МОТИВИ към ПРИСЪДА № 22 от 24.01.2019 г. по НОХД № 1711/2018 г. по описа на РС - Б., XXI –ви
наказателен състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Б. обвинителен акт,
с който срещу подсъдимия Я.Н.М.,
ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, е повдигнато обвинение за това, че на 19.11.2015 г., в гр. Б., с цел да набави имотна облага за себе си и за своите съучастници, установените
по делото И.Я.Р. и Х.Т.Д., тримата действали като
съизвършители, противозаконно
подпомагал като превозвал 12 /дванадесет/ чужденци, а именно:
1. A.S.S./А.С.С./ - мъж, роден на ***
г. в гр. Н.,А., А.ско гражданство {транзитен номер ****************);
2. E.A.F.K./Е.А.Ф.Х./ - мъж, роден на *** г. в гр. П.,П., П.ско гражданство {транзитен
номер ****************);
3. N.E./Н.Е./ - мъж, роден на *** в
гр. Х.,Е.,П., П.ско гражданство {транзитен номер ****************);
4. D.S.H./Д.С.Х./ - мъж, роден на ***
г. в гр. Н.,А., А.ско гражданство {транзитен номер ****************);
5. B.D./Б.Д./ - мъж,
роден на *** г. в гр. Н.,А., А.ско гражданство (без номер);
6. H.K.J./Х.К.Д./ - мъж,
роден на *** г. в гр. П.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************)
7. S.Z.A./С.З.А./ - мъж, роден на *** г. в гр. Х.,Е.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************)
8. Z.H./З.Х.Х./
- мъж, роден на *** г. в гр. К.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************);
9. H.G.A./Х.Г.А./ - мъж, роден на ***
г. в гр. П.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************);
10. E.K./Е.К./ - мъж, роден на *** г. в гр. П.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************)
11. H.G.A./Х.Г.А./ - мъж, роден на *** г. в гр. П.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************).
12. M.I.A./М.И.А./
-мъж, роден на *** г. в гр. К.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************)
да преминават в страната в
нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Р.Б.(ЗЧРБ): „Чужденец може да
влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква
" и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ: „ Чужденец, който влиза в Р.Б.или
преминава транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на пътуването,
трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно
Регламент /ЕО/ № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г.”, като деянието е извършено чрез използване на
следните моторни превозни средства -собствен на Я.М.Т. л.а „БМВ”,
рег. № ********, управляван от Я.Н.М., собствен на И.С.Б., л.а. „Пежо 206” рег.
№ ********, управляван от И.Я.Р. и собствен на В.Т.Д. л.а. „Опел Зафира” рег. №
********, управляван от Х.Т.Д., по
отношение на повече от едно лице, а именно на 12 /дванадесет/ лица и по отношение на лице, ненавършило 16-годишна
възраст – B.D./Б.Д./ - мъж, роден на *** г. в гр. Н.,А., А.ско
гражданство, на 6 години, престъпление
по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. I, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Със същото
обвинение по делото в качеството на подсъдими бяха и лицата И.Я.Р. и Х.Т.Д., които се признаха за
виновни и сключиха споразумения с представителя на РП – Б., във връзка с които
съгласно разпоредбата на чл. 384а, ал. 2 НПК бяха образувани НОХД № 3077/2018
г. и НОХД № 226/2019 г. и двете по описа на РС – Б.. Постигнатите споразумения
са били одобрени от други състави на РС – Б. и спрямо подсъдимите И.Р. и Х.Т.
образуваното наказателно производство е било прекратено. По тази причина на
основание чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК И.Р. и Х.Д. бяха разпитани в качеството на
свидетели по настоящото делото.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Б. поддържа обвинението, като го счита за доказано по
категоричен начин. Поддържа, че в хода на процеса безспорно е изяснена
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъдат наложени наказания „лишаване
от свобода“ в размер на една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим, както и „глоба“ в размер на 5000 лева. Относно приложените по делото
веществени доказателства поддържа, че моторните превозни средства, използвани като
средство за извършване на престъплението следва да бъдат отнети в полза на
държавата. Що се отнася до другите веществени доказателства – парични средства
и мобилни телефони, ведно със СИМ карти – да бъдат върнати на лицата, които са
ги предали.
Защитникът на подсъдимия оспорва повдигнатото
обвинение, като го счита за недоказано и пледира подсъдимият да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан. В случай, че съдът признае подсъдимият за виновен
счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като сочи, че генералната и специална превенция ще бъдат
постигнати и при приложението на чл. 66 НК. Относно веществените доказателства
леките автомобили поддържа, че следва да бъдат върнати на собствениците, тъй
като не са знаели, че автомобилите се предоставят за извършване на престъпна
дейност.
Подсъдимият М. не се признава за виновен и моли да
бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият Я.Н.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен.
От справка за
съдимост се установява, че преди датата на инкриминираното деяние подсъдимият е
осъждан многократно. С Присъда по НОХД № 948/1996 г. по описа на СГС, в сила от
09.07.1999 г. М. е бил осъден за извършено на 6/7.02.1995 г. престъпление по
чл. 197, т. 4, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1 НК
на лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца, което е изтърпял при
първоначален общ режим и е бил освободен на 26.06.2001 г. С Присъда по НОХД № 4675/1999 г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 19.04.2010 г. М. е
бил осъден за извършено на 04.07.1999 г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК на лишаване от свобода за срок от
1 година, като на
основание чл. 66 НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от 3
години. Със Споразумение в сила от 02.03.2010 г. по НОХД № 27/2010 г. по описа
на Софийски районен съд
подсъдимият е бил осъден за извършени на 16.08.2009 г. престъпления по чл. 324, ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 316, пр. 1, вр. чл.
308, ал. 2, вр. чл. 1 НК, като на основание чл. 23 НК му е било наложено общо
наказание, а именно „Пробация“ със
следните мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Със
Споразумение в сила от 21.03.2012 г. по НОХД № 6896/2011 г. по описа на Софийски районен съд
подсъдимият е бил осъден за извършено на 27.02.2011 г.
престъпление по чл. 324,
ал. 1, НК и му е било
наложено наказание глоба в размер на 300 лева. Със Споразумение в сила от 14.03.2014
г. по НОХД № 4949/2013 г. по описа на Софийски районен съд подсъдимият е бил осъден за извършено на 20.10.2012 г. престъпление по чл. 324, ал. 1, НК и му е било наложено
наказание глоба в размер на 300 лева. Със Споразумение в сила от 15.04.2014 г.
по НОХД № 18140/2013 г. по описа на Софийски районен съд подсъдимият е бил осъден за извършено на 08.02.2013 г. престъпление по чл. 324, ал. 1, НК и му е било наложено
наказание глоба в размер на 300 лева.
През 2015 година
подсъдимият М. заедно със свидетелите Х.Т.Д. и И.Я.Р. решили срещу получаване
на парични средства да подпомогнат чужди граждани да преминат без разрешение от
компетентните органи на територията на страната, като ги превозят от гр. Б. до
гр. С.. За изпълнение на взетото решение било необходимо подсъдимият и
свидетелите Д. и Р. да осигурят моторни превозни средства. Подсъдимият М. помолил
свой познат свидетеля Т. да му предостави за ползване лек автомобил и
свидетелят Т. му предоставил собствения си лек автомобил марка „БМВ”, рег. № ********. От
своя страна свидетелите Х.Д. и И.Р. също осигурили леки автомобили, като
свидетелят Д. взел със съгласието на брат си – свидетеля В.Т. собствения му лек
автомобил „Опел Зафира” с
рег. № ********, а
свидетелят Р. осигурил ползван от него лека автомобил „Пежо 206” с рег. № ********, собственост на И.С.Б..
На 18.11.2015 г. подсъдимият
М. тръгнал с лекия автомобил „БМВ”, рег. № ******** от гр. С. за гр. Б., като
заедно с него в автомобила пътували свидетеля М.Д. и Р.А. - негови познати. Първоначално
лекият автомобил „БМВ”, рег. №
******** бил управляван от свидетеля Д., който имал уговорена среща в
заведение за хранене на автомагистрала Тракия до гр. Пазарджик. След като
пристигнали на уговореното място се провела срещата и тръгнали отново за гр. Б.,
като вече автомобилът бил управляван от подсъдимия М..*** за гр. Б. тръгнали и
свидетелите Х.Д. и И.Р., като свидетелят Д. управлявал лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ********, а свидетелят Р. - „Пежо 206” с рег. № ********.
По пътя подсъдимият провел
няколко разговора по телефона със свидетеля Х.Д.. След като пристигнали в гр. Б.
се срещнали със свидетелите Х.Д.
и И.Р.. Трите автомобила „БМВ”,
рег. № ********, „Опел
Зафира”, рег. № ******** и „Пежо 206” с рег. № ******** тръгнали
да се движат заедно, като най-отпред пътувал лекият автомобил „БМВ”, управляван от подсъдимия. След
известно време вече в тъмната част на денонощието трите автомобила стигнали до
мястото, където съгласно предварителни уговорки с неустановени по делото лица е
трябвало да вземат чуждите граждани, за да ги превозят до гр. С.. На мястото ги
чакали лицата с чуждо гражданство, заедно с техните водачи, които ги превели от
Р.Т. до Република България. В
управлявания от свидетеля Х.Д. лек автомобил „Опел Зафира” рег. № ********, се
качили 8 лица от мъжки пол и едно дете, а в управлявания от свидетеля И.Р. лек
автомобил „Пежо 206“ № ********
се качили 3 лица от мъжки пол. Чуждите граждани били разпределени само в двата
автомобила („Опел Зафира“ и „Пежо 206“), като в управляваното от подсъдимия МПС
„БМВ”, рег. № ********
не се качило нито едно лице с чужд произход. След като взели чуждите граждани вече
в ранните часове на 19.11.2015 г. (след 00:00 часа на 18.11.2015 г.) трите
автомобила потеглили. По време на движението между селата Р. и В., община С.
трите автомобила били забелязани от свидетеля И.Й. полицейски служител към група
„Специални операции” при Зонално жандармерийско управление гр. Б., който
заедно с други полицейски служители били установени на пункт в този район. Свидетелят
Й. и неговите колеги последвали със служебния автомобил трите автомобила, които
се движели по пътя гр. С. – гр. Б., за да ги настигнат и да ги спрат за
извършване на проверка. Едновременно с това бил подаден и сигнал до дежурен при
ОД на МВР – Б. във връзка със съмнения за превозване на мигранти с
преследваните автомобили. По повод получената информация били предприети действия от ОД на МВР – Б. за спиране на процесните три автомобила („БМВ“, „Опел Зафира“ и „Пежо 206“) с цел
извършване на проверка на лицата пътуващи в тях.
На входа на гр. Б.
откъм гр. С. били установени на КПП свидетелят М.У. и негов колега и двамата служители
в сектор „Пътна полиция“, които получили сигнал да спрат движещи се три
автомобила, за които има подозрения, че превозват бежанци. Свидетелят У.
получил информация от служителите на Зонално жандармерийско управление гр. Б., които преследвали трите
автомобила, че автомобилите влизат в гр. Б.. Свидетелят У. се опитал да ги
спре, като подал сигнал със стоп палка, но нито един от автомобилите не спрял. Процесните
три автомобила се движили много бързо един след друг. Свидетелят У. подал
сигнал по радиостанцията, че не са спрели на подадения сигнал със стоп палка.
Свидетелят У. и колегата му, с който бил на смяна се качили в служебния
автомобил и тръгнали след трите автомобила, които продължили движението си по
бул. Т.А. в гр. Б. в посока надлеза „В.П.“.
В предприетите
мероприятия по спиране на процесните автомобили се включил и друг екип на група
„Специални операции” при
Зонално жандармерийско управление гр. Б. - свидетелите М.Н., Д.И. – и техният колега Г.К., които патрулирали в
централната част на града към момента на получавана на сигнала. Полицейският
екип заел позиция на кръстовището
на ул. „С.” на път Е 87. Получили сигнала на свидетеля У., че
автомобилите не са спрели, както и информация за марките и регистрационните номера на преследваните
автомобили, а именно л.а.
„БМВ” рег. № ********, л.а. „Пежо 206” рег. № ******** и л.а. „Опел Зафира”
рег. № ********. Свидетелят М.Н. заел позиция да ги спре със стоп палка.
Изведнъж забелязал л.а. „БМВ” рег. № ******** с
подаденото му описание, който се движел с висока скорост към неговото
местоположение. Свидетелят Н. подал сигнал за спиране със стоп палката на пътуващия пръв автомобил
„БМВ”, управляван от
подсъдимия М.. Лекият автомобил „БМВ”
започнал да се движи на зиг-заг и застрашил безопасността на полицейските
служители. В това време свидетелят Д.И. възпроизвел предупредителен изстрел във
въздуха със стоп патрон. След изстрела лекият автомобил „БМВ“ намалил скоростта
и спрял. Другите два автомобила („Опел
Зафира“ и „Пежо 206“) преминали с висока скорост без да спрат. Свидетелите
Н. и И. установили самоличността на лицата, пътуващи в лек автомобил „БМВ” рег. № ********, а
именно подсъдимият М., който бил водач на автомобила и двамата пътници
свидетеля М.Д. и Р.А.А..
Същевременно информация, че
процесните три автомобила се
движат с висока скорост от с. В., общ. С. в посока гр. Б. и че в тях вероятно
се превозват бежанци получили и свидетеля Х.Т. полицейски служител във
Второ РУ при ОД на МВР – Б. и колегите му
К.Г.и А. К.. На свидетеля Х.Т. и неговите колеги било разпоредено от дежурна част да
застанат на изхода на надлез „В.П.” и да предприемат действия по принудително
спиране на трите автомобила. Полицейските служители при Второ РУ при
ОД на МВР – Б. съвместно със служители при сектор „ПП” при ОД на МВР - Б. заградили изхода на надлеза
в посока към кръстовище „Т.” и заели позиция с патрулните автомобили, успоредно
на пътното платно с включени светлинни и звукови сигнали. След няколко
минути полицейските служители забелязали фарове на автомобили и видели, че
служебен автомобил на Зонално
жандармерийско управление преследва други два автомобила. След като
свидетелите Х.Д. и И.Р. установили, че пътят им напред е блокиран от полицейски
автомобили спрели рязко управляваните от тях „Опел Зафира“ и „Пежо 206”. Полицейските служители установили
намиращите се в автомобилите чужди граждани. Водачите – свидетелите Д. и Р.,
заедно с чуждите граждани били отведени в сградата на Второ РУ при ОД на МВР – Б..
На същото място били отведени и пътуващите в лекия автомобил „БМВ” рег. № ******** (подсъдимият М.,
свидетелят Д. и Р.А.).
След
извършени действия по разследване се установило, че в управлявания от свидетеля
Х.Д. автомобил „Опел Зафира“ са
пътували лицата ABDUL SATAR
ERAT /А.С.С./ - мъж, роден на *** г. в
гр. Н.,А., А.ско гражданство {транзитен номер ****************); E.A.F.K./Е.А.Ф.Х./ - мъж,
роден на *** г. в гр. П.,П., П.ско гражданство {транзитен номер ****************);
N.E./Н.Е./ - мъж,
роден на *** в гр. Х.,Е.,П., П.ско гражданство {транзитен номер ****************);
D.S.H./Д.С.Х./
- мъж, роден на *** г. в гр. Н.,А., А.ско гражданство {транзитен номер ****************);
B.D./Б.Д./ - мъж, роден на *** г.
в гр. Н.,А., А.ско гражданство (без номер); Z.H./З.Х.Х./ - мъж,
роден на *** г. в гр. К.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************);
H.G.A./Х.Г.А./ - мъж, роден на ***
г. в гр. П.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************); E.K./Е.К./ - мъж,
роден на *** г. в гр. П.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************)
и H.G.A./Х.Г.А./
- мъж, роден на *** г. в гр. П.,П., П.ско гражданство (транзитен номер ****************).
Установило се, че в другия автомобил,
управляван от свидетеля Р. („Пежо 206“) са пътували лицата H.K.J./Х.К.Д./ - мъж, роден на *** г. в гр. П.,П., П.ско
гражданство (транзитен номер ****************); S.Z.A./С.З.А./ - мъж, роден на *** г. в гр. Х.,Е.,П., П.ско
гражданство (транзитен номер ****************) и M.I.A./М.И.А./
-мъж, роден на *** г. в гр. К.,П.,
П.ско гражданство (транзитен номер ****************).
В хода на
извършените процесуално-следствени действия се установило, че всички чужди
граждани, напуснали техните държави поради политически причини и се отправили към
различни европейски държави. За тази цел обаче първо пребивавали известно време
в Р.Т., от където водачи /неустановени по делото/ ги транспортирали до границата
с Р.Б. и преминали на нейна територията. Сумите за транспортирането им били
предварително заплатени на водачите в Р.Т., поради което никой от свидетелите –
чужди граждани не е предоставял парични средства на подсъдимия и на свидетелите Д. и Р..
Свидетелите E.A.F.K./Е.А.Ф.Х./, N.E./Н.Е./, H.K.J./Х.К.Д./, S.Z.A./С.З.А.,/, Z.H./З.Х.Х./ H.G.A./Х.Г.А./, E.K./Е.К./, H.G.A./Х.Г.А./ и M.I.A./М.И.А./ били предадени на 27.11.2015 г. в РПЦ – С. –
Овча купел и напуснали центъра преди да бъдат регистрирани. Свидетелите ABDUL SATAR ERAT /А.С.С./, D.S.H./Д.С.Х./ и B.D./Б.Д./ били предадени на 27.11.2015 г. в РПЦ – С. –
Овча купел, били регистрирани,
но самоволно напуснали центъра и образуваните производства били прекратени. Вси чки свидетели чужди граждани са в
неизвестност и в държавната Агенция за бежанците няма данни за тяхното актуално
местонахождение.
С протоколи от
19.11.2015 г. Х.Т.Д. доброволно предал л.а. „Опел Зафира”, рег. № ******** и
талон за автомобила част втора, мобилен
телефон марка „Алкател” с ИМЕЙ 356868060713724 ведно с батерия и сим-карта на
„Виваком” с номер 0878 603 033, 1 брой ключ за автомобила, 1 брой
банкнота с номинал 100,00 лева, 3 броя банкоти с номинали по 50,00 лева, 4 броя
банкноти с номинали по 20,00 лева, 1 брой банкнота с номинал 10,00 лева, 1 брой
банкнота с номинал 05,00 лева и 1 брой банкнота с номинал 02,00 лева.
С протоколи от
19.11.2015 г. И.Я.Р. доброволно предал за л.а. „Пежо 206”, рег. № ******** и
свидетелство за регистрация част втора за автомобила, ключ за автомобила с
емблемата на „Пежо” и дистанционно, мобилен телефон „Нокия” със сериен №
3536520173060816 със сим-карта на „Виваком” с батерия към него и мобилен телефон
„Нокия 113” със сериен № 355937052214982.
С
протоколи от 19.11.2015 г. подсъдимият Я.Н.М. доброволно предал л.а. „БМВ 120”,
рег. № ******** и свидетелство за регистрация на МПС част втора черен ключ с
емблема в средата на БМВ, 1 бр. банкнота с надпис BES TURK LIRASI, 2 бр. банкноти с
номинал по 1 $, 2 бр. банкноти с номинал от 50 EURO, 3 бр. банкноти с номинал 2,00
лева, 2 бр. банкноти с номинал 5,00 лева, 5 бр. банкноти с номинал от 20,00
лева, 11 бр. банкноти с номинал от 50,00 лева, 36 бр. банкноти с номинал от
100,00 лева, 1 бр. сим-карта на „Глобул” с цифри 89359050100703236985, 1 бр.
сим-карта с надпис 64К с цифри 8930090902137685788Р, 1 бр. сим-карта с цифри
89359032200002212654, 1 бр. сим- карта на „Виваком” с цифри 89359033203003378754.
С протокол от
20.11.2015 г. свидетелят М.Д. доброволно предал 1 брой мобилен телефон марка „Нокия 1208” с ИМЕЙ 3582430333665710 ведно
със сим - карта на „Виваком” с номер 0877 650 587 и 1 брой
мобилен телефон марка „Самсунг” с ИМЕЙ 359516060079649 със сим-карта на
„Виваком”.
С протокол от
19.11.2015 г. Р.А. доброволно предала мобилен телефон „Нокия 100“ с ИМЕИ
358141053990719 ведно с батерия и сим-карта на „Теленор” .
В досъдебното производство е била изготвена техническа
експертиза за установяване на водена кореспонденция с веществените
доказателства – мобилни апарати, ведно със СИМ карти.
По доказателствата:
В случая по делото
са налични множество доказателства, които подкрепят повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение. В тази връзка съдът не сподели изложената от защитника
теза за недоказаност на вината на подсъдимия. По делото са събрани достатъчно доказателства,
уличаващи подсъдимия в извършване на процесното деяние, които водят до
единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимият М. е извършил вмененото му
с настоящото обвинение престъпление.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства. До категоричен извод за реализирането на установените от съда
факти, изложени по-горе, водят свидетелските показания на свидетелите М.Д.У., Х.Т.Т.,
М.Н.Н., И.Й.Й., Д.Д.И., М.И.А., С.З.А., Х.К.Д., Д.С.Х., Н.Е., А.С.С.. Показанията
на посочените свидетели са последователни, непротиворечиви, обективни, препокриващи
се и сочат на реализиране на едни и същи факти, приети от съда за безспорно
установени.
В показанията си,
дадени в проведените на досъдебно производство разпити пред съдия и приобщени
по надлежния ред на чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. първо НПК свидетелите М.И.А., С.З.А., Х.К.Д., Д.С.Х., Н.Е.,
А.С.С. заявяват, че на мястото от където е трябвало да ги вземат лицата,
които да ги придвижат до гр. С. са пристигнали три автомобила, като всички лица
с чужд произход са се качили само в двата от автомобилите. Свидетелите
посочват, че третият автомобил тръгнал първи и се е движил най-отпред. Така
дадените показания, че автомобилите са били три и че са се движили заедно, като
подсъдимият е управлявал първия автомобил „БМВ“ изцяло се подкрепят от
показанията на свидетелите М.Д.У., И.Й.Й., М.Н.Н., Д.Д.И.. От показанията на свидетели
категорично се установява, че са възприели лично, че трите процесни леки
автомобили („БМВ“, „Опел
Зафира” и „Пежо 206“) са се движили заедно, един след друг, както и че
най-напред е пътувало управляваното от подсъдимия М. МПС. В показанията си
свидетелите М.И.А., С.З.А., Х.К.Д., Д.С.Х., Н.Е., А.С.С.
не посочват какъв е бил третият автомобил, в който не е пътувал чужд гражданин,
но проследявайки логически показанията на всички свидетели и като се вземе
предвид обстоятелството, че всички свидетели от чужд произход са били
установени в двата автомобила, движещи се след управлявания от подсъдимия
автомобил, следва безспорен извод, че третият автомобил, пристигнал заедно с
другите два на уговореното място за превозване на чуждите граждани, е бил лек
автомобил „БМВ 120”, рег. № ********,
управляван от подсъдимия М..
Относно обстоятелството
колко автомобили са пристигнали на уговореното място, в показанията си
свидетелите Е.А.Ф.Х., Х.Г.А., З.Х.Х.,
Е.К., Х.Г.А., дадени на досъдебно производство пред разследващ орган и
приобщени по надлежния ред по делото чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4,
предл. първо НПК, посочват, че са видели да идват два автомобила. Съществуващото
противоречие в показанията на свидетелите чужди граждани относно броя на
автомобилите съдът отдава на цялостната обстановка, която се е развила, а именно
било е в тъмната част на денонощието, свидетелите са имали указания от водачите
им да се крият, намирали са се в гориста местност, при пристигане на
автомобилите свидетелите по най-бързия начин са се качили в автомобилите. Несъответствието в показанията на свидетелите
относно броя на автомобилите съдът прие, че се дължи и на индивидуалната
възможност на всеки свидетел да възпроизвежда възприетите от него факти. При
така установените от показанията на свидетелите чужди граждани обстоятелства по
делото съвсем логично е да се допусне, че всички свидетели не са възприели
лично едни и същи факти. По тази причина съдът напълно кредитира показанията на
свидетелите М.И.А., С.З.А., Х.К.Д.,
Д.С.Х., Н.Е., А.С.С., които заявяват, че са видели да пристигат три
автомобила. Свидетелите са били разпитани пред съдия в присъствието на преводач
и за настоящия състав не е налице съмнение относно достоверността на
показанията им.
На следващо място
следва да се обсъдят доказателства, подкрепящи защитната теза на подсъдимия, че
не е съпричастен към извършване на деянието.
На първо място са
показанията на свидетелите Х.Д. и И.Р.. Първоначално двамата свидетели имаха
качеството на подсъдими, срещу които беше повдигнато обвинения, че са извършили
процесното престъпление в съучастие с подсъдимия М.. Впоследствие в хода на
процеса бяха одобрени от други съдебни състави сключени споразумения между Д.,***.
По тази причина на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК И.Р. и Х.Д. бяха
разпитани в качеството на свидетели по настоящото делото. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия
ангажира писмени доказателства (епикризи), с които оспори свидетелската годност
на свидетеля Р.. След запознаване с представените писмени доказателства
съдебният състав прие, че са налице данни за физически увреждания на здравето
на свидетеля, свързани с изгаряния на кожата и извършени пластични интервенции,
които не оказват въздействие по отношение на годността на И.Р. да възпроизвежда
възприети от него факти. По тази причина свидетелят беше разпитан и показанията
му намериха отражение при постановяване на крайния съдебен акт по делото.
Свидетелите Х.Д. и И.Р. признават, че в
управляваните от тях леки автомобили „Пежо 206“ и „Опел Зафира“ са пътували лица
с чужд произход, но твърдят, че уговорката да превозят тези лица е била само
между тях двамата. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта,
относно факта, че подсъдимият не е съпричастен към извършеното от свидетелите
престъпление. От събраните доказателства се установява, че свидетелите и подсъдимият
се познават преди инкриминираната дата, както и че на тази дата са били
установени и тримата да се намират в областта на гр. Б. и да се движат един
след друг по един и същи маршрут (гр. С. – гр. Б.) в управлявани от тях леки
автомобили, като в два от автомобилите са били установени 12 лицата с чуждо
гражданство. Отделно от това от изготвена по делото техническа експертиза,
изследвала мобилни телефони и СИМ карти, приобщени по делото като веществени
доказателства се установява, че на процесната дата свидетелят Х.Д. е провел
няколко разговора по телефона с подсъдимия. Съдът намира за неоснователни възраженията
на защитата, че изготвената експертиза не следва да се кредитира, тъй като част
от веществените доказателства (мобилни телефони) са били предадени на вещото
лице в насипно състояние. В действителност в самата експертиза е отразено, а и
в съдебно заседание вещото лице посочи, че част от мобилните апарати предмет на
изследването са били предадени в найлонов плик, който не е бил запечатан.
Независимо от това съдът не намира, че е налице допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила при предаване на веществените доказателства, което да
води до опорочаване на изготвената и приета по делото техническа експертиза. Процесните
веществени доказателства са били предадени доброволно с протоколи за доброволно
предаване на разследващите органи от лицата, които са упражнявали фактическа
власт върху тях, като един от мобилните телефони е бил намерен при извършен
оглед на лек автомобил „БМВ 120”, рег. № ********, предаден доброволно от подсъдимия. Всички мобилни апарати са били надлежно приобщени по делото като веществени
доказателства, като от експертизата безспорно се установява, че именно тези
апарати са били предмет на изследване от вещото лице. Техническата експертиза е
компетентно и обективно изготвена, поради което съдът в пълнота
кредитира експертното заключение.
Показанията на свидетелите Д. и Р., в частта,
в която излагат твърдения, че подсъдимият М. не е участвал в извършване на престъплението
намират опора в доказателствения материал единствено в показанията на свидетеля
М.Д. и в обясненията на подсъдимия М.. От фактическа страна по делото се
установи, че свидетелят Д. е пътувал заедно с подсъдимия в лекия автомобил
„БМВ“ от гр. С. до гр. Б. и е бил установен в автомобила към момента на спирането
му от полицейските служители свидетелите Н. и И.. В разпита, проведен в рамките
на съдебното следствие свидетелят Д. излага, че на досъдебно производство е дал
противоречиви показания в резултат на неправомерни действия на разследващите органи,
които са го накарали да свидетелства срещу подсъдимия. Установява се, че
впоследствие е бил разпитан повторно и се е отказал от първоначалните си
показания. В съдебно заседание заявява, че подсъдимият е бил в гр. Б. на
инкриминираната дата, за да му помага с продажбата на парфюми и по-точно, за да
вземе дължима сума пари от клиент. По време на разпита на свидетеля се
констатираха противоречия в показанията му, дадени пред настоящия състав и
тези, дадени на досъдебно производство пред съдия при повторно извършения
разпит. В съдебната зала свидетелят излага, че когато са били задържани от
органите на МВР, не е имало други задържани негови познати. На досъдебно
производство в показанията си, приобщени по надлежния ред чрез прочитането им
свидетелят Д. е посочил, че познава по физиономия от гр. С. свидетелите Х.Д. и И.Р.,
както и че те също са били задържани от полицейските органи. Посочените
констатирани противоречия в показанията на свидетеля Д. както и изложените от
него твърдения, че е давал противоречиви показания под натиск на полицейските
служители навеждат съмнение за достоверността на показанията на свидетеля. Също
така в показанията си в съдебно следствие свидетелят Д. заявява, че е в
приятелски отношения с подсъдимия от повече от 15 години, което обстоятелство,
наред с това, че свидетелят е бил установен да пътува с подсъдимия на
инкриминираната дата, навеждат на заинтересованост от страна на свидетеля от
изхода на делото за подсъдимия.
Показанията на свидетеля Д. се подкрепят от
обясненията на подсъдимия, който също поддържа, че е пристигнал със свидетеля Д.
в гр. Б., за да продава парфюми. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и
средство на защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на
доказателствената им стойност следва да се има предвид, че подсъдимият не носи
наказателна отговорност за изложени в обясненията неистини. Показанията
на свидетеля Д. и обясненията на подсъдимия М., че целта на посещението им в
гр. Б. е била продажбата на парфюми остават изолирани от доказателствения
материал по делото и по тази причина съдът не ги кредитира. Свидетелят Я.Т.,
който е собственик на управлявания от подсъдимия автомобил „БМВ“ заявява в
разпита, че подсъдимият е поискал да му предостави автомобила, за да продава
парфюми заедно със свидетеля Д., за когото свидетелят Т. знае, че се занимава с
продажба на парфюми. При
оценка на показанията на свидетеля Т. относно причината за пътуването на
подсъдимия от гр. С. до гр. Б. следва
да се има предвид, че той пресъздава възприетото от него изявление на подсъдимия в момента, в който е поискал
да вземе неговия собствен автомобил за ползване и по тази причина
показанията на свидетеля Т. не може да се приемат като достатъчни, за да
затвърдят защитната версия на подсъдимия. Още повече в противен смисъл са събрани еднозначни и
неопровержими гласни доказателства, изведени от показанията на посочените
по-горе в изложението свидетели - полицейските служители и част от превозваните
чужди граждани, както и писмени такива – експертно заключение за
проведените телефонни разговори между подсъдимия и свидетеля Х.Д..
В настоящия случай
при анализа на доказателствата релевантно за предмета на доказване според
настоящия състав е да се прецени дали от събраните доказателства може да се
установи каква е била причината за посещението на подсъдимия на инкриминираната
дата в гр. Б., а не дали той и свидетелят Д. се занимават с продажба на парфюми
въобще. От изложените факти в разпитите на полицейски служители, които са участвали
в организираните действия по спиране и установяване на лицата, пътуващи в
процесните автомобили безспорно се установява, че автомобилите „Опел Зафира“,
„Пежо 206“, управлявани от свидетелите Х.Д. и И.Р. и управляваният от
подсъдимия лек автомобил „БМВ“ са се движили заедно, един след друг, както и че
тримата водачи са целели да избегнат извършване на проверка от органите на МВР,
като са управлявали с висока скорост и не са спирали на подадени регламентирани
сигнали със стоп палки. Тези действия на свидетелите Д. и Р. и на подсъдимия
налагат извод, че тримата са се познавали отпреди това и че са действали след
предварителна уговорка да превозят свидетелите с чуждо гражданство. Така
установеното изцяло е в противоречие с обясненията на подсъдимия, който твърди,
че познава свидетеля Х.Д. само по физиономия, а свидетеля Р. познава във връзка
с настоящото производство. В тази връзка съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия М., че същият не е участвал в извършване на процесното престъпление. Съдът не кредитира частично и показанията на
свидетелите Д., Х.Д. и И.Р. за същите факти по изложените по-горе съображения.
Не без значение при обсъждане на показанията на свидетелите Х.Д. и И.Р.
е обстоятелството, че двамата са
признали, че са извършили престъплението в съучастие с подсъдимия М. и са
сключили споразумение с РП – Б. в този смисъл, а същевременно по настоящото
дело дават противоположни показания.
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени по делото писмени
доказателства, които в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаните факти. Съдът напълно кредитира протоколите за
доброволно предаване на веществените доказателства, протоколи от извършени
огледи, справки за съдимост, справки от мобилните оператори, справки от Агенция
за бежанците, справки от НАП и другите писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие и на досъдебно производство, приобщени по делото по надлежния
ред.
При постановяване на
присъдата съдът взе предвид и заключението на изготвената по делото техническа
експертиза, като същата и направените срещу доказателствената й стойност
възражения от защитника на подсъдимия бяха обсъдени по-горе в изложението.
След съвкупен анализ
на целия събран доказателствен материал съдът достигна до извод за виновността
на подсъдимия.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 281, ал. 2, т. 1,
предл. I, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
От обективна страна безспорно по
делото се установи, че подсъдимият М. след предварителна уговорка с
неустановени по делото лица заедно със свидетелите Х.Д. и И.Р. е подпомогнал на
19.11.2015 г. противозаконно 12 чужденци да преминат в страната, в нарушение на
чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Р.Б.с цел да набави за себе си и за свидетелите Х.Д. и
И.Р. имотна облага. От събраните доказателства се установява, че чуждите граждани не са имали намерение да се
установяват като бежанци в Р.Б.и не са притежавали документи за пребиваване на
територията на Република България, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9а,
ал.2 от Закона за чужденците в Р.Б./ЗЧРБ/, според която пребиваването на
чужденците в Р.Б.се осъществява въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2
/чл. 9а ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ - за летищен транзит; чл. 9а ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ -
за краткосрочно пребиваване; чл. 9а ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ - за дългосрочно
пребиваване/, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, която гласи, че
пребиваването на чужденците в Р.Б.се осъществява въз основа на международни
договори за безвизов или облекчен визов режим и съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 от
ЗЧРБ. Последната от цитираните правни норми предвижда, че пребиваването на
чужденците в Р.Б.се осъществява въз основа на разрешение на службите за
административен контрол на чужденците. По силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Р.Б.или преминава транзитно през нейната
територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза,
когато такава е необходима. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 3 от Допълнителни
разпоредби на Закона за чужденците в Р.Б.по смисъла на този закон, редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ е този, който е
издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде
положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от
която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него
позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки,
зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на
снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа
на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. В т. 3а от същия текст е
предвидено че разрешение за пребиваване е всяко разрешение за пребиваване,
издадено от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в
съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета
от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за
гражданите на трети страни, а според т. 3б, незаконно пребиваващ чужденец е
всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Р.Б.и
не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или
пребиваване. Безспорно по делото е установено, че посочените по-горе в
изложението 12 граждани на П. и А. не са притежавали редовни документи за
пребиваване на територията на Република България.
От обективна страна се установява,
че подсъдимият М. е подпомогнал противозаконно на територията на страната да
преминат повече от едно лице, а именно 12 на брой чужди граждани без разрешение
за пребиваване, като едното от лицата B.D./Б.Д./ - мъж, роден на *** г. не е навършило 16-годишна възраст.
Деянието е извършено от подсъдимия чрез използване на моторно превозно средство. Независимо,
че в управлявания от подсъдимия автомобил не са били установени лица с чужд
произход, автомобилът „БМВ 120“ с рег. № ******** е бил използван
да се подпомогне тяхното преминаване безпрепятствено от органите на МВР през
територията на страната. От събрания доказателствен материал се установява, че
управляваният от подсъдимия лек автомобил се е движил най-отпред, както и че с
поведението си подсъдимият като водач на управляваното МПС е целял да се
избегне полицейска проверка на пътуващите след него два автомобила, превозващи
чужденците, като е управлявал с висока скорост, включително предприемане на
маневри, застрашаващи живота и здравето на част от полицейските служители,
направили опит да спрат автомобилите. Ето защо следва безспорен извод, че
управляваното от подсъдимия МПС „БМВ 120”, рег. № ******** е било използвано от подсъдимия като водач за
извършване на процесното престъпление.
На следващо място от
обективна страна се установява, че деянието е извършено от подсъдимия в
съучастие със свидетелите Х.Д. и И.Р.. Тримата са участвали в изпълнителното
деяние, като всеки един от тях с действията си е подпомогнал процесните чужди
граждани да преминат в Република България. От събраните доказателства се
установява, че е имало предварителна уговорка между подсъдимия, свидетелите Д.
и Р. и неустановени по делото лица относно мястото откъдето да бъдат взети
лицата и да бъдат превозени от гр. Б. до гр. С.. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 281, ал. 1 НК се
изразява в противозаконно подпомагане на лица без разрешение от местните власти
да преминат на територията на страната. От събраните доказателства по делото се
установи, че свидетелите Х.Д. и И.Р. са подпомогнали процесните 12 чужденци,
като са ги превозвали в управляваните от тях леки автомобили, за да се
придвижат от гр. Б. до гр. С., а оказаната от подсъдимия помощ се е изразила в
това - превозването на лицата да не бъде преустановено от органите на МВР. Извършените
от подсъдимия и свидетелите Д. и Р. действия по подпомагане на чуждите граждани
са били противозаконни, тъй като не е съществувало законово основание за превозването
на лицата.
От обективна страна
се установява и следващият квалифициращ деянието признак, а именно, че подсъдимият
М. е извършил престъплението с цел получаване на имотна облага. В показанията
си свидетелите чужди граждани заявяват, че всеки един от тях е заплатил
различна парична сума на неустановени по делото лица за нерегламентираното им
превеждане през Р.Б.до различни европейски държави. Отделно от това свидетелят Х.Д.
в показанията си посочва, че в проведен разговор със свидетеля И.Р. същият му
заявил, че ще получат пари за превоза на лицата.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че чрез използване на
МПС подпомага повече от едно лице чужди граждани да преминат през територията
на страната, без да имат право на това. Подсъдимият е целял да получи имотна
облага срещу прeвозването
на чужденците от гр. Б. до гр. С.. При осъществяване на деянието подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му
последици, като е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че в
изпълнение на деянието участват и свидетелите Х.Д. и И.Р., като тримата са
действали при общ умисъл и са целели да извършат процесното престъпление.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимият Я.Н.М. за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение в
настоящото производство.
По вида и размера на
наказанието:
При индивидуализация
на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление по
чл. 281,
ал. 2, т. 1, предл. I, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест
години и „глоба“ от 5000 до 20 000 лева.
При определяне на
размера на наказанията настоящият състав отчете като смекчаващо обстоятелство доброто
процесуално поведение на подсъдимия, като същият не е ставал повод за отлагане
на делото и е приключило в разумни срокове. Отделно от това подсъдимият е
съдействал за разкриване на обективната истина по делото, като е оказвал
съдействие на досъдебната фаза. Предал е доброволно веществените доказателства,
по отношение на които е упражнявал фактическа власт към момента на установяване
на деянието. Това обстоятелство също беше отчетено от съда като смекчаващо. Като
смекчаващо обстоятелство се взе предвид и грижите, които полага подсъдимият за
малолетното си дете. Съдът констатира наличие на едно отегчаващо обстоятелство,
а именно предходните осъждания на подсъдимия. Видно от справка за съдимост преобладаващата
част от осъжданията не са за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК и не са с висока обществена опасност. Предвид липсата на доказателства
за многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че
справедливо би било наказанията да бъдат определени при приложението на чл. 54,
ал. 1 НК. В тази връзка като взе предвид превеса на смекчаващите по делото
обстоятелства наложи на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ в минимално
предвидените в закона размери, а именно една година „лишаване от свобода“ и
5000 лева „глоба“. Така определените наказания са справедливи и подходящи с
оглед обществената опасност на деянието и дееца.
От справка за
съдимост на М. се установява, че към момента на извършване на процесното деяние
подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер (не е бил реабилитиран), поради което се явява неприложим институтът
на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода. Ето защо на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи наложеното наказание „лишаване
от свобода“ в размер на една година да се изтърпява при първоначален общ режим
от подсъдимия.
С така наложените
наказания ще бъдат постигнати предвидените в чл. 36 НК цели.
По веществените
доказателства:
С присъдата съдът на основание чл. 281, ал. 3 НК отне в полза на държавата
моторните превозни средства „Опел”, модел „Зафира”, рег. № ********,
собственост на В.Т.Д., ведно с 1 бр. свидетелство за регистрация част 2 с № *********
за л.а. Опел Зафира, с рег. номер ******** и 1 бр. ключ за автомобил с
емблемата на Опел с № *** и „БМВ”, модел
„120 И” рег. № ********, собственост на Я.Т.М., 1 бр. свидетелство за
регистрация част 2 № ********* за л.а. „БМВ” с рег. № ********, 1 бр. черен
ключ с емблема в средата на БМВ и 2 бр. ключодържатели с надпис БМВ. Третото
превозно средство „Пежо 206“ с рег. № ********, приобщено по делото като веществено доказателство, ведно
с 1 бр. свидетелство за
регистрация част 2 с № ********* за л.а. „Пежо 206“ с рег. № ********, 1 бр. ключ за л.а. с
емблема на „Пежо” и дистанционно е било отнето в полза на държавата с
одобряване на постигнато споразумение между РП-Б. и И.Р..
За да постанови
отнемане на двете моторни превозно средства („Опел Зафир“ и „БМВ“) съдът намери,
че са налице предпоставките на чл. 281, ал. 3 НК. По делото безспорно се
установи, че леките автомобили са били използвани за извършване на процесното
престъпление от подсъдимия и свидетелите Х.Д. и И.Р.. В настоящия случай моторните
превозни средства „Опел Зафир“
и „БМВ“ не са собственост на подсъдимия и на свидетеля Х.Д., но от
данните по делото категорично се установява, че са им били предоставени от
собствениците доброволно.
Управляваният от
свидетеля Х.Д. лек автомобил „Опел
Зафира“, с рег. номер ********
е собственост на свидетеля В.Т.Д., който е брат на Х.Д.. От показанията на В.Д.
и Х.Д. се установява, че свидетелят В.Д. не разполага със свидетелство за
управление на МПС и по тази причина автомобилът се управлява от свидетеля Х.Д.,
който е имал неограничен достъп до автомобила. В показанията си свидетелят Х.Д.
заявява, че е уведомил брат си, че ще вземе ключовете на автомобила и че ще го
ползва на процесната дата.
От доказателствата
се установява, че управляваният от подсъдимия М. лек автомобил „БМВ“ е
собственост на свидетеля Я.Т.. В показанията си свидетелят Т. посочва, че
подсъдимият е поискал да му предостави автомобил за ползване и Т. му
предоставил собственото си МПС „БМВ”
с рег. № ********.
Съдът достигна до
извод, че за да бъдат отнети използваните за извършването на престъплението по
чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, вр. ал. 1 НК моторни превозни средства, е достатъчно
да се установи дали собственикът е предоставил ползването на автомобила
доброволно на дееца, като не е необходимо да се установява знание у собственика
за целта на ползването, а именно извършване на престъпление. Именно такива са
повелите на разпоредбата на чл. 281, ал. 3 НК. Ако собственикът е знаел, че ще
се извършва с предоставеното МПС престъпление и го предостави за ползване,
неговото поведение следва да се подведе под нормата на чл. 20, ал. 4 НК като
съучастник под формата на помагач, който набавя средството за извършване на
престъплението. В този случай предоставеното средство ще подлежи на отнемане на
общо основание - чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК. Ето защо безспорно доказаният по
делото факт на доброволно предаване на автомобилите от собствениците на
подсъдимия и на Х.Д., мотивира съдът да отнеме процесните МПС-та в полза на
държавата на основание чл. 281, ал. 3 НК.
Приобщените по
делото веществени доказателства мобилни телефони, СИМ карти и парични средства
съдът върна на правоимащите лица, които са ги предоставили. Съдът не установи
по отношение на тези вещи да е налице някое от законовите основания по чл. 53 НК
за отнемането им в полза на държавата. На подсъдимия бяха върнати доброволно
предадените от него парична сума, както следва: 1 бр. банкнота с надпис BES
TURK LIRASI; 2 бр. банкноти с номинал по 1 $; 2 бр. банкноти с номинал от 50 EURO; 3 бр. банкноти с
номинал от 2 лв.; 2 бр. банкноти с номинал от 5 лв.; 5 бр. банкноти с номинал
от 20 лв.; 11 бр. банкноти с номинал от 50 лв.; 36 бр. банкноти с номинал от
100 лв., както и 1 бр. СИМ карта на Глобул с цифри 89359050100703236985, 1 бр.
СИМ карта с надпис 64К с цифри 8930090902137685788Р, 1 бр. СИМ карта с цифри
89359032200002212654, 1 бр. СИМ карта на Виваком с цифри 89359033203003378754.
На свидетеля Х.Д. бяха върнати 1
бр. мобилен телефон марка „ALKATEL” с IМЕI 356868060713724, ведно с батерия и
СИМ-карта на „Виваком”. На свидетеля Д. бяха върнати 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокиа” със сер. № 358243033366570 със СИМ карта на Виваком и 1
бр. мобилен телефон марка „Самсунг” със сер. № 359516060079649 със СИМ - карта
на Виваком. На Р.А. беше върнат доброволно предаден от нея 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокия”, със сер. № 354255066649007.
По разноските:
С оглед признаването
на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест бяха
възложени и 1/3 от разноските по делото в размер на 126.93 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС