РЕШЕНИЕ
№ 20060
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110102325 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЗД „Бул
Инс“ АД срещу „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1955,46 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Автокаско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.02.2021 г. в гр. Русе, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Автокаско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил марка „Фолксваген
Туарег“ с рег. . Поддържа, че вредите са на стойност 3890,92 лева, в който размер е
изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач
на лек автомобил марка „Нисан Кашкай“ с рег. поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че след
покана ответникът е заплатил част от дължимата сума, като е останал непогасен
остатък от 1955,46 лева, в която сума е включена и сумата от 25 лева ликвидационни
разноски, поради което претендира същата. Моли съда да уважи предявения иск, като
присъди и законна лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до
погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на настъпило ПТП, както
и валидността на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на застрахования при него лек автомобил към момента на ПТП. Признава и факта на
извършено погасяване на част от претендираната от ищеца сума. Оспорва посочените
от ищеца обстоятелства при настъпване на ПТП, като счита, че водачът на
1
застрахования при ищцовото дружество лек автомобил е допринесъл с поведението си
за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че същият, непосредствено преди
удара, не е подал светлинен сигнал (мигач), че ще завива към паркинга на магазин
„Лидл“ и с това е съпричинил вредоносния резултат. Ето защо намира, че в случай че
се установи вина на водача на управлявания автомобил, застрахован при ответника, то
тя не е изключителна, като е налице съпричиняване и от водача на увредения
автомобил. Счита, че двустранният констативен протокол не се ползва с обвързваща
сила относно съдържащите се в него изявления за наличие на вина на участниците в
ПТП. Счита, че с погасената извънсъдебно сума, и като се вземе предвид наличието на
съпричиняване, ответникът е погасил задължението си към ищеца. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване
на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 07.03.2025 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 15.05.2025 г., като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че на
посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по
застраховка „Автокаско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в претендирания размер, както и че преди подаването на исковата молба
ответникът е получил регресна покана, в резултат на което е заплатил сумата от
1960,46 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с вината на водачите, както и
размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на единия водач на автомобила, участвал в
ПТП, и съпруга на другия водач на автомобила.
От показанията на свидетеля А. П. – съпруг на водача на лек автомобил марка
„Нисан Кашкай“ с рег. № , който не е бил очевидец на инцидента, като е отишъл на
2
място след това, се установява, че от споделеното от неговото съпруга, процесното
ПТП се е реализирало по нейна вина, тъй като тя, излизайки от паркинг на магазин
„Лидл“ не се е съобразила с поставен знак за пропускане на движещите се по пътя с
предимство. При направен ляв завой за излизане от паркинга, същата е ударила
движещият се по пътя автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с рег. №
Така описаният механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията на свидетеля
М. П. – водач на лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с рег. № Същият сочи, че
се движел по пътя с предимство, като почти бил спрял, тъй като изчаквал
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, когато водачът на другия
автомобил, който излизал от паркинга на магазин „Лидл“ и се опитвал да се включи в
движението, го ударил в лявата част на автомобила. Сочи, че водачът на другия
автомобил се огледала на ляво и на дясно, но не и напред, където се намирал
свидетелят с управлявания от него автомобил. Сочи, че видял другия автомобил,
преди да настъпи удара, като с клаксон се опитал да предотврати удара, но не успял.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за ПТП с
начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ,
която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 4383,10 лева. Съдът
кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Според между страните е въпросът за вината на водачите за реализиране на ПТП,
както и за наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения лек
автомобил.
При възприетия по-горе механизъм на ПТП, съдът намира, че вина за настъпване
на събитието има водачът на лек автомобил марка „Нисан Кашкай“ с рег. №
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. От приетото по
делото заключение на САТЕ се установява, че за водачът на лек автомобил марка
„Нисан Кашкай“ е следвало да съобрази поставен пред него пътен знак Б2. Съгласно
чл. 46, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътен знак Б2 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да
потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
имат предимство. Същевременно, водачът на увредения лек автомобил „Фолксваген
Туарег“ с рег. № се е движел по път с пътен знак Б3 – Път с предимство.
Водачът на лек автомобил марка „Нисан Кашкай“, който е предприел маневра за
завой наляво, навлизайки на път с предимство, не е спазил и разпоредбата на чл. 25,
ал. 2 ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице
3
съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от
наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в
действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване
обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две
лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен
процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика –
напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК ,
произнесено по реда на чл. 290 ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ е съпричинил вредоносния резултат, тъй като преди удара не е
бил подал светлинен сигнал /мигач/, че ще завива към паркинга на магазин „Лидл“, от
който е излизал лек автомобил марка „Нисан Кашкай“. На първо място следва да се
посочи, че липсата на подаден светлинен сигнал не се установи по делото. На
следващо място следва да се посочи, че не се установи по категоричен начин, че лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ е щял да извърши маневра наляво към паркинга на
магазин „Лидл“. На последно място следва да се отбележи, че независимо дали
водачът на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ е щял да продължи по пътя направо
или да предприеме маневра завой наляво, то и в двата случая същият се движи по път
с предимство и водачът на лек автомобил марка „Нисан Кашкай“ е следвало да
съобрази поставен пред него пътен знак Б2 и да спре, докато пропусне движещият се
пред нея автомобил – без значение дали същият е щял да продължи направо или да
завие наляво. В този смисъл подаденият или не светлинен сигнал сам по себе си не
може да доведе до съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът на лек
автомобил марка „Нисан Кашкай“ във всички случаи следва да спре автомобила и да
изчака преминаването на движещия се пред нея автомобил, независимо от посоката му
на движение.
Ето защо се налага извод, че по делото не са събрани доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил, поради което
възражението се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на
ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че
дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер,
необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да
покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор,
извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на
забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
извършеното плащане – 3890,92 лев, независимо коя от двете изчислени от стойности
от вещото лице бъде взета предвид, доколкото и двете надвишават извършеното
плащане. Към обезщетението следва да се прибави и сумата от 25 лева като размер на
обичайни разноски за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411
4
КЗ. Безспорно е между страните, че след получаване на регресната покана ответникът
е заплатил сумата от 1960,46 лева, поради което се налага извод, че е останал
непогасен остатък в размер на сумата то 1955,46 лева. Предявеният иск следва да бъде
уважен, като в полза на ищцовото дружество следва да се присъди и законна лихва
върху главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното
погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца.
Претендираното и доказано като платено адв. възнаграждение е в размер на сумата от
600 лева с вкл. ДДС, като направеното от ответника възражение за прекомерност е
неоснователно. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както
и че са проведени четири открити съдебния заседания, като процесуалният
представител на ищеца е взел участие в три от тях; събирани са гласни
доказателствени средства, като са изготвяни въпросни листи от ищеца; прието е и
заключение по изготвена САТЕ, намира, че претендираното възнаграждение не следва
да бъде редуцирано поради прекомерност. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 878,22 лева, представляваща разноски за
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, и адвокатско
възнаграждение. Внесеният депозит за свидетел не е усвоен и подлежи на
възстановяване, поради което не следва да бъде присъждан.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК: ********* да заплати на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* сумите от:
1955,46 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
незаплатена част от регресно вземане за изплатено по договор за застраховка
„Автокаско” обезщетение за вреди на лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“
с рег. № , причинени от застрахователно събитие, настъпило на 22.02.2021 г. в гр.
Русе, ул. „Майор Атанас Узунов“ – изход на паркинга на магазин „Лидл“, с
включени разноски за приключване на застрахователната щета, ведно със
законната лихва върху сумата от 15.01.2025 г. до окончателното й погасяване;
878,22 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5