№ 994
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110217509 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„СТРУКТО ИНЖЕНЕРИНГ” ООД ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление*****, представлявано от К.И.С. обжалва наказателно
постановление (НП) № 23-2100059/17.11.2021г. издадено от инжЕ.А. -
директор на ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда Софийска област”, с което е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000/три хиляди / лева, за
това, че от страна на „СТРУКТО ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, в качеството на
работодател, на 14.09.2021г.не е осигурен предпазен колан/сбруя/, определен
за защита от падане от височина за длъжността, заемана от И.В.И.-„работник
строителство”-в утвърдения от управителя списък на ЛПС и СРО, като в
процеса на работа И. паднал от височина около 8 метра и загинал –
нарушение по чл.246, ал.1 от Наредба № 7/1999г.за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване(Наредба № 7/99г.)във вр.с чл.5, ал.1 от
Наредба № 3 от 19.04.2001г.за минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни
средства на работното място.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От показанията на свидетелите В. и К., както и от съдържащаия се в
административнонаказателната преписка трудов договор № 3 от
08.12.2020г., се установява, че И.В.И. бил служител на „СТРУКТО
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и заемал длъжността ”работник строителство”.От
показанията на свидетелите С.Х./технически ръководител във фирмата –
жалбоподател/ и З.С. се установява, че на 14.09.2021г.И.И. извършвал
строително-монтажни работи на обект-сграда, която се намирала в етап на
предстоящо монтиране на фасадни панели и в дейност по демонтаж на
скеле.Работейки на обекта, без защитен колан/сбруя/И. паднал от около 8
метра височина и починал.Безспорно на работника бил проведен инструктаж
за безопасна работа.При постъпване на работа на базата, от координатора по
безопасност и здраве му били предоставени лични предпазни средства и
работно облекло, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.В
конкретния случай са представени копия на два приемо-предавателни
протокола с дата 09.12.2020г., като копие на втория е представено в хода на
съдебното следствие.Първият протокол съдържа данни за това, че И. е
получил от дружеството-жалбоподател-ударозащитна каска, защитни очила,
ръкавици за обща работа и защитни обувки, цели, с метална подметка и
бомбе, а вторият, който не е бил представен в хода на проверката на АНО,
съдържа данни, че са предоставени още яке и защитен колан/сбруя/.Фактът,
че към момента на инцидента И.И. е бил без защитен колан/сбруя/
кореспондира с отразеното в първия приемо-предавателен протокол, а и
липсва логично обяснение за непредставяне в хода на проверката, извършвана
2
от АНО на втория протокол.Липсват данни относно това, конкретно какви
предпазни средства са били осигурени на работника И. за работата на обекта
на датата 14.09.2021г.и бил ли е защитния колан-сбруя сред тези
средства.Твърдението от страна на свидетеля С. че въпреки осигуряването на
защитен колан, И.И. очевидно не е носил такъв, защото „В крайна сметка е
въпрос на някакъв личен избор как ще постъпи човек”, противоречи на
ообикновената житейска логика, т.е.цели да наведе на извод, че работникът
сам е предпочел да рискува живота си, вместо да се обезопаси с колан.
За констатираното нарушение, свидетелката В. съставила АУАН, въз
основа на който било издадено обжалваното НП.
Настоящият съдебен състав, счита, че от събраните по делото
доказателства не се опровергава констатацията от страна на АНО за
неосигуряване на предпазното средство защитен колан, което в случая е
довело до фатални последици за работника И..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
материали, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и
гласните(показанията на свидетелите В., К., С. Х. и С.) и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че
жалбоподателят е извършил визираното в наказателното постановление
нарушение.В случая не е спазена разпоредбата на чл.246, ал.1 от Наредба №
7/1999г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване(Наредба
№ 7/99г.)във вр.с чл.5, ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г.за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
3
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на административно нарушение по чл.246, ал.1 от Наредба №
7/1999г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване(Наредба
№ 7/99г.)във вр.с чл.5, ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г.за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място.
Съгласно чл.246, ал.1 от Наредба № 7/1999г.за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване –„на работещите се осигуряват
необходимите лични предпазни средства и специални работни облекла
съгласно реда и изискванията, определени в нормативните актове”.
Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г.за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място – „При работа с
риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг
начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични
предпазни средства”.
В случая не се спори, че към момента на инцидента, когато работникът
И.И. е паднал, е бил без защитен колан – сбруя.Когато служителите на
Инспекцията по труда направили проверка след инцидента, в представения
им от дружеството-работодател приемо-предавателен протокол за предадени
и приети лични предпазни средства, не е описан защитен колан – сбруя.Такъв
колан фигурира в представен едва в съдебна фаза втори протокол от същата
дата -09.12.2020г., като липсват каквито и да било доказателства, от които да
се направи извод, че именно този втори протокол е отразил действително
предадените предпазни средства.Фактически липсват ясни и непротиворечиви
доказателства относно това кой от двата протокола е съставен като „първи” и
4
кой като „втори”, както и относно това, защо ако единият е следвало напълно
да замести другия, ненужният не е бил унищожен.Няма данни, от които по
категоричен начин да се установи, че на датата 14.09.2021г.на работника И. е
бил осигурен защитен колан, а обяснението, че не е носил такъв и сам е
предпочел да рискува живота си, защото „В крайна сметка е въпрос на
някакъв личен избор как ще постъпи човек”, противоречи на ообикновената
житейска логика.Именно фактът, че И.И. е работил без лично предпазно
средство за височинна защита-защитен колан-сбруя е довел до фаталното
падане и настъпване на смъртта му.
Задължението за осигуряване на личните предпазни средства е на
работодателя, а доколкото отговорността на ЮЛ е безвиновна ирелеванто е
дали е било съзнавано, че се извършва нарушение.
Съдът намира, че наложената имуществена санкция е в размер близък към
законоустановения минимум, като следва да се съобрази и факта, че
инцидента е завършил със смърт.
Описаното в АУАН и НП нарушение не може да се счете за маловажен
случай. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. Настъпила е безвъзвратна загуба на човешки живот.
С оглед изложеното, НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а в полза на АНО следва да се присъдят направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-
2100059/17.11.2021г. издадено от инжЕ.А. - директор на
ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда Софийска област”, с което на „СТРУКТО
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД ЕИК:********* е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000/три хиляди / лева, за това, че от страна на дружеството, в
качеството на работодател, на 14.09.2021г.не е осигурен предпазен
колан/сбруя/, определен за защита от падане от височина за длъжността,
5
заемана от И.В.И.-„работник строителство”-в утвърдения от управителя
списък на ЛПС и СРО, като в процеса на работа И. паднал от височина около
8 метра и загинал – нарушение по чл.246, ал.1 от Наредба № 7/1999г.за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване(Наредба №
7/99г.)във вр.с чл.5, ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г.за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място.
ОСЪЖДА „СТРУКТО ИНЖЕНЕРИНГ” ООД ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление*****, представлявано от К.И.С. да заплати
на ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда Софийска област”сума в размер на
120/сто и двадесет/лева, съставляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок, от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6