Решение по дело №6245/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 382
Дата: 17 януари 2019 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20171100106245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 17.01.2019 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. 6245/17 г., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от В.П.И. ЕГН **********, чрез адв. Г.В.Д., САК, съдебен адрес: ***, против З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, за сумата, както следва: - 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано 05.04.2017 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне до окончателното й изплащане, и - 1 900 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано 16.03.2017 г. – датата на последното извършено плащане до окончателното й изплащане,  и разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.

 

В исковата молба се твърди, че на 16.11.2016 г. около 12 часа л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № *******, управляван от А.М.А. *** от ул. „Екзарх Йосиф“ към ул. „Искър“, където реализира ПТП с пресичащата ул. „Сердика“ от бул. „Мария Луиза“ към ул. „Веслец“ пешеходка В.И.. При инцидента е пострадала ищцата в качеството й на пешеходец, като е получила следните увреждания: контузия и компресия на главен мозък, кръвоизлив и фрактури, като е претърпяла и спешна оперативна интервенция.

За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол № 1086/16.11.2016 г.

За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по з.п. № 02116001952625, валидна за периода 20.07.2016 г. – 19.07.2017 г.

По повод ПТП, ищцата твърди, че е сезирала ответното дружество с молба-претенция за изплащане на обезщетение, но в рамките на законоустановения тримесечен срок ответникът не се е произнесъл.

В тази връзка ищцата предявява настоящия иск срещу З. „Б.И.“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

 

Моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.

Ангажира устни доказателства и експертизи.

 

Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски.

Твърди, че не са ангажирани доказателства по отношение на причинно следствената връзка между ПТП и твърдените увреждания.

Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а. Форд Ескорт с рег. № *******.

Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която е пресичала пътното платно на необозначено за целта място, в противоречие с изискванията на ЗДвП, като степента й на вина е поне 90 %.

Оспорва също размера на предявената претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за справедливост според чл. 52 ЗЗД.

Оспорва подробно изброени в отговора към ИМ медицИ.ки документи, представени от ищцата като доказателства с мотива, че са съставени по данни на последната и съдържат изгодни за нея факти.

Оспорва обстоятелството, че твърдените в ИМ увреждания са довели до продължителни болки и страдания, като твърди, че същите са от предходни заболявания на ищцата.

Ангажира експертизи и свидетелски показания.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от  КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със законните последици.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.11.2016 г. около 12 часа л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № *******, управляван от А.М.А. *** от ул. „Екзарх Йосиф“ към ул. „Искър“, където реализира ПТП с пресичащата ул. „Сердика“ от бул. „Мария Луиза“ към ул. „Веслец“ пешеходка В.И., в резултат на което последната е пострадала.  

По делото не се спори, че във връзка със станалото ПТП е водено ДП  № ЗМ 11533/2016 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР и пр.пр. № 47552/16 г. по описа на СРП, водено срещу А.М.А. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, което е прекратено с Постановление от 24.01.2017 г. на Прокурор в СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НК.

Съдът прие за безспорно установено между страните обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. Форд Ескорт с рег. № *******, по з.п. № 02116001952625, валидна за периода 20.07.2016 г. – 19.07.2017 г.

 

Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички описани от ищцата телесни повреди и причинно – следствената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.

В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения са изслушани и приети заключенията на вещите лица - САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.

От приетата САТЕ и изслушаните в хода на делото свидетели се установява, че механизмът на ПТП от 16.11.2016 г. е следният: На 16.11.2016 год. около 12.00 ч. лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № ******* с водач А.М.А. *** от ул. „Екзарх Йосиф“ към ул. „Искър“. Скоростта на движение на л.а. е около 15 км./ч. В района на кръстовището с ул. „Искър“ автомобилът удря пешеходката В.П.И.,*** отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Ударът настъпва с предна част на лекия автомобил в лявата странична част на тялото на А.. Пешеходката е отхвърлена напред спрямо посоката на движение на автомобила и е паднала на платното за движение в близост до автомобила. Причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на процесното ПТП, който не е изчакал преминаването на пешеходката пресичаща мисленото продължение на тротоара. Съдът кредитира показания на св. А. относно механизма на ПТП, тъй като същите са непротиворечиви и съвпадат със заключенито на вещото лице. Съдът не кредитира в цялост свидетелските показания на св. А., тъй като същите не отговарят на обективни данни отчетени от вещото лице и на следващо място  -  отчитайки, че свидетелят с показанията си цели оневиняване на поведението си при извършване на процесното ПТП.

 

         При произшествието е пострадала ищцата В.П.И. в качеството си на пешеходец. Според съдебномедицИ.ката експертиза, вследствие претърпяното ПТП на 16.11.2016 г., ищцата е получила следните травматични увреждания: Тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия на мозъка; компресия на мозъка; остър хематом под твърдата мозъчна обвивка; линейно счупване по средната линия на теменната кост; контузия и подкожно кръвонасядане в теменната област средно. Уврежданията са в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП. За период от една година И. е търпяла болки и страдания, като за първия месец след двете операции болките са били с интензивен характер.

В заключението си вещото лице приема, че направените от ищцата разноски в размер на 1 900 лв. са свързани с проведеното лечение по повод получените от процесното ПТП увреждания и са били адекватни и необходими. Вещото лице приема, че уврежданията, по повод на които са предприети двете операции, едната от които е спешна и животоспасяваща, са реализирали медико-биологичния признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“.

По отношение на бъдещите прогнози за здравето на пострадалата ищца, експертът посочва, че е възможно в бъдеще да се прояви развитие на церебрастения и травматична епилепсия или травмена промяна на личността. В открито съдебно заседание вещото лице, посочва, че вследствие на оперативното лечение е махната част от черепа, което е възстановено едва с втората операция, но в този период мястото си остава отворено, което представлява голяма опасност за живота. На увреденото място е останал белег, представляващ дефект.

 

За установяване на претърпените неимуществени вреди ищцата поиска и съдът допусна разпит на свидетелката А..

В показанията си тя заяви, че е била с ищцата по време на процесното ПТП. След инцидента се е качила с нея в линейката. В. е била в безсъзнание поне 10 минути. В „Пирогов“ са и направили операция на главата. Вечерта ищцата е буйствала и е махнала маркучите, с които са й преливали лекарства. Преди операцията не била адекватна. На другия ден не приличала на себе си. Била цялата подута. След операцията била в съзнание, но била като неадекватна. Била около 10 дни в болницата, където и давали обезболяващи. През деня я гледала тя, а през нощта санитарка. След като я прибрали в къщи пак А. продължила да я гледа, защото мъжа на В. бил също болен и не бил добре със здравето. Носела й храна, помагала й. Ходела е на превръзки, пиела обезболяващи, главата и била отворена 3-4 месеца, била хлътнала, направили и операция едва след това. Ходела с шапка и в къщи. След операцията също имала болки и сега се оплаква от болки. Водела я при нейна позната лекарка, тъй като имала прекъснати нерви. Имала много приятелки, но след инцидента е ограничила контактите си. Преди инцидента е ходела в Англия да гледа внучето си, но след тази случка вече не можела да се грижи за него.  

Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.

Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и експертизи.

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

 

         Предявените искове по чл. 432, ал. 1 от  КЗ  и чл. 86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото на 16.11.2016 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.

В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.

         Вещите лица изчерпателно посочват причините за настъпването на катастрофата и те се коренят в поведението на водача на л.а. марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № ******* А.М.А..

         В резултат на станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични увреди и е претърпяла описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана, както не бе установена вина в поведението на пешеходката.

От свидетелските показания и от приетото и неоспорено експертно заключение на САТЕ се установи, че ищцата е пресичала с поток от хора на място представляващо продължение на тротоара, с оглед на което и на основание § 6, т. 54 от ЗДвП, съдът приема, че ищцата не е пресичала на необозначено място и поведението й не  е противоправно.

 

Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане  се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.

         Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.

         В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени телесни увреждания - тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия на мозъка; компресия на мозъка; остър хематом под твърдата мозъчна обвивка; линейно счупване по средната линия на теменната кост; контузия и подкожно кръвонасядане в теменната област средно, чиито характер и интензитет е доказан с приетите доказателства – свидетелски показания и заключението на СМЕ. Пострадалата ищца е изпитвала болки, страдания и неудобства за срок от една година, като първия един месец болките си били интензивни. Наложило се е извършването на животоспасяваща операция, която е проведена успешно. Имало е реален риск за живота на ищцата, както след травмата, така и в периода между първата и втората операция ( между 17.11.2016 г. и 16.03.2017 г.), с оглед костния дефект в дясно челно-слепоочно-теменно, водещ до трайна опасност за живота. Бъдещите прогнози за З.равето на ищцата, не са добри, тъй като е възможно да се прояви развитие на церебрастения и травматична епилепсия или травмена промяна на личността. Ищцата е имала нормален за възрастта си социален живот, а след събитието и лечението е станала затворена и притеснителна от загрозяващия я белег на главата. Здравословното й състояние не й позволява да помага в отглеждането на внука си в Англия, което се е случвало преди настъпването на пътния инцидент.

 

         По изложените съображения настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че предявените искове са доказани по основание, а, досежно техния размер, следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗ. – по справедливост от съда.

 

Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗ. не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта на ищцата и пр.

 

Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, както и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на пострадалата ищца, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, възрастта й и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в претендирания размер от 100 000 лв. би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди.

По тези съображения съдът приема, че претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е изцяло основателна и доказана и, като такава, следва да бъде уважена за сумата 100 000 лв. – така, както е предявена.

По отношение искането за присъждане на законната лихва, съдът намира, че, пред вид посочената изрична норма на чл. 429 КЗ вр. чл. 496 КЗ, следва да присъди законна лихва от 05.04.2017 г. – датата на изтичане на определения от закона максимален тримесечен срок за произнасяне по претенцията на увредения, отправена към застрахователя на 05.01.2017 г.

 

По отношение на претенцията за имуществени вреди, базирайки се на заключението на вещото лице по приетата СМЕ, съдът я приема за основателна и доказана за цялата сума, за която е предявена - 1 900 лв. и счита, че тя следва да бъде уважена в цялост, ведно със законната лихва от датата на последното извършено плащане – 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва: 390 лв., представляващи платени по делото депозити за САТЕ, СМЕ и свидетел.

 

На адвоката на ищцовата страна - адвокат М.Н.-Т., САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 3 530 лв.

 

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса в размер 4076 лв. държавна такса за предявените искове на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗДБ.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.П.И., ЕГН **********, чрез адв. М.Н.-Т., САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ  и чл. 86 ЗЗД, сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 05.04.2017 г. до окончателното изплащане и сумата 1 900 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане, както и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените по делото разноски в размер 390 лв.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД да заплати на адвокат М.Н.-Т.от САК, адвокатско възнаграждение в размер 3 530 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

 

         ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса в размер 4076 лв. държавна такса за предявените искове на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: