ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260050/07.10.2020г.
гр.Варна
Варненският
апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 400/2020г.,
за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК вр. чл.390 ал.3 ГПК.
Образувано
е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез старши инспектор С. против
определение № 398/06.08.2020г. на ОС – Силистра, постановено по ч.гр.д. №
91/2020г., с което е отменено допуснатото по същото дело с определение №
100/25.03.2020г. обезпечение на бъдещ на КПКОНПИ против Б.С.А. и Н.Ц.А. поради
непредявяването му в срок, на основание чл.390 ал.3 ГПК.
В
жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на така обжалваното
определение. Твърди се, че по силата на чл.3 и чл.5 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020г. към датата на постановяване на определението даденият от съда
тримесечен срок за предявяване на бъдещия иск не е бил изтекъл. С оглед на това
е отправено до настоящата инстанция искане за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт.
Частната жалба е депозирана в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
С
определение от 25.03.2020г. ОС - Силистра е уважил искането на частния
жалбоподател като е допуснал обезпечение на бъдещия му иск с правно основание
чл.153 ЗПКОНПИ чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху банковата
сметка на ответника Б.А. до размер на исковата сума – 180 561 лева. Със
същото определение съдът е дал тримесечен срок за предявяване на иска,
определяйки началния му момент от датата на налагане на обезпечителните мерки.
На
06.08.2020г. първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение като
в мотивите си е приел, че даденият от него тримесечен срок е изтекъл на
25.06.2020г., както и че в този срок жалбоподателят не е представил
доказателства за предявяване на бъдещия иск, поради което са налице основанията
за отмяна на допуснатото обезпечение.
Настоящият
съдебен състав намира този извод за незаконосъобразен.
На
първо място, съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ началният момент, от
който започва да тече тримесечния срок за предявяване на иска е от последния
акт по налагане на обезпечителните мерки. Нормата е специална по отношение на
общите правила, разписани в чл.390 ГПК и по аргумент от същата меродавният
момент е не датата на постановяване на определението за допускане на
обезпечението, а датата на налагане на обезпечителната мярка /който момент
законосъобразно е посочен и от първоинстанционния съд в определението му от
25.03.2020г./. По арг. от чл.125 ал.3 ЗПКОНПИ запорът върху вземането на
ответника се счита наложен от момента на получаване на запорното съобщение от
третото задължено лице /банката/ и именно това е началният момент, от който
започва да тече срока по чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ.
От
материалите по делото е видно, че издадената обезпечителна заповед не е
получена от молителя /жалбоподателя КПКОНПИ/, което обосновава извод, че
допуснатата обезпечителна мярка не е наложена, респ. тримесечният срок за
предявяване на бъдещия иск въобще не е започнал да тече.
Наред
с това, следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл.3 т.4 и чл.5 ал.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020г. вр. §13 от ПЗР на
същия закон, съгласно които срокът по чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ за предявяване на обезпечения
иск спира да тече от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., както и до същата дата е
недопустимо налагането на запори върху банкови сметки на физически лица. Т.е.
налице е била и невъзможност до 21.05.2020г. бъдещият иск да бъде предявен,
респ. да бъде наложена допуснатата обезпечителна мярка. Едва от 21.05.2020г.
пречките за упражняване на процесуалните права по предявяване на иска и
налагане на запора от жалбоподателя са отпаднали, поради което и дори да се
приеме, че началният момент е бил датата на постановяване на определението по
допускане на обезпечението, то с оглед постановеното от законодателя спиране на
срока същият не е бил изтекъл към датата на постановяване на обжалваното
определение.
Ето
защо, като е приел, че са налице предпоставките на чл.153 ал.4 ЗПКОНПИ и е
отменил допуснатото обезпечение ОС – Силистра е постановил незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
определение № 398/06.08.2020г. на ОС – Силистра, постановено по ч.гр.д. №
91/2020г.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.