РЕШЕНИЕ
№ 4565
гр. Варна, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110105011 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Н. В. И. срещу „ЗАД А.“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1695,99
лв. (след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на
06.12.2024 г.), представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане от 16.06.2022 г. за Застраховка „Каско“, клауза „Пълно“, за
вреди от настъпило застрахователно събитие на 07.06.2023 г. в гр. София, ж.к.
„Надежда“ на паркинга пред бл. 250, на лек автомобил „Ауди А4“, с peг. № СВ 8619
СТ, представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица №
0306Х0734811/16.06.2022 г., за което е заведена щета № 10123030102773, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2024 г., до окончателното й
заплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на процесния автомобил
„Ауди А4“, с peг. № СВ 8619 СТ, застрахован при ответника със застрахователен
договор „Каско“, клауза „Пълно“ № 0306Х0734811/16.06.2022 г., със срок действие от
16.06.2022 г. до 15.06.2023 г., като застрахователната премия от 612 лв. е заплатена на
четири вноски. Излага се, че на 06.06.2023 г., около 23,00 часа ищецът паркирал
автомобила си в гр. София, ж.к. „Надежда“ на паркинга пред бл. 250 и на следващия
ден - 07.06.2023 г. около 8,00 часа, отивайки до автомобила си установил, че е увреден
с твърд остър предмет. Поддържа се, че на 13.06.2023 г. ответното застрахователно
дружество било уведомено за настъпилото застрахователно събитие, като същото
извършило оглед на автомобила, изготвило снимков материал и съставило опис по
претенция № 10123030102773. В описа като увредени детайли били описани: задна
лява врата, заден десен панел, предна лява врата, предна нясна врата и задна дясна
врата. За тези злоумишлени действия ищецът уведомил 2-ро РУ към СДВР, за което му
било издадено Удостоверение с рег. № 226000-908А/13.06.2023 г. Като обезщетение за
претърпените вреди получил сумата в размер на 400,01 лв., което според ищеца не
покривало щетите. Извършил проучване в няколко сервиза за това каква ще е
необходимата сума за ремонт на увреденото МПС, като било констатирано, че за това
ще са необходими 2000 лв., от които следва да се приспадне заплатената до момента
1
сума от 400,01 лв., поради което счита, че дължимото му застрахователно обезщетение
възлиза на 1599,99 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „ЗАД А.“ АД, в който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните към датата на настъпване на
инцидента, както и предявяването по доброволен ред на претенция от страна на ищеца
на 13.06.2023 г., по повод която е била образувана щета под посочения номер, за която
е съставен опис на 13.06.2023 г., в който са описани повредите по автомобила.
Навежда се довод, че в процесния застрахователен договор страните са договорили
начина на обезщетяване, а именно по експертна оценка на застрахователя и с
определеното и изплатено на 15.06.2023 г. обезщетение в размер на 400,01 лв. пълно и
окончателно са уредени претенциите на ищеца. Сочи се, че съгласно т. 12.4 от Общите
условия за застраховка „Каско“ застрахователят не обезщетява увреждания на части,
агрегати, възли или детайли, или липсващи такива на застрахованото МПС, когато
уврежданията или липсите са констатирани, описани или заснети при огледа на МПС и
същите не са били отстранени, като отстраняването се доказва чрез нов оглед на МПС,
за който се съставя протокол, подписан от страните. Твърди се, че предна лява врата,
предна дясна врата и задна дясна врата, за които се претендира изплащане на
застрахователно обезщетение, са били увредени преди датата на влизане в сила на
застрахователния договор, което е отразено в протокол за извършен оглед на МПС №
3618-16554514760 от 17.06.2022 г., като липсвали данни повредите да са отстранени,
доказано по съответния ред. Поради тази причина и съгласно приложимите ОУ в
обезщетението по процесната щета е включен единствено ремонтът на задна лява
врата и заден десен панел, които не са били увредени преди влизане в сила на
застрахователния договор. В условията на евентуалност се поддържа, че исковата
претенция е в завишен размер и не съответства на действителните стойности на
автобояджийски услуги в страната и цената на труда по средни пазарни цени. Оспорва
се да е извършван ремонт на автомобила, съотв. заплатен, а направеното от ищеца
проучване в няколко автосервиза не обвързало застраховтеля. Твърди се, че е налице
подзастраховане, предвид което обезщетението следва да се намали в пропорция,
равна на съотношението между договорената застрахователна сума и действителната
стойност на МПС. В този смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
както и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 9265/18.08.2024 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
01.11.2024 г., че между тях е сключен договор за имуществено застраховане от
16.06.2022 г. за Застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ за притежавания от ищеца лек
автомобил „Ауди А4“, с peг. № СВ 8619 СТ, по застрахователна полица №
0306Х0734811/16.06.2022 г., със срок действие от 16.06.2022 г. до 15.06.2023 г., че
ищецът е предявил претенция към застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение за настъпили вреди вследствие на процесното застрахователно събитие на
13.06.2023 г., по което е образувана щета № 10123030102773, както и че на ищеца е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 400,01 лв.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства – Свидетелство за регистрация – Част І; Застрахователна
полица за застраховка Каско на МПС № 0306Х0734811 от 16.06.2022 г., Заявление за
изплащане на вреди на МПС от 13.06.2023 г.
2
В раздел VI на Общи условия на ЗАД „Армеец“ по застраховка „Каско на МПС“
са посочени изключенията, при които застрахователят не предоставя застрахователно
покритие. Така в т. 12.4 е посочено, че застрахователят не изплаща обезщетение за
увреждания на части, агрегати, възли или детайли, или липсващи такива на
застрахованото МПС, когато уврежданията или липсите са констатирани, описани или
заснети при огледа на МПС, и същите не са били отстранени, като последното се
установява с нов оглед на МПС, за който се съставя протокол, подписан от страните.
Приобщено към доказателствения материал по делото е удостоверение с рег. №
226000-9081/13.06.2023 г. от МВР – СДВР, Второ районно управление, според което по
данни на ищеца на 07.06.2023 г. около 8,00 часа е установил щети на лични си лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № СВ 8619 СТ, който е бил паркиран в гр. София, ж.к.
Надежда – 2, пред бл. 250, като по случая е заведена преписка № 226000-8868/2023 г.
по описа на 02 РУ – СДВР.
Представен е по делото в неподписан екземпляр Опис на щетите по претенция
№ 10123030102773 от 05.03.2024 г., според който на посочената дата е извършен оглед
на автомобила от представител на застрахователя, при който са констатирани повреди
на следните детайли: задна лява врата, заден десен панел, предна лява врата, предна
нясна врата и задна дясна врата, като посочените обстоятелства не са оспорени от
ответника.
От заключението по допусната и неоспорена от страните САТЕ, извършила
изследване въз основа на представените по делото доказателства, оглед на автомобила
и направено пазарно проучване, се установява, че описаните повреди са получени
вследствие на злоумишлени действия на трето лице, като описаните в огледа детайли –
задна лява врата, заден десен панел, предна лява врата, предна дясна врата и задна
дясна врата, са увредени с твъд остър предмет. Според заключението на САТЕ
стойността на разходите, необходими за ремонт, възстановяване на автомобила и
въвеждането му в експлоатация, вследствие на настъпилите щети на автомобила при
застрахователното събитие от 07.06.2023 г., възлиза общо в размер на сумата от
2096,09 лв. с ДДС. В тази част заключението е основано на подробно пазарно
проучване, като допълнително е даден вариант за стойността на необходимия ремонт
по средни пазарни цени, без да се включва ремонт на предна лява врата, предна дясна
врата и задна дясна врата. При изслушването си в о.с.з., проведено на 01.11.2024 г.,
вещото лице пояснява, че от представения от ответника снимков материал не може да
направи извод за увреждания по автомобила, които са били налични към датата на
сключване на застрахователния договор. Допълва, че по всички автомобилни врати
има съвсем леки следи от други врати на автомобила, които представляват
повърхностни увреждания на лаковото покритие, но нямат нищо общо и не допринасят
за настъпването на процесните повреди, нанесени от трето лице с остър предмет.
Последните предполагат пробиване на лака, на пигмента, дори увреждане на метала,
докато другите увреждания от нормалната експлоатация на автомобила са абсолютно
повърхностни. Експертът пояснява, че ремонтът на процесните повреди няма да се
оскъпи, поради наличието на стари повърхностни увреждания. Заявява, че за да се
отстранят процесните повреди от твърдия остър предмет трябва да се пребоядиса
цялостно детайлът, независимо дали по него на друго място е имало други
увреждания, тъй като технологията за възстановяване на лаковото покритие е една и
съща. Дори и да ги е нямало тези стари повреди, ремонтът би бил същият.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 405, ал. 1 КЗ, предвижда възможността да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по имуществено застраховане при
наличие на вреди за застрахования, настъпили в резултат на покрито застрахователно
събитие (риск) и действително застрахователно правоотношение към момента на
3
увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено
застраховане на увредената вещ. В тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване тези материални
предпоставки и размера на вредата, а ответникът следва да докаже, че е заплатил
дължимото застрахователно обезщетение в срок, съотвeтно противопоставените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
В разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ е предвидено, че увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят
не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В
настоящия случай ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към
ответното застрахователно дружество на 13.06.2023 г., като като от застрахователя е
заплатено обезщетение, но ищецът е несъгласен с неговия размер.
Както бе изяснено, между страните не съществува спор относно
обстоятелството, че през релевантния период между тях е съществувало действително
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, клауза
„Пълно“ по застрахователна полица 0306Х0734811/16.06.2022 г., със срок действие от
16.06.2022 г. до 15.06.2023 г. за притежавания от ищеца лек автомобил „Ауди А4“, с
peг. № СВ 8619 СТ. От ангажираните по делото писмени доказателства, както и от
заключението на САТЕ, по несъмнен начин се установява настъпването на процесното
застрахователно събитие от 07.06.2023 г., както и причинените повреди на
застрахованото МПС.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема,
че настъпилите повреди на автомобила на ищеца при процесното застрахователно
събитие са вследствие на покрит застрахователен риск. Поддържаният от ответника
довод, че част от детайлите са били увредени при сключване на имуществената
застраховка, остана недоказан. В тази връзка следва да се изясни, че ищецът е оспорил
истинността на представения от ответника Протокол № 3618-16554514760 по реда на
чл. 193 ГПК, като въпреки че с молба от 25.11.2024 г. ответникът е заявил, че ще се
ползва от оспорения документ, не изпълни указанията на съда в предоставения срок да
представи в оригинал оспорения документ, поради което на основание чл. 183, ал. 1
ГПК представеният препис е изключен от доказателствата по делото. Независимо от
това, дори и по автомобила да са били налице някакви увреждания по част от
детайлите (предна лява врата, предна дясна врата и задна дясна врата) към посочения
от ответника момент, става ясно от заключението по САТЕ, че са налице допълнителни
увреждания по автомобила по тези детайли, вследствие на процесното застрахователно
събитие, причинени с твърд остър предмет, а отстраняването им по детайлите с
повърхностни увреждания от нормална експлоатация така или иначе изискват тяхното
цялостно преобоядисване, което следва да бъде извършено и без да има следи от
такива повреди.
Съгласно чл. 405 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение съобразно нормата на
чл. 386, ал. 2 от КЗ, според която то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество, съгласно чл. 400 от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 от КЗ. При изчисляване размера на
4
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният
е инкорпориран в самата застрахователна стойност на автомобила (в този смисъл и
Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., ІІ т. о., Решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., Решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС
по т. д. № 293/2010 г., I т. о. и др.). Затова при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално
извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено
отремонтиране в доверен сервиз, съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключението на
вещото лице. Съгласно заключението на допуснатата САТЕ, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, пазарната стойност на разходите за
отстраняване на всички повреди от процесното застрахователно събитие и
възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 2096,09 лв., на която се равнява
отговорността на застрахователя по договора за имуществено застраховане. От тази
стойност следва да се приспадне доброволно платеното от застрахователя обезщетение
в размер на 400,01 лв., поради което дължимата от ответника сума е 1696,08 лв. С
оглед принципа на диспозитивното начало, искова претенция следва да бъде уважена
до пълния предявен размер от 1695,99 лв. (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че
предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните).
С оглед гореизложеното предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените от него съдебни разноски, съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в размер на
сумата от 1037,84 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса, депозит за
САТЕ и за адвокатско възнаграждение. Съдът намира своевременно наведеното от
ответника възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение на ищеца в размер на 560 лв. за неоснователно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото
същият е под минималния такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. § 2а от ДР от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза
на 563,51 лв. с вкл. ДДС. Макар съдът да не е длъжен да се съобразява със същата,
предвид постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с оглед
липсата на друг нормативен акт, съдът счита, че следва използва Наредба № 1/2004 г.
за своеобразен ориентир при остойностяване на възнаграждението на адвокатските
услуги, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Н. В. И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1695,99 лв. (хиляда
шестстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от 16.06.2022 г.
за Застраховка „Каско“, клауза „Пълно“, за вреди от настъпило застрахователно
събитие на 07.06.2023 г. в гр. София, ж.к. „Надежда“ на паркинга пред бл. 250, на лек
автомобил „Ауди А4“, с peг. № СВ 8619 СТ, представляващо покрит застрахователен
риск по застрахователна полица № 0306Х0734811/16.06.2022 г., за което е заведена
щета № 10123030102773, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
25.04.2024 г., до окончателното й заплащане.
5
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Н. В. И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1037,84 лв. (хиляда
тридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6