МОТИВИ към
НОХД №1057/2020 г.:
Обвинениетето е против подсъдимия С.С.С. от гр.Пазарджикс за престъпление по
чл.131, ал.2, т.4
във връзка с чл.130,
ал.2 от НК.
Подсъдимият се обвинява в това, че на 05.02.2020 г. в гр.Пазарджик, в
сградата на Спешно отделение при МБАЛ Пазарджик е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в травматичен оток и болезненост в областта на лявата предмишница и представляваща причинени болка и страдание
без разстройство на здравето на медицински специалист - доктор Н.Н., при осъществяване на функцията му, като дежурен лекар в
СО при МБАЛ Пазарджик.
Производството пред Пазарджишкия
районен съд е по чл.375 и сл. от НК.
В съдебно заседание подсъдимият С.С.
се признава за виновен. Не дава обяснения за фактическата обстановка.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, прие за установено следното:
Подсъдимият С.С. ***. На
05.02.2020 г. той бил в заведение близо до дома си заедно със свидетеля Г.М.и
изпил няколко бири. Около 21.30 часа подсъдимият С. и свидетелят М.чули, че
майката на подсъдимия плаче и вика за помощ. Двамата веднага изтичали в дома на
подсъдимия С. и разбрали, че чичото на същия не се чувства добре. Повикан бил
свидетелят А.Ж., за да откара чичото в болница. Няколко минути по-късно
свидетелите А.Ж. и Г.М., заедно с подсъдимият С.С. и
чичото на последния пристигнали пред Спешно отделение на „МБАЛ Пазарджик“ АД.
Свидетелят А.Ж. спрял колата на рампата на отделението. Там се намирали
свидетелите А.В. и П.С., работещи като шофьори на линейка в МБАЛ Пазарджик. Те
чули, че свидетелите А.Ж. и Г.М.и подсъдимият С.С.
викат: „Помогнете на човека! Помощ!“. Свидетелите В.и С.забелязали, че подсъдимият
С.С. и свидетелят Г.М.а в явно нетрезво състояние.
Свидетелят А.Ж. отишъл до вратата на спешния кабинет и
започнал да блъска по нея. По същото време пострадалият Н.Н.
бил дежурен лекар в спешното отделение на „МБАЛ Пазарджик“
АД. Нощната му смяна започнала в 19.30 часа същия ден. Около 21.50 часа свидетелят
Н. чул суматохата и излязъл от кабинета си. Свидетелят Живков започнал да
крещи, че негов близък умира, а лекарите нищо не правят. Свидетелят Н. казал,
че ще изпрати санитар, за да извади болния от колата, и се прибрал в кабинета.
В този момент нямало свободен санитар. След няколко минути свидетелят Н. отново
излязъл и видял, че подсъдимият С. и неговите приятели се опитват да извадят
болния от автомобила. Те крещели и псували. Свидетелят Н. се насочил към
автомобила. Тогава подсъдимият С.С. се засилил към
него, псувайки. Наблизо се намирал свидетелят С., охранител в „МБАЛ Пазарджик“
АД. Той забелязал агресивното поведение на подсъдимия С. и застанал между него
и свидетеля Н.. В този момент подсъдимият С. посегнал да удари свидетеля Н., но
свидетелят Маринов го отблъснал. Подсъдимият С. залитнал и паднал. След като се
изправил, подсъдимият С. замахнал с юмрук с дясната
ръка, за да удари свидетеля Н.. Свидетелят Н. вдигнал ръце, за да се предпази и
ударът на подсъдимия С. попаднал в областта на лявата предмишница
на Н.. Намесил се свидетелят В.и издърпал подсъдимия С.. Свидетелят Н. се
прибрал в кабинета си. Свидетелката Е.К., регистратор в „МБАЛ Пазарджик“ АД,
подала сигнал на ЕЕН 112 за случилото се. В болницата пристигнал свидетелят И.Я.,
полицейски служител в РУ Пазарджик, заедно със свой колега. Подсъдимият С.С. *** и задържан за 24 часа. Свидетелят Н. бил прегледан
като се установило болка и оток по външната страна на лявата предмишница.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че на свидетеля Н.Н.
били причинени травматичен оток и болезненост, в областта на лявата предмишница. Травматичните увреждания са причинили на
пострадалия болка и страдание без разстройство на здравето.
По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза,
от заключението на която е видно, че подсъдимият С.С.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на
свидетелите Н.Н., А.Ж., А.В., Г.М., Е.К., С., П.С., И.Я., депозирани на
досъдебното производство, заключенията на медицинската и психиатричната
експертизи, както и писмените доказателства приложени към делото и прочетени по
реда на чл.378, ал.2 във връзка с чл.283 от НПК.
Всички събрани по делото доказателства са еднопосочни и категорични, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие че подсъдимият С.С.С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на чл.131, ал.2,
т.4 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, като на 05.02.2020 г. в гр.Пазарджик, в сградата на Спешно
отделение при МБАЛ Пазарджик е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
травматичен оток и болезненост в областта на лявата предмишница
и представляваща причинени болка и страдание без разстройство на здравето на
медицински специалист - доктор Н.Н., при
осъществяване на функцията му, като дежурен лекар в СО при МБАЛ Пазарджик.
Травматичните увреждания причинени на пострадалия са преценени от вещото
лице, като претърпени от същия болка и страдание.
Същите са повърхностни и малка по площ. Не представляват увреждане на анатомичната цялост на организма или
тъканите, нито са довели до изменения на физиологичните функции макар и леки,
извън болката и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на болка и страдание в
резултат на упражненото от подсъдимия физическо въздействие по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК, без разстройство на здравето.
Не спорно по делото,
че свидетелят Н.Н. е изпълнявал
длъжността лекар в СО при „МБАЛ Пазарджик“ АД. На инкриминираната дата е бил
дежурен.
Предвид функциите си на дежурен лекар свидетелят
Н.
отговарят на легалното понятие медицински специалист.
Не е спорно, че свидетелят Н. е бил на работа на инкриминираната дата, в
качеството си на медицински специалист.
Следователно свидетелят Н. е получил телесното увреждание
„при изпълнение на функцията му”.
Под
"при изпълнение на службата или
функцията", по аргумент от П №2/1957
г., Пленум на ВС, из и доп. с ТП №
7 от 6.VII.1987 г. следва да се разбира
по време изпълнение на задължение,
включващо се в службата или функцията
на пострадалото лице независимо дали той е изпълнявал
това задължение в определеното работно време или извън
него и без да е необходимо поводът за извършване
на убийството, телесната повреда да е във връзка със
службата или функцията му.
При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл. Съзнавал
е всички обективни и субективни признаци на деянието и е искал настъпването на
обществено опасните последици.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия С. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се
има предвид общественоопасни последици.
Разпоредбата на чл.131, ал.2, т.4 от
НК предвижда наказание лишаване от свобода
до три години.
При определяне обществената опасност на подсъдимия
съдът взе предвид характеристичните данни за същия,
които са позитивни.
Видно от
събраните по делото доказателства подсъдимият С.С. е
неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
При тези
данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същите
на административно наказание глоба.
Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото им съдебно минало,
ниската правна култура, добрите характеристични данни.
В този
смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи С.С.С.
от наказателна отговорност за престъплението по чл.131, ал.2, т.4 във
връзка с чл.130, ал.2 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 800 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
При
определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимия.
Съдът
постанови вещественото доказателство -
СД диск да остане по делото.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият С.С. бе осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 543 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: