Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../……..06.2019 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                  СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 285 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 107 от ЗЗД  и чл. 86 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, „ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Тролейна” № 36, ет. 3, сградата на ТПКИ „Родина”, е поискало да бъде осъдено „СТЕПКОРЕКТ МАРК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, ж.к. „Владислав Варненчик” № 224, вх. 2, ет. 1, ап. 38, представлявано от управителя М.Б.Б., да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща част от общото задължение в размер на 4 862 286,65 лв., по договор за подновяване на задължение /новация/ от 08.01.2018 г., което задължение е обявено за предсрочно изискуемо в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 19.02.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 08.01.2018 г. между него и ответника „СТЕПКОРЕКТ МАРК” ЕООД е подписан договор за новиране на задължение, с който ответното дружество се е задължило вместо да връща получени в заем суми на ищеца, да му доставя количества отпадъци на определена стойност. Твърди се, че и двете дружества притежават правоспособност по Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ като това обстоятелство е видно и от регистъра, поддържан от Изпълнителна агенция по околната среда /ИАОС/ към МОСВ.

В исковата молба се излага, че ответното дружество е получило в заем от ищеца парични средства в общ размер от 4 862 286,65 лв. като поради невъзможността му да върне поетия дълг, се е задължило да доставя 38 вида отпадъци по съответни кодове, посочени в договора. С подписването на договора за новация ищецът твърди, че ответното дружество е признало и потвърдило задължението си по предходното правоотношение до размера на посочената по-горе сума. Освен това, ищецът твърди, че е получено и писмо-потвърждение от ответника от 13.01.2019 г. за размера на задължението му към „ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ ВАРНА” ЕООД. Твърди се, че поради неизпълнение на нито една доставка съгласно договора, цялото задължение е изискуемо след 09.01.2019 г. на основание чл. 4 от същия договор. Ищецът претендира частично сумата от 100 000 лв., представляваща част от цялото изискуемо задължение, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „СТЕПКОРЕКТ МАРК” ЕООД не е подал отговор на исковата молба, поради което съдът не е предприел последващи процесуални действия по двойната размяна на книжа по реда на чл. 372 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание не се явява представител на ищеца.

В съдебно заседание не се явява представител на ответника.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Видно от преамбюлната част на представения по делото Договор за подновяване на задължение, подписан между страните на 08.01.2018 г., същият урежда предходни отношения между страните по повод заем на парични средства, по който ищецът е заемодател /кредитор/, а ответното дружество – заемател /длъжник/. По силата на новационното споразумение страните са се съгласили погасяването на старото задължение по договора за заем на обща стойност от 4 862 286,65 лв., вкл. главница и лихви, да се извърши чрез доставки на количества отпадъци на обща стойност съобразно посочения размер на дълга по заемното правоотношение. В чл. 1, ал. 3 от договора са посочени видовете отпадъци със съответни кодове, с доставката на които следва да се извърши погасяване на дълга от заемателя-длъжник. Страните са се съгласили даденото по заема обезпечение да има действие и по новираното такова. Договор за заем не е представен, поради което не е установено наличието на дадени по договора обезпечения.

Видно от чл. 3, договорът влиза в сила от подписването му и има действие до изплащане на предходния дълг, но не повече от 3 години. Съгласно чл. 4 е уговорено основание за обявяване предсрочна изискуемост на задължението при положение, че длъжникът в период от 1 година от подписването на новацията не достави на ищеца никакви отпадъци съгласно уговорката.

По делото е представена и молба – потвърждение на задължението към ищеца от 13.01.2019 г., в която е посочено салдо от 4 862 286,65 лв., каквото се претендира като висящо по договора за заем в новационното съглашение.

Доколкото ответникът, въпреки редовното си призоваване и връчване на книжата по делото, не е възразил по релевираните с исковата молба твърдения, подкрепени от приложените към нея писмени доказателства, съдът намира иска за установен по основание и размер. Същите се установяват от приложения по делото договор за новиране. Липсва оспорване от страна на ответника на въведените като предмет на спора фактически предпоставки: наличието на съществуващо задължение по договор за заем с ищеца, новационно съглашение от януари 2018 г. за промяна в предмета на изпълнение – вместо парично изпълнение, доставка на вторични суровини; неизпълнение в посочения срок по чл. 4 от договора, което дава основание за претендиране предсрочно на задължението в парична сума. Ищецът поддържа частичен иск до размера от 100 000 лв.

Съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на касационната инстанция, а именно решение № 130/24.03.2009 г., постановено по т. д. № 650/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.; решение № 138 от 22.08.2013 г., постановено по т. д. № 27/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.; решение № 110 от 17.07.2015 г., постановено по т. д. № 1568/2014 г. по описа на ВКС, І т. о. и други, обективна новация по см. на чл.107 ЗЗД е налице, когато волята на страните, обективирана в договора, е изрично изразена. Тази воля не може да се предполага, като ако е неясна, договорът, чрез който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД, с оглед разкриване действителната обща воля на страните за погасяване на стария дълг и за заменянето му с нов.

С решение № 210/22.12.2014 г., постановено по т. д. № 4090/2013 г. по описа на ВКС, I т. о. е посочено, че на основание чл. 107 ЗЗД, освен задължителните предпоставки за новиране, включващи съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете трябва да имат различен предмет; намерение за новиране; способност за новиране от страните - новацията предполага още и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. Безспорно при обективната новация новият елемент се отнася до предмета на паричното задължение - длъжникът поема по споразумението нов дълг с нов предмет или ново основание, в замяна на старото по договора. В случая е налице именно обективна новация, видно от съглашението за промяна в предмета на договора – уговорено е доставяне на вещи /вторични суровини/ вместо изпълнение на парично задължение, до размера на последното от 4 862 286,65 лв.

При обичайната новация, при която паричното задължение е заменено от задължение за престиране на родово определени вещи, ищецът не би могъл да претендира изпълнение в парична сума, доколкото това задължение е погасено със сключване на новацията. В случая не става въпрос и за алтернативни задължения, доколкото задължението по новационния договор е ясно определено – доставка на вторични суровини по спецификация. Ответникът не представя кантарни бележки, единствено чрез които би могъл съгласно договора да установи точното изпълнение по договора. При неточно изпълнение, вкл. пълно неизпълнение, кредиторът съгласно чл. 79 от ЗЗД може да претендира изпълнението ведно с обезщетение за неизпълнението или обезщетение вместо изпълнение. В случая е налице забавено изпълнение, приравнено на пълно неизпълнение, макар за част от периода – 1 година от подписване на договора. Поради неспазване на изискването за доставка в 1-годишен период от подписване на договора, е налице основание по чл. 4 от същия кредиторът да претендира парична сума.

С тази клауза не е уговорена по същество предсрочна изискуемост на задължението по новацията, тъй като задължението по нея не е парично, а обезщетение за неизпълнение на договора в размер на първоначално дължимото по чл. 1 от новационния договор. Доколкото претенцията не почива на твърдения за разваляне и/или прекратяване действието на договора, то е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – обезщетение вместо изпълнение.

Поради пасивното поведение на ответника, в предмета на спора не са въведени конкретните причини за неизпълнението на договора за новация. С оглед признанието на дълга в писмото – потвърждение, съдът намира, че то е такова, за което длъжникът отговаря.

Поради възникнала неяснота относно предмета на изпълнение – от една страна даване вместо плащане, а от друга страна уговорка за плащане на парична сума, съдът следва да тълкува волята на страните съгласно чл. 20 ЗЗД. Съответно, страните могат свободно до уговарят отношенията си съгласно чл. 9 ЗЗД. Съобразно уговорките в договора от 08.01.2018 г., освен новационно съглашение, се съдържа и уговорка за отнемане преимуществото на срока при забава на длъжника ведно с определяне на факултативно задължение и неговия размер /чл. 4 от договора/. Съдът не може да не зачете уговорката, която валидно обвързва съгласно чл.20а ЗЗД страните по договора. Възможно е тази уговорка да бъде тълкувана като модалитет на договора, като факултативно задължение или като неустойка, свързана със забавата на длъжника. Независимо от нейната правна природа, ищецът е установил предпоставките за претендиране на парична сума в много по-голям от предявения с иска размер. Поради това, искът за сумата от 100 000 лв. частичен иск, се явява доказан и основателен.

 

По отношение на разноските:

 

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените по делото разноски в размер на внесената държавна такса от 4 000 лв., които му се дължат изцяло от ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „СТЕПКОРЕКТ МАРК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, ж.к. „Владислав Варненчик” № 224, вх. 2, ет. 1, ап. 38, представлявано от управителя М.Б.Б., да заплати на „ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Тролейна” № 36, ет. 3, сградата на ТПКИ „Родина”, представлявано от управителя Н.П.С., сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща част от общото задължение в размер на 4 862 286,65 лв., по договор за подновяване на задължение /новация/ от 08.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 19.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 107 от ЗЗД  и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „СТЕПКОРЕКТ МАРК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, ж.к. „Владислав Варненчик” № 224, вх. 2, ет. 1, ап. 38, представлявано от управителя М.Б.Б., да заплати на „ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Младост, ул. „Тролейна” № 36, ет. 3, сградата на ТПКИ „Родина”, представлявано от управителя Н.П.С., сумата от 4 000,00 лв. /четири хиляди лева/, представляващи сторените по делото разноски в размер на внесената държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

 

            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: