Р Е Ш Е Н И Е № 120

гр. Видин 02.06.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Видинският районен съд, наказателна колегия в публичното заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           Председател:      Даниел Цветков

                                                

При секретаря П.Въткова и в присъствието на прокурора Кайзеров, като разгледа докладваното от съдията Цветков ЧН дело № 441 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на РП - Видин за задължително настаняване и лечение на лицето Е.П.С. - роден на *** г., с адрес: ***, ЕГН **********.

           Представителят на РП - Видин заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

           Процесуалният представител на предложения за настаняване  заяви в с.з., че С. следва да  бъде настанен в психиатрично заведение и че това е в негов  интерес.                

           От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Освидетелствания С. живее заедно с майка си в гр. Видин. През последните месеци състоянието на същия се е влошило вследствие на което била потърсена медицинска помощ от д-р К.. Била стартирана медикаментозна терапия като регулярно трябвало да се следва. По време на редовния прием на медикаментите състоянието на С. било стабилно, но в последствие същия престанал да употребява предписаните му лекарства. В резултата на това състоянието му се влошило драстично, станал агресивен спрямо майка си- свид. С., не искал да разговаря с нея, като се държал и агресивно с неговата баба- свид. Ц.. С. и Ц. свидетелстват пред съда, че Е.С. се затворил в себе си не желаел да разговаря с тях и поведението му станало напълно неадекватно. Тези негови прояви ескалирали в агресивно поведение вследствие на което същият започнал да чупи безпричинно намиращите се в жилището ел. уреди, мебели и обзавеждане. Известен е случай, в който С. направил опит за самоубийство поглъщайки блистер с лекарства. Същият казал, че чува „гласове“ пред входа на жилището, в което живее, като в един от случаите излязъл навън за да се саморазправя.

Видно от заключението на изготвената  съдебно- психиатрична експертиза, както и от разпита на експертите в с.з., С. страда от параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит, параноидно халюцинаторен синдром, с  което същият представлява опасност за себе си и за околните, както и за собственото си здраве. Експертите предлагат болния да бъде настанен на задължително лечение при стационарни условия. Експертите предлагат болния да бъде настанен в ДБП гара Карлуково, като според заключението на експертизата, при болния не е налице способност за изразяване на информирано съгласие, поради което съдът намира, че  е необходимо да се назначи лице, от кръга на близките му, което да изразява информирано съгласие за лечението на С..

          Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на разпитаните свидетели – И.Ц.С. – майка на лицето, В.П.Ц.- негова баба, становището на д.р. К.,  както и от заключението на  съдебно - психиатричната експертиза,  която съдът намира за компетентно извършена, поради което я кредитира.

            Между така събраните доказателства няма противоречия, същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът им дава вяра.

  При така установената фактическа обстановка, съдът намира че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Е.П.С. - роден на *** г., с адрес: ***, ЕГН **********.

            Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на освидетелствания, а именно,  същият страда от заболяване, посочено в чл.146,ал.1,т.1 от ЗЗ т.е., лицето е психично болно с установено сериозно нарушение на психичните функции – параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит, параноидно халюцинаторен синдром, с  което представлява опасност за себе си и за околните.                 

             На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ, а именно, че  лицето поради заболяването си представлява опасност както за себе, така и за близките си.

              При това положение, съдът намира, че Е.П.С. следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ гара Карлуково за срок от два месеца.

              На основание чл. 162, ал.3 от ЗЗдравето, съдът назначава Виолета Йорданова Иванова – експерт в отдел „Здравеопазване“ при общ. Луковит, която да изразява информирано съгласие за лечението на С..

               Воден от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

               НАСТАНЯВА Е.П.С. - роден на *** г., с адрес: ***, ЕГН ********** за задължително лечение в ДПБ – гара Карлуково  при форма на лечение – стационарно за срок от 2-ДВА месеца, считано от влизане на решението в сила.

              На основание чл. 162, ал.3 от ЗЗдравето, съдът назначава Виолета Йорданова Иванова – експерт в отдел „Здравеопазване“ при общ. Луковит, която да изразява информирано съгласие за лечението на Евдокимов.

              Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението му.

 

                  

              РАЙОНЕН СЪДИЯ :