№ 1649
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20241100900872 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския
закон (ТЗ).
Производството е образувано на Софийска градска прокуратура. В исковата
молба се твърди, че „И.****“ ООД е останало без управител след смъртта на вписания
управител, настъпила на 15.11.2016 г. Иска се дружеството да бъде прекратено.
Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не изразява становище
по исковата молба.
В съдебно заседание представителят на ищеца – прокурор Х., поддържа иска.
Ответникът не изпраща представител и не изразява становище и по съществото
на спора.
Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От обявените данни по партидата на „И.****“ ООД в търговския регистър се
установява на 21.03.2016 г. за управител на дружеството да е вписан Б.П.С., който и
към датата на приключване на устните състезания фигурира като управител на
ответното дружество.
Представеният и неоспорен препис-извлечение от акт за смърт сочи Б.П.С.,
чийто единен граждански номер съответства на посочения в книжата по
регистрацията, да е починал на 15.11.2016 г.
1
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Законът признава на дружеството с ограничена отговорност самостоятелна
правосубектност, обуславящо неговата самостоятелност спрямо притежателите на
капитала му, включително и когато собствеността е съсредоточена у едно лице.
Управителният орган осигурява участието на фингираната личност в стопанския
оборот като материализира волята на юридическото лице и обезпечава
взаимоотношенията му с останалите правни субекти. При създадена по закон личност
се опира на обособено имущество и фактическа възможност за неговото управление,
обезпечено чрез персонализирано и дееспособно лице. Прекратената дееспособност на
вписания управител лишава търговското дружество от управителен орган .Законът
допуска временна липса на лице с очертаните качества, но когато това състояние
продължи повече от 3 месеца, разпоредбата на чл. 155 т. 3 ТЗ овластява прокурора да
поиска прекратяване на дружеството. Тази норма не държи сметка за причината,
поради която дружеството е останало без управител. Необходимо, но и достатъчно е
към датата на приключване на устните състезания в партидата на дружеството да няма
вписан управител. Тези обстоятелства се установяват в случая, поради което
дружеството следва да бъде прекратено.
Процедурата по ликвидация следва прекратяването на юридическото лице.
Администрирането й, елемент от което е и определяне на ликвидатора, не предпоставя
разрешаване на правен спор. Доколкото прекратяването в случая бива наложено,
следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ. Законът изрично
овластява длъжностното лице по регистрацията да определи ликвидатор, при все че
основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт. От друга
страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори,
предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по
регистрация. Ангажиментът на съда в ликвидационното производство и в частност за
определяне на ликвидатор е ограничен до хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ, която обаче
предпоставя възникнал спор. По тези съображения настоящият състав приема, че
нормата на чл. 266 ал. 2 ТЗ овластява длъжностното лице по регистрация да назначи
ликвидатор във всяка хипотеза, освен когато прекратяването е по инициатива на
съдружниците.
По разноските
Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна
такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледаният по същество спор
ангажира привлечения в процеса ответник да поеме задължението към фиска като
2
заплати дължимата държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ, по предявен иск от СОФИЙСКА
ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, търговско дружество с наименование „И.****“ ООД,
ЕИК ****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, „И.****“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Илинден“, ж.к. "Света Троица", бл.
****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 30,00 лв. – държавна такса в производството пред Софийски
градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция
по вписванията за администриране на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3