Р Е Ш Е Н И Е

01.12.2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 17 септември

ХІІІ наказателен състав година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1541 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си *** против наказателно постановление № 35-0000403 от 08.07.2020 г. на Директор на РД „АА“ – град Плевен, с което на основание чл. 53 и чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвПр е наложил на ***, имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвПр.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.  

В жалбата са наведени доводи  за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение от страна на жалбоподателя е за първи път.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява представител и не се ангажират допълнителни доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата.

         За ответната страна по жалбата Директора на РД “Автомобилна Администрация” – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното наказателно постановление № 35-0000403 от 08.07.2020 г. е издадено от Директор на РД “Автомобилна Администрация” – гр. Плевен, в качеството на административно наказващ орган въз основа на Акт  за установяване на административно нарушение Серия А-2019 № 271053 от 22.06.2020 г., от който е видно, че:

         На 22.06.2020 г. около 14:25 часа в ***след извършена комплексна проверка /известие-покана/ изх. № 14-00-22514/28.05.2020 г. на *** притежаващ лиценз на Общността № ***, валиден до 31.12.2026 г. за международен автомобилен превоз на пътници се установи следното административно нарушение:

         На 20.09.2019 г. превозвачът *** е допуснал и разпоредил да бъде извършен международен редовен превоз на пътници по автобусна линия до държави членки на Европейския съюз с МПС автобус *** /кат. М3/, с рег. № ***собственост н. ***, с водач ***, с ЕГН: **********, видно от тахографски лист на *** от 20.09.2019 г. по маршрут: ***, видно от маршрутно разписание към разрешително № 000445/3 от 31.05.2019 г., като водачът ** не е снабден /няма издадено/ със заверено копие от превозвача на притежавания лиценз на Общността № *** за описания по-горе автомобил с рег. № ***Като доказателство са иззети:

-тахографски лист на *** от 20.09.2019 г.;

-разрешително № 000445/3;

-копие на свидетелство за регистрация за МПС, с рег. № ***Съдът счита, че образуваното административно-наказателно производство е проведено правилно и законосъобразно.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Актът също е бил издаден в предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок от извършване на нарушението. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и срещу какво да се защитава. Същото е описано в пълнота и с необходимата конкретика.

Така изложената фактическа обстановка се подкрепя напълно от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства - показанията на актосъставителя *** и свидетеля ** **, които съдът кредитира като последователни, логични и взаимообвързани с приетата от съда доказателствена основа.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установена категорично описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка по извършване и констатиране на нарушението.

Не се възприемат като основателни възраженията, изложени в жалбата, относно допуснати неясноти в наказателното постановление във връзка с времето, мястото на извършване на нарушението, както и неговото описание.

 Налице е достатъчна конкретизация, както на датата на извършване на нарушението, която е изрично посочена, така и на мястото на извършването му – съвпадащо с описаното в наказателното постановление място на извършената проверка.

В тази връзка, съдът намира за нужно да посочи следното:

Задължението за притежаване на лиценза, рес** на удостоверение на МПС за обществен превоз на пътници и задължението този лиценз или удостоверение на МПС да съпътства превоза са вменени на различни субекти. Превозвачът е длъжен да се снабди с лиценза, съответно и с удостоверение за обществен превоз на пътници за конкретното МПС, и да го предостави на водача,  като неизпълнението на това задължение влече административно-наказателна отговорност за превозвача, на основание нормата на чл.96, ал.1 от ЗАвт**

От друга страна, административно-наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, съгласно която се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността.

От текста на тази норма е видно, че тя съдържа както диспозиция, така и санкция, поради което правилно административно-наказващият орган е установил, че разписаното в нея правило за поведение не е изпълнено от страна на жалбоподателя.

Поради изложеното по-горе и при точно установената фактическа обстановка, според съда съвсем правилно наказващият орган е приложил нормата на чл.96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвПр, която предвижда наказание имуществена санкция в твърд размер от 3000 лева. Така посочената санкционна разпоредба е напълно съответна на описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление нарушение и законосъобразно е била приложена.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението рес** липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 96, ал. 1 т. 1 от ЗАвПр e призвана да гарантира.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че наложеното на жалбоподателя административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв., е съобразена с определения от законодателя абсолютен размер на санкцията.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 35-0000403 от 08.07.2020 г. на Директор на РД „АА“ – град Плевен, с което на основание чл. 53 и чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвПр е наложил на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си ***, имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвПр, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: