№ 132
гр. Сливен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200347 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от И. И. Д. с ЕГН **********
против НП № 23-0804-006353 от 04.01.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД на
МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата
си. Моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено, като твърди, че
нарушението не било извършено, а от процесуална страна извършването му не било
доказано по безспорен начин. Твърди, че е допуснато в административнонаказателното
производство съществено нарушение, тъй като не били запазени видеозаписите от
проверката.
В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален
представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.10.2023 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 944350 против жалбоподателя
1
за това, че на 21.10.2023 год. в 21,25 часа в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон” до
бензиностанция „Лукойл“ в посока център управлява лек автомобил „Мазда ЦХ 30”,
лична собственост, с рег. № ***** като не използва обезопасителен колан по време на
движение. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ ARPM 0801, като уредът отчел 0 промила алкохол. В
акта било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил
връчен лично на жалбоподателя на 21.10.2023 год. (л. 9 от АНД № 783/2024 год. по
описа на СлРС).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-006353 от
04.01.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна
полиция” – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки. В НП било отразено, че на
основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от
ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен
отзвук сред останалите участници в движението, както и че НП било издадено на
основание Д.З по рег. № 804000-12257/06.11.2023 год. НП било връчено лично на
жалбоподателя на 13.05.2024 год. (л. 14 от АНД № 783/2024 год. по описа на СлРС).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази
доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че
жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение, което от своя страна води до
ангажиране на административнонаказателната му отговорност. От показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта е видно, че на датата, посочена в него –
21.10.2023 год. в 21,25 часа в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон” до бензиностанция
„Лукойл“ в посока център жалбоподателя е управлявал лек автомобил без поставен
обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС. Показанията на свид. М. съдът не
кредитира, тъй като от една страна не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, а от друга – същата е заинтересована от изхода на делото, тъй като
живее на семейни начала със жалбоподателя.
2
С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе
предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.
Възражението на жалбоподателя в съдебно заседание, че било допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като не били запазени видеозаписите от
проверката е неоснователно. Към настоящия момент в ЗДвП не е предвидено, че
изготвените с персонална полицейска камера видеозаписи са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. Ето защо и същите
не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която изрично
предвижда данните за нарушенията да се съхраняват до приключване на
административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвени от АТСС.
Следва да се отбележи, че жалбоподателят е подал възражения срещу
съставения му АУАН, което не е отразено в издаденото НП, но същото е било
разгледано от административнонаказващия орган и било прието за неоснователно.
Жалбоподателят е получил лично акта и НП, и го е обжалвал в законоустановения
срок, поради което по никакъв начин не е нарушено правото му на защита.
Съдът намира, че в настоящия случай не следва да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Видно от приложената по административнонаказателната преписка
Справка за нарушител/водач жалбоподателя многократно е наказван за извършени
нарушения на ЗДвП и не може да се приеме, че извършеното нарушение представлява
по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. ЗДвП урежда обществените отношения свързани с правилата
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване и правата и задълженията
на участниците в движението, като целта е да бъде опазен живота и здравето на
същите.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
3
обосновано.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0804-006353 от
04.01.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна
полиция” – Сливен, с което на И. И. Д. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4