А. към П., като А. е
направил всичко възможно да привлече и колегите си Р.Н. и И.М. и да ги
настрои срещу П. като ги е убедил да свидетелстват пред ръководството за
нарушения извършвани системно от страна на П.. Нещо което не отговаря на
истината. Относно изложеното в сведение по проверката от страна на стажант
школник М.Т.Б., се сочи че П. е убеден, че те са дадени умишлено превратно и
са изцяло лъжливи. Като доказателство за това П. излага личната неприязън
на Б. към него , която е възникнала поради факта, че самата Б. е изпълнявала
задълженията си по време на носене на наряда по охрана на школата небрежно
и несериозно и е била порицана от П. за това. Твърди се, че по време на
съвместно даваното дежурство от страна на П. и Б. на дата 04.02.2024г. Б. е
извършила грубо нарушение на служебната дисциплина, като веднага след
инструктажа му е заявила, че ще си отиде в държаната от нея квартира
находяща се извън територията на ЦСПП - П. и ще се върне на поста си
следобед на същата дата. В отговор на това П. е предоставил на Б. да се
запознае още веднъж със задълженията си по време на наряд и ясно и
категорично и е заявил, че той няма да допусне това докато съвместното им
3
дежурство не приключи. В отговор на това Б. е позвънила на курсовия си
началник инспектор Ю.М., която веднага му се обадила с молба да направи
компромис и да освободи Б. при липса на каквато и да било причина затова, П.
в съгласие с разпоредбите и правилата за носенето на наряда обяснил на М., че
това е невъзможно и отказал да се съобрази с това явно нарушение па
службата от страна на Б.. Сочи се, че поговорил с Б., че единствено може да
иска разрешение за отклонение от наряда си от директора на ЦСПП - П.
комисар Г. и то ако наистина се налага да си тръгне при което Б. отговорила, че
тя ще се обади на „когото трябва„ и П. наистина щял да разбере това. В този
аспект и в установилите се лични неприязнени отношенията между двамата
изнесеното от Б. входа на проверката за направени нарушения от страна на П.
явно са компроментирани и не е следвало да бъдат директно кредитирани като
достоверни и годни да бъдат основание за наложеното на П. наказание.
Подобно би трябвало да бъде отношението и към сведенията на стажант Б.,
която твърди че П. е напускал поста си за 45 минути по време на дежурството
си на 15.02.2024г. твърдение което е злословие и недоказано по никакъв начин.
Относно изложените други писмени данни по проверката за това, че П. е
набеждавал стажанти пред ръководството на школата за употреба на алкохол
по време на служба, се сочи, че е достатъчно да се изложи, че П. като стриктен
и съвестен служител винаги се е отнасял крайно отрицателно към такива
прояви от страна на стажантите и е изразявал възмущението си. Когато е
констатирал, че такива прояви са били налице П. е изпълнявал задълженията
си и е докладвал по надлежния ред на ръководството за тях, което е
предизвикало негативното отношение от страна на провинилите се стажанти и
решението им да си отмъстят. П. излага, че в началото на 2024 г. е изготвил
писмен доклад до директора на центъра и следствие на това са били
предприети съответните мерки от негова страна. Твърди се, че именно това е
причината стажант Н.С. да изпитва личен дискомфорт по време на
съвместните им дежурства. Стриктното и професионално отношение от
страна на П. към носенето на службата и отказите му да разрешава на
стажантите по време на носените от тях дежурства да напускат територията на
школата и да си почиват в наети от тях квартири извън школата както и да
посещават питейни заведения според него е основната причина те да изготвят
доноси срещу него, които не само са били приети на доверие от ръководството
на школата, но и нещо повече са станали основание за налагане на
4
дисциплинарното наказание на П.. Сочи се, че в хода на проверката П.
затвърждава това свое убеждение като се уверява, че всички сведения
обвиняващи го в нарушение на служебната дисциплина са събрани
кампанийно, организирано и от подбрани служители.
Според П. са били събрани и други сведения касаещи неговата служебна
дисциплина но сведенията им са били игнорирани от ръководството тъй като
не са съдържали компроментиращи го данни. Такива сведения би трябвало да
са запазени в деловодството на ЦСПП - П. и биха могли да бъдат изискани в
хода на едно съдебно производство и да се ползват в подкрепа на изложеното
от П.. Твърди се, че П. категорично отхвърля отправените от ръководството
обвинения, че е играл хазартни игри по време на работа, като заявява, че
никога не е посещавал игрални зали и казина и че на мобилния си телефон
единствено понякога е играл на „судоку“ и то не по време на нарядите си,
което може би е било възприето от стажантите като хазартна дейност в разрез
със службата му.
Относно констатираните „отклонения“ докладвани от стажантите и
касаещи дежурството на П. за дата 15.02.2024г. и двете за по 10 десет минути
възприети от ръководството наложило наказанието като изключително
сериозно нарушение на служебната дисциплина, което е смехотворно тъй като
дори посещението на тоалетна от П. по време на наряда му в определени
условия би било по продължително. Твърди се, че П. е категоричен, че те също
са превратно възприети и коментирани в сведенията на стажантите. П. е
категоричен, че по време на тези свои „отклонения „ си е вършил съвестно
работата в съгласие с установените правила. В действащите заповеди за
носене на службата към този момент според П. не е било изрично упоменато,
че е забранено да се правят обходи по периметъра около центъра за подготовка
и оградата около него. П., твърди че никога не е напускал поста си по охрана
на ЦСПП - П. по врем на свои дежурства. Когато не е бил на КПП, в редки
случаи е извършвал само необходими обходи на школата изпълнявайки
служебните си задължения за да се увери в сигурността на пропускателния
режим, целостта на оградата и спазването на нощната тишина в района на
школата. Сочи се, че също така, че в качеството си на дългогодишен
безупречен служител П. не би си позволил такива нарушения на служебната
дисциплина и то в присъствието на обучаеми стажанти, което естествено би
било възприето като лош пример от негова страна. Относно обвиненията в
5
нарушавате на морално етичните норми от страна на П. състоящи се в грубо и
неуважително отношение към стажантите и колегите му охранители, които
също са посочени като основание за налагане на дисциплинарното наказание
П. също е категоричен, че такова отношение от негова страна като
дългогодишен служител би било абсурдно и по съществото си е недопустимо.
Сочи се, че при липсата на каквито и да били предхождащи наложеното
наказание сигнали или устни забележки от страна на ръководството към П. за
подобно отношение изтъкването на подобно поетично поведение като
основание за налагането на дисциплинарно наказание се явява странно и
необяснимо за П.. Той категорично заявява, че ако такова поведение от негова
страна е било системно забелязвано от колегите му това би трябвало да е
официално упоменато и най-малкото да му е била отправена устна забележка.
Сочи се, че П. в качеството си да дългогодишен и съвестен служител е убеден,
че ако това е било факт той самият би предприел всички мерки да го
преустанови още повече, че се касае за стажанти които са в началото на
служебната си кариера и той не би могъл да си позволи личното му
отношение към тях да се отрази в отношенията им с бъдещите им колеги.
Твърди се, че изложеното обосновава извод, че посочените в процесната
заповед № 4581з-679/12.03.2024 издадена от Ректора на АМВР, като
установени нарушения на трудовата дисциплина от страна па П. на база на
които е наложено наказанието „Предупреждение за уволнение„ са базирани на
обективна, задълбочена и достоверно проверена фактическа обстановка и не
могат да бъдат приети за правилни и законосъобразни. Въпреки, че формално
са спазели всички условия за проверка и процедура по налагане на
наказанието се счита, че същото е неправилно, несъответстващо на тежестта
на твърдените нарушения извършени от П. и следва да бъде отменено.
Фактът, че при липсата па предходни нарушения и наказания от страна па
служителя и превратно дадени сведения от колеги и стажанти при условията
на лични неприязнени отношения се налага директно по тежко наказание
„Предупреждение за уволнение“, а не „ Забележка“ също буди недоумение.
Сочи се, че достойнството на човека е социална ценност, свързана с оценката
на обществото за дадена личност, като налагането на подобно наказание без
извършване на пълна и непредубедена проверка на всички факти и
обстоятелства е израз на необосновано негативна оценка за служителя П., за
неговите професионални и морални качества. Това незаслужено уврежда
6
доброто му име, безупречната му служебна характеристика и го поставя в
графата неблагонадеждни служители, като го поставя в директна опасност да
бъде директно уволнен при следващо нарушение. Това е неуместно и нелепо
особено когато се касае до полицейски служител с двадесет и пет години стаж
в системата на МВР, който се ползва с добро име в обществото и сред
колегите си.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение с
което да отмени Заповед № 4581з-679/12.03.2024г. издадена от Ректора на
АМВР, старши комисар доц.д-р И.В., за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ като неправилна и незаконосъобразно
издадена. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.
Административен съд П. със свое Протоколно определение от
24.06.2024г. е преценил, че делото не му е подсъдно, тъй като всъщност е
предявен иск с правно основание чл. 358, ал.1, т.2 от КТ във връзка с чл.188,
т.2 от КТ, поради което по същество жалбата представлява искова молба по
реда на КТ. Предвид изложените съображения Административен съд П. е
прекратил производството по адм.д. №414/2024г. по описа на АС П., което е
било образувано по подадената от П. жалба и е изпратил делото по
подсъдност на РС П., за разглеждането му. РС П. е приел така изложените
мотиви от АС П. и със свое Разпореждане №6006 от 22.07.2024г. съдът е
оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца да отстрани
констатираните нередовности. Указанията на съда са били изпълнени като е
постъпило допълнение към исковата молба.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника с който се сочи, че ищецът С. П. П. изпълнява
длъжността „младши специалист (сътрудник охрана) в Центъра за
специализация и професионална подготовка гр. П. към Академия на МВР
(ЦСПП- гр. П.). С. П. П. е служител на Академия на МВР, лице работещо по
трудово правоотношение, статутът на който се урежда съгласно чл. 142, ал. 5,
във вр. с чл. 142, ал. 1, т. 3 от Закона за МВР. Заповед 4581з-679/12.03.2024г. за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
издадена при законосъобразно проведено дисциплинарно производство, при
спазване на критериите по чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и от
компетентен орган - ръководител на структура по чл. 37 от Закона за МВР,
7
какъвто е ректорът на Академията на МВР, който за лицата по чл. 142, ал. 1, т.
3 от Закона за МВР се явява техен работодател. Сочи се, че за материалната
компетентност на действащия представител на Академията на МВР към
момента на налагане на дисциплинарното наказание своевременно са
представени доказателства, а именно заповед № 8121К[1]3209/12.02.2021г., на
министъра на вътрешните работи, приложена по т. 3 от писмо с рег. № 458100-
835/04.04.2024г., приложена и към настоящото исково производство, поради
изпращане по компетентност на адм. дело №414/2024 по описа на
Административен съд П..
Твърди се, че дисциплинарното наказание е наложено в изискуемата от
закона писмена форма, като заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е мотивирана от работодателя с подробно изложение на
фактическите и правни основания за издаването й. В заповед с рег. № 4581з-
679/12.03.2024г. подробно е изложена фактическата обстановка при
извършване на нарушението, въз основа на която дисциплинарно-наказващият
орган е счел, че са налице материално-правните предпоставки за упражняване
на предоставената му от закона компетентност да наложи предвиденото
наказание. Сочи се, че в заповедта са описани всички събрани материали в
хода на проведеното дисциплинарно производство, с които ищецът С. П. П. се
е запознал преди налагане на дисциплинарното наказание, с връчването на
26.02.2024г. на докладна записка с рег. №4581р-3551/22.02.2024г. Сочи се, че в
проведеното дисциплинарно производство при налагане на дисциплинарното
наказание не е нарушено правото на защита на наказания служител. Видно от
доказателствата по преписката на ищеца е предоставена възможност да
представи писмени обяснения по вмененото му нарушение и то след
запознаването му със събраните материали. След запознаване с докладна
записка с рег. № 4581р-3551/22.02.2024г., в която са изложени всички
обстоятелства по констатираните нарушения, му е връчена покана за даване на
писмени обяснения с рег. № 4581р-3649/23.02.2024 г. по реда на чл. 193, ал.1
от КТ. В поканата за даване на писмени обяснения на служителя изрично е
посочено за какви нарушения на служебната дисциплина се търси
дисциплинарна му отговорност. Твърди се, че С. П. П. се е възползвал от
правото си даде писмени обяснения и такива са депозирани с регистрирането
на сведение рег. № 4582р-2415/27.02.2024г. Ищецът се е запознал с доклада и
материалите по проведеното дисциплинарно производство на 26.02.2024г., и
8
се е възползвал от правото си да даде обяснения, които е депозирал в
предоставения му за това срок в покана с рег. № 4581р- 2 3649/23.02.2024г.
Видно от сведение с рег. № 4582р[1]2415/27.02.2024г. служителят е отрекъл
вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като в същото време не е
направил искания за събиране на допълнителни данни, за установяване на
други обстоятелства по случая или за опровергаване установените такива.
Сочи се, че от всички събрани писмени материали, както и от обяснение с рег.
№ 4582р-2415/27.02.2024г. на ищеца е видно, че същият е бил наясно за какви
нарушения на трудовата дисциплина е повдигната дисциплинарната му
отговорност. Твърди се, че изнесените в жалбата оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание са неоснователни и не отговарят на действителното
правно и фактическо състояние по случая. Видно от докладна записка с рег. №
4581р[1]3551/22.02.2024г. при назначената проверка, проверяващата комисия е
извършила пълно, всестранно и обективно изследване на данните по случая,
като е събрала обширен доказателствен материал. При налагане на
дисциплинарното наказание, ректорът на Академия на МВР е направил
анализ и оценка на събрания доказателствен материал, изследвал е същия и е
основал заключението за дисциплинарната отговорност на служителя въз
основа на преценка както на преките, така и на косвените доказателства по
случая, като е взел предвид и обясненията на С. П., дадени след връчване на
покана с рег. № 4581р-3649/23.02.2024г. за даване на писмени обяснения по
реда на чл. 193, ал.1 от КТ. Сочи се, че дисциплинарната отговорност на
младши специалист (сътрудник, охрана в ЦСПП- гр. П.) С. П. П. се
обосновава както от показанията на стажант М.Т.Б., така и от сведенията
дадени от други обучаеми в ЦСПП - гр. П.. Видно от събрания доказателствен
материал, сведенията на стажант Б. (за която ищецът твърди, че са
провокирани от „лична неприязън“ към него), са подкрепени и от показанията
на други обучаеми в центъра, а именно: сведенията на стажант В.Г.А. с рег.
№4582р-2178/21.02.2024г., сведения от стажант Н.Д.С. с рег. №4582р-
2180/21.02.2024г., сведение от стажант А.Х.Т. с рег. № 4582р-
2181/21.02.2024г., както и сведение с рег. № 4582р-2183/21.02.2024г. от
стажант С.Д. Б.. Твърдението в жалбата на ищеца, че от страна на стажант Б. е
извършено „грубо нарушение на служебната дисциплина“ е голословно, не е
подкрепено с никакъв доказателствен материал и цели реванш по отношение
9
направените от нея оплаквания в двете сведения с рег. № УРИ 4582р-
1928/14.02.2024г. и рег. № 4582р[1]2182/21.02.2024г. Сочи се, че същото се
отнася и по отношение твърдението на ищеца относно изнесеното от него по
отношение на колегата му А., за който твърди, че е имал множество
закъснения за работа и застъпване на наряд.
Следва да се има предвид, че дисциплинарната отговорност е лична
такава, носеща се за лично неизпълнение на вменени служебни задължения и
се понася независимо от изпълнението или неизпълнението на служебни
задължения на другите работници и служители. Сочи се, че сведенията на
стажант Б. и Я.Х.А. се подкрепят непротиворечиво от сведенията дадени от
другите обучаеми и сътрудници по охрана в центъра. Сочи се, че във всички
сведения на стажантите и на сътрудниците по охрана, са изнесени данни, че
младши специалист (сътрудник, охрана в ЦСПП[1]гр.П.) С. П. П. по време на
дежурствата си напуска работното място, съответно района на центъра, играе
на телефона си хазартни игри и се отнася грубо и арогантно към колеги и
обучаеми. Сочи се, че информацията и изследването на постъпилите
предварителни данни за нарушения на трудовата дисциплина не е събрана
едностранчиво, а обратно на твърденията в жалбата са базирани на обективна,
задълбочена и достоверно проверена фактическа обстановка. Изнесените
оплаквания в жалбата на ищеца, приета като искова молба, не намират
основание, както в установената фактическа обстановка, така и във вменените
му служебни задължения по длъжностна характеристика. Сочи се, че видно от
заповед № 4581з-679/12.03.2024г. при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган е взел
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на служителя по време на службата му. От анализа и оценката на
събраните доказателства не се установява наличието на маловажност, тъй
като отклонението от законовите изисквания не е незначително. Твърди се, че
видно от събраните писмени материали безспорно се установява, че по време
на дежурствата си на 04.02.2024г. и на 15.02.2024г. младши специалист
(сътрудник, охрана в ЦСПП- гр. П.) С. П. е напуснал територията на ЦСПП -
гр. П., като някой от напусканията са били за не по-малко от половин час.
Обратно на твърденията в жалбата, очевидно посещението на тоалетна от г-н
П. по време на наряда му в определени условия не би било по-продължително.
10
Твърди се, че с действията си по самоволно напускане на охранявания от него
център, младши специалист С. П. не само е нарушил организацията по
охрана, пропускателен режим и вътрешния ред ЦСПП - гр. П., но и е
застрашил сигурността на центъра, оставяйки за охрана на обекта лице от
състава на обучаемите. Същевременно неуважителното отношение отправено
към обучаеми в Академията на МВР намалява доверието на стажантите от
Академията в състава на човешкия ресурс, работещ в системата на МВР;
обществената значимост на професията, насочена към защита на правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, прави недопустимо неуважителното отношение на младши
специалист (сътрудник, охрана в ЦСПП- гр. П.) С. П. към стажанти от
Академия на МВР. Твърди се, че соченото от ищеца обстоятелство, че същият
няма предходно наложени дисциплинарни наказания за нарушения на
трудовата дисциплина не го оневинява. Напротив, липсата на предишни
пропуски на служебната дисциплина, твърденията за безупречност на
служебната му характеристика и дългия 25 годишен стаж на въпросната
длъжност, поставят по-високи изисквания към младши специалист С. П. при
изпълнение на служебните му задължения. Като дългогодишен служител на
академията, същият следва да познава длъжностните си задължения и
стриктно да ги изпълнява без отклонение, като в същото време съблюдава
поведение съобразено с етичните правила и норми за служителите в
държавната администрация. Сочи се, че с действията си по самоволно
напускане на охранявания от него център и със заниманията с несвойствени
дейности по време на дежурство, служителят е нарушил организацията по
охрана, пропускателен режим и вътрешния ред ЦСПП - гр. П. и е застрашил
сигурността на центъра. В същото време неуважителното поведението на С.
П. е несъвместимо с етичните правила и норми на поведение в МВР,
характерът и последиците от които са недопустими за образователна
институция, каквато е Академията на МВР, и в която образователна
институция позитивният климат и подходяща психологическа среда са
предпоставка за оптималното протичане на образователния процес. Сочи се,
че от гореизложеното се налага изводът, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е мотивирана, като дисциплинарно наказващият
орган е взел предвид целия доказателствен материал събран по преписката,
взел е предвид обясненията на служителя и е основал решението си при
11
правилно приложение на материалния закон, без противоречие в правните си
изводи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че между страните С. П. П., ЕГН-********** от с.М.,
ул.********, обл.П. и Академията на Министерство на вътрешните работи,
БУЛСТАТ- *********, със седалище и адрес на управление- гр. София,бул.
„А.андър Малинов“№1, представлявана от доц д-р. И.В.- Ректор на
Академията, съществува трудово правоотношение въз основа на Трудов
договор №4581-р-1093 от 01.02.2017г. , по силата на което ищецът С. П. П.
изпълнява длъжността „младши специалист (сътрудник, охрана) в Центъра за
специализация и професионална подготовка гр. П. към Академия на МВР
(ЦСПП- гр. П.).
Със заповед № 4581з-420/15.02.2024г. на Ректора на АМВР старши
комисар доц.д-р И.В. /приложена по делото/ е била започната дисциплинарна
проверка срещу С. П., чието правно основание е било постъпването на данни
за нарушение на трудовата дисциплина от страна на П. като служител в
ЦСПП-П. към Академията на МВР. В хода на проверката са били приобщени
като доказателства за твърдените нарушения от страна на П. - 4 броя писмени
сведения от страна на стажанти от ЦСПП-П., и 3 броя сведения от страна па
сътрудници по охраната в ЦСПП-П. /приложени по делото/.
Отправена е писмена Покана към П. за даване на писмени обяснения,
която покана е била връчена на ищеца на 26.02.2024г. Такива са били
депозирани от П. на 27.02.2024г. /Сведение от 27.02.2024г./, със същите се
оспорват твърдените нарушения на трудовата дисциплина.
Видно от приетите по делото доказателства, със Заповед 4581з-
679/12.03.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, на основание чл.188, т.2 от КТ, на ищецът П. е било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение". Дисциплинарното
наказание на ищеца било наложено въз основа на Докладна записка с рег.
№4582р-1968 от 14.02.2024г. от Директора на ЦСПП- гр. П. към Академия на
МВР /приета по делото/ и приложените към нея писмени сведения, описани в
заповедта. За установяване на дните на съвместните дежурства между
стажантите от ЦСПП- гр. П. и младши специалист П. са били изискани и
12
приобщени графици за назначаване на денонощен наряд в ЦСПП- гр. П. от
02.02.2024г. и 13.02.2024г.
Съгласно изложеното в Заповед 4581з-679/12.03.2024г., с описаните в
заповедта действия, П. е извършил две нарушения на служебната дисциплина
по смисъла на чл.187,ал.1,т.1 от КТ в хипотезата на неуплътняване на
работното време и по чл.187,ал.1,т.10 КТ- неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове., вкл. Кодексът
за поведение на служителите в държавната администрация.
Заповед 4581з-679/12.03.2024г. на Ректора на АМВР , е била връчена
лично на ищеца П. на 18.03.2024г.
По делото са били представени от ответника и приети Вътрешни правила
за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР , както и
Заповед от 02.02.2018г., с която тези правила са били утвърдени, вкл. Дневник
за сдаване и приемане на дежурство.
От приетите по делото доказателства се установява, че в периода м.
януари- м. февруари,2024г. , ищецът П. е изготвил Докладна записка с УРИ
№4582р-1597 от 06.02.2024г. , същата е представена пред Директора на
ЦСПП.
В хода на производството по делото , в качеството си на свидетел е бил
разпитан Ц.А.Д. /работещ като хоноруван преподавател на граждански
договор в ЦСПП към АМВР-гр.П./ , който описва в показанията си ищецът П.
като стриктен и всеотдаен служител. Св. Д. сочи обстоятелства във връзка с
пропусквателния режим на територията на ЦСПП-гр. П. и разяснява какъв е
редът и какви правила са длъжни да спазват служителите.Заявява ,че не е
запознат със случаи, при които П. да е напускал самоволно работното си
място. Съгласно показанията на свидетеля, дори да е имало конфликтни
ситуации между стажантите и П., те са били породени от това, че ищецът е
изпълнявал стриктно служебните си задължения и се е случвало да следи и да
им прави забележки за употребата на алкохол. Св. Д. не знае П. да се е
занимавал с хазартни игри, не го е виждал да играе такива на телефона си.
От извършената Справка за участието на св. Д. в учебни занятия в
качеството му на хоноруван преподавател в периода 03.08.2023г. – 28.02.2024г.
се установява,че същият е бил привлечен да участва в учебни занятия
единствено на 23.02.2024г. на територията на ЦСПП.
От показанията на разпитания свидетел Ю.Г. М. /старши преподавател в
ЦСПП към АМВР- П./ се установява за проведен разговор между М. и една от
стажантките, които са възроптали срещу поведението на П.- М. Б.. Съгласно
показанията на свидетелят, Б. й позвънила една сутрин в почивен ден, за да я
уведоми, че била наряд, но се налагало да се прибере до квартирата си, за да
13
облече униформата си, но ищецът П. не й разрешавал. М. провела разговор с
П., който й обяснил ,че Б. нямала право да напуска територията на ЦСПП.
Впоследствие били проведени срещи между директора на и началник
курсовете, началник- секциите и старшите, на които били обсъждани редът и
дисциплината в ЦСПП. В рамките на тези срещи, някои от стажантите
възразили срещу поведението на П. и отношението му към тях. С оглед на
изложеното било разпоредено извършването на проверка.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.2 от КТ.
Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в
чл.358, ал.1,т.2 от КТ, броим от датата на връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание - "предупреждение за уволнение". По своята правна
природа спорът, с който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца/ работник/
и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на работника
дисциплинарно наказание. При разпределяне на доказателствената тежест в
съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на работодателя-
ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт. Безспорно се
установи наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между
страните по делото. Ищецът П. е в трудово правоотношение с ответника, като
заема длъжността „младши специалист (сътрудник, охрана) в Центъра за
специализация и професионална подготовка гр. П. към Академия на МВР
(ЦСПП- гр. П.).
Процесната Заповед 4581з-679/12.03.2024г. за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е издадена при
законосъобразно проведено дисциплинарно производство, при спазване на
критериите по чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и от компетентен орган -
ръководител на структура по чл. 37 от Закона за МВР, какъвто е ректорът на
Академията на МВР, който за лицата по чл. 142, ал. 1, т. 3 от Закона за МВР се
явява техен работодател. По отношение на материалната компетентност на
действащия представител на Академията на МВР към момента на налагане на
дисциплинарното наказание своевременно са представени доказателства, а
именно заповед № 8121К[1]3209/12.02.2021г., на Министъра на вътрешните
работи, приложена по делото.
Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени императивните
14
разпоредби на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време и място
на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата
само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се
приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано
от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско
правоотношение, каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се
гарантира правото на защита на наказаното лице- същото своевременно и по
адекватен начин да организира защитата си срещу вмененото му
дисциплинарно нарушение и с оглед реализиране и на съдебен контрол на
действията на субекта на дисциплинарна власт.
Съдът намира атакуваната заповед за мотивирана, като в същата са
изброени извършването на какви действия от страна на ищеца П. са
мотивирали издаването на процесната заповед – съгласно изложеното в
Заповед 4581з-679/12.03.2024г., с описаните в заповедта действия, П. е
извършил две нарушения на служебната дисциплина по смисъла на
чл.187,ал.1,т.1 от КТ в хипотезата на неуплътняване на работното време и по
чл.187,ал.1,т.10 КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, вкл. Кодексът за поведение на
служителите в държавната администрация.
В процесната заповед се посочва конкретно кога и къде /време и място/
са били извършени констатираните нарушения, довели до налагането на
дисциплинарното наказание. Съдът приема, че в заповедта е описано в какво
точно се изразяват допуснатите от ищеца нарушения с оглед заеманата от
него длъжност, налице е фактическо описание на твърдяното дисциплинарно
нарушение с обективните му и субективни признаци. По изискуемият от
закона начин в заповедта са конкретизирани времето и мястото на извършване
на съответното нарушение, за допускането на което е било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
15
Според настоящият съдебен състав, обжалваното дисциплинарно
наказание е наложено в изискуемата от закона писмена форма, като заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана от работодателя с
подробно изложение на фактическите и правни основания за издаването й. В
заповед с рег. № 4581з-679/12.03.2024г. подробно е изложена фактическата
обстановка при извършване на нарушението, въз основа на която
дисциплинарно-наказващият орган е счел, че са налице материално-правните
предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност
да наложи предвиденото наказание. Действително, както се твърди и от
ответната страна, в заповедта са описани всички събрани материали в хода на
проведеното дисциплинарно производство, с които ищецът С. П. П. се е
запознал преди налагане на дисциплинарното наказание, с връчването на
26.02.2024г. на докладна записка с рег. №4581р-3551/22.02.2024г.
От приетите по делото доказателства се установява, че на ищеца е била
предоставена възможност да представи писмени обяснения по вмененото му
нарушение и то след запознаването му със събраните материали, поради което
не би могло да се приеме, че правото му на защита е било нарушено.
Ищецът П. е имал възможност да се запознае с Докладна записка с рег.
№ 4581р-3551/22.02.2024г., в която са изложени всички обстоятелства по
констатираните нарушения, като му е била връчена по надлежния ред и
Покана за даване на писмени обяснения с рег. № 4581р-3649/23.02.2024 г. по
реда на чл. 193, ал.1 от КТ. В поканата за даване на писмени обяснения на
служителя изрично е посочено за какви нарушения на служебната дисциплина
се търси дисциплинарна му отговорност. П. се е възползвал от правото си даде
писмени обяснения и такива са депозирани с регистрирането на сведение рег.
№ 4582р-2415/27.02.2024г. Ищецът се е запознал с доклада и материалите по
проведеното дисциплинарно производство на 26.02.2024г., и се е възползвал
от правото си да даде обяснения, които е депозирал в предоставения му за
това срок в покана с рег. № 4581р- 2 3649/23.02.2024г. Видно от сведение с рег.
№ 4582р[1]2415/27.02.2024г. служителят е отрекъл вменените му нарушения
на трудовата дисциплина, като в същото време не е направил искания за
събиране на допълнителни данни, за установяване на други обстоятелства по
случая или за опровергаване установените такива.
От всички събрани писмени материали, както и от обяснение с рег. №
16
4582р-2415/27.02.2024г. би могло да се направи извод, че ищецът е бил
запознат с това за какви нарушения на трудовата дисциплина е повдигната
дисциплинарната му отговорност.
Видно от приложените по делото доказателства, вкл. Докладна записка
с рег. № 4581р[1]3551/22.02.2024г. при назначената проверка, проверяващата
комисия е извършила пълно, всестранно и обективно изследване на данните
по случая, като е събрала обширен доказателствен материал. При налагане на
дисциплинарното наказание, ректорът на Академия на МВР е съобразил
събраните доказателства по случая, като е взел предвид и обясненията на С.
П., дадени след връчване на покана с рег. № 4581р-3649/23.02.2024г. за даване
на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал.1 от КТ.
Към Докладна записка с рег.№4582р-1968 от 14.02.2024г. са приложени
писмени сведения от стажантите Т., Б., Б., А., А. , В., Т., П. и С., в които
сведения се съдържат несъмнено данни за извършените от П. нарушения в
тяхната конкретика. Наложеното впоследствие дисциплинарно наказание на
младши специалист (сътрудник, охрана в ЦСПП- гр. П.) С. П. П. се
обосновава не само от показанията на стажант М.Т.Б., но също така и от
сведенията дадени от други обучаеми в ЦСПП - гр. П.. Видно от събрания
доказателствен материал, сведенията на стажант Б. (за която ищецът твърди,
че са провокирани от „лична неприязън“ към него), са подкрепени и от
показанията на други обучаеми в центъра, а именно: сведенията на стажант
В.Г.А. с рег. №4582р-2178/21.02.2024г., сведения от стажант Н.Д.С. с рег.
№4582р-2180/21.02.2024г., сведение от стажант А. Т. с рег. № 4582р-
2181/21.02.2024г., както и сведение с рег. № 4582р-2183/21.02.2024г. от
стажант С.Д. Б..
Твърденията на ищеца П. , че от страна на стажант Б. е извършено
„грубо нарушение на служебната дисциплина“ не е подкрепено с достатъчно
доказателства, от които да се изведе такъв извод. Същото се отнася и по
отношение твърдението на ищеца относно изнесеното от него по отношение
на колегата му А., за който твърди, че е имал множество закъснения за работа
и застъпване на наряд. Дори хипотетично да се приеме,че дадените от Б., Б.
или А. сведения срещу П. са били мотивирани от лична неприязън, съдът не
намира причина да не кредитира с доверие изложеното от останалите
стажанти и сътрудници- охрана относно допуснатите от П. нарушения.
17
Дадените от посочените лица сведения са подробни, конкретни,
непротиворечиви помежду си и взаимно се допълват, поради съдът не намира
причина да се съмнява в тяхната истинност.
Не се подкрепя от приложения доказателствен материал и тезата на
ищцовата страна, съгласно която дадените от стажантите сведения са ответна
реакция срещу правомерни действия на П., който от своя страна е уличил
същите в извършени нарушения на дисциплината, за което е сезирал
ръководството на АМВР с Докладна записка. От приетите по делото
доказателства се установява, че в периода м. януари- м. февруари,2024г. ,
ищецът П. е изготвил една докладна записка- Докладна записка с УРИ
№4582р-1597 от 06.02.2024г. , която е била представена пред Директора на
ЦСПП. Никъде обаче в тази Докладна записка не фигурират конкретни имена
на стажанти, които да са нарушили установените правила на територията на
ЦСПП. Посочено е единствено, че при извършен обход рано сутринта на
06.02.2024г., П. е установил трима от стажантите да слушат музика и да
употребяват алкохол , но не се установява самоличността на тези лица. При
това положение, съдът не би могъл да приеме за достоверна и житейски
оправдана тезата на ищцовата страна, че образуваното срещу П.
дисциплинарно производство е било плод на лично отмъщение , както и че
твърдените от работодателя нарушения не са били допуснати от П..
Следва да се има предвид, че дисциплинарната отговорност е лична
такава, носеща се за лично неизпълнение на вменени служебни задължения и
се понася независимо от изпълнението или неизпълнението на служебни
задължения на другите работници и служители. Сведенията на стажант Б. и
Я.Х.А. се подкрепят непротиворечиво от сведенията дадени от другите
обучаеми и сътрудници по охрана в центъра, като във всички сведения на
стажантите и на сътрудниците по охрана, са изнесени данни, че младши
специалист (сътрудник, охрана в ЦСПП[1]гр.П.) С. П. П. по време на
дежурствата си напуска работното място, съответно района на центъра, играе
на телефона си хазартни игри и се отнася грубо и арогантно към колеги и
обучаеми. Информацията и изследването на постъпилите предварителни
данни за нарушения на трудовата дисциплина не е събрана едностранчиво, а
обратно на твърденията в жалбата са базирани на обективна, задълбочена и
достоверно проверена фактическа обстановка.
18
Отново от депозираните сведения се установява също така, че на
определени дати П. е напускал района на ЦСПП- П. по време на дежурство за
повече от 30 минути, а не както твърди ищецът в рамките на 10 минути,
които да са били необходими да отиде до тоалетна например. На 15.02.2024г. ,
видно от писмените сведения на стажант Б., П. е напуснал района на ЦСПП с
личният си автомобил около 5:30 часа и се е завърнал на територията на
обекта в 6:10 часа.
В подкрепа на твърденията на ищеца П. се намират единствено
показанията на разпитания свидетел Д., който описва в показанията си ищецът
П. като стриктен и всеотдаен служител. Св. Д. сочи обстоятелства във връзка
с пропусквателния режим на територията на ЦСПП-гр. П. и разяснява какъв е
редът и какви правила са длъжни да спазват служителите.Заявява ,че не е
запознат със случаи, при които П. да е напускал самоволно работното си
място. Съгласно показанията на свидетеля, дори да е имало конфликтни
ситуации между стажантите и П., те са били породени от това, че ищецът е
изпълнявал стриктно служебните си задължения и се е случвало да следи и да
им прави забележки за употребата на алкохол. Св. Д. не знае П. да се е
занимавал с хазартни игри, не го е виждал да играе такива на телефона си.
Тези показания на Д. обаче съдът не би могъл да приеме за достоверни най-
малко поради обстоятелството, че по официални данни свидетелят е
посещавал ЦСПП много по-рядко отколкото твърди самият той , и поради това
не би могъл да е толкова добре запознат с това дали П. е изпълнявал
служебните си задължения стриктно или не и какво е било неговото
отношение към стажанти и колеги. От извършената Справка за участието на
св. Д. в учебни занятия в качеството му на хоноруван преподавател в периода
03.08.2023г. – 28.02.2024г. се установява,че същият е бил привлечен да
участва в учебни занятия единствено на 23.02.2024г. на територията на
ЦСПП.
Видно от Заповед № 4581з-679/12.03.2024г. при определяне на вида и
размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган е
взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на служителя по време на службата му. От анализа и оценката на
събраните доказателства не се установява наличието на маловажност, тъй
като отклонението от законовите изисквания не е незначително. От събраните
писмени материали безспорно се установява, че по време на дежурствата си на
04.02.2024г. и на 15.02.2024г. младши специалист (сътрудник, охрана в ЦСПП-
гр. П.) С. П. е напуснал територията на ЦСПП - гр. П., като някой от
напусканията са били за не по-малко от половин час. Съдът споделя
становището на ответника, че с действията си по самоволно напускане на
19
охранявания от него център, младши специалист С. П. не само е нарушил
организацията по охрана, пропускателен режим и вътрешния ред ЦСПП - гр.
П., но и е застрашил сигурността на центъра, оставяйки за охрана на обекта
лице от състава на обучаемите. Същевременно неуважителното отношение
отправено към обучаеми в Академията на МВР намалява доверието на
стажантите от Академията в състава на човешкия ресурс, работещ в системата
на МВР; обществената значимост на професията, насочена към защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и
опазване на обществения ред, прави недопустимо неуважителното отношение
на младши специалист (сътрудник, охрана в ЦСПП- гр. П.) С. П. към стажанти
от Академия на МВР.
При определяне на дисциплинарното наказание се вземат впредвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя.
Предвид изложеното, според настоящия съдебен състав, са налице
всички задължителни реквизити, които бяха посочени - сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му
признаци, време и място на извършване на нарушението, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Съдът приема, че заповедта,с която е било
наложено процесното дисциплинарно наказание на ищеца, е изготвена в
съответствие с изискванията на чл.195,ал.1 КТ, тъй като дисциплинарното
нарушение е било посочено по разбираем начин, даващ възможност на
работника да проведе пълноценно защитата си.
Обстоятелството, че до този момент на П. не са били налагани
предходни дисциплинарни наказания не задължава по никакъв начин
работодателя да предпочете налагането на по-леко или на най-лекото
дисциплинарно наказание. При избора на наказание, работодателят е длъжен
да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 от КТ, а именно:
тежестта на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото
задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и
поведението на работника или служителя. Преценката по чл.189, ал.1 от КТ е
задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност
на наложеното дисциплинарно наказание, респективно за законосъобразност
20
на заповедта. Относно тежестта на извършеното от ищеца нарушение и
съответността на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл.
189, ал. 1 КТ, съдът намира, че работодателят е преценил тежестта на
нарушенията и обстоятелствата, при които същите са били извършени.
Съвкупността от посочените обстоятелства води до извод, че наложеното с
процесната заповед дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение" съответства на тежестта на твърдяното от работодателя
нарушение на трудовата дисциплина. Значимостта на неизпълненото
задължение е съществена.
Съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното
нарушение, респективно относно това дали работодателят преди налагане на
дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189 от КТ, като е
взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя/ в този смисъл
Решение №461/17.06.2010г. по гр.д.№626/2009г. III г.о. на ВКС/. Съдът счита,
че в настоящия случай, субектът на дисциплинарна власт е съобразил
тежестта на наказанието с тежестта на конкретно извършеното нарушение,
поради което наказанието се явява съответно на извършеното. Следва да се
има предвид естеството на извършваната от работника работа и нейната
значимост, касае се за обект от национално значение, като със своите
действия П. би могло да се приеме ,че е застрашил сигурността на центъра,
оставяйки за охрана на обекта лице от състава на обучаемите. С извършените
от него действия, ищецът е нарушил организацията по охрана на обекта,
пропусквателния режим и вътрешния ред в Центъра. Същевременно, с
проявеното грубо отношение към стажантите, П. е нарушил основни етични
правила и норми за поведение в системата на МВР, още повече ,че в случая се
касае за център по обучение на млади кадри.
Предвид изложеното, в конкретния случай съдът намира, че при вземане
на решение за налагане на дисциплинарно наказание не е нарушена
разпоредбата на чл.189 КТ. Работодателят е взел предвид всички факти и
обстоятелства, относими към нарушението – неговата тежест, настъпили или
евентуални последици, мотивите на служителя, наличие на минали пропуски
и нарушения, конкретните особености на дейността и т.н.
21
Предвид изложеното съдът намира,че предявеният иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно практиката на съдилищата , производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално
качество - ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се
отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за
свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства, както
редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или
служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за
заплащане на разноските,направени от другата страна по делото, когато тя го е
спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането
на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на
работодателя на общо основание /чл.78, ал.З ГПК/.
В конкретният случай, видно от представения списък на
разноските,ответникът е направил в производството по гр.дело №2957/2024г.
разноски в размер на 300.00лв.- юрисконсултско възнаграждение, които следва
да му бъдат заплатени от ищеца.
Воден от горното Районен съд- П.,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. П., ЕГН-********** от с.М.,
ул.********, обл.П., против Академията на Министерство на вътрешните
работи, БУЛСТАТ- *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София,бул. „А.андър Малинов“№1, представлявана от доц д-р. И.В.- Ректор
на Академията, иск с правно основание чл.357 във вр.с чл.188, т.2 от КТ за
признаване на наложеното му дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение" за незаконно и за отмяна като неправилна и незаконосъобразна на
Заповед 4581з-679/12.03.2024г. , издадена от Ректора на Академията на
22
Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ- ********* – Старши
комисар доц. д-р. И.В., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН-********** от с.М., ул.********, обл.П., ДА
ЗАПЛАТИ на Академията на Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ-
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София,бул. „А.андър
Малинов“№1, представлявана от доц д-р. И.В.- Ректор на Академията, сумата
от 300.00 лв . / триста лева /, на осн. чл.78,ал.3 от ГПК, представляваща
сторените от ответника по делото съдебно - деловодни разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
23