Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОАНА
ГЕНЖОВА
2. мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Стоева ч.гр.д. № 8893 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 060526/17.08.2020 г. на адв. Л.Р.в качеството ѝ на процесуален
представител на И.М.И. – взискател по изпълнително дело № 20208410402885 по
описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд, срещу
Разпореждане от 05.08.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да уважи
молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на взискателя
в поискания минимален размер по Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
подадената жалба се посочва, че депозираната жалба е допустима, тъй като с
оглед цитираната в нея съдебна практика пълномощникът на взискателя е
процесуално легитимиран да обжалва отказа да съдебния изпълнител да определи и
присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Възразява се, че чл. 38, ал. 2 от ЗА е приложим както в
исковото, така и в изпълнителното производство. Сочи се, че съгласно чл. 79 от ГПК длъжникът следва да заплати възнаграждение за осъществената в полза на
взискателя безплатна адвокатска помощ в размер съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА. Моли
се за отмяна на обжалваното разпореждане и указване на ЧСИ да определи и
присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
пълномощника на взискателя в минимален размер съобразно чл. 10, ал. 1 и ал. 2
от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок по чл. 436, ал.
3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника по изпълнителното дело
– „Е.“ ООД.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище за
допустимост на подадената жалба. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2,
изр. 2 от ЗА не може да бъде прилагана от ЧСИ, тъй като съдебният изпълнител
няма правораздавателни правомощия. Посочва се, че компетентността на съдебния
изпълнител досежно разноските се простира до начисляването на такси по Закона
за частните съдебни изпълнители и Тарифата за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители, като по отношение на адвокатските
възнаграждения съдебният изпълнител прави само проверка дали претендираното
възнаграждение отговаря на договореното и дали е доказано заплащането му. Сочи
се, че настоящата хипотеза е по-особена, като се търси присъждане на разноски
по отношение на трето спрямо изпълнителното производство лице, различно от
взискателя или длъжника.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и като се съобрази с представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20208410402885 е
образувано по молба с вх. № 058193/05.08.2020 г. срещу длъжника „Е.“ ООД за
следните суми: 8603,84 лева, представляваща сбор от главници, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане
на вземанията, 64,33 лева, представляващи изтекли лихви, както и разноски по
изпълнението. С молбата е поискано налагането на запор на вземанията на
длъжника по банковите му сметки в няколко банки и проучване на имущественото
състояние на длъжника. В молбата е указано, че адвокатът на взискателя оказва безплатна
адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА и е поискано съдебният изпълнител да
определи адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С молбата е
представен изпълнителен лист от 28.07.2020 г. и пълномощно в полза на адв. Л.Р.,
в което е посочено, че предоставената правна помощ се осъществява безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
С разпореждане от 05.08.2020 г. съдебният
изпълнител е образувал изпълнителното дело, начислил е такси и е приел разноски,
наредил е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП и покана за
доброволно изпълнение до длъжника.
С второ разпореждане от 05.08.2020 г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи искането за присъждане на възнаграждение в полза на пълномощника на
взискателя. Препис от разпореждането е връчено на страната на 17.08.2020 г.
На
17.08.2020 г. в кантората на ЧСИ Н.М. е депозирана процесната жалба.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния срок по
чл. 436, ал. 1 от ГПК. Съдът приема, че същата отговаря на изискванията на чл.
436, ал. 4, вр. чл. 260, 261 и 262 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
От приложеното копие на изпълнителното
дело става ясно, чe взискателят е ангажирал
пълномощник за процесуално представителство и защита по воденото от него
изпълнително производство, като е представено пълномощно, в което изрично е записано,
че правната услуга се предоставя безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, а в молбата за образуване на изпълнителното дело адвокатът е
направил изрично искане да му се присъди възнаграждение.
Тъй като процесуалното представителство
на взискателя е било осъществено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, няма как
да са представени доказателства за заплащането му – по делото са налични доказателства
за уговаряне предоставянето на безплатна адвокатска помощ, като в пълномощно на
адв. Ралчева е било и изрично посочено основанието за това. Съдът счита, че в настоящия
случай е достатъчно да е било предоставено пълномощното, в което е упоменато
предоставянето на безплатна адвокатска защита, и присъждането на същото да е
било изрично поискано.
Неоснователни се явяват мотивите на
съдебния изпълнител, че в настоящия случай се търси присъждане на разноски по отношение на трето лице,
различно от взискателя или длъжника. На основание чл. 79 от ГПК всички такси и
разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените, са за сметка на
длъжника. С оглед липсата на възмезден договор за предоставяне на правна помощ
и реално заплатен адвокатски хонорар, искането да се присъди адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя, при условие че същият не е заплатил
такова, щеше доведе до неоснователно обогатяване на взискателя.
Необоснован
се явява и доводът на съдебния изпълнител, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2,
изр. 2 от ЗА не може да бъде прилагана от съдебния изпълнител, тъй като същият
няма правораздавателни правомощия. Като ръководно-решаващ орган в изпълнителното
производство съдебният изпълнител е следвало да се произнесе по търсените
именно в рамките на същото това производство разноски, още повече, че разпоредбата
на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА намира приложение както в исковия, така и в
изпълнителния процес.
От представеното копие на изпълнителното
дело се вижда, че до момента на подаване на жалбата пълномощникът само е подал
молба за образуване на изпълнително производство. Няма данни по делото с
последващи молби или по друг начин впоследствие да е искано извършването на
действия по изпълнението или да е реализиран конкретен изпълнителен способ за
принудително събиране на вземанията. С оглед на това съдът намира, че няма
основание за начисляване на възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие и размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да
бъде определен съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 200,00
лв.
Предвид изложеното жалбата следва да
бъде уважена за размер от 200,00 лева съгласно чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 от ЗА, вр. с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 05.08.2020 г. по
изпълнително дело № 20208410402885 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 и район на
действие Софийски градски съд, с което е отказано уважаването на молбата за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в
полза на пълномощника на взискателя И.М.И. – адв. Л.Ж.Р.,
ВМЕСТО ТОВА:
ОПРЕДЕЛЯ
адвокатско възнаграждение по изпълнително
дело № 20208410402885 на пълномощника на взискателя И.М.И. – адв. Л.Ж.Р.,
в размер на 200,00 лева, съобразно чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, вр.
с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.