Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ………2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К…….…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2863 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по
подадено заявление по чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№2162/2019 г.
по описа на РС-К.. В законоустановения срок длъжникът Г.Х.Г. възразил срещу заповедта за
изпълнение и на основание чл.415, ал.1, т.
1 от ГПК предявява установителния иск. Твърди, че е подписан Договор за кредит „Б. к.“ с №**** от 02.12.2017 г. между „А. Ф.“ ООД като
Кредитодател и Г.Х.Г. като Кредитополучател.
Подписвайки договора за кредит, в чл.1 от същия, Кредитополучателят удостоверил,
че е получил и запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор
и Общите условия приложими към него, че е получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание съгласно Приложение №2 от
ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Заявява, че е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на
основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от***.1.2019 г. между „А. Ф.“ ООД, ЕИК:**** и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК:****, по силата на който вземането му било
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът
бил уведомен за прехвърлянето на задълженията му от цедента „А. Ф.“ ООД чрез
пълномощника „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД. С подписването на процесния договор, съгласно
чл.2, ал.1 „А. Ф.“ ООД се задължило да предостави на Г.Х.Г. револвиращ кредит в максимален размер на ***лв.,
под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Б.
к. /Ассеss Financе/iCard, а Кредитополучателят се задължавал да го ползва и
върне съгласно условията на сключения договор. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от
договора била предоставена субективната възможност на кредитополучателя, по
всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит.Така
настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл.3, ал.2 от договора
зависело изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в
случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Заедно с
подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „И. Ф.“ АД
/Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на
кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение №1 към договора за
кредит - Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Б. к./А.
F./iC., ведно с Общи условия към него, които съдържали и Тарифа за дължимите
такси за Кобрандирана платежна карта Б. к./А. F./iC.. От усвоените
суми по предоставения кредитен лимит, чрез кредитната карта, непогасена била главница в размер
на ***лв. Съгласно
чл. 8, във вр. с чл.4, ал.1, т.2 от договора, върху усвоената и непогасена
главница Кредитополучателят дължал договорна лихва, която се начислявала всеки
ден при фиксиран годишен лихвен процент 43.20% или дневен лихвен процент в
размер на 0.12%. В случая дължимата договорна
лихва била в размер на*** лева, за
периода от 07 декември 2017 г.- датата на първата транзакция по кредитната
карта до 06 юни 2018 г.- датата на настъпване на предсрочна изискуемост. В
чл.15 от договора, страните се съгласили, в случай че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл.3, ал.3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца
(чл.3, ал.2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължавал да
предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число,
обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл.15, ал.1, т.1-5 предпоставки, за което между
кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство за срок от 30
дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, възниквало
при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
Съгласно чл.20 от процесния договор при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в посочения в чл.15 срок (до 5-то число),
кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница съгласно чл.3, ал.3, т.1
и т.
2 от договора. Неустойката се дължала за всяко отделно неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислявала на 6-то
число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил
текущото си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя била начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към настоящия
момент е ***лева. Съгласно
чл.12, ал.1 от Договора, в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от
падежа да предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл.15),
както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да
послужи за частично погасяване на задълженията му. Съгласно чл.21, ал.4 от
Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя
или на сумата по чл.12, ал.1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът
дължал разходи за действия по събиране на задължението в размер на ***лева за
всеки ден, които се начислявали до заплащане на съответното текущо задължение
или на сумата по чл.12, ал.1. В настоящия случай, начислените разходи по чл.
21, ал. 4 са в размер на ***лева. В случай,
че кредитополучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от
максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране
на задължението, но дължи неустойката по чл. 20 от Договора. Страните
се споразумели (чл.22, ал.5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се
начислявала еднократна такса в размер на 120.00 лева, която включвала дейността
на служител/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Съгласно чл.22, ал.4 и ал.5 от
Договора, били начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, дължими от Г.Х.Г. в общ
размер на ***лева. Разходите
и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка. Съгласно
чл.21, ал.1 от договора, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава за
плащане, на което и да е парично задължение по настоящия договор с повече от 10
дни или не заплати минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките на
два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата по одобрения кредитен лимит, Кредитодателят имал право да обяви цялото
му задължение по Договора за предсрочно изискуемо. Обявяването на предсрочната
изискуемост се извършвало по някой от начините по чл. 27 от настоящия договор.
В настоящия случай, предсрочната
изискуемост е настъпила на 06 юни 2018 г. и била
обявена на кредитополучателя чрез изпращането, респ. получаването на кратко
текстово съобщение на посочения от последния телефонен номер в сключения
Договор за кредит, който бил един от начините, предвидени в чл. 27 от Договора.
Считано от настъпването на предсрочната изискуемост, Г.Х.Г. дължал
заплащането на лихва за забава/мораторна лихва върху главницата, която в
настоящия случай била в размер на ***лева и била
начислена за периода от 07 юни 2018 г. - денят, следващ датата на настъпване и
респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 30.07.2019 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. През целия срок на валидност на договора,
ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца, текущото си
задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист Г.Х.Г. продължавал
виновно да не изпълнява задълженията си. Моли съда да постанови решение, с
което да признае
за установено, че „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД има срещу Г.Х.Г. вземания, произтичащи от
Договор за кредит „Б. к.“ №****/02.12.2017 г., сключен с
„А. Ф.“ ООД и прехвърлен с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение №1 към него от***.01.2019 г. за сумите: ***лв. главница,*** лв. договорна
лихва от 07.12.2017 г. до 06.06.2018 г., ***лв. неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, ***лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, ***лв.
лихва за забава/ мораторна лихва от 07.06.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба, редовно призован не се явява в първото открито
заседание, не взема становище по предявения иск.
От събраните по доказателства съдът приема за
установено следното:
От
приложеното ч.гр.д.№2162/2019 г. по описа на РС-К. е видно, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №1286/08.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г.Х.Г. за сумите: ***лв. главница,***
лв. договорна лихва от 07.12.2017 г. до 06.06.2018 г., ***лв. неустойка за
неизпълнение на задължения, ***лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, ***лв.
лихва за забава от 07.06.2018 г. до 30.07.2019 г. по договор за кредит „Б. к.“ №**** от 02.12.2017г. и законната лихва върху главницата от
07.08.2019 –датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както
и***
лв. разноски, от които:*** лв. държавна такса и*** лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
14.08.2019 г. и на 23.08.2019 г. той е подал възражение по чл.414 от ГПК.
От приетото по делото заверено копие от Договор за кредит „Б. к.“ №**** от 02.12.2017г., неоспорен, сключен между „А. Ф.“ ООД като заемодател и ответника Г.Х.Г., с ЕГН-********** като заемател е видно, че заемодателят е предоставил револвиращ кредит в максимален размер***0 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Б. к./A. F./iC. на кредитополучателя, а последния се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор-чл.2 на договора. В чл.4 на договора страните уговорили: срок на кредита –неопределен срок; фиксиран годишен лихвен процент по заема- 43.2%; върху усвоения размер на кредита дневен лихвен процент-0.12%; ГПР- 45.9; общата сума е сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, посочени в тарифата. Представени са заверени копия на Приложение №1 към договор за кредит „Б. к.“ №**** от 02.12.2017г., общи условия към рамков договор за предоставяне на комбинирана платежна карта Б. к./A. F./iC. с тарифа, подписани от ответника Г.Х.Г..
В чл.17 от договора изрично е предвидено, че кредитодателя има право да прехвърли вземанията си по договора за кредит на трето лице.
От заверено копие от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение №1/25.01.2019 г. към него, неоспорени е видно, че е сключен между „А. Ф.“ ООД като цедент и „А.з.к.н.п.з.“ ООД като цесионер, с предмет уреждане на отношенията по прехвърляне на вземанията, описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора. В позиция №199 от приложението е посочено задължение на Г.Х.Г. и номер на кредита, който съвпада с номера на договора за паричен заем на ответника. Приети като доказателства по делото са заверени копия на Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД между „А. Ф.“ ООД и купувача-цесионер „А.з.к.н.п.з.“ ООД и пълномощно, нот.зав. рег.№11767/29.12.2016 г. на Нотариус М.И., рег.№*** НК с район-РС-С., с което представител на „А. Ф.“ ООД упълномощава „А.з.к.н.п.з.“ ООД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по сключени договори за кредит, които дружеството било цедирало, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.11.2016 г. и уведомително писмо, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД до Г.Х.Г.. Няма представени доказателства по делото, че същото е получено от ответника.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано писмено заключение, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението на 06.12.2017 г. по процесния договор е преведена по сметка на ответника сумата от***0 лв., а изтеглените суми от 07.12.2017 г. до 29.04.2018 г. са в общ размер 710 лв. Ответникът е извършил 5 бр.плащания за погасяване на кредита, от 03.01.2018 г. до 09.07.2018 г., в общ размер *** лв. Остатъкът на задължението на Г.Х.Г. е посочен в таблица на стр.7 от заключението и е в размер на ***лв., в т.ч. главница- ***лв.; договорна лихва-** лв., ***лв. неустойка по чл.20 от договора, разходи за събиране-** лв., еднократна такса- ***лв. и ***лв. законна лихва от 07.06.2018 г. до 07.08.2019 г. след извършени погасявания с платените суми.
От
така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в
законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй в срока по чл.414
от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№2162/2019г. по описа на РС-К..
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на Рамков договор за продажба и прехвърляния на
вземания /цесия/ жт 11.11.2016 г., ведно с Приложение №1/25.01.2019 г. към него,
сключени с „А. Ф.“ ООД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от предишния кредитор от негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договорите за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. Съгласно решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с което новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса, имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Затова следва да се приеме, че изходящото уведомление от цесионера, упълномощен от цедента, приложено към исковата молба е достигнало до ответника с връчването й, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за него на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, поради което ищецът се явява кредитор на ответника.
По делото се установи по безспорен начин, че „А. Ф.“ ООД и Г.Х.Г. са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях на 02.12.2017 г. договор за кредит „Б. к.“, като кредиторът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на кредитополучателя платежната карта и уговорената сума. С подписването на Приложение №1 към договора, ответникът е потвърдил получаването на платежната карта Б. к. и ПИН кода за нея, със сумата по чл.2 от договора. От заключението на ССЕ експертиза се установи, че в периода 07.12.2017 г. до 29.04.2018 г. ответникът е усвоил общо *** лв., като в периода от 03.01.2018 г. до 09.07.2018 г. той е извършил 5 бр. плащания в общ размер *** лв. Съдът не възприема извършените от ищеца приспадания на платената сума според установеното от вещото лице, а именно, че със заплатената обща сума са погасени: *** лв. разходи за събиране по чл.21, ал.5 от договора, ** лв. разходи за събиране по чл.21, ал.4 от договора, **.лв. неустойка и *** лв. договорна лихва, тъй като приема, че клаузите от договора, с които са уговорени неустойката, такса разходи за събиране на вземания и такса разходи за дейността на служител, са нищожни.
Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК. В Закона за потребителския кредит, обн.ДВ, бр.18/05.03.2010 г., редакция от***.07.2014 г. се съдържат императивни разпоредби, за чиито спазване съдът следи служебно. Предвид това съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК а именно: такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /т.см. Решение №107/25.06.2010 г. по т.д.№818/2009 г. на ВКС, II т.о. /. В случая страните са уговорили при неизпълнение на текущо задължение на падежа кредитополучателят да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок след падежа /чл.15/, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер 10% от усвоената и непогасена главница. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно която норма всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и то едва след като изпадне в забава, когато практически е невъзможно да се осигури обезпечение чрез поръчителство. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора. Съдът намира, че уговорените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, с която се увеличава стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя/заемодателя за сметка на кредитополучателя/заемополучателя чрез увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави още при сключването на процесния договор, то следва извода, че не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 вр. с ал.4 от ЗЗД , в тази си част договорът не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.20 от договора. Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на ***лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В чл.21, ал.1 и ал.4 от процесния договор е предвидено, че при забава в плащането на което и да е задължение, текущото задължение или сумата по чл.12, ал.1 с повече от 10 дни, дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на вземанията, в размер на ***лв. за всеки ден до заплащане на задължението, а в чл.21, ал.5 е уговорено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на *** лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задълженията. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а чл.33, ал.2 от ЗПК повелява, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая в чл.21, ал.3 на договора е предвидено, че при забава на плащане на което и да е парично задължение по договора кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. Наред с това задължение кредитополучателят/заемателят следва да заплаща и посочените по-горе такси и разходи. Макар и последните да са наименувани такси и разходи, плащането им не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а представляват фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато неизпълнение на договорно задължение. С определяне на тези плащания по същество се заобикаля ограничението на чл.33 от ЗПК чрез въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотезата на забава на длъжника. Предвид чл.21, ал.1 от ЗПК, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна съдът приема, че клаузата на чл.21, ал.4 от договора е нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Това е относимо и за чл.21, ал.5 от договора досежно таксата в размер на *** лв. Освен това ищецът не доказа да е направил действителни разходи и такси по извънсъдебно събиране на вземанията по договора в претендираниия размер. Предвид изложеното претенцията за сумата от ***лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид гореизложеното съдът приема, че с извършените от ответника плащания в общ размер *** лв. са погасени претендираните законна лихва, договорна лихва и част от главницата, от която остават дължими *** лв. Предявения иск за главница е основателен за сумата *** лв., а в частта до претендирания й размер от ***лв. следва да бъде отхвърлен. Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендираните вземания за*** лв. договорна лихва, ***лв. неустойка за неизпълнение на задължение, ***лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и ***лв. лихва за забава/мораторна лихва от 07.06.2018 г. до 30.07.2019 г. като неоснователни.
Относно
разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода
на спора, ищецът има право на разноски в настоящото производство за платена
държавна такса в размер на*** лв., *** лв. за експертиза и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НПП. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца *** лв. разноски в
настоящото производство и***. лв. разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част н. иска.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
з.установено по отношение на Г.Х.Г., ЕГН-**********
***, че съществува вземане н.„А.за к.на п.з.“
ЕООД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление ***, основание чл.422 вр.
с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240 от ЗЗД, за сумата от *** лв.
главница по договор за кредит „Б. к.“ №****/02.12.2017г., сключен
с „А. Ф.“ ООД, прехвърлен. с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г. и Приложение №1/25.01.2019 г. към него, на основание
чл.99 от ЗЗД в полз.н.„А.за к.на п.з.“ ЕООД и законната лихва от
07.08.2019 г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над *** лв. до ***лв. главница,
за което вземане е издадена заповед №1286/08.08.2019 г. з.изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№2162/2019 г. по описа н.РС-К. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”А.за к.на п.з.“ ЕООД, с ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление *** срещу Г.Х.Г., ЕГН-********** ***,
искове за
установяване съществуването на вземане за сумите:*** лв. договорна лихва от
07.12.2017 г. до 06.06.2018 г., ***лв. неустойка за неизпълнение
на договорно з.дължение, ***лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение и ***лв. лихва за забава/
мораторна лихва от 07.06.2018 г. до 30.07.2019 г., по договор за
кредит „Б. к.“ №****/02.12.2017г., сключен между
„Аксес Файн.нс“ ООД и Г.Х.Г., прехвърлени с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г. и Приложение №1/25.01.2019 г. към него н.основание чл.99 от ЗЗД в полз.на
„А.за к.н. п.з.“ ЕООД, з.които вземания е издадена заповед №1286/08.08.2019 г.
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2162/2019 г. по описа н.РС-К. като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН-********** *** да заплати на ”А.за к.на п.з.“ ЕООД, с
ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, направените по дело разноски в размер на *** лв. и***. лв. разноски по
ч.гр.д.№2162/2019 г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2162/2019
г. по описа на РС-К..
Районен
съдия: