Решение по дело №1199/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.В.В. ЕГН **********,***, против ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач обективирана в съставен Констативен протокол №0073736/07.05.2023г. от инспектор репатриране на ОП „Общински паркинги и синя зона“ - Варна.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената принудителна мярка, поради което се претендира и нейната отмяна.

Сочи се, че автомобилът на жалбоподателката е бил паркиран на паркоместа частна собственост на „Симера инвест” ЕООД, находящи се в гр. Варна, ул. Иван Вазов №39. В подкрепа на изложеното представя нот.акт №***, том 3, рег.№6469, дело №489 от 2016г. вписан в Служба по вписванията вх.рег.№18346 от 28.07.2016г. Релевира доводи за липсата на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената мярка, поради което се отправя искане за нейната отмяна и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора изразява становище за незаконосъобразност на ПАМ, тъй като с категорично се е установило, че не са налице условията нито на ЗДвП, нито в цитираната от ответника Инструкция за репатриране на автомобила. Съгласно събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат на недопустимо и произволно репатриране автомобил от частен имот. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна, се явява лично и оспорва жалбата. По съществото на спора моли жалбата да бъде отхвърлена и да се постанови решение, с което да бъде призната за правилна принудителната административна мярка репатриране на автомобила от тротоара на адрес ул. „Иван Вазов“ № 39.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Констативен протокол №0073736/07.05.2023г., бил съставен от инспектор „репатриране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, оправомощен от кмета на община Варна с негова заповед №4957/26.11.2019 година.

По делото не е налице спор, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, както и че въз основа на нот.акт №***, том *, рег.№****, дело №*** от 2016г. вписан в Служба по вписванията в вх.рег.№18346 от 28.07.2016г. дружеството „Симера инвест” ЕООД, притежава 20 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №*****.****.81 по КККР на гр. Варна, ул. Иван Вазов №39 целият с площ от 328 кв.м. и по документ за собственост 330 кв.м. като купувачът „Симера инвест” ЕООД ще ползва обособените съгласно одобрения инвестиционен проект паркоместа находящи се в незастроената част на ПИ пред изградената в имота жилищна сграда, както следва: паркомясто №11 от 10 кв.м. при граници: паркомясто №12, офис №1, и ул. Иван Вазов и паркомясто №12 с площ от 10 кв.м. при граници: паркомясто №11, офис №1, рампа и ул. Иван Вазов. От приобщената по делото 2 бр. извадки от АГКК, КАИ-Портал на електронни услуги на кадастралната карта за ПИ с идент. *****.****.81, се установява местоположението на сградата, празната дворна площ към ул. Иван Вазов, както и разстоянието от сградата до тротоара, установяват се и параметрите на улицата. Страните не спорят, че ул. „Иван Вазов“ и тротоара са публична общинска собственост.

От показанията на св. П. Д.се установява, че работи като юрисконсулт в дружество „Блиц ер“. Офисът на дружеството се помещава в гр. Варна, ул. „Иван Вазов“ № 39. Сочи, че пред сградата на тази улица, на този номер има две обособени паркоместа. Зад тях има вход за офис. Малко по-навътре е входа на жилищната сграда. Паркоместата, са с еднакви плочки. Имат разделителна линия с друг цвят плочки помежду им. Има дърво. Две паркоместа. Вход към жилищната сграда. Тези паркоместа се ползват от Г.В.. Св. Д.сочи, че паветата са с един и същ размер, но с различен цвят. Това представлява тази разделителна линия.

Свидетелят Д.И. Д.сочи, че е присъствал на репатрирането на автомобила. Вървял по ул. „Иван Вазов“ към дома си и видял превозно средство тип „Паяк“ да влиза от „Осми приморски полк“ или „Мария Луиза“, и на улиците „Иван Вазов“ и „27 юли“ е направил странна маневра, като завъртял и тръгнал на заден ход по ул. „Иван Вазов“, която е еднопосочна. В това време св. Д.сочи, че е влизал във входа на блока. Живее на първия етаж, баща му има там имот, който ползвал. На балкона прозорците били отворени. Чул странен звук, шум, тропане. Излязъл на балкона. Двете паркоместа са точно под терасата му. Видял двама или трима, не може да каже с точност, служители, които искали да вдигнат л.а. мерцедес собственост на Г.В.. Казал им, че на това място има две паркоместа, които са нейни. Отговор не получил и съответно вдигнали колата, като при вдигането имали трудности, падали клони от дърветата. Там имало две дървета. Качили колата на паяка и съответно срещу движението, тъй като ул. „Иван Вазов“ е еднопосочна, срещу движението изнесли автомобила от улицата. Свидетелят сочи, че тези две паркоместа са обособени, разчертани от самото построяване на кооперацията и въвеждането й в експлоатация са си там, на мястото, откъдето е вдигнат автомобила.

Ответникът сочи, че работи по Инструкция, одобрена от Община Варна, която е издадена въз основа на ЗДвП. Цитира § 6 т. 6 от ЗДвП допълнителни разпоредби, „тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“. В допълнение цитира и чл. 94 от ЗДвП ал. 3. От снимковия материал, който е предоставил, сочи, че се вижда, че автомобила е паркиран почти перпендикулярно и заема почти цялата част от тротоара, откъдето минават пешеходците. В тези снимки твърди, че ясно се вижда как автомобилът е паркиран на тротоара, който е собственост на община Варна или на администрацията на Варна. Нямало е указания, нямало е табели, които да указват, че върху тротоара е разрешено паркирането.

Констативният протокол за репатрирането на автомобила е съставен на 07.05.2023г. и жалбата е подадена на 19.05.2023г., т.е. подадена е в 14-дневния срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол от собственика на репатрирания автомобил, поради което жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи служба за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и в разглеждания казус това е Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая, със заповед №4957/26.11.2019г. кмета на община Варна, е възложил на инспектор „репатриране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ правомощия да извършва принудително преместване на ППС без знанието на техните собственици, като инспектор Михаил Я., съставил констативен протокол №0073736/07.05.2023г. е включен в цитираната заповед, поради което е оправомощен от кмета на община Варна с негова заповед №4957/26.11.2019 година. Следователно, ПАМ е наложена от компетентен административен орган.

Съдът намира за незаконосъобразен констативен протокол, който представлява административен акт, тъй като въз основа на него е извършено юридическо действие – преместване на лек автомобил на основание чл.171 т.5 б.“А“ и б.“Б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В акта, с който е наложена принудителната административна мярка като правно основание са цитирани две разпоредби. Тази на член 171 т.5 б.“А“ от ЗДвП, според която: „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: а) паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се уведомява районното управление на Министерството на вътрешните работи, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването. Разпоредбата на чл.171 т.5 б.“Б“ от ЗДвП обхваща случаите, когато: моторното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

Посочването на две различни хипотези без да се конкретизира приложимата представлява съществено нарушение на административно-производствените правила за издаване на административен акт, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Дори и да се приеме хипотетично, че е приложима разпоредбата на чл.171 т.5 б.“Б“ от ЗДвП в нея са изредени също няколко различни случаи и не е конкретизирано настоящия в кое нормативно предложение попада. Горното е самостоятелно основание за отмяна на оспорената принудителна мярка.

Отделно от изложеното, от приобщения по делото нот.акт №***, том *, рег.№****, дело №*** от 2016г. вписан в Служба по вписвания вх.рег.№18346 от 28.07.2016г. се установява, че дружеството „Симера инвест” ЕООД, притежава 20 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №*****.****.81 по КККР на гр.Варна, ул.Иван Вазов №39 целият с площ от 328 кв.м. и по документ за собственост 330 кв.м. като купувачът „Симера инвест” ЕООД ползва въз основа на акта за собственост обособените съгласно одобрения инвестиционен проект паркоместа находящи се в незастроената част на ПИ пред изградената в имота жилищна сграда, както следва: паркомясто №11 от 10 кв.м. при граници: паркомясто №12, офис №1, и ул. Иван Вазов и паркомясто №12 с площ от 10 кв.м. при граници: паркомясто №11, офис №1, рампа и ул. Иван Вазов. В подкрепа на представения документ за собственост са приобщени и два броя извадки от АГКК, КАИ-Портал на електронни услуги на кадастралната карта за ПИ с идентификатор *****.****.81, от които се установява местоположението на сградата, празната дворна площ към ул. Иван Вазов.

Свидетелските показания на св.Д.и св.Д. съдът кредитира като обективно дадени и съответстващи на приобщените по делото писмени доказателства. Безпротиворечиво и двамата свидетели сочат наличието на две обособени паркоместа от построяване на кооперацията и въвеждането й в експлоатация, на мястото, откъдето е вдигнат автомобила.

Съдът намира за недопустимо в настоящото производство оспорването от ответника на собствеността, посредством съставянето на процесния констативен протокол, доколкото това оспорване е с гражданско-правен характер, а настоящото производство е административно по своя характер.

Горепосочените нарушения на административно-производствените правила съдът намира за съществени, тъй като от една страна са нарушили правото на защита на жалбоподателя и от друга страна са довели до неправилно приложение на материалния закон.

Освен това, ответникът не ангажира доказателства за факта, че автомобилът на жалбоподателката е бил паркиран на 07.05.2023г. на тротоара. Изготвения снимков материал е от ъгъл и при непосредствено вдигане на автомобила, поради което не би могло да се направи с категоричност извод, че е извън очертанията на празната дворна площ на ПИ с идентификатор *****.****.81 с описаното в нот.акт местоположение.

Изложените съображения водят до извода за основателност на жалбата на В., против инкорпорирана в съставен Констативен протокол №0073736/07.05.2023г. от инспектор репатриране на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна принудителна мярка, която подлежи на отмяна поради незаконосъобразност по смисъла на чл.146 т.3 и т.4 от АПК.

На основание чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. На жалбоподателя следва да му бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски, които представляват: 10 лева държавна такса за разглеждане на жалбата и 800 лева адвокатско възнаграждение, платено по представения договор за правна защита и съдействие серия Б №**********/14.09.2023г., поради което разноските сторени от жалбоподателя, трябва да бъдат възстановени от бюджета на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ от АПК, Административен съд – Варна, Дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г.В.В. ЕГН **********,***, принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол №0073736/07.05.2023г. съставен от инспектор репатриране на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна да заплати на Г.В.В. ЕГН **********,*** сумата в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева разноски по делото.

На основание чл.172 ал.5 от закона за движение по пътищата, решението не подлежи на обжалване.

Съдия: