№ 1474
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110202753 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от С. А. А. от гр.София срещу Електронен фиш
серия К № 5916821 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4,
във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен,
като издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Оспорва законосъобразността на утвърдения образец за електронен фиш.
Намира, че е накърнено правото му на защита поради представянето едва
пред съда на клип/снимка, отразяващи вмененото му нарушение. Изтъква, че
е бил лишен от възможността да се запознае с клипа в процеса на издаване на
ЕФ. Позовава се на нормите на чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. на МВР, изискващи изготвянето на протокол за ползване на
мобилна АТСС, както и на снимка на разположението на уреда. Твърди, че
ако техническото средство е работело в ръчен режим е следвало да се
приложат общите правила на ЗАНН. Намира за недоказано
административнонаказателното обвинение. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
1
не се представлява. Чрез процесуалния си представител депозира писмено
становище в подкрепа на жалбата и претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 06.05.2022г. в 09,29 часа, лек автомобил
марка „Мини Купър СД“ с рег.№ СВ 2607 ВХ се движел по „Аспарухов мост“
в гр.Варна, в посока изхода на града към автомагистрала „Черно море“.
Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а на
южен пътен възел процесният автомобил се движел със скорост от 84 км/ч.
Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство –ARH CAM S1. След справка в
информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е
собственост на „Амиго лизинг“ ЕАД, но в свидетелството за регистрация като
позлзвател е вписан С. А. А. от гр.София. Поради това на А. бил издаден
Електронен фиш серия К №5916821 за налагане на глоба в размер на 400.00
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на
автоматизирано техническо средство– преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARН САM S1 с фабричен номер 120СС8Е съдът приема за безспорно
установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е движел по
„Аспарухов мост“ в гр.Варна, в рамките на населено място, в посока
автомагистрала „Черно море“, на южен пътен възел, със скорост,
превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени
доказателства, че посоченото техническо средство- преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120СС8Е, представлява
одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност (видно
от приложения Протокол от проверка №60-СГ-ИСИС/09.11.2021г.).
2
Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил
от 87 км/ч. (видно и от самата фотоснимка). При издаването на електронния
фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на
движение от 84 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез
системата за контрол на скоростта, от който се установява, че регистрираната
скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден
обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват
веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това
съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с
посочената скорост.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на
населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се
прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Поради това
следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната
разпоредба, която е била нарушена виновно.
Съдът намира и че административнонаказателната отговорност
правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5
от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а
именно- на собственика или на този, на когото е предоставено моторно
превозно средство. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок
да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая
собственик на автомобила е лизингово дружество, но жалбоподателят е
вписан официално в масивите на МВР като ползвател на превозното средство
(видно от свидетелството за регистрация на автомобила и от справката в
централна база данни на сектор ПП). Следователно, като субект, на който е
предоставено моторното превозно средство, същият се явява лице по чл.188,
ал.1 от ЗДвП и правилно административнонаказателната отговорност е
насочена към него, а не към законния представител на дружеството-
собственик на автомобила.
По изложените съображения съдът приема, че правилно и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания
електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда специално наказание за
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31 до
40 км/ч, какъвто е и процесният случай.
Предвид забраната по чл.189з от ЗДвП не следва да се обсъжда
приложението на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при
издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият
3
орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно
наказание.
При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в
достатъчна степен става ясно на кое лице е наложена санкцията и в какво
качество е санкционирано. По отношение съдържанието на електронния фиш
е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която
изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на
административните актове и която е надлежно спазена в настоящия случай. В
производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя акт за установяване на
административно нарушение и не се издава наказателно постановление,
поради което не могат да намерят приложение правилата на ЗАНН относно
реквизитите на тези документи. В цитираната норма са посочени реквизитите,
които трябва да съдържа електронния фиш, като същата не включва
изискване за вписване на данни за лицето, което го е издало, дата на
издаването или връчването му, орган, пред който може да се обжалва и
др.под. Поради това съдът намира възраженията на жалбоподателя в тази
насока за неоснователни. Законовите изисквания към съдържанието на ел.
фиш в случая са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити, а
нормотворческата техника на законодателя не е предмет на производството
пред районния съд.
Описанието на нарушението също е достатъчно ясно, като е посочено
изрично, че същото се изразява в превишение на разрешената скорост с 34
км./ч.; посочено е каква е била максимално разрешената скорост, както и
установената скорост на движение на автомобила; посочени са надлежно
времето и мястото на извършване на деянието. С това описание става ясно в
напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на
лицето.
Не е накърнено правото на защита на жалбоподателя с представянето на
снимката, отразяваща нарушението, едва в производството пред съда.
Съдебната практика приема, че за реализирането на процесуалните права на
санкционираното лице е достатъчна възможността да се запознае с всички
събрани доказателства в хода на съдебното производство.
Във връзка с останалите изложени в жалбата възражения следва да се
отбележи, че по делото са приложени протокол за използване на мобилното
АТСС на датата на извършване на нарушението, както и снимка на неговото
разположение. От протокола се установява, че не се касае се за мобилно
техническо средство, разположено в служебен автомобил, което прави
неоснователни доводите за евентуална приложимост на общите правила за
установяване на нарушението по ЗАНН.
4
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а
жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, на което
юрисконсултът не е присъствал, като случаят не се отличава с фактическа или
правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 5916821 на ОД на МВР- Варна, с който на С. А. А. от гр.София,
ЕГН:**********, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от
ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00
лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА С. А. А. от гр.София, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
5
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6