РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№. 1031/20.5.2021г.
гр. Пловдив, 20 май 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Д. Й. и
участието на прокурора Б. М.,
като разгледа
докладваното от чл. съдията ТАТЯНА
ПЕТРОВА к. а. н. дело № 740 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба предявена от ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуалния си представител ст.
юрисконсулт Г.Б., против Решение № 260232 от 15.02.2021 год. на Пловдивски
районен съд, ХХІІІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 4739 по
описа на същия съд за 2020 год., отменящо Електронен фиш серия К № 3401351
на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на В.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на
закона.
Иска се обжалваното решение на
Пловдивски районен съд да бъде отменено, а издаденият електронен фиш (ЕФ) да
бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – В.В.Г., чрез процесуалния си представител
адвокат С.П., в писмена молба по делото, счита касационната жалба за
неоснователна. Претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата
е основателна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите и за правото:
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от В.В.Г., срещу Електронен фиш серия К № 3401351 на ОД на МВР гр.
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
На 19.02.2020 г. в 11.58 ч., в гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 73, в посока към бул. „Освобождение“,
при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч, е заснето с автоматизирано
техническо средство № 11743са и отчетен толеранс на измерената скорост от минус
3 км/ч в полза на водача, движението на МПС лек автомобил БМВ Х РЕИХЕ, с рег. №
РВ 0294 КХ, със скорост от 68 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е
констатирано превишение на скоростта с 18 км/ч. Въз основа на заснемането е
издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето В.В.Г., на чието име е регистрирано
процесното МПС.
Административното наказание е наложено
при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по
делото са приобщени снимков материал и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г.
7. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Пловдивският районен съд е отменил оспорения пред него
електронен фиш, като е приел, че са нарушени административнопроизводствените
правила във връзка с констатиране на самото нарушение. Посочено е, че твърдяното
нарушение е установено посредством автоматизирано техническо средство № 11743са,
като по делото са ангажирани доказателства, че същото представлява мобилно
такова. В тази връзка, съдът се е позовал на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, според която
установяването и заснемането на нарушенията могат да се осъществяват само при
отсъствието на водач и контролен орган, както и на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на Общото събрание на ВАС, според което установяването и
заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
При това положение,
първоинстанционният съд е направил извод, че в настоящия случай посочените
изисквания на закона не са били спазени и по този начин се е стигнало до
издаването на незаконосъобразен електронен фиш, който следва да бъде отменен.
Съдът е констатирал и липсата на
доказателства, че на мястото, където се твърди да е реализирано деянието, е бил
налице съответен пътен знак за ограничение на скоростта, който жалбоподателят
да не е спазил.
Сочи се още в мотивите на обжалвания
съдебен акт, че от текста на самия електронен фиш по никакъв начин не може да
бъде направен извод относно точното място на реализиране на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
ІV. За правото:
8.
Решението е правилно като краен резултат.
За разрешаването на настоящия
административноправен спор е необходимо да бъдат съобразени приложимите в
случая правни норми.
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Легална дефиниция на понятието
„Автоматизирани технически средства и системи" (АТСС) е дадено в § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП и това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Детайлно, условията и редът за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, са уредени
с НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(наричана за краткост Наредбата).
Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредбата,
за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за
контрол на скоростта, каквото е използвана в конкретния случай, протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението
на уреда.
За осъществяване на контрол с АТСС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва
АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на
измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение.
След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията
със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация
или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с
установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 –
4 от Наредбата).
9.
Изложеното до тук
налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен
фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за
контрол (в
каквато насока по делото са ангажирани доказателства) е необходимо и съставянето на
протокол по чл. 10 от Наредбата ведно със снимка.
От данните по делото не се установява
да е изпълнено императивното изискване на горецитирания чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно да е направена снимка на
разположението на уреда, доколкото в случая не е спорно, че е използвано
временно разположено на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта. Отбелязване
в тази насока липсва в приобщения към доказателствения материал задължителен
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Действително по делото е представена
снимка за временно разположено на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
но тя по никакъв начин не може да се обвърже с деня на осъществявания контрол,
нито с мястото на което се твърди АТСС да е разположено.
Доколкото решението не може да почива
на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства, в случая
следва да се приеме, че снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. не е направена в деня на осъществявания контрол – 19.20.2020 г.
10. Отделно от изложеното следва да се констатира, че електронният
фиш не отговаря на изискването, посочено в чл. 39, ал. 4 ЗАНН, според който „За
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“.
В случая с електронния фиш е наложена
глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН.
При това положение, макар и минимумът
вече да не се явява необжалваем, то е бил налице безспорно „маловажен случай“,
като по правилата на цитираните по-горе законови разпоредби в тези случаи редът
за санкциониране е този с фиш (но не електронен такъв), а при оспорване на нарушението
от нарушителя или при отказ да плати глобата, е следвало да се състави АУАН,
респ. издаде НП.
Този извод следва недвусмислено и от разпоредбата
на чл. 85а ЗАНН, според която - „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона
за движението по пътищата". Т.е. в случаи от категорията на процесния ЗАНН
има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.
11. Изложеното до тук налага да се
приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е
валидно и допустимо, и правилно като краен резултат, поради което следва да
бъде оставено в сила.
V. За разноските:
12. При посочения изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във
връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, на касационния жалбоподател се дължат
извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 300 лв.
- заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.
222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260232
от 15.02.2021 год. на Пловдивски районен съд, ХХІІІ наказателен състав,
постановено по АНД № 4739 по описа на същия съд за 2020 год.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Пловдив да
заплати на В.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв., представляваща заплатеното
възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.