Р Е Ш Е Н И Е
Номер V – 181 02.03.2018 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав
На: втори март две хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 945 по описа за 2017 година
Производството
по делото е по реда на чл.463 ГПК.
Постъпила
е жалба от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ София, подадена чрез
пълномощник гл.ю.к. М В-Н, присъединен взискател в изпълнителното производство,
против Протокол за разпределение на суми изх.№ 11668/27.03.2017 г., предявено
на 27.03.2017 г. по изпълнително дело № 20168040400093 по описа на ЧСИ Делян
Николов – рег.№ 804 с район на действие БОС. Жалбоподателят оспорва извършеното
разпределение като неправилно и незаконосъобразно, като счита, че събраната
сума следва да бъде разпределена в полза на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“. В тази връзка се излагат съображения, че при разпределението на
сумите не са взети предвид публичните задължения на „Понс-холдинг“ АД – длъжник
по ИД № 380/2014 г. по описа на ТД „ГДО“ на НАП-София и по този начин е
допуснато от съдебния изпълнител съществено процесуално нарушение. За нарушена
се посочва нормата на чл.191, ал.3 ДОПК, тъй като съдебният изпълнител е
уведомил ТД „ГДО“, където е регистрано данъчно лицето „Понс-холдинг“ АД, само
за образуването на настоящото изпълнително дело, без да са предприети никакви
други действия по уведомяване на дирекцията за всяко започнато изпълнение и
разпределение. Според жалбоподателя, ЧСИ неправилно е приел, че процесните моторни
превозни средства, чиято продажна цена от публичната продан е предмет на
обжалваното разпределение, са собственост на „М&С
Бетон“ АД, като в нарушение на чл.136, ал.3 ЗЗС не е съобразил обстоятелството,
че върху същите МПС има наложени обезпечителни мерки (запор) от НАП и по този
начин ЧСИ е извършил изпълнение върху чужди вещи, които са собственост на
„Понс-холдинг“ АД. Моли се за отмяна на обжалваното разпределение и връщане на
делото на ЧСИ Николов с указание да извърши ново такова.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя „Инвестбанк“ АД, чрез ю.к.Д К, с което подадената жалба се оспорва като
неоснователна и се моли за оставянето й без уважение, излагат се подробни
съображения.
Против жалбата не са
постъпили възражения от останалите страни в изпълнителното производство.
На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК ЧСИ Делян
Николов е представила подробни мотиви по подадената жалба със становище за
нейната неоснователност. Приложено е копие на
изпълнителното дело.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните,
съображенията на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Въпросът
за допустимостта на подадената жалба от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“ е разрешен с постановеното от Бургаския апелативен съд определение
№ 385/15.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 334/2017 г. по описа на БАС, поради което съдът
следва да я разгледа по същество.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Изпълнително
дело № 20168040400093 по описа на ЧСИ Делян
Николов, с рег.№ 804 и район на действие ОС-Бургас, е образувано на 04.02.2016 г. по молба на „Инвестбанк“ АД срещу „М&С Бетон“ АД, „СГ Инвест“
ЕООД, Т.Г.Т., „Понсстройинженеринг“ ЕАД, Понс-холдинг“ АД и М.В.М., въз основа
на изпълнителен лист № 27/30/22.12.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 3711/2015 г. по
описа на РС-Велико Търново, както и изпълнителен лист № 94/12.01.2016 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 3712/2015 г. по описа на РС-Велико Търново, за присъдени в полза
на банката парични суми в големи размери, дължими солидарно от длъжниците по
Договор за кредитен ангажимент № 168/2013-Л от 18.12.2013 г. С молбата взискателят е направил искане за насочване на
принудителното изпълнение върху вземания, дружествени дялове, ценни книги, МПС,
движими вещи и недвижими имоти, собственост на длъжниците.
По изпълнителното дело са присъединени
като взискатели по тяхна молба „Път 2004“ ООД и „Аркус-строй“ ООД.
Държавата е присъединена по право като
взискател по изпълнителното дело за публичните вземания към всеки един от длъжниците,
съгласно представените удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК от съответната ТД на
НАП по регистрация и постоянен адрес на длъжниците.
Извършени са множество изпълнителни действия, а по молби
на взискателя „Инвестбанк“ АД от 31.03.2016 г. и 03.10.2016 г. принудителното
изпълнение е насочено и към движими вещи – моторни превозни средства,
собственост на солидарния длъжник „М&С
Бетон“ АД, между които и следните МПС: 1/.
товарен автомобил – Самосвал с рег.№ А 3018 КР, 2/. товарен автомобил – самосвал с рег.№ А 3019 КР, 3/. специален автомобил – Бетоновоз с
рег.№ А 2496 КР, 4/. специален
автомобил – Бетоновоз с рег.№ А 2494
КР, 5/. товарен автомобил –
Бетон-помпа с рег.№ А 2493 КР, 6/.
верижен багер с рег.№ А 06075, 7/.
специален автомобил – Бетоновоз с рег.№ А 1588 АР, 8/. специален автомобил – Бетоновоз с рег.№ А 1590 АР, 9/. специален автомобил – Бетон-помпа с
рег.№ А 1592 АР, 10/. Специален
автомобил – Автокран с рег.№ А 7168 АТ.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че собствеността
върху гореописаните 10 броя МПС е придобита от длъжника „М&С Бетон“ АД по силата на
нотариално заверени договори за продажба на МПС от 27.01.2014 г. с продавачи
„Понс-холдинг“ АД и „Петро транс“ ООД (л.401-404).
От приложените доказателства е видно също така, че с
Договор за учредяване на залог на движими вещи по реда на ЗОЗ от 05.02.2017 г.,
вписан в ЦРОЗ под № 2014020702743, длъжникът „М&С
Бетон“ АД (залогодател), е учредил в полза на взискателя „Инвестбанк“ АД
(заложен кредитор), особен залог на движими вещи – машини, съоръжения и
оборудване, съгласно Опис-Приложение № 1 към договора и транспортни средства,
съгласно Опис-Приложение № 2 към договора, собственост на залогодателя, като посочените
по-горе 10 броя МПС са описани в Приложение № 2 към договора за залог в позиции 1, 4, 5, 8, 10, 12, 13, 15, 17 и 20 (л.1929-1935).
За започналото принудително изпълнение по отношение имуществото
на „М&С Бетон“ АД е уведомена ТД
на НАП – Бургас, където е данъчната регистрация на дружеството, като видно от
представеното удостоверение от 12.02.2016 г. (л.1690-1691) публичните задължения
на длъжника към Държавата са в размер на 853 636.51 лв.
От представеното от ТД на НАП – ГДО удостоверение от
25.02.2016 г., изискано от ЧСИ Николов по реда на чл.191 ДОПК за установяване
на публичните задължения на друг от длъжниците – „Понс Холдинг“ АД, е видно, че
по отношение на част от горните МПС има наложени обезпечителни мерки от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, а именно наложен на 08.02.2012 г.
запор върху: 1/. товарен
автомобил – Самосвал с рег.№ А 3018 КР, 2/.
товарен автомобил – самосвал с рег.№ А 3019 КР, 3/. специален автомобил – Бетоновоз с рег.№ А 2496 КР, 4/. специален автомобил – Бетоновоз с
рег.№ А 2494 КР, 5/. товарен автомобил – Бетон-помпа с рег.№ А 2493 КР.
Посочените по-горе 10 броя МПС са описани с протокол
за опис от 02.11.2016 г., оценени и с обявление от 29.11.2016 г. същите са изнесени
на публична продан, проведена за времето от 11.12.2016 г. до 11.01.2017 г. Същата е приключила успешно
и с отделни постановления на ЧСИ Николов всеки един от автомобилите е възложен на
обявения за него купувач, за което ТД на НАП – Бургас е уведомена от съдебния
изпълнител, вкл. и за вдигане на наложените от публичния изпълнител запори
върху посочените 5 броя МПС.
Насрочено е изготвяне и предявяване на разпределение на
27.03.2017 г. на събраната сума от осребреното движимо имущество на „М&С Бетон“ АД, за което страните по изпълнителното
дело са уведомени, както и ТД на НАП – Бургас на 10.03.2017 г. (л.3309), от
която е поискано издаването на актуално удостоверение по чл.191, ал.4 ДОПК. За
изготвянето и предявяването на разпределение е уведомена и Община Бургас и от
същата е поискано издаването на удостоверение за дължимите от длъжника данъци
за продадените МПС.
Съгласно
представеното удостоверение от 17.03.2017 г. от ТД на НАП – Бургас (л.3392),
публичните задължения на „М&С Бетон“ АД към
Държавата възлизат на сумата от 318 512.84 лв. Съгласно представената от
Община Бургас справка от 15.03.2017 г. за дължими данъци за продадените МПС,
неплатените задължения на от „М&С Бетон“ АД са в размер на 8941.69 лв.
На 27.03.2017 г. на основание чл.460 ГПК е
извършено от ЧСИ Николов обжалваното понастоящем разпределение на постъпилата
от публичните продажби на описаните 10 броя МПС. В протокола за разпределение
са описани длъжниците, взискателите, вкл. и НАП, както и техните вземания, като е
посочено, че публичните вземания на НАП към
длъжника „М&С Бетон“ АД са в
размер на 318 512.84 лв. От осребреното при публичната продан движимо имущество – 10 броя МПС е
събрана сума в размер на 84 472 лв., която е разпределена, както следва:
- по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са
разпределени разноски по изпълнението: – такси в полза на ЧСИ по чл.26, т.13,
т.4 и т.5 ТТРЗЧСИ, в общ размер от 2 310.17 лв.; – направени разноски от
взискателя „Инвестбанк“ АД в размер на 40 836.08 лв.;
остатък за разпределение – 41 325.75 лв.
- по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД са разпределени
публични вземания за данъци в полза на Община Бургас – дължими данъци за
автомобилите в размер на 8 941.69 лв.;
остатък за разпределение – 32 384.06 лв.
- по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД е
разпределено вземането на първоначалния взискател и заложен кредитор „Инвестбанк“
АД в размер на 32 384.06 лв.
Поради недостатъчност на сумата не са
удовлетворени следващите по ред вземания – на ТД на НАП по чл.136, ал.1 т.6 ЗЗД
и на присъединения кредитор „Път 2004“ ООД по чл.137 ЗЗД.
При горните
факти, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съдът в
производството по чл.463 ГПК действа като контролно-отменителна инстанция, поради
което проверката се извършва само въз основа на доводите и основанията,
изложени от жалбоподателя.
В конкретния случай,
изготвеното разпределение от 27.03.2017 г. съдържа минимално установените
реквизити, като съдебният изпълнител е описал задълженията, които ще бъдат
погасени със събраната сума, постъпила от проведеното принудителното изпълнение
върху движимото имущество на „М&С Бетон“ АД, описани
са и взискателите, в чиято полза ще бъдат преведени суми, както и основанието
за дължимостта им.
Видно е, че в
разпределението на суми присъстват единствено кредитори на длъжника „М&С Бетон“ АД,
които са конституирани в изпълнително дело като взискатели от съдебния
изпълнител, както и присъединените по право взискатели за задължения на този
длъжник. Съгласно чл.458 ГПК Държавата се смята винаги за присъединен кредитор
за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен
на съдебния изпълнител до извършването на разпределението. От данните по
изпълнителното дело е видно, че ЧСИ Николов е изпълнил вмененото му с нормата
на чл.458 ГПК задължение, като е поискал и получил преди изготвяне на
разпределението Удостоверение от ТД на НАП – Бургас и от Община Бургас за
дължимите от длъжника „М&С Бетон“ АД публични задължения към Държавата. В този смисъл,
неоснователно е възражението в жалбата, че ЧСИ Николов е нарушил нормата на
чл.191, ал.3 ДОПК, защото ТД на НАП ГДО не била уведомена за започналото
изпълнение и за изготвеното от съдебния изпълнител разпределение. В случая, следва
да се има предвид, че продаденото на публичната продан движимо имущество – 10
броя МПС е изключителна собственост на длъжника „М&С Бетон“ АД, като собствеността е придобита от него
по силата на нотариално заверени договори за покупко-продажба от 27.01.2014 г.,
като в този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че е било
продадено чуждо имущество. С оспореното разпределение подлежащата на разпределение сума е събрана от
осребряване на имуществото единствено на длъжника „М&С Бетон“ АД, поради което Държавата е присъединен по
право взискател само за публичните задължения на този длъжник. Затова, за
започналото изпълнение спрямо имуществото на „М&С Бетон“ АД съдебният изпълнител правилно е уведомил
Държавата чрез ТД на НАП – Бургас, където е регистрацията на дружеството, а не
ТД на НАП ГДО, където е регистрацията на друг от длъжниците – „Понс-холдинг“ АД.
С оглед обстоятелство, че предмет на разпределение е
получена парична сума от извършена публична продан на движимо имущество,
собственост само на един от длъжниците, в случая само на длъжника „М&С Бетон“ АД,
разпределението следва да бъде направено по начин и приоритетно да бъдат
погасявани по отделните редове, съгласно привилегиите по чл.136, ал.1 ЗЗД,
задълженията, които има само този длъжник, освен в случаите когато
отговорността му към кредиторите е солидарна с още друг длъжник, в която
хипотеза всеки солидарен длъжник отговаря
за целия размер на задължението. В конкретния случай, обаче, отговорността на всички
длъжници по изпълнителното дело е солидарна единствено и само спрямо
първоначалния взискател „Инвестбанк“ АД и същият може да се удовлетворява от
имуществото, независимо чия е собствеността му. По отношение на другите взискатели
отговорността на длъжниците е разделна, поради което всеки от тях отговаря за собственото
си задължение и то може да се погасява само при осребряване на имущество, собственост
именно на този длъжник. Ето защо, независимо, че и дружеството – солидарен длъжник „Понс-холдинг“ АД има
задължения към НАП, тези негови задължения не могат да бъдат удовлетворени чрез
сумата от процесното разпределение, доколкото се касае за чуждо на този длъжник
имуществото. Както бе посочено по-горе, собствеността върху процесните МПС е
прехвърлена с нотариално заверени договори за покупко-продажба на МПС и вещните
права върху автомобилите са преминали към купувача „М&С Бетон“ АД с
подписването и заверяването на договорите, като вписването им в КАТ не е
елемент от фактическия състав на продажбата. В този смисъл е неоснователно
възражението на жалбоподателя, че ЧСИ е извършил изпълнение върху чужди вещи. С
оглед транслативното действие на тези договори за продажба, „Понс-холдинг“ АД
няма права на собственост върху продадените от него автомобили и следователно това
имущество не може да се ползва за удовлетворяване на кредиторите за чужди на
собственика му задължения. Затова вземанията на НАП срещу длъжника
„Понс-холдинг“ АД биха могли да бъдат удовлетворени при осребряване на
имущество, собственост именно на този длъжник, а в случая, подлежащата на
разпределение сума е събрана от осребряване на имущество на длъжника „М&С Бетон“ АД.
Предвид горното съдът намира, че ЧСИ правилно не е
включил в разпределението публичните вземания на друг от длъжниците, а именно
задълженията на „Понс-холдинг“ АД, като изложените в тази връзка възражения в
жалбата на ТД на НАП ГДО са неоснователни. Включените в реда по чл.136, ал.1
т.6 ЗЗД вземания в размер на 318 512.84 лв. са вземанията срещу длъжника „М&С Бетон“ АД,
които има Държавата към дружеството към момента на разпределението. Единствено
тези вземания следва да бъдат признати при извършване на процесното
разпределение, тъй като отговорността на „М&С Бетон“ АД и на „Понс-холдинг“ АД към НАП не е при условията на солидарност, а е разделна и всеки един от двамата длъжници
отговаря до размера на задължението си към Държавата такова, каквото е
установено към момента на извършване на разпределението с представеното за
всеки един от тях удостоверение по чл.191, ал.4 ДОПК. Ето защо, в случая се
вземат предвид само тези публични задължения, които принадлежат и съществуват
единствено на страната длъжника „М&С Бетон“ АД,
доколкото предмет на разпределение е цената от продадено негово лично
имущество, тоест, на удовлетворяване подлежат само вземанията, които
кредиторите имат срещу длъжника, чието имущество е било предмет на публична
продан и доколкото отговорността му е еднолична. Ако отговорността на длъжниците
беше солидарна и към Държавата, то тогава би имало основание по този пункт с
разпределяната сума да се погасяват задълженията и на всички останали солидарни
длъжници, какъвто обаче не е настоящият случай. В този смисъл, съдът счита, че задълженията
на длъжника „Понс-холдинг“ АД и тяхното погасяване по реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД биха могли да се обсъждат само в случаите, когато се разпределя осребрено
имущество, собственост на това дружество, поради което всички изложени в тази
връзка възражения и доводи в жалбата са неотносими.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на жалбоподателя, че ЧСИ не е съобразил нормата на
чл.136, ал.3 ЗЗД, съгласно която вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват
съразмерно. Настоящият случай касае конкуренция между различни обезпечителни права
на кредитори, съответно особен залог и запор спрямо едни и същи вещи – процесните
МПС. Съгласно разпоредбата на чл.12 ЗОЗ, учреденият особен залог може да се
противопостави на трети лица от момента на вписването му. Противопоставимостта
на правата, които заложният кредитор има върху вещта, настъпва по отношение на
третите лица с вписването на учредения залог в ЦРОЗ по партидата на
залогодателя. В
конкретния случай е безспорно, че в полза на първоначалния взискател
„Инвестбанк“ АД е учреден особен залог върху осребрените движими вещи – МПС, който
е надлежно вписан в ЦРОЗ, поради което за
разпределената на банката сума е налице привилегия по реда на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, тъй като се касае за вземания, обезпечени със залог и събраната сума е от
стойността на заложеното имущество. Няма спор, че върху част от движимите вещи на
08.02.2012 г. е наложен запор от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас,
като учреденият
по реда на ЗОЗ и вписан в ЦРОЗ на 07.02.2014 г. особен залог върху движимите
вещи е последващ налагането на запора от
НАП върху същите вещи като обезпечителна мярка. Като
обезпечителна мярка запорът цели единствено запазване на фактическото и правно
положение в състоянието при неговото налагане, поради което не създава специална
привилегия по смисъла на чл.136 ЗЗД. Няма спор също така, че наложеният от
НАП обезпечителен запор не е вписан в
ЦРОЗ, поради което Държавата се ползва с общата привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗОЗ, запорът
не може да се противопостави на кредитора, в полза на когото при условията и по
реда на ЗОЗ е учреден залог, ако не е
вписани в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя.
В настоящия случай залогът в полза на
„Инвестбанк“ АД е учреден по реда на ЗОЗ и е вписан в ЦРОЗ на 07.02.2014 г., поради което е противопоставим на
обезпечителния запор, наложен на 08.02.2012 г., но невписан в ЦРОЗ, от който
жалбоподателя извлича права. Предвид това, съдът
намира, че заложният кредитор е в състояние да противопостави успешно правата
си спрямо кредитора със запор. Нещо повече, съгласно
разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗОЗ, вземането обезпечено с особен залог, се
удовлетворява в поредността по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, като в случая,
взискателят „Инвестбанк“ е заложен кредитор и се ползува с привилегията по чл.136,
ал.1, т.3 ЗЗД с предимство пред общата привилетия на Държавата по чл.136, ал.1,
т.6 ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че ЧСИ Николов правилно е извършил процесното
разпределение, като е спазил поредността на удовлетворяване на притезанията по
чл.136, ал.1 ЗЗД. Поради недостатъчност на събраната сума, не са разпределяни суми за останалите кредитори,
включително не са разпределяни суми и в полза на Държавата в лицето на НАП, тъй
като вземането й има ред на привилегията по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, който е след
удовлетворяването в случая на заложния кредитор.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното
разпределение е извършено съобразно нормите на ГПК, които го регламентират,
поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“ София, подадена чрез пълномощник гл.ю.к. Мая Вълчева-Николова,
против Разпределение на суми изх.№ 11668/27.03.2017 г., извършено по
изпълнително дело № 20168040400093 по описа на ЧСИ Делян Николов – рег.№ 804 с
район на действие БОС.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.