Решение по дело №190/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП против решение № 1955/08.012.2023 г. по НАХД № 4493 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № 710802- F690956/04.07.2023 г., издадено от касатора, с което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС на „Империум 2002“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи, че нарушението е установено и въззивният съд неправилно се е позовал на решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС и чл. 2273 от Директива 2006/112/ЕО. Счита, че ограничението на основно право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо постигането на легитимни цели – осигуряване събирането на ДДС. Поддържа, че при определяне на принудителната административна мярка е извършена преценка за нейната пропорционалност и след влизането ѝ в сила е издадено наказателното постановление. С последното е наложена санкция в минимален размер, съобразен със срока за запечатване на търговския обект. Развива доводи за извършени множество идентични нарушения, което налага извод за допустимост на кумулиране на принудителната административна мярка „запечатване на търговския обект“ с имуществената санкция.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна.

С наказателно постановление (НП) № 710802- F690956/04.07.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Империум 2002“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, за което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност в АУАН: На 15.12.2022г. в 13:30 ч. при проверка на обект – електронен автомат с развлекателен характер, намиращ се в комплекс „Ескалибур“ в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 36А, стопанисван от „Империум 2002“ ЕООД, след извършване на контролна покупка на една електронна игра бойна схватка на стойност 2 лева, е установена липсата на монтирано фискално устройство в автомата за самообслужване. След справка в базата данни на НАП /ФУДВ/ е установено, че задълженото лице няма регистрирано ФУ за автомат на самообслужване на адрес – гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 36А, комплекс „Ескалибур“.

Фактите са квалифицирани от правна страна за административно нарушение на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118 ал. 1 ЗДДС – („Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.”) и на основание чл.185 ал.2 ЗДДС (в редакция към 04.07.2023 г.) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. В НП е отразено, че нарушението е за първи път и води до неотразяване на приходи.

В съдебното производство пред ПРС е приета Заповед за налагане на ПАМ № ФК-454-0121681/30.12.2022 г., изразяваща се в запечатване на търговски обект - електронен автомат с развлекателен характер, намиращ се в комплекс „Ескалибур“ в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 36А и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е основана на протокола за извършена проверка от 15.12.2022 г. и е допуснато предварително изпълнение на административния акт с разпореждане, обективирано в заповедта. В Протокол за запечатване на търговски обект от 11.01.2023 г. е посочено, че заповедта е влязла в сила, което в конкретния случай не е доказано както за заповедта, така и за разпореждането за допускане на предварителното ѝ изпълнение, предвид връчване на административния акт на 11.01.2023г. Заповедта за налагане на ПАМ е изпълнена – обектът е запечатан, което обстоятелство е удостоверено в посочения протокол.

ПРС приел, че фактическата установеност не е спорна, но при издаване на НП не е съобразено Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21 г. С основание Районен съд – Пловдив е приложил Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г., тъй като в производството са разгледани и разпоредбите на чл. 118, чл. 185, чл. 186 и чл. 187 ЗДДС. Въззивният съд се е позовал на решаващите мотиви в цитираното решение – прието е, че административните санкции налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата, поради което те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата – Решение от 05 май 2022 г. BV C570/20, EU: C: 2022: 348, т. 26 и Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21г., т. 34. В тази връзка съгласно т. 49 от Решение от 04 май 2023г. по дело С – 97/21г. , санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата. СЕС е приел в цитираното решение, че : „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“.

ПРС правилно е приел, че случаят разкрива описаната в решението на СЕС хипотеза, тъй като в производството е разгледана нормата и на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която е приложена при издаване на отмененото НП. Заповедта за прилагане на ПАМ не е основана на АУАН, но е основана на протокола от извършена проверка от15.12.2022г., констатациите при която са възприети при издаване на НП и на заповедта. Освен това – НП и Заповедта за прилагане на ПАМ са издадени за едно и също административно нарушение – чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Запечатването на обекта е осъществено преди издаване на НП. При тези данни, правилно ПРС се позовава на т. 49 от решението на СЕС - санкционирането на основание чл. 185 ЗДДС и прилагането едновременно с това на ПАМ по чл. 186, ЗДДС, по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции, наложени в две отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Или иначе казано – и двете преследват репресивни и превантивни функции, които са характерни за наказателното право.

Във връзка Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С – 97/2021г., съдът съобрази критериите по т. 38 /„Що се отнася до преценката на наказателноправния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда релевантни са три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022г., bpost, С‑117/10, EU:C:2022:202, т.25 и цитираната съдебна практика).”/, вр. с точки 42, 45, 49, 53, 54, 56, 57, 59, 60, 62, 63, по отношение факта - към момента на образуване на делото пред ПРС е издадена и предварително изпълнена заповедта за ПАМ, изразяваща се в запечатване на обекта за срок от 14 дни.

При едновременно издадени НП и заповед за ПАМ, в хипотеза на образувани и висящи две съдебни производства – действащите норми не предвиждат спиране на едното производство до приключване на другото. Действително, СЕС не е мотивирал извод за неналагане на мярка при извършено административно нарушение, но справедливият баланс в регулираните обществени отношения изисква разумно преценяване на конкретната фактическа установеност, която би могла да изисква и въздържане от налагане на ПАМ, а в друг случай справедливо би било налагането на временно ограничение на осъществяваната търговска дейност за постигане целите на чл. 22 ЗАНН. По отношение принципа за пропорционалност е изложено становище в цитираното решение на СЕС – т.56: На трето място, що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че той изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV,C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 34 и цитираната съдебна практика).

Както правилно е посочено в решението на ПРС - българското законодателство не позволява санкцията в едното производство да бъде съобразена при индивидуализация на санкцията във второто, така че съвкупния им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението - в производството по ЗАНН в чл. 185 ал.2 ЗДДС е предвиден минимален размер на санкцията в размер от 3000 лева в редакция към дата на издаване на НП, който се налага при всички нарушения, водещи до неотразяване на приходи, независимо дали преди това е била наложена ПАМ и за какъв срок. Според чл. 27 ал.2 ЗАНН, размерът на санкцията се определя при отчитане на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Отсъства предвиден критерий при индивидуализация на санкцията да се съобразява тежестта на ПАМ, наложена в отделен самостоятелно протичащ административен процес. Аналогично е положението и в чл. 186 ЗДДС, в който липсва предвидено изискване при определяне на продължителността на ПАМ от 1 до 30 дни да се съобразява тежестта на наложената с НП имуществена санкция. В тази насока е изразено становище в решението на СЕС – т.57 : Съдът е уточнил, че в такава национална правна уредба трябва да се предвиждат ясни и точни правила, които, най-напред, да позволяват на правния субект да предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на такова кумулиране на процедури за търсене на отговорност и санкции, след това, да осигуряват координиране на производствата с цел да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест, произтичаща от кумулирането на производства с наказателноправен характер, които се водят независимо едно от друго, и накрая, да позволяват да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (решение от 5 май 2022 г., BV,C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 36 и цитираната съдебна практика).

Административният орган не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, тъй като издаване на НП и на заповед за ПАМ отричат справедливост поради кумулиране на двете мерки и невъзможност за преценка относно съответствие между наложените санкции и тежестта на конкретното нарушение. С прилагане на двете санкции правата на адресат на НП и на заповед за запечатване на обект са засегнати в максимална степен, тъй като се достига до положение на изключване задължението за упражняване на правомощия при преценка за „най-необходимото за целта, за която актът се издава”, включително изключване задължението за преценка относно мярката, която би била най - благоприятна за конкретния случай и с която същевременно е достижима целта на закона.

Горният извод не се променя от представените в касационното производство писмени доказателства за извършени множество нарушения, тъй като същите са неотносими, тъй като същите противоречат на фактическата обстановка, посочена в НП, а именно извършването на едно нарушение, а не множество нарушения.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за отмяна обжалваното решение.

Според изхода от спора и на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН следва да се присъдят направените разноски от ответника за касационната инстанция. По делото е приложен договор за правна защита, в който е отразено заплащането в брой на хонорар в размер на 800 лева. Същите следва да бъдат възложени в тежест на НАП.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1955/08.012.2023 г. по НАХД № 4493 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Империум 2002“ ЕООД сумата в размер на 800 лева, представляваща направени разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: