№ 3255
гр. София, 22.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110140027 по описа за 2023 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.02.2024 г. от 15.00 часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а
предявените искове – допустими, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140
от ГПК, изготви следния проект за доклад по делото:
1. Ищецът В. С. М. е предявила срещу ответника „К..” ООД
кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за заплащане на
трудовото му възнаграждение в общ размер на 18 337.86 лв. за периода от
01.01.2023 г. до 21.03.2023 г. - правно основание чл.128, т. 2 КТ; 2) за
заплащане на сумата от 7 604.63 лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие - правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ; 3) за
заплащане на сумата от 5 703.47 лв., представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни - правно основание чл.
224, ал.1 от КТ. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност „програмист,
софтуерни приложения”, като трудовото му правоотношение било прекратено
на основание чл.327, ал.1, т. 2 от КТ считано от 21.03.2023 г., поради
1
неизплащане на трудовото възнаграждение от работодателя, но ответникът не
бил заплатил и му дължал претендираните парични притезания.
Представя към исковата молба под опис документи, всичките относими
и необходими за правилното решаване на спора, поради което същите следва
да бъдат допуснати за събиране.
2. Ответникът „К..” ООД в законоустановения едномесечен срок, е
депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявените искове.
По исковете:
1. Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника
(служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено
възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било
част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално
уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, за което не сочи доказателства,
а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение
действително е било изплатено, за което не сочи доказателства.
2. Искът с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ се основава на
обстоятелството, че трудовото правоотношение е било прекратено от
работника без предизвестие по някоя от хипотезите на чл. 327, т.2 или т.3 от
КТ, което обстоятелство следва да се установи от ищеца.
3. За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са
проявени в обективната действителност две предпоставки – 1. да е прекратено
трудовото правоотношение и 2. работникът или служителят да не е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на
прекратяването или за предходни години. Фактът, че е прекратено трудовото
правоотношение и че и са се полагали твърдения брой работни дни платен
годишен отпуск, следва да бъде установен от ищеца, а задължението за
установяване на обстоятелството, че той е ползвал полагащия му се отпуск,
респ. че дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е
2
заплатено принадлежи на ответника – работодател.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове.
ПРИЕМА представените от страните документи като доказателства по
делото.
Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 310, ал.2 ГПК при обективно
съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане
по общия исков ред, не се допуска бързо производство, производството по
настоящето дело не следва да бъде разглеждано по реда на Глава 25 ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на
правния спор, предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като съдът им указва, че
могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4