Р Е Ш Е Н И Е
№ 507 16.05.2023 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: Илияна Георгиева
прокурор: Соня Петрова
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова
КАНД номер 431 по описа за 2023 година.
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ДЕГА“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. “Ген. Гурко“
29, представлявано от Х. Х., чрез адв. П.Ш. против решение № 33/25.01.2023 г. по анд №
4605/22 г. по описа на РС-Бургас, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 663284-Р674688 от 02.11.2022 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.118,
ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, на касатора е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, като не се споделят изводите на съда за липсата на допуснати нарушения от
страна на АНО при издаването на процесното НП. Оспорва се извършената преценка
на събраните по делото доказателства като се твърди, че нарушението не е
установено от обективна страна. Твърди се, че липсва посочване на дата и час на
извършване на нарушението, за което е издадено процесното наказателно
постановление. В условията на алтернативност се моли за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от процесуалният си представител адв. П.Ш.,
която поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Ответникът по касация,
редовно уведомен, не изпраща представител. Депозира по делото становище, в
което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното
съдебно решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас
дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния
акт.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените
в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение, Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно
постановление №
663284-Р674688 от 02.11.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на касатора за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
За да постанови решението си съдът е приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 от ЗАНН, като е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт
е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Посочил е, че нарушението е
индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е
„обвинен“ и срещу какво да се защитава. Съдът не е споделил доводите за
неяснота относно точните часове на проверката, като е отбелязал, че всички
релевантни часове са коректно отразени в съставения протокол от проверката,
АУАН и НП и напълно съответстват с часовете, генерирани от ФУ в разпечатката на
дневния отчет, с уточнението, че в протокола изрично е отразено разминаване с
20 минути между часа на ФУ и реалното астрономическо време. Съдът е приел, че е
налице пропуск на АНО който не е обсъдил възражението срещу акта, но е намерил,
че пропуска не е съществен, доколкото с издаването на НП
административнонаказващият орган недвусмислено е изразил отношението си към
констатираните факти и своята убеденост, че се касае за нарушение със
съответната квалификация. При анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е намерил за безспорно установено наличието на разлика
между фактическата касова наличност и разчетената такава на фискалното
устройство, като е заключил, че търговецът не е изпълнил задължението си да
регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията
"служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция, без значение
дали допуснатото нарушение е по вина на някой от служителите или не. Съдът е
обсъдил събраните по делото гласни доказателства и мотивирано е отхвърлил
възраженията, изложени в депозираната пред него жалба, като е приел, че
установените по делото факти са напълно достатъчни, за да се ангажира
отговорността на търговеца и е без значение дали служителката е имала работа, дали
обектът е бил натоварен, дали операцията по служебно въвеждане на сумата е
налагала преустановяване на обслужването на клиенти или не, както и по каква
причина сумата е била в касата на обекта. Съдът се е спрял на показанията на
свид. Слугова – продавач-консултант в обекта, като с оглед заявеното от нея, че
в касата е имало сума, която е била оставена от управителя и която тя не е
въвела във ФУ, въпреки че е знаела, че следва да го направи, е намерил за
неоснователни всякакви доводи за провокация във връзка с извършената проверка. Наложената имуществена санкция е намерена от съда за определена в минималния
предвиден в закона размер и наказателното постановление е било потвърдено.
Изложени са мотиви и за липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното
съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не
се констатират отменителни основания.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в
съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените
писмени доказателства и проведените разпити на свидетелите Г. П. и Г. С.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че не са налице съществено нарушение на съдопроизводствените
правила или необоснованост при постановяване на подлежащия на касация съдебен
акт.
Настоящият касационен състав намира, че както в АУАН, така и
в издаденото въз основа на него НП нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно
какво деяние е осъществено от касатора, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава
атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната
такава.
От събраните по делото материали безспорно се
установява, че деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна
страна, тъй като на 01.09.2022 г., при извършена проверка за спазване на
данъчното законодателство на търговски обект – бензиностанция
„ДЕГА 33“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Копривщица“ срещу блок № 37, стопанисван от касатора,
е констатирана разлика от 2959,88 лева, между разчетената касова
наличност в размер на 2851,62 лева и фактическата касовата
наличност в размер на 5811,50 лева, като за разликата в паметта на фискалното
устройство не съществували данни за служебно въведени суми в касата. В хода на
административното и съдебното производство не са събрани доказателства, а и
липсват твърдения тази сума да е резултат от продажби, поради което
актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали установеното
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно
която „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми.“.От анализа на цитираната разпоредба е
видно, че същата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Самата свид. Габриела Слугова ясно е посочила в разпита си, че
собственикът е оставил пари, които не са от оборота и които е трябвало да бъдат
въведени от нея.
Според разпоредбата на чл.185, ал.2 ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен
акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева, като
съгласно изречение второ, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1.
От описанието на нарушението и правната му квалификация, става ясно че се
касае за случай различен от продажба, а различните тези на касатора за
произхода на сумата и нейното предназначение, не се отразяват на крайния извод
на АНО, че тази разлика не се дължи на неотразяване на приходи.
В допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че всяка една
разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за
регистрация и отчетност с обществена опасност, която обуславя ангажирането на
административната отговорност на нарушителя, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди за фиска. Именно затова в привилегирования състав по чл.185,
ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание и
имуществена санкция и в случаите, когато нарушението не е довело до
неотразяване на приходи.
По отношение на възраженията за квалифициране на установеното нарушение
като „маловажен случай“, касационният състав на съда счита, че липсват
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално, като
настъпването или не на вредни последици, не е елемент от фактическия му състав,
нито пък характеризира нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други подобни нарушения от същия вид.
Предвид
горното, следва да се заключи, че като е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да се остави в сила.
Поради изложеното,
на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1,
изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 33/25.01.2023 г. по анд № 4605/22 г. по описа на
РС-Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.