№ 29
гр. Плевен , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600005 по описа за 2021 година
и въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Районен съд – гр.Плевен с присъда № 260027 от 30.10.2020г., постановена по нохд №
897/2020г. е признал подсъдимия В. М. Б. за виновен в това, че 13.08.2018г. в с.***,
обл.Плевен, в условията на повторност отнел чужди движими вещи – златни обици, 14
карата, 10 грама на стойност 500 лева, златен синджир със златно сърце, 14 карата, 28 грама
на стойност 1400 лева, златна верижка с висулка 14 карата, 8 грама на стойност 400 лева,
ръчен дамски часовник с метална верижка с позлата на стойност 30 лева, мъжки сребърен
ланец 20 грама, проба 925 на стойност 100 лева, всички вещи на обща стойност 2430 лева,
от владението на собственика Ю.П. Б.а от с.***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и на основание чл.195, ал.1,т.7
вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1, вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
На основание чл.59 от НК е зачетено времето през което подсъдимия В.Б. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законния срок е депозирана жалба от подс.В.Б., с която се оспорва
възприетата от съда фактическа обстановка. Твърди се, че присъдата е неправилна. Развиват
се доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява, че подсъдимият е
1
извършил кражбата на вещите, тъй като по-вероятно било вещите да са откраднати на
спирката в с.***, на която имало и други хора, а не в автобуса от него, както и че Б. взел от
земята кутийката със сребърния синджир преди да се качи в автобуса. Акцентира се върху
родствените връзки между Б. и пострадалата. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова – оправдателна присъда.
В съдебно заседание представителя на ОП-Плевен пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след
подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Защитникът на подсъдимия Б. – адв.Н.И. от АК-Плевен поддържа жалбата на основанията
посочени в нея. Моли присъдата на РС-Плевен да бъде отменена, като неправилна и
незаконосъобразна, а подсъдимия Б. да бъде оправдан. Излага доводи, че преценката на
районния съд относно авторството на деянието е неправилна.
Подсъдимият В.Б., редовно призован се явява. Присъединява се към казаното от неговия
защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Плевенски окръжен съд, като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото
и в пределите на проверката по чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционния съд е събрал и обсъдил, в качеството им
на гласни и писмени доказателства показанията на свидетелите Г. Б.а, Ю. Б.а, Г. Ангелов,
протокол за доброволно предаване от 15.08.2018г, разписка от 17.08.2018г., справка за
съдимост и характеристична справка на подсъдимия – приобщени към доказателствената
съвкупност предвидения в НПК ред, заключенията по извършените съдебно-оценителна и
съдебна психиатрична експертизи, които е кредитирал изцяло, като е приел, че са единни,
непротиворечиви и кореспондират помежду си.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено от
фактическа страна, че подсъдимият В.Б. и пострадалата Ю. Б.а са братовчеди. Тя работела и
живеела в Германия. През 2018г. Б. живеел в с.*** на семейни начала със свид.Ю. Г. и
малолетното им дете. През лятото на същата година свид.Ю. Б.а се прибрала в страната, а
през месец август – на 13.08.2018г., отишла на гости при сестра си - свид.Г. П. в с.***. При
посещението при сестра си, свид.Ю. Б.а и показала златни бижута и аксесоари, които била
закупила за себе си - златни обеци, халки с кукички, 14 карата, 10 грама, златен синджир със
златно сърце 14 карата, 28 грама, златна верижка с висулка 14 карата, 8 грама на стойност,
ръчен дамски часовник с метална верижка с позлата на стойност 30 лева, както и мъжки
сребърен ланец 20 грама, проба 925, подарък за приятеля и. Всички бижутата били
поставени в отделни кутийки и всичките общо, в завързан прозрачен плик. По този начин
Ю. Б.а прибрала бижутата в дамската си чанта. След това си тръгнала за гр.Плевен с
обществен транспорт – автобус по маршрут с.*** – гр. Плевен. По същото време в автобуса
се качил и братовчед и - подс.В.Б., заедно със свид.Ю. Г.. Свидетелката Ю. Б.а седнала в
2
задната част на автобуса, на седалка до прозореца, като оставила на другата седалка, до
пътеката дамската си чанта. Подсъдимият и свид.Ю. Г. седнали на седалките срещу
пострадалата, като Б. седнал до пътеката, а свид.Г. до прозореца. По време на пътуването
звъннал телефона на свид.Ю. Б.а. Тя отворила дамската си чатна, взела телефона и провела
разговор. В този момент подс.Б. видял плика с кутийки за бижута в отворената чанта на
братовчедка си и възползвайки се от ангажираното и с телефонния разговор внимание,
бръкнал в дамската чанта на Б.а и взел плика с бижутата. След това, подсъдимият и свид.Г.
слезли на спирката в с.Ясен, а свид.Ю. Б.а продължила пътуването си до гр.Плевен. Като
слязла на спирката в града, тя отворила дамската си чанта, за да извади цигарите си и
установила, че плика с бижутата липсва. Притеснена се обадила на сестра си и и казала, че
липсва плика с бижутата, а тя от своя страна и казала, че я е видяла да прибира бижутата в
дамска чанта. След това разказала на сестра си как е преминало пътуването. На следващия
ден свид.Г. Б.а видяла брата на подсъдимия – свид.Г. Б., който носел на врата си сребърния
ланец, който сестра и и показала, че е купила за подарък на приятеля си. На въпрос от къде
го има, свид.Г. Б. обяснил, че му е подарък от брат му – подс.В.Б. и снаха му – свид.Ю. Г.. Г.
Б.а съобщила на сестра си за срещата си с Г. Б. и за ланеца.Тогава у свид.Ю. Б.а се породило
убеждението, че В.Б. е взел плика с бижутата от дамската и чанта в автобуса, и че и другите
бижута се намират у него. По тази причина, както и предвид обстоятелството че са
братовчеди, поискала от него да и върне. Той отрекъл да е взел бижутата и обяснил, че
намерил сребърния ланец и го подарил на брат си. Свид.Ю. Б.а депозирала сигнал до РУ
МВР-Долни Дъбник за случая. Било образувано и проведено досъдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, от правна страна, че деянието
осъществено от подс.Б. осъществява от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 вр.чл.194 от НК. За да формира изводите си в
този смисъл РС-Плевен бряг е отчел, че показанията на свид.Г. и Ю. Б.и са логични,
последователни, взаимно допълващи се относно инкриминираните вещи и техните белези,
относно начина по който са били поставени в дамската чанта на пострадалата – в отделни
кутийки, след това в прозрачен плик, завързан, и в отделно отделение на дамската чанта,
която била затворена. Приел е, също че показанията на свид.Ю.Б.а относно пътуването в
автобуса до гр.Плевен и действията на подс.Б. в автобуса са логични и достоверни, тъй като
кореспондират и с показанията на свид.Г. Б. и отчасти с обясненията на подсъдимия.
Предвид еднозначно установените факти, че непосредствено след слизането си от автобуса в
гр.Плевен свид.Б.а установила, че от чантата и липсва плика с бижута, че по време на
пътуването в близост до чантата и и до нея се е намирал единствено подсъдимия Б., че по
време на проведения от нея телефонен разговор чантата и била отворена, а до нея седнал
подсъдимия, че на следващия ден брата на подсъдимия носел на врата си именно сребърния
ланец на Б.а, и че този ланец му бил подарен именно от подсъдимия, съдът е приел, че не
съществува никакво съмнение в авторството на деянието. Отчел, е с оглед данните в
справката за съдимост на подсъдимия и заключението по съдебно –оценителната
експертиза, че към момента на извършване на престъплението Б. е бил осъждан за
3
извършено престъпление по чл.195 от НК – със споразумение, влязло в сила на 24.03.2015г.,
по нохд № 642/15г. на РС-Плевен, на три месеца лишаване от свобода, с три годишен
изпитателен срок, и че стойността на инкриминираните вещи обосновава немаловажен
случай. Отчел е, и наличието на лека умствена изостаналост у подсъдимия, без значими
разстройства в поведението изискващи грижи или лечение, както и установеното от
извършената съдебно-психиатрична експертиза, че на фона на интелектуалния дефицит при
подсъдимия се набелязва агривация и защитно поведение с цел оневиняване. С оглед
посочените доказателства, съдът е приел, че твърденията на подсъдимия, че не е взел
бижутата от чантата на пострадалата и е намерил сребърния и ланец, който е подарил на
брат си, представляват единствено защитна теза.
Настоящата инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на РС-
Плевен, изложени в мотивите към присъдата, като намира, че същите почиват на правилен и
задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
На базата на така установените фактически положения, които се споделят и от настоящата
инстанция, първоинстанционният съд правилно е заключил, че с деянието си подсъдимият
В.Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195,
ал.1,т.7 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.28,ал.1 от НК, за което е ангажирана наказателната му
отговорност в производството.
От обективна страна е установено, че на 13.08.2018г. в с.*** подсъдимият е отнел чужди
движими вещи, описани подробно по-горе от владението на Ю. Б.а, без нейното съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои. Правилен е изводът на първата инстанция, че
подсъдимия е извършил престъплението при пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и е искал тяхното настъпване.
По изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна в частта, която съдържа анализ на доказателствата, както и в
частта, в която е приложен материалния закон. Тя е законосъобразна и в санкционната част.
Съдът е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства социалното и семейно
положение на подсъдимия, липсата на доходи, наличието на лека умствена недоразвитост и
е приел, че последното се явява едно изключително такова, по смисъла на чл.55 от НК и е
индивидуализирал наказанието при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, като е осъдил подс.Б.
на шест месеца лишаване от свобода, като въззивният съда счита и, че правилно са отчетени
данните за обществената опасност на личността на подсъдимия. Правилно с оглед данните
за съдимостта на подсъдимия е определено това наказание да се изтърпи при първоначален
общ режим и е приспаднато на основание чл.59 от НК времето, през което подсъдимият е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Разноските са били изчислени правилно, като съдът е приложил императивното правило на
чл.189, ал.3 от НПК с оглед изхода на делото.
4
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния
закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или
изменението на присъдата, то съдът счете, че същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.348 вр.чл.334,т.6 от НПК , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260027 /30.10.2020г., постановена по НОХД № 897/20г. по
описа на РС – Плевен.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5