Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2023г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично
заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2741 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.
чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Е.С.Ю. против Решение № 1377/21.10.22г. по НАХД
№2361/2022г. на ВРС, 36 състав,
с което е потвърдено НП
№636110-650698/17.05.2022г. на заместник
директора на ТД на НАП-Варна, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч вр. чл.16, ал.1 т.4 ЗСч.
Касаторът
твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на закона и при съществени нарушения на материалните и процесуалните
правила относно преценка на фактите и доказателствата. Счита за неправилни
изводите на ВРС, че не е налице допуснато нарушение на сроковете по чл.34 ЗАНН.
Твърди, че реализацията на административнонаказателната отговорност на правните
субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации,
така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си
представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и
вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване
по чл.36 ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл.52 - чл. 57 ЗАНН. Счита,
че това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им
нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове, които
имат за свой начален момент обективни юридически факти, в конкретния случай -
изтичането на нормативен срок за подаване на декларацията в законно определения
срок. Твърди, че съгласно константни практики, денят, сдедващ крайния срок за
подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става
известен на административнонаказващия орган. Предвид създаването и поддържането
на регистър по чл.80 ДОПК датата на извършване на нарушението е 01.10.2021г.,
т.е. датата, на която нарушителят е станал известен за
административнонаказващия орган, от която дата е започнал да тече тримесечния
срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който е изтекъл на 01.01.2022г. Освен това
Търговския регистър е публичен и АНО има възможност без да чака справка от
Търговски регистър да открие нарушението първия работен ден след изтичане на
срока за обявяване на ГФО. Жалбоподателят твърди и че съдът формално е подходил
при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на
извършеното деяние с оглед приложение на чл.28 ал.1 от 3AHН, като не е
съобразил всички обстоятелства, касаещи нарушението, в това число, че липсват
данни, а и не се твърди да е санкциониран за други сходни нарушения по Закона
за счетоводството; че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за
фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на пропуск, а не и на
целенасочено неспазване на правилата за публикуване на годишните финансови
отчети, а и годишният финансов отчет е
бил заявен за вписване и публикуване, макар и със закъснение, платена е таксата
за вписването на ГФО в търговския регистър и има подадена за 2020г. годишна
данъчна декларация. Счита, че с прилагане на чл.28 ЗАНН и предупреждаването му
ще се постигнат целите на ЗАНН. Моли да бъде отменено обжалваното решение,
както и издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – заместник
директора на ТД на НАП-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.А., изразява становище, че жалбата е неоснователна и
моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба
на Е.С.Ю.
против наказателно постановление
№636110-650698/17.05.2022г.
на заместник директора на ТД на НАП-Варна, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч вр. чл.16, ал.1 т.4 ЗСч.
За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа
страна, че на 20.04.2022г. св. П.- инспектор по приходите, в изпълнение на служебните
си задължения, извършила проверка в Търговския регистър, информационните масиви
на НАП-Варна и на Агенцията по вписванията и установила, че за „Еврида“ ЕООД до
30.09.2021г. не е публикуван ГФО за 2020г. в Търговския регистър. Изпратила покана
до адреса на дружеството, в която било посочено, че представляващият следва в 7-
дневен срок да се яви в ТД –НАП-Варна за съставяне на акт за извършено
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. С оглед
констатираното на Ю. в качеството му на управител на дружеството бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, квалифицирано по чл.38, ал.1, т.1
от ЗСч. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани възражения, които били възприети
като неоснователни. Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение било издадено и обжалваното НП.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган и в
срок, нарушението е описано пълно, точно и ясно, като от събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че е допуснато нарушение
по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч и правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба. ВРС е обсъдил направените възражения, като не е констатирал допуснати
процесуални нарушения. За неоснователни е приел възраженията относно допуснато
нарушение на сроковете по чл.34 ЗАНН. Приел и че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата
инстанция намира следното:
ВРС
е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства и твърденията на страните, като при правилно приложение на
материалния закон е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на
наказателното постановление.
Съгласно
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч всички търговци по смисъла на Търговския закон
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или съответния орган – чрез заявление за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Съгласно
чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, ръководителят на предприятието отговаря за
съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните
доклади, изисквани по този закон.
Съгласно
§1, т.24 от ДР на ЗСч, „ръководител на предприятие“ е лице или лица, които
лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или
упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност
на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците,
пред местното самоуправление или пред държавата.
Съгласно
чл.74, ал.1 от ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва
с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв.
В
случая не се спори, че касаторът е вписан в Търговския регистър като
представляващ „Еврида“ЕООД и че ГФО на дружеството за 2020г. не е публикуван в
срок до 30.09.2021г. Установено е, че заявлението е подадено на 28.04.2022г.,
т.е. след изтичане на законоустановения срок. Неизпълнението на задължението по
ЗСч в установения от закона срок е административно нарушение, за което правилно
е ангажирана отговорността на ръководителя на предприятието.
Правилно
ВРС е приел и че датата на установяавне на нарушителя и нарушението е датата на
извършване на проверката от служителя на НАП.
Ръководителят,
като субект на задължението по чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, е следвало да
предприеме необходимите действия за спазване на срока по чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч.
Правилна
е и преценката на ВРС, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Нарушението е формално, поради което релевантна за преценката за
маловажност е степента на обществена опасност на конкретното деяние, която в
случая не се отличава от обществената опасност на други нарушения от същия вид.
Както
следва от СС-1 – Представяне на финансови отчети, ГФО следва да представят вярно
и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения
финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал и има за
цел да се осигури възможност за сравнимост на финансовите отчети на
предприятието с тези за предходни години и с ФО на други предприятия. Съгласно
чл.2 от Закона за търговския регистър, Търговският регистър е обща електронна
база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете,
обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци.
Основен принцип при който се осъществява регистрацията, воденето, съхраняването
и достъпът до Търговския регистър е принципът на публичност. Обявената в ТР
информация е от съществено значение за преценката досежно моментното имуществено
и финансово състояние на предприятието, поради което като не е предоставена в
изискуемия от закона срок, не може да идентифицира нарушението като маловажно
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Неоснователни
са твърденията, че АУАН е издаден в нарушение на чл.34 ЗАНН, тъй като
нарушителят е бил известен още на 01.10.21г. Нарушителят е станал известен на
компетентния орган при извършена проверка на 20.04.22г. по партидата на
дружеството в търговския регистър при Агенцията по вписванията. Именно на тази
дата, контролните органи са установили, че е осъществено описаното в НП
нарушение, извършено от касатора. Ирелевантно е обстоятелството, че за същите е
съществувала възможност в по-ранен момент да сторят това, след като конкретното
установяване на нарушението, респективно на нарушителя е станало през м.април 2022г.
Решението
на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства
и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице е
осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и
санкционната разпоредба, а наказание, определено в предвидения от закона
минимален размер е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите
по чл.12 ЗАНН.
С
оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на
ВРС е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата
пороци, постановено е при спазване на изискванията на процесуалния и
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН
вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1377/21.10.22г. по НАХД №2361/2022г. на ВРС, 36 състав.
ОСЪЖДА Е.С.Ю.,
ЕГН **********
да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.