Определение по дело №12330/2017 на Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 8316                       05.09.2017 г.               град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в закрито заседание на пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12330 по описа на съда за 2017 г., намира следното:

            Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу В.Г.Б. и Н.Г.Г., с която са предявени претенции по чл. 422 ГПК за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение - за сумата от 579,30 лева – главница, дължима по договор за револвиращ заем № *********** от 05.07.2011 г. и неустойка от 1103,81 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

            За отстраняване на нередовностите на исковата молба на ищеца са дадени указания с разпореждане от 16.08.2017 г., във връзка с което е постъпила молба от 04.09.2017 г.

            С уточняващата молба с вх. № ****** от 04.09.2017 г. ищецът твърди, че сумата която претендира в общ размер от 1683,11 лева по договор за револвиращ заем № ***********, включваща - 579,30 лева – главница и неустойка от 1103,81 лева се претендира в условията на разделност срещу наследниците на А. П. К.– В.Г.Б. и Н.Г.Г. /ответници в настоящото производство/.

            Видно от изисканото за послужване ч. гр. д. № 8048/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № *****/01.06.2017 г., депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, против длъжниците Н. М. К., В.Г.Б., Н.Г.Г. и Ф. Н. К., за солидарното им осъждане да заплатят на кредитора сумата от 1 683,11 лева, представляваща дължима главница по в размер на 579,30 лева и неустойка в размер  на 1 103,81 лева, дължими по договор за револвиращ заем № ********** от 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2017 г. до окончателното й погасяване. Съдът е издал Заповед № 5033 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2017 г., като е разпоредил длъжниците да заплатят солидарно на кредитора процесните суми.

            В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК са подадени възражения за недължимост от двама от длъжниците - В.Г.Б. и Н.Г.Г..

            В едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК ищцовото дружество е предявило искова молба, по която е образувано настоящото производство.

            Съдът, след преценка на доводите на ищеца, включително и тези изложени в уточняващата молба, счита, че в конкретния случай, предявените установителни искове са недопустими, поради следното:

            За да е допустимо производство по установителен иск по чл. 422 ГПК е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и тези по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

             Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.

            В настоящия случай, такова съответствие липсва, дори напротив. При липса на идентичност в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите. Отделен е въпросът, че правото на защита на длъжниците би било сериозно накърнено.

            В конкретния случай, не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание – доколкото в заповедното производство, ищцовото дружество изрично претендира процесното вземане да бъде заплатено от длъжниците при условията на солидарност. Докато в настоящото исково производство претендира установяване дължимостта на вземането при условията на разделност, която не е била предмет на заповедното производство. Налице е разминаване в обстоятелствената част на заявлението по заповедното производство и обстоятелствената част на исковата молба по установителния иск. Такова разминаване, както вече се посочи, е налице в основанието – в заповедното производство се претендира солидарното осъждане на длъжниците да заплатят процесните суми, а в исковото се претендира установяване дължимостта на вземането спрямо ответниците при условията на разделност. При описаната фактическа обстановка се налага извод за наличието на разминаване между основанията на вземанията по издадената заповед за изпълнение и тези на които се претендират сумите в настоящото производство. За да обоснове дължимостта на претенцията ищецът въвежда нови обстоятелства, които не е посочил в заявлението и които имат съществено значение за възникването и съществуването на неговото вземане. Въз основа на тези твърдения, съдът не би могъл да достигне до извод за идентичност на предмета на двете дела относно сумата 1683,11 лева, включваща главница в размер на 579,30 лева и 1103,81 лева – неустойка. Тази идентичност не може да се предполага, поради което за ищеца не е налице правен интерес от предявените установителни искове.

            Ето защо и, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото следва да се прекрати, тъй като така предявения иск се явява недопустим.

            Съгласно разясненията дадени в т. 13 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съд е компетентен и следва да обезсили издадената заповед за изпълнение по отношение на длъжниците В.Г.Б. и Н.Г.Г..

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12330/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ граждански състав.  

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5033 от 02.06.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 8048/2017 г. на Районен съд, ХІІІ граждански състав по отношение на длъжниците В.Г.Б., ЕГН ********** *** и Н.Г.Г., ЕГН ********** ***.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала: П.П.