РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Пазарджик, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Г Г. М
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20215200900133 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ обективно съединен с иск по
чл.86 от ЗЗД .
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г. П. К.,ЕГН-
********** против „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67,1700 Студентски
Комплекс,София, представлявано от М С М Г и П В Д.,в която се твърди,че на ,в гр. С, на
кръстовището на ул. “Х Б” и ул. “С Г”, е настъпил пътен инцидент, при който л.а. марка „”,
модел „” с per. № управляван от Е. А., излизайки от път без предимство, отнема
предимството и блъска правомерно движещия се велосипедист Г. К.. Ударът е настъпил
през светлата част на денонощието, като единствената причина за инцидента е отнетото
предимство от страна на водача на л.а.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per.
№ 340р-17978/26.11.2020 г., по описа на РУ на МВР С, като е образувано и ДП №460/2020
г., по описа на РУ на МВР С.
Ищецът твърди,че е пострадал при инцидента и е откаран по спешност в МБАЛ
“П” - АД, гр. Пазарджик,където лекарите установили, че е получил фрактура на тибията и
фибулата на левия крак,бил подложен на спешна оперативна интервенция,открито
наместване на фрактура на тибия и фибула, с поставяне на пирон 10/300 мм.
В болничното заведение престоял от .През болничния
престой за него се грижили неговите близки. Поради изключително тежката травма в
1
областта на левия крак, първите дни след инцидента не можел да помръдне в леглото.Не
можел да се изправя.
След изписването ищецът продължил лечението и възстановяването си в домашни
условия.Поради изключително тежките травми,които получил,към настоящия момент за
битовите и ежедневните му нужди се грижат близките му, които му помагат да се
облича,обува, да се изправя от седнало или легнало положение.
Към момента докторите са категорични, че клиничното състояние на ищеца няма да
се подобри съществено, като единствената надежда е да не доведе до влошаване, което би
могло да доведе до пълна инвалидизация. Всичко това създава за него чувство за
несигурност и безизходица.
Към настоящия момент,ищецът твърди,че в областта на счупения ляв крак изпитва
постоянни болки и слабост,а докторите не се ангажират със становище колко време ще
продължи възстановяването и дали той ще може да води предишния си начин на живот.
Процесният пътен инцидент се отразява изключително тежко върху психиката на
пострадалия. Към настоящия момент не желае да говори за катастрофата. Споделя, че дори
и да се оправи физически няма да има смелост да излиза навън и да се разхожда, поради
страха от автомобили. Често плаче и отказва да разговаря с близките си, оплаква се от
безсъние.
Вследствие на пътния инцидент и по повод на проведеното лечение и възстановяване
,ищецът твърди,че е направил разходи в размер на 1701,70 лв.
Твърди,че отговорността на водача на л.а. марка „”, модел „” с per. № е застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност” в „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД,със
застрахователна полица № , валидна от 02.11.2020 г., до 02.11.2021 г.
С Молба с Вх.№0000034/04.01.2021г.,ищецът завел писмена претенция, на основание
чл.380 от КЗ,с която е поискал изплащането на застрахователно обезщетение от ответното
дружество. До момента обезщетение не е изплатено.
Сезира съда с искане да осъди ответното дружество да заплати застрахователно
обезщетение в размер на 50 000лв.,ведно със законната лихва от датата на доброволната
покана по реда на чл. 380 КЗ, 04.01.2021 г., до окончателното плащане на дължимата сума за
претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически
стрес, вследствие на процесното ПТП,както и обезщетение в размер на 1701,70 лв., ведно
със законната лихва от на завеждането на настоящата искова молба,до окончателното
плащане на дължимата сума за претърпените от него имуществени вреди.
Сочи банкова сметка,по която де се извърши плащането.
Претендира осъждане на дружеството да заплати адвокатско възнаграждение на
пълномощника му по делото,който оказва безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата .
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
2
В отговора на исковата молба ответната страна оспорва всички фактически твърдения
в исковата молба, касаещи механизма на процесното ПТП, телесните увреди на ищеца,
наличието на причинна връзка между ПТП-то и твърдените телесни увреди на ищеца,вида и
размера на претендиралите неимуществени вреди,срокът за възстановяването и начина на
протичането на лечението му.
Признава,наличието на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и наличието на висящо
наказателно производство по случая с посочения номер на полицейската преписка.
Твърди, че причина за възникване на процесното ПТП са допуснати нарушения на
правилата за движение, осъществени от ищеца Г. К., а водачът на МПС . А. няма вина за
катастрофата,като същата за него е била непредотвратима и се касае за случайно събитие по
смисъла на закона, което той нито е бил длъжен, нито е могъл да избегне.
К. е отнел предимството на водача на МПС А. и по този начин е станал причина за
възникването на ПТП-то.
А. не е бил и длъжен да очаква описаното противоправно поведение на ищеца.
Оспорва твърденията на ищеца относно срокът за възстановяването му, твърдените
като време и интензитет болки, страдания и неудобство, твърденията, че не се е възстановил
и към настоящия момент и че са налице трайни и необратими последици за неговото здраве.
Алтернативно, ако се установи вина за процесното ПТП на А., прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, дължащо се на множество
нарушения на правилата за движение : отнемане на предимството на водача А., управление
на велосипед, който не е бил снабден с устройство за излъчване на бяла или жълта добре
различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад или устройство за излъчване на
червена светлина отзад, нито с бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата; нарушение на задължението да управлява велосипед
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
При движение възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение,нямало да се стигне до ПТП-то, тъй като автомобилът, управляван от А. е щял да
го заобиколи. Ако велосипедът на ищеца бил снабден със светлини и светлоотразители, то
А. е имал възможност да го възприеме от много по-голямо разстояние и да успее да
заобиколи или да спре автомобила преди мястото на сблъсъка. Приносът на К. за настъпване
на ПТП-то предвид многобройните нарушения на правилата за движение счита , че е
½,поради което прави искане за намаляване на отговорността на застрахователя на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Моли след постъпване и запознаване с материалите по воденото наказателното
производство да му бъде дадена възможност да конкретизира горните възражения и да
ангажира допълнително доказателства.
Възразява , че предявеният размер на неимуществените вреди е прекомерен и не
отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД и на твърдените неимуществени вреди.
3
Счита ,че предявените искове са изцяло, съответно частично неоснователни поради
прекомерния им размер и наличието на предпоставките по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, поради което
моли да бъдат отхвърлени изцяло/частично и да бъдат присъдени на Застрахователна
компания „Лев Ине“ АД направените в съдебното производството разноски.
Не възразява да бъдат приети приложените към исковата молба писмени
доказателства.Възразява на искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
исканата застрахователна полица,доколкото не оспорва това обстоятелство.
Присъединява се към направеното искане за изискване на материалите по
образуваното наказателно производство - ДП № 460/2020 г. по описа на РУ С.
Формулира доказателствени искания за разпит на свидетел Е. Я. А. за
обстоятелствата, при които се е случило ПТП-то, движението на К. и относно направените
възражения за съпричиняване на ПТП-то и вредоносния резултат от страна на ищеца.
Сезира съда с искане да бъдат допуснати САТЕ и СМЕ .
Формулира искане да бъде задължено трето неучастващо по делото лице- МБАЛ П
ЕАД-да представи цялата документация,касаеща лечението на ищеца.
От събраните по делото доказателства,анализирани поотделно и в съвкупност,от
фактическа страна се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането,съгласно която увреденото лице,спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.В чл.432 ал.1 от
КЗ е признато право в полза на увреденото лице,спрямо което застрахованият по
разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл.от ЗЗД,да предяви
пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя.Наред с това,следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител–застрахован,спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди ,а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от
противоправно поведение, наличие на причинна връзка между последното и причинената
вреда.
По делото не се спори,а се установява и от представения като доказателство по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №340р-17978/26.11.2020г.,както и
от събраните по делото свидетелски показания,че на по в района на кръстовището между
улиците „Х Б“ и ул.“С г“ в гр.С,обл.П ,е настъпило ПТП,при което Е. Я. А. ,управлявал
МПС Марка ,модел ,ДК № блъска ищеца ,който управлявал велосипед .В цитирания по-горе
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е отразено,че ищецът е настанен в
4
болница за наблюдение със счупена подбедрица на ляв крак.
Представени са доказателства,че ищецът е потърсила медицинска помощ в МБАЛ
гр.П.Представена е епикриза,издадена от д-р И Т.От същата се установява,че ищеца е приет
по спешност за лечение на 26.11.2020г.в ОТО.При прегледа е констатирана болка,оток и
деформация на лява подбедрица,както и нарушена ос и функция на крайника.Установено е
наличие на костни крепитации.При проведеното рентгеново изследване е установено
наличие на фрактури на тибията и фибулата на крайника и е взето решение за провеждане
на оперативно лечение.
Опреративната интервенция е извършена в деня на приемането и е извършено
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация чрез поставяне на
пирон,проксимално и дистално заключен под рентгенов контрол.
В епикризата е отбелязано,че постоперативния статус е гладък,че липсват значими
субективни оплаквания и че ищецът има право на два контролни прегледа в рамките на един
месец.
Като писмено доказателство е представена фактура с фискален бон за закупуването
на заключен пирон на 30.11.2020г.на стойност 1600,00лв. ,фактура от 08.12.2020г.за
закупуване на патерици на стойност 40,00лв. ,фактура с фискален бон за заплатена
потребителска такса в полза на МБАЛ П на 02.12.2020г.на стойност 34,80лв.,фактура с
фискален бон за закупуване на лекарствени средства на 08.12.2020г.от Аптека „Ива“ в гр.П
на стойност 26,90лв.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания като свидетел по
делото е разпитан сина му –С К..Същият установява,че след инцидента видял баща си за
пръв път в болницата ,в деня след операцията.Лежал и се оплаквал от болки в крака,в
ръката и от натъртването в областта на таза.След изписването от болница ищецът три
месеца бил на легло и не можел да стане.Свидетелят всеки ден ходил в дома му и се грижел
за него-сменял памперси,хранел го в леглото,помагал и го подкрепял ,за да стигне до
банята.Оплаквал се от болки в крака.След три месеца започнал да ходи с патерица.Ходел с
патерици около един месец.След това си помагал с бастун ,и сега ходи с бастун.След
инцидента се страхува да кара колело.
Данни за механизма на процесното ПТП и за травматичните увреждания, получени от
ищеца ,дава заключението на допусната по искане на двете страни комплексна съдебно
техническа и медицинска експрертиза.
От експертното заключение,което съдът и в двете му части ,цени и кредитира като
доказателство по делото ,се установява,че ПТП е възникнало на в светлата част на деня при
ясно и и слънчево време с неограничена видимост в района на кръстовището между улиците
„Х Б“ и „С г“ в гр.С,обл.П.Лекият автомобил се е движел по ул.“Х Б“ –път без предимство,а
велосипедиста – по ул.“С Г“,която е главен път.След извършени анализи и замервания
предвид мястото,на което участниците в движението са били ситуирани след ПТП,вещото
лице установява,че физическото съприкосновение е станало в кръстовището при скорост на
5
движение на автомобила непосредствено преди сблъсъка от приблизително 19 км./ч. и
скорост на велосипеда от приблизително 9,9км./ч.,което с оглед на възрастта на мъжа -
60години,е минималната скорост по таблицата на Й П.В момента на потегляне на
автомобила от знак „Стоп“,велосипеда се е намирал на 11м.от мястото на удара.От стоп
линията до мястото на удара автомобила е изминал 10,6м.В момента на потегляне на
автомобила,велосипеда е бил на разстояние от 16,5 м.вдясно от него под ъгъл 50 градуса и в
зоната на видимост на водача.Извода на експерта е,че при скорост на движение на
автомобила от 15км./ч.и при своевременно възприемане на велосипедиста произшествието е
било предотвратимо.От гледна точка на ищеца,ПТП е било предотвратимо,ако
велосипедиста движейки се с минимална скорост посочена по-горе,своевременно
възприеме потеглянето на лекия автомобил и спре в рамките на 8-11 метра от мястото
където се е намирал в момента на потегляне на автомобила,а именно на 16,5м.в дясно и под
ъгъл от 50 градуса от дясната ограничителна линия на лентата на движение на
МПС.Експертът обобщава причините за процесното ПТП като сочи предприетото потегляне
на автомобила от линията на знака „Стоп“ в момент и на място когато пред него и от дясно
по пътното платно на ул.“С Г“ в непосредствена близост се е движил велосипедиста,а така
също и че велосипедистът,разчитайки на предимството си не е бил с повишено внимание
наляво,заради което не е реагирал своевременно на видимото за него потегляне и навлизане
на автомобила в кръстовището отляво чрез безопасно намаляване на скоростта и
навременно спиране.
В съдебно заседание на 15.06.2022г.вещото лице инж.Ф. поддържа,че при скорост на
движение на велосипеда от около 20км./ч.за време от 0,87сек.,колкото се е движел
автомобила от мястото на пресичане на разделителната линия до мястото на
удара,велосипеда изминава разстояние от 2,35м.,което е по-малко от пълния спирачен път
при тази скорост ,който е от порядъка от 5,4м.,т.е.водача на велосипеда не е бил в състояние
да спре безопасно велосипеда и да избегне удара.
От заключението на вещото лице д-р Д. П. се установява,че вследствие на удара
велосипедиста е получил телесни увреждания изразяващи се в закрито дислоцирано
счупване на лявата подбедрица.Други травматични увреждания не са констатирани.Ищецът
е откаран в болница,където по спешност е извършено оперативно открито наместване на
фрактурата и поставена вътрешна фиксация –двустранно заключен пирон с размери
10х300мм.Приложено е и медикаментозно лечение,включително и обезболяващи
средства.Експертът е категоричен,че така описаното травматично увреждане е в пряка
причинно следствена връзка с процесното ПТП.При правилно лечение последиците от
травмата отшумяват и пълно възстановяване настъпва след около година.Лечението
предполага операция по спешност.Втора операция за отключване на пирона след около 30-
40 дни и трета операция за премахване на пирона след една година от травмата ,когато
фрактурата е зараснала.Вещото лице не посочва кога и дали са извършени втората и третата
оперативни интервенции.Такива обстоятелства не сочи и ищеца в исковата молба.Експертът
установява,че при ищеца не се наблюдават последици от процесния инцидент освен
6
оперативните белези и не се очаква ищеца да страда от постоянен болков синдром освен при
промяна на времето когато е възможно да се появят преходни умерени болки в лявата
подбедрица.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
приема,че са установени елементите от фактическия състав на чл.432,ал.1 от КЗ във
връзкас чл.45 от ЗЗД.Ищеца е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания от причинените му телесни увреждания-закрито дислоцирано
счупване на лявата подбедрица.Вредите са причинени виновно,в резултат на
противоправното поведение на Е. А.,който при управление на МПС е нарушил правилата
за движение по пътищата,визирани в разпоредбата на чл.47 и чл.50 от ЗДвП.Навлизайки в
кръстовището завивайки наляво ,е отнел предимството на движещия се отдясно на него по
път с предимство велосипедист ,при което е ударил велосипедиста от лявата му страна с
предната част на автомобила.Именно вследствие на инцидента на ищеца са причинени
посочените по-горе телесни увреждания. Липсват установени по делото обстоятелства
изключващи виновността на дееца,която вина и без друго се презумира от нормата на чл.45
ал. 2от ЗЗД
При това положение съдът приема,че извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца,са установени по категоричен начин.Налице е
причинна връзка между противоправното поведение и причинените вреди.Установен е и
специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.с чл.343,ал.1 от КЗ
безвиновна отговорност на застрахователя,обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение,породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" – застрахователна полица с период на валидност от 02.11.2020г. до
02.11.2021г.
Спорно в настоящото производство е размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди и основанията за намаляването му поради
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието
и размера на деликтното обезщетение,дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.
45 от ЗЗД, в хипотезата на упражнено по реда на чл.432, ал.1 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.Справедливото обезщетяване по
смисъла на чл.52 от ЗЗД,както това изрично е прието още в ППВС №4/1968г.,означава да
бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,понесени
от конкретното увредено лице,но и на всички онези неудобствата,емоционални,физически и
психически сътресения,които съпътстват същите.В този смисъл размерът на обезщетението
за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на
редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна.С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането,последиците,възрастта на увредения,общественото му положение.При
7
определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на този,
който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и
писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите,
съдържащи се в приетото като доказателство по делото заключение от съдебно-медицинска
експертиза, която, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, съдът кредитира
изцяло.
Съгласно заключението на вещото лице ищецът е търпял болки и страдания с най-
интензивен характер по време ,когато са били получени телесните увреждания,при
оказването на първа помощ и медицинската обработка при приемането в ОТО.Имало е
усещане за болка около инвазивните мероприятия,през първите дни след операцията,а
възстановителния процес е продължил 3 месеца след травмата,през което време ищецът не е
можел да се движи.Търпял е неудобства от битов характер,тъй като не е можел да става и да
се обслужва сам.Наложило се е да разчита на ежедневната помощ на сина си ,който е
полагал грижи за хигиената и прехраната му.Заради наложилото се оперативно лечение е
престоял седем дни в болнично заведение.При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита и факта,че към момента ищца е напълно здрав и възстановен като вещото лице
поддържа,че не се очаква да страда от болков синдром в бъдеще,освен при промяна на
климата,но нито в исковата молба са изложени такива твърдения,нито свидетелят
установява такива обстоятелства.Не се установи изложеното в исковата молба,че е налице
опасност от влошаване на здравословното състояние на ищеца до степен на пълна
инвалидизация,нито процесния инцидент да се е отразил на психиката му по описания в нея
начин,а именно –да се страхува да излиза навън да се разхожда,често да плаче,да отказва да
разговаря с близките си и да страда от безсъние.Свидетелят установява,че действително
ищецът изпитва страх да кара велосипед,но това е нормална реакция и не е установено да е
довела до други негативни последици за психиката на ищеца.
Съобразявайки горните факти и обстоятелства,възрастта на ищеца – на 66 години
към момента на инцидента и отражението на същия върху физическото и психическото му
здраве ,съдът счита,че следва да присъди обезщетение в негова полза в размер на 9000,00лв.
Доколкото обезщетението дължимо от застрахователя касае и претърпените от ищеца
имуществени вреди ,ответника следва да бъде осъден да заплати такова в размер на
1701,00лв.,които ищецът е похарчил за лечението си предвид представените по делото
фактури и фискални бонове и категоричния извод на вещото лице д-р П.,че средствата са
необходими за лечението му.
Съдът намира възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца,намиращо правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.1
от ЗЗД,за неоснователно.Безспорно е,че ищецът се е движил по път с предимство и при
движението си не е нарушил правилата за движение.Не са формулирани твърдения и не са
ангажирани доказателства за противоправно поведение на пострадалия,което от обективна
страна да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
8
Над този размер до претендирания от 50000,00лв.иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди,или за разликата от 41000,00лв.,следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Обезщетението за неимуществени и имуществени вреди следва да се присъди в полза
на ищеца ведно с лихвата за забава,считано от 04.01.2021 г.,както е поискано в исковата
молба,а именно от датата,на която е предявена претенцията пред застрахователя ,до
окончателното изплащане на главницата.Съдът определя началния момент на дължимост на
лихвата въз основа на разпоредбата на чл.429 ал. 3 от КЗ ,а именно по-ранната от двете дати
на уведомяване на застрахователя от застрахования или от увреденото лице,доколкото в
случая липсват данни за уведомяване по чл.430 ал.1 т.2 от КЗ от страна на деликвента.
Представен е договор за правна защита и съдействие сключен между ищцата и адв.Н
Д.,в който е уговорено,че ще бъде предоставена безплатна правна помощ при условията на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Адв.Д. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по
списък по чл.80 от ГПК в определен от съда размер.Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение .
Ответната страна претендира разноски посочени в списък по чл.80 от ГПК в размер
на 520,00лв.-внесен депозит за призоваване на свидетели и възнаграждение на вещи лица.
Възражението на ищеца за намаляването на адвокатското възнаграждение е
неоснователно,тъй като такова не се претендира
С оглед изхода на делото в полза на адв.Д. следва да бъде присъдено възнаграждение
в размер на 865,09лв.
Ищецът има право на разноски в размер на 20,70лв.с оглед уважената част от иска -
9000,00лв.обезщетение за неимуществени вреди и 1701,70лв.-за имуществени.
Ответника има право на разноски в размер на 492,31лв.,определени съразмерно
отхвърлената част от иска при условията на чл.78 ал.3 от ГПК, които ищеца следва да бъде
осъден да заплати.
Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ по делото в размер на 428,07лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67,1700 Студентски
Комплекс,София, представлявано от М С М Г и П В Д. на основание чл.432 ал.1 от КЗ във
връзка с чл.52 от ЗЗД да заплати в полза на Г. П. К.,ЕГН-**********,гр.С,обл.П,ул.“Л К“
№ сумата от 9000,00 лева,представляваща обезщетение за претърпените от него
9
неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,вследствие телесни увреждания,
причинени му от Е. Я. А. като водач на лек автомобил марка „”, модел „” с peг.№ с
валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица с период на валидност от 02.11.2020г. до 02.11.2021г. при ПТП
от обезщетение за имуществени вреди вследствие същото ПТП в размер на
1701,70лв.,ведно със законната лихва за забава върху двете суми,считано от 04.01.2021 г.до
окончателното изплащане на обезщетението като за разликата над 9000,00лв.до
претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50000,00лв.,или за
41000,00лв.ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* на
основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата да заплати на адв.Н Н Д.,член на
САК,личен номер адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ
на ищеца в размер на 865,09лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* да заплати
ДТ по делото в размер на 428,07,00лв. и деловодни разноски в полза на ищеца в размер на
20,70лв.
ОСЪЖДА Г. П. К.,ЕГН-********** съобразно отхвърлената част от заявената
претенция да заплати в полза на ответника „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
********* деловодни разноски в размер на 402,31лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10