Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №1

 

 

                                          гр. Сливница, 12. 04. 2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 405 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от С.С.С. ***, с който ищецът претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че е собственик на следния недвижим имот: дворно място с № 006005, с площ от около 1005 кв.м., в землището на с. Долна Невля, местн. „Сланище”, при граници: имот № 000152 – полски път на държавата, имот № 006007 – земя по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 00086 – населено място на с. Долна Невля, мах. „Луджина ливада“, имот № 006006 – земя по чл.19 ЗСПЗЗ на основание наследство и давностно владение.

В исковата молба е изложено, че по наследство от своя дядо Борис Найденов Георгиев и своята майка Добринка Борисова Иванова ищецът и неговия брат са придобили гореописания недвижим имот, в който има и жилищна сграда с площ от около 58 кв.м. Ищецът твърди, че имотът е образуван от имот № 006001 и бил владян от неговия дядо Борис Найденов, след смъртта на който е бил владян от майката на  ищеца, а след нейната от смърт – от ищеца и брат му. Отразено е, че имотът никога не е влизал в ТКЗС. Имотът се намира се в населената част на селото, ползван е като жилищен и никога не е имал статут на земеделска земя. Ищецът посочва, че  наскоро установил, че имотът е записан като собственост на община Драгоман като земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Счита, че имотът неправилно е записан като собствен на общината и единствен титуляр на правото на собственост е той и неговия брат, тъй като дворното място никога не е имало земеделски характер, винаги се е намирало в селищната застроена част на с. Долна Невля, не е влизало в ТКЗС, и е ползвано от дядото и майката на ищеца и от самия ищец нужди. Това поражда правния интерес от предявяване на иска.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответната община е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, в който признава предявения иск като основателен. Твърди се в писмения отговор, че ищецът разполага с доказателства, установяващи придобиването на правото на собственост върху процесния имот чрез някой от посочените в чл.77 ЗС способи. Отразено е, че при регистрирането на земи по чл.19 ЗСПЗЗ процесният имот бил част от отдадения за ползване и стопанисване на общината имот с № 006001, като в него има и построена сграда. Имотът е записан като общинска собственост, тъй като е  бил посочен в предоставения от Комисията към ОСЗ списък със земи по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. По този начин много частни имоти са актувани като общинска собственост. При тези съображения ответната община счита искът за основателен. Моли с оглед направеното признание на иска, на ищеца да не бъдат присъждани разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че той е собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

В съдебно заседание ответната община се представлява от адв. Иво Миланов , който поддържа писмения отговор и направеното признание на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От удостоверение за наследници № 191 / 21.01.2014 г., издадено от Столична община, район Сердика, се установява, че ищецът и неговия брат са законни наследници на  Добринка Борисова Иванова, починала на 29.01.2013 г.

С нотариален акт № 238, том II, н.д. № 484 / 1985 г. Добринка Борисова Иванова е призната за собственик на основание наследство, давностно владение и съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място от около 1 000 кв.м. присъседи: урица, път, Нацко Борисов Георгиев, река, което дворно място се намира в населената, застроената част на с. Долна Невля, Софийски окръг, в зоната на строителния полигон на селото, имащо селищен характер. В нотариалния акт е отразено, че имотът не е внасян в ТКЗС, съответно в АПК Драгоман.

От представените по делото скица № 172 от 24.10.1983 г. и скица – проект с № Ф000 от 31.05.2018 г. е видно, че имотът е при граници така, както са описани в исковата молба и е отразено, че собственик е Добринка Борисова Иванова.

От показанията на свидетелите Кръстан Михалков Алексов се установява, че ищецът е придобил по наследство от своя дядо Борис имот в с. Долна Невля, който граничи от една страна с бара, от друга – с имот на Мича Томин, от трета – с черен път и от четвърта – отново с имот на дядото на ищеца. Св. Алексов посочва, че след смъртта на дядото на ищеца, имотът се е ползвал единствено от майката на ищеца – Добринка, а след нейната смърт – от ищеца и брат му. Свидетелят заявява, че те никога не са имали спор с други лица относно имота и същият не е бил внасян в ТКЗС, защото е винаги е бил лична собственост.  

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

Предмет на правния спор, въведен чрез предявения иск, е установяване правото на собственост върху дворно място с № 006005, с площ от около 1005 кв.м., в землището на с. Долна Невля, местн. „Сланище”, при граници: имот № 000152 – полски път на държавата, имот № 006007 – земя по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 00086 – населено място на с. Долна Невля, мах. „Луджина ливада“, имот № 006006 – земя по чл.19 ЗСПЗЗ на основание наследство и давностно владение. Съдебно предявеното спорно право представлява претенция за установяването правото на собственост към настоящия момент.

При иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно доказване на факта, от който извежда твърдяното си право на собственост върху вещта, предмет на претенцията му - притежанието на правото на собственост предполага придобиването му по първичен или производен способ, както и липсата на основание за изгубване на правото. В настоящия случай е налице е интерес от съдебно - потвърдително установяване правото на собственост на ищеца върху спорния имот по отношение на ответника, тъй като последния бил актуван като собственост на община Драгоман, поради попадането му в земи по чл.19 ЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. С оглед тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху определен ин недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период от 10 години или повече на фактическа власт по отношение на имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем. С осъществяване на посочените условия владелецът придобива в собственост владения обект. В конкретния случай  с оглед въведените от ищеца в исковата молба твърдения, той следва да докаже, че е упражнявал в период от 10 години фактическата власт по отношение на процесния имот, както и че е демонстрирал по отношение трети лица поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.

В настоящата хипотеза правото на собственост на ищеца върху процесния имот не се оспорва от ответника и предвид заявеното признание на иска от ответника, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал. 1 и 2 от ГПК за постановяване на решение, което се основава на признанието на иска.

Доколкото не е заявена претенция за разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното, съдът

                             

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Община Драгоман, представлявана от кмета Андрей Иванов, че С.С.С., с ЕГН ********** ***, е собственик на основание наследствено правоприемство и давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с № 006005, с площ от около 1005 кв.м., в землището на с. Долна Невля, местн. „Сланище”, при граници: имот № 000152 – полски път на държавата, имот № 006007 – земя по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 00086 – населено място на с. Долна Невля, мах. „Луджина ливада“, имот № 006006 – земя по чл.19 ЗСПЗЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

Районен съдия: