№ 55
гр. Бургас, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20232001000079 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на „Медикъл Енд Еко
Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул. „Елин Пелин“ №20, ет.4, ап.10 против Решение № 56 от
24.02.2023 г., постановено по т.д. № 20212100900367/2021г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
„Скайскрейпър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.71, вх.2, ет.5, ап.13 сумата от
25021,86 лева, представляваща възнаграждение по договор от 26.03.2019 г. за
извършване на строително-монтажни работи по строеж на жилищна сграда в
гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ведно със законна лихва, считано от завеждането
на делото 06.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да му предаде
следните движими вещи: разгънат кофраж за два етажа - хоризонтален и
вертикален, състоящ се от греди - 158 броя, с размери 10/10/4, ребра - 207
броя, с размери 5/10 и 6/10 и водоустойчив шперплат - 128 броя.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението.
То било постановено при неточен и непълен анализ на събраните по
делото доказателства и при некоректна преценка на носената от страните
доказателствена тежест.
1
Ищецът „Скайскрейпър“ ЕООД не бил ангажирал годни
доказателства за извършената от него работа съгласно Наредба № 3 от
31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Претенцията му се основавала на своевременно оспорени актове – обр. 19,
които не били двустранно подписани. Ценени били и неотносими и
противоречиви свидетелски показания.
Сключеният между страните договор касаел строителство на
жилищна сграда (V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ), което
започнало на 09.04.2019 г.
Ответникът „Медикъл Енд Еко Инвестмънт“ ЕООД заплатил на
ищеца „Скайскрепър“ ЕООД авансово по банков път 50400 лева въз основа на
фактури, издадени между 18.04.2019 г. и 30.05.2019 г.
В началото на юни 2019 година страните прекратили изпълнението
на договора, като на 1 юли бил сключен договор за продължаване на СМР от
друго дружество - „Милкрейд“ ООД.
В тази връзка били съставени съответните актове по цитираната
Наредба № 3 от 31 юли 2003 г.: Акт – обр. 10 от 07.06.2019 г. и Акт – обр. 11
от 01.07.2019 г. за установяване състоянието на строежа при спирането и при
възобновяването на строителството.
По-късно, след изрична нотариална покана, връчена на 03.09.2021 г.,
ищецът „Скайскрепър“ ЕООД подписал на 10.09.2021 г. актове - обр.7 и 12 за
приемане на извършените СМР по нива и елементи и за удостоверяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване след постигане на изискванията
на проекта за полагане бетон С 20/25 с вертикални елементи до кота 2,75 м.
Затова не можело да се приеме, че това дружество било изпълнило
всички СМР до ниво плоча на първи етаж.
Представените от ищцовата страна актове - обр.19 не били
съставени по надлежния ред и дори не били подписани от строителя, видно от
показанията на свидетеля Т., дадени в с.з на 22.06.2022 г.
Актовете погрешно били изпратени на електронна поща, която не
била посочена в договора като канал за комуникация с ответника.
Липсвали писмени доказателства за извършени СМР от ищеца след
27.05.2019 г. Свидетелските показания, които били в друга насока, били
голословни и противоречиви.
Изслушаната по делото техническа експертиза не била съобразила
закупени и положени от ответника материали съгласно представените от
него доказателства. Тези доказателства били игнорирани от
първоинстанционния съд.
2
Претенцията за връщане на вещи (респ. за заплащане на тяхната
равностойност) неправилно била квалифицирана по чл. 79, ал.1 вр. чл. 258 от
ЗЗД.
Ищецът не бил потърсил вещите и не бил установил, че ги е дал на
ответника. Липсвал съответен приемо-предавателен протокол. Решението по
този иск се основавало на противоречиви свидетелски показания.
Ищецът „Скайскрейпър“ ЕООД е оспорил жалбата с представен в
срок писмен отговор.
Според него първоинстанционният съд е дал обоснован отговор на
всички повдигнати възражения и правни доводи и е обсъдил всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил и
мотиви защо ги кредитира.
Актовете и протоколите, издавани по Наредба №3/2003 год., имали
за цел единствено да послужат за установяване законността на строежа при
въвеждането му в експлоатация.
Приложените към исковата молба актове - обр. 19 съдържали
подробно описание на видовете, количествата и стойността на изпълнените
строителни работи, подлежащи на заплащане. Те по същество представлявали
приемо-предавателни протоколи.
Актове обр.7 и 12 по Наредба № 3/2003 год. можели само да
удостоверят приемане на елементи от конструкцията, подлежащи на
закриване, изпълнени в съответствие с одобрения технически проект. Те
нямало как да съдържат пълни данни за видовете, количества и стойността на
изпълнените СМР.
Страните не били уговорили възнаграждение в определен фиксиран
размер, а отделни единични цени по видове СМР.
Несвоевременното и неточното съставяне на актове от дружеството,
осъществяващо строителен надзор, не означавало, че строителният обект не
бил изпълнен от ищеца до ниво - плоча над първи жилищен (втори) етаж
(кота +5.50).
Актове по Наредба №3/2003 във връзка с процесните СМР били
съставени много след изпълнението им - едва през септември 2021 г., когато
били връчени на ищеца с нотариална покана.
Представените от ответника актове - обр. 10 от 07.06.2019 г и обр.
11 от 01.07.2019 г. били своевременно оспорени. Ищецът даже подал жалба в
ОД на МВР Бургас за осъществен състав на престъпление от общ характер
във връзка с антидатирането на акт - обр. 10. Към посочената в него дата -
07.06.2019 г. той все още работел на обекта, поради което не е имало
3
необходимост от смяна на строителя.
Акт - обр. 11 от 01.07.2019 год. също бил с недостоверна дата и с
невярно съдържание.
Изводът, че ищецът бил напуснал обекта на 07.06.2019 г. и че новият
строител влязъл на 01.07.2019 г., би бил в противоречие с доказателствата за
извършен междувременно монтаж арматура за вертикали и плоча на кота
+5.50 и за заливане на бетон на същото ниво.
Оспорените актове - обр. 10 и 11 не били подписани от ищеца и не
се ползвали с материална доказателствена сила за установените в тях факти и
обстоятелства. При съставянето им не била спазена и процедурата по чл. 170
ал.2 от ЗУТ.
Установено било, че актовете – обр. 19 били своевременно
изпратени на електронната поща на ответника в съответствие с установилите
се отношения между страните. В тази връзка била изслушана и техническа
експертиза на вещото лице П..
Извършването на дейностите, посочени в тези актове, се
потвърждавало и основното и допълнителното заключение по
съдебнотехническата експертиза на вещото лице К..
И двете страни са се позовали на съдебна практика, която са
цитирали.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при
изяснена фактическа обстановка.
С определението си по чл. 267 от ГПК съдът е отхвърлил исканията
за допускане на нови доказателства във въззивното производството поради
липса на предпоставки по чл. 266, ал. 2 и 3 от ГПК.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно
фактическата обстановка, установена въз основа на събраните доказателства,
обсъдил е релевантните доводи и възражения на страните и е направил
обосновани правни изводи относно паричната облигационна претенция по чл.
79, ал.1 вр. чл. 258 от ЗЗД. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите по този иск. В допълнение е необходимо да се
отбележи следното:
Няма спор, че по силата на договор от 26.03.2019г. (л. 4-6 от делото
на ОС - Бургас) ответникът „Медикъл Енд Еко Инвестмънт” ЕООД възложил
на ищеца „Скайскрепър” ЕООД да извършването на строително-монтажни
работи във връзка изграждането на жилищна сграда в гр.Бургас кв.
4
„Сарафово“. Видът на отделните СМР и единични им цени е описан в
Приложение № 1 към договора.
Предвидено е авансово заплащане на 20% от стойността на СМР.
Окончателните плащания е трябвало да се извършат след приемо-
предавателен протокол и издаване на данъчна фактура (чл. 3, ал. 2).
Няма разногласие, че ищецът е ангажирал подизпълнител - „КТ
Електрик“ ЕООД. Не се отрича изпълнението на строежа до ниво кофраж и
доставка на арматура на плоча на партерния етаж.
Извършени са били плащания на обща стойност 41999,99 лева (без
ДДС), за което са били издадени фактури от 18.04.2019 г., 24.04.2019 г.,
13.05.2019 г., от 14.05.2019 г. и 30.05.2019 г.
Ищецът посочва, че общата стойност на извършените СМР възлиза
на 62851,55 лева (без ДДС) съгласно три акта – обр. 19, издадени на
07.05.2019 г., 17.06.2019 г. и 03.09.2019 г. (л. 11-13), касаещи достигната кота
на строежа +5,50 м. (плоча над първи жилищен етаж). След приспадане на
аванса била издадена данъчна фактура от 21.06.2021 г. на стойност 20851,56
лева без ДДС респ. 25021,87 лева с вкл. ДДС (л. 7).
Предмет на претенцията по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 от ЗЗД е
неизплатеният остатък от възнаграждението по договора.
Ответникът е оспорил извършването на част от СМР, описани в
посочените актове - обр. 19. Документите не били подписани от него, тъй
като не му били връчени надлежно. Отношенията между страните били
приключили през месец юни 2019 г. След това за обекта бил ангажиран друг
строител - „Милкрейд“ ООД. Това се установявало от акт - обр. 10 от
07.06.2019 г. за спиране на строителство, акт - обр. 11 от 01.07.2019 г. за
продължаване на строителството и акт - обр. 14 от 23.03.2020 г. за приемане
на конструкцията на сградата, всички съставени съгл. Наредба № 3 от 31 юли
2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството (л. 149-151).
Възраженията на ответника са неоснователни.
Актовете – обр. 19 са били изпратени на електронната поща на
управителя на ответното дружество. Това става ясно от изслушаната пред
първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза на вещото лице Щ.
П.. Кореспонденцията във връзка със строителството е била двупосочна. От
същия адрес ответникът е изпращал на ищеца строителна документация,
поради съдът приема, че страните са се съгласили с този начин на
комуникация. Ответникът е бил наясно, че за обекта е имало ангажиран
подизпълнител в лицето на „КТ Електрик“ ЕООД.
5
Извършването на строително-монтажните работи е проверено от
вещото лице Бърза К. по изслушаната строителнотехническа експертиза
(основно и допълнително заключение). Вещото лице е съпоставило актовете –
обр. 19 с представените от ищеца фактури. Експертът се е аргументирал (по-
подробно в допълнителното си заключение), че описаните в актовете по вид
количество и стойност СМР са били необходими, че те са изпълнени и че
съответстват на договорените единични цени. Актовете – обр. 19 са били
изпращани своевременно на възложителя. Ясно е, че те касаят дейности,
извършени преди съставянето им.
Не следва друго от представените от ответника акт - обр. 10 от
07.06.2019 г. за спиране на строителство и акт – обр. 11 от 01.07.2019 г. Тези
документи не са подписани от изпълнителя като липсва заместващо го
съгласие по чл.170 ал.2 от ЗУТ. Следователно те не са му противопоставими,
тъй като не са съставени по надлежния ред.
Съдът отбелязва, че инициативата за издаването на актове по
цитираната Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. на МРРБ е на надзорника, а не на
изпълнителя на строителството. Информацията в издадените твърде късно
актове – обр. 7 и 12 от 10.09.2021 г. (л. 49 -51) не дава реална престава за
всички строителни дейности, видно от основното и допълнителното
заключение на вещото лице К..
Липсват каквито и да е доказателства, че част от процесните СМР са
били извършени от ангажирания впоследствие строител - „Милкрейд“ ООД.
Не са представени издадени от него фактури и приемо-предавателни
протоколи.
Показанията на водените от ответника свидетели В. К. (проектант) и
С. М. (представил се като пазач на обекта) и М. М. (строителен работник),
дадени пред първоинстанционния съд, са противоречиви и неясни.
Свидетелят К. не назовава конкретен изпълнител на обекта. Изявленията му
относно съставянето на актовете за спиране и за възобновяване на
строителството и причините за това са двусмислени и абстрактни. Той не
споделя свои непосредствени впечатления в тази връзка. Показанията на
свидетелите М. и М. относно хода на строителния процес противоречат на
тези на свидетелите Т. и Г.. Като цяло разсъжденията на свидетелите К., М. и
М. няма как да опровергаят изводите на вещото лице К..
Изложеното налага извод за основателност на иска по чл. 79, ал. 1
вр.чл. 258 от ЗЗД за заплащане на сумата от неиздължената стойност на
извършените СМР от 25021,86 лева ведно със законна лихва, считано от
завеждането на делото.
Основателен се явява и искът за връщане на вещите, използвани от
6
ищеца за кофраж. Претенцията следва да бъде квалифицирана по чл. 55, ал.1,
предл. ІІІ от ЗЗД. Макар формално тази квалификация да не е посочена в
обжалвания акт, първоинстанционният съд е изследвал всички релевантни
факти от значение за разрешаването на спора, правилно е разпределил
доказателствена тежест и от крайните му изводи личи, че претенцията има
извъндоговорен характер. Промяната в квалификацията не налага
извършването на други процесуални действия.
Първоинстанционният съд е съобразил показанията на свидетелите
Г. Т. и Н. Н., разпитани пред първоинстанционния съд, както и представените
фактури, издадени от „Топливо“ АД относно елементите на кофража,
доставени от ищеца в строителния обект на ответника. От показанията се
установява още, че след като договорните отношения между страните са били
преустановени ищецът е направил да си върне вещите, но му било отказано.
Коментираните доказателства не са опровергани по никакъв начин.
Няма данни кофражът да е на възложителя или на друг изпълнител на
строителните работи. Предвид липсата на спор, че понастоящем договорната
връзка е прекратена, ответникът няма основание да задържа посочените
движимости. Затова той правилно е осъден да ги върне.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на въззивната
жалба на ответника по исковете „Медикъл Енд Еко Инвестмънт“ ЕООД.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в
обжалваната му осъдителна част, включително и относно
съдебноделоводните разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ищеца – ответник по
жалбата „Скайскрейпър“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски пред
въззивната инстанция в размер на 2500 лева - платено адвокатско
възнаграждение. Размерът на хонорара не надхвърля нормативния минимум
по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАС, поради което възражението за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56 от 24.02.2023 г., постановено по
търговско дело № 20212100900367/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „Медикъл Енд Еко Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Елин Пелин“ №20, ет.4,
ап.10 да заплати на „Скайскрейпър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
7
адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.71, вх.2, ет.5, ап.13
разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8