Присъда по дело №1125/2015 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 3 от 19.01.2016 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1125 по описа за 2015 година.

          Районна прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимите П.М.П. и Д.И. *** обвинение за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, т. 5, вр. чл. 194 ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 13.05.2015 г. срещу 14.05.2015 г., в землището между село Р., област Х., след предварително сговаряне и в съизвършителство помежду им и със С.А.И. с ЕГН: ********** ***, чрез използване на технически средства (лопати, кирка, ножовка) и чрез използването на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № *****, отнели чужди движими вещи, а именно съобщителен меден кабел тип МККБ 4x4x1.2 с дължина 6,30 метра и съобщителен меден кабел тип МККБ 4x4x1.2+15x4x1.2 с дължина 3,45 метра, всички на обща стойност 106,12 лв, от владението на длъжностни лица при „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, град София, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен. Обвинението срещу подсъдимия С.А.И. *** е за престъпление по престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „б“ от Наказателния кодекс – за това, че на 13.05.2015 г. срещу 14.05.2015 г., в землището между село Родопи, област Хасково, в условията на опасен рецидив, след предварително сговаряне и в съизвършителство с П.М.П. с ЕГН: ********** и Д.И.И. с ЕГН: **********,***, чрез използване на технически средства (лопати, кирка, ножовка) и чрез използването на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд", модел „Ескорт“, с рег. № *****, отнел чужди движими вещи, а именно съобщителен меден кабел тип МККБ 4x4x1.2 с дължина 6,30 метра и съобщителен меден кабел тип МККБ 4x4x1.2+15x4x1.2 с дължина 3,45 метра, всички на обща стойност 106,12 лв, от владението на длъжностни лица при „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, град София, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против всеки от подсъдимите във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин. Счита, че всички факти, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт изцяло кореспондирали и се подкрепяли от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които обосновавали и наказателната отговорност спрямо подсъдимите. Счита за необходимо да бъде отбелязано, след съответен анализ на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и степента на обществена опасност, че спрямо тримата подсъдими наказанието следвало да бъде индивидуализирано по вид, съобразно предвиденото в специалните текстове, под които е субсумирано деянието, а именно „лишаване от свобода“, което следвало да бъде определено за срок от по шест месеца за всеки от тях. По отношение на подсъдимите П. М. П. и Д.И.Д. били налице и предпоставките за отлагане изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години, като в тази връзка предлага подробен анализ на данните за съдимост по отношение на подс. Д. Д. от гледна точка предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК, свързани с необременено му съдебно минало в аспекта на настъпила реабилитация по чл. 88а от НК. За другия подсъдим – С.А.И. представителят на държавното обвинение счита, че не били налице предпоставките за налагане на наказание при условията на чл. 66, ал.1 от НК. Предвиденото наказание било „лишаване от свобода” и същото следвало да се индивидуализира за срок от шест месеца, а режимът, при който би следвало да се изтърпи според прокурора, като се вземат предвид данните за съдимостта и налаганите и търпяни наказания „лишаване от свобода, следвало да е „строг”.

          Защитникът на подсъдимите П.М.П., Д.И.Д. и С.А.И. – адвокат Д.С. *** пледира в посока, че фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт била изяснена. Счита престъплението за доказано от обективна и субективна страна, с оглед на това, че производството било по глава 27 от НПК и съдът се явявал обвързан с разпоредбата на чл. 373, ал. 2, и чл. 372, ал. 4 от НПК и безспорно следвало да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. Заявява, че в рамките на установените и признати от подсъдимите фактически положения в обстоятелствената част на обвинителния акт, правилната правна квалификация на деянието, извършено от подсъдимите П.М.П. и Д.И. Д. била не дадената от прокурора по чл. 195, ал. 1. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а по чл. 197 от НК, като развива подробни съображения в тази насока, свързани най – напред със стойността на предмета на престъпление и с факта, че същият бил възстановен още на досъдебното производство. Поради това нямало пречка съдът да преквалифицира деянието за двамата, а оттам това да даде възможност за налагане на по – леко наказание по реда на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК – пробация, с оглед липсата на предвиден в текста на чл. 197, т. 3 от НК специален минимум на наказанието лишаване от свобода. По отношение на подсъдимия С.А.И. заявява, че независимо от факта на невъзможност да се излезе извън квалификацията на деянието като извършено при условията на „опасен рецидив“, съдът би могъл да отчете ниската степен на обществена опасност на деянията, обосноваващи само формално тази квалификация, който анализ следвало да даде отражение при индивидуализацията на наказанието по настоящото дело, респ. налагане на възможно най – лекото наказание.

          Подсъдимият П.М.П. *** разбира обвинението и се признава за виновен по него, след като преди това в рамките на допуснатото предварително изслушване заявява, че признава изцяло фактическите твърдения изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт - предпоставка за провеждане на производството по делото по диференцираната процедура по Глава 27 НПК. При упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за стореното и моли за по – леко наказание.

          Подсъдимият Д.И. *** разбира обвинението и също се признава за виновен по него, след като преди това в рамките на допуснатото предварително изслушване заявява, че признава изцяло фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт - предпоставка за провеждане на производството по делото по диференцираната процедура по Глава 27 НПК. При осъществяване на лична защита се придържа към изложеното защитника по делото, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че предоставя на съда преценката относно вида и размера на наказанието.

          Подсъдимият С.А.И. също разбира обвинението, признава изцяло фактическите твърдения изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се признава за виновен по обвинението. При упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума моли съда да на му налага наказание „лишаване от свобода“, което да се налага да търпи ефективно, тъй като имал работа и не желаел да „лежи“.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият П.М.П. е роден на *** ***, същият е български гражданин, от ромски произход, неженен, с основно образование, безработен, живущ ***.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 417, издадена от Районен съд – Харманли на 08.06.2015 г. същият, към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан общо два пъти – по НОХД № 123/2007 г. и НОХД № 190/2013 г. и двете по описа на РС – Харманли, които осъждания не са от значение за правната квалификация на деянието. От представените на досъдебното производство характеристични данни се установява, че по отношение на подсъдимия П.П. има образувани заявителски материали, налице били и криминални регистрации. Не се ползва с добро има сред съседите в квартала, в който живее. Според отразеното в представената Декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние, същият не получава трудови възнаграждения от трудови или извънтрудови източници – свободно професии, наеми, хонорари, не притежава недвижимо имущество или регистрирани на негово име моторни превозни средства.

          Подсъдимият Д.И.И. е роден на *** *** Загора, същият е български гражданин, от ромски произход, неграмотен, женен, безработен, живущ ***.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 2065, издадена от Районен съд – Стара Загора на 09.06.2015 г. същият, към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан многократно, като за всички осъждания е налице настъпила реабилитация по право по чл. 86, респ. по чл. 88а от НК. В тази връзка съществува необходимост да бъде отбелязано по отношение на последните му осъждания следното: С Определение от 07.04.2008 г. е одобрено на същата дата споразумение  по НОХД № 236/2007 г. на Районен съд – Харманли и за деяние извършено на 23.04.2007 г,. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода:“ за срок от осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, като подс. Д. е освободен от затвора по това дело на 09.01.2009 г. по изтърпяване. Следователно е налице заличаване на последиците от осъждането по реда на чл. 88а, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК с изтичане на законоустановения 5 – годишен срок към датата на деянието 13-14.05.2015 г. С Определение от 16.03.2014 г., с което на същата дата е одобрено споразумение от РС – Стара Загора по НОХД № 773/2003 г. по описа на РС – Стара Загора по реда на чл. 23 от НК за деяния по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т. 3, т. 4 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.„а” от НК, му е наложено общо наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 година, което да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим, а с определение по същото дело му е определено на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК едно общо наказание измежду наложените по НОХД №№ 302/2001 г.; 160/2002 г.; 164/2003 г. и 773/2003 г., всички по описа на РС – Стара Загора, а именно Лишаване от свобода" за срок от 5 години, което да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим. Според отразеното в Справка, рег. № И – 7992 от 22.06.2015 г. на Министерство на правосъдието, ГДИН, град София, подсъдимият е бил освободен от Затвора Стара Загора, където бил постъпил за изтърпяване на общото наказание, определено му с цитирания съдебен акт по НОХД № 773/2003 на РС – Стара Загора на дата 29.05.2006 г., но с „надлежаване“, тоест след срока с 1 година 3 месеца и 2 дни. В този ред на мисли, доколкото разбирането на съда, е, че датата на освобождаване на подсъдимия от местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода може да не съвпада с момента на самото изтърпяване на наложеното наказание /в случая поради надлежаване/, именно последната дата е релевантна за преценката по чл. 88а от НК, с оглед редакцията на цитираната норма. Към  датата на деянието по настоящото дело е изтекъл срок по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 3 от НК и при липсата на ограничения по чл. 88а, ал. 4 и ал. 5 от НК, следва да се приеме, че последиците от цитираните две осъждания за този подсъдим са заличени към датата на описаното в обвинителния акт деяние.  От представените на досъдебното производство характеристични данни се установява, че по отношение на подсъдимия Д.И. Д. има образувани заявителски материали, налице били и криминални регистрации, същият не се ползва с добро има сред обществото и в квартала, в който живее. Според вписаното от самия него в представената Декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние, същият не получава трудови възнаграждения от трудови или извънтрудови източници – свободни професии, наеми, хонорари, не притежава недвижимо имущество или регистрирани на негово име моторни превозни средства.

          Подсъдимият С.А.И. е роден на ***г***, същият е български гражданин, от ромски произход неженен, с основно образование, безработен, живущ ***.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 416, издадена от Районен съд – Харманли на 08.06.2015 г. същият, към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е многократно осъждан, като от значение за определяне на правната квалификация са осъжданията му с Определение № 204 от 10.08.2010 г. с което на същата дата е одобрено споразумение по НОХД №210/2010 г. по описа на PC Харманли и за престъпление по чл.195 т.7 от НК, извършено на 21/22.03.2010 г. , му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 месеца, изтърпяно на 16.11.2011 г. и с Присъда № 28 от 18.09.2014 г.. постановена по НОХД № 95/2014 г. на PC - Гълъбово, в сила от 04.10.2014 г., с която за престъпление по чл.195 т.7 от НК, извършено на 10.02.2012 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода", за срок от 5 месеца, изтърпяно на 31.03.2015 г. Според представените на досъдебното производство характеристични данни, по отношение на подсъдимия С.А.И. има образувани заявителски материали, налице са криминални регистрации, същият не се ползва с добро има сред обществото и в квартала, в който живее. Според отразеното в подписаната от него Декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние, същият не получава трудови възнаграждения от трудови или извънтрудови източници – свободни професии, наеми, хонорари, не притежава недвижимо имущество или регистрирани на негово име моторни превозни средства.         

          За нуждите на телекомуникациите и съобщенията на територията на страната били положени подземни кабели. Те били от групата телекомуникационни магистрални кабели за изграждане на градски, междуградски и високочестотни магистрални мрежи и били изградени от кабел меден, тип МККБ 4х4х1.2 кв.мм. и кабел меден, тип МККБ 4x4x1,2 кв.мм + 15х4х1,2 кв.мм. Общото при двата вида кабели било това, че жилата им били със сечение 1,2 кв.мм, като 4 бр.жила се усуквали и образували т.н. „четворка“, самите жила били облицовани, върху тях имало оловна обвивка, а върху нея - броня от стоманена лента. Стоманената броня била запечатана с асфалтова смес. Разликите във двата вида кабели били в броя на жилата - 16 за първия и 76 -  за втория тип. Собственик на кабелните трасета от двата типа била „Българска телекомуникационна компания“ - ЕАД - София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115. В. Г. П. от град Д., разпитан в хода на досъдебното производство в качеството на свидетел работел като Ръководител Екип кабелна мрежа към „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - София.

          В землището на село Родопи, област Хасково, до главния път, кабелът МККБ 4х4х1.2 бил двоен, две линии, а МККБ 4x4x1,2кв.мм + 15x4x1,2 кв.мм - единичен. Кабелните трасета към месец май 2015 г. не функционирали. Причина за това били многобройните кражби. Част от магистралните кабели били бракувани от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - София, като дружеството възлагало изваждането на кабелните трасета.

          Подсъдимите С.А.И. с ЕГН: **********, Д.И.И. с ЕГН: ********** и П.М.П. с ЕГН: **********,***, се срещнали в град Харманли на 13.05.2015 г. Знаели, че в землището на село Родопи, област Хасково, имало положени в земята магистрални кабели съдържащи цветни метали. Решили да изкопаят кабели, които да продадат в някой от пунктовете за изкупуване, а парите да си разделят. Уговорили се помежду си да отидат вечерта с ползвания от П.П. лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № *****. За целта, натоварили в багажника му три лопати, една кирка и ножовка. Тримата решили да вземат със себе си А. Д. И. ***, син на подс. Д.И., за да може същият да върне автомобила в град Х., а когато приключат – да ги вземе. На А. Д. И., също разпитан като свидетел в хода на разследването не казали целта и конкретните причини за пътуването си, като последният дори не знаел за намиращите се в багажника инструменти.

          В около 21:30 часа на 13.05.2015 г., тримата подсъдими и свидетеля пристигнали на път от град Хасково към град Харманли, до разклона за село Родопи, област Хасково, в землището на същото село. Подсъдимите Д.И.И., П.М.П. и С.А.И. свалили инструментите си, а А. Д. И. ***, въпреки, че бил неправоспособен водач - откарал лек автомобил „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № ***** обратно в град Харманли. Тримата подсъдими започнали да се редуват да изкопават кабелите. Правели тесен изкоп, с дълбочина от 60 до 130 см., в зависимост от дълбочината, на която били положени кабелните трасета. Последователно работели с кирката и лопатата. Тъй като копането било трудно, успели да извадят и отрежат меден кабел тип МККБ 4x4x1.2+15x4x1.2 с дължина 3,45 метра и МККБ 4x4x1.2 с дължина 6,30 метра. В около 01:30 часа, вече на 14.05.2015 г., се обадили на А. Д. И. ***, който отишъл на същото място с лек автомобил „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № *****. Тогава свидетелят видял кабела и разбрал, че баща му и другите двама обвиняеми са крали кабел. Подсъдимият П.М.П. се качил да управлява автомобила и всички се отправили към град Харманли.

          Междувременно, докато подсъдимите товарили в автомобила кабела, преминаващ автомобил доловил същността на извършваното и съобщил на органите на реда. На влизане в град Харманли, управлявания от подс. П.П. автомобил бил спрян за проверка. И.П. И. и И. Н. Ж.-двамата полицаи в РУП - Харманли установили самоличността на подсъдимите, превозваните вещи и произхода им. Бил съставен Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите превозвани в тях, а с Протокол за доброволно предаване от 14.05.2015 г. лекият автомобил и съдържащите се в него кабел, кирка и лопати, като и парчета били предадени от подс. П.М.П.. Впоследствие, поради местоизвършване на престъплението, случаят бил поет от служители на РУП – Хасково – П. Й. П. и С. В. С.. Пред полицейските служители обвиняемите и свидетеля разказали извършеното и посочили мястото.

          От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза се установява, че стойността на 3,45 метра кабел тип МККБ 4x4x1,2кв.мм+15x4x1,2кв.мм е 62.50 лева, а стойността на МККБ 4x4x1.2 с дължина 6,30 метра е 43.62лв. Общата стойност на вещите предмет на престъплението е 106.12 лева.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство оценителна експертиза, всички преценени във връзка с изявлението на всеки от подсъдимите Д.И.И., П.М.П. и С.А.И. по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от тях в съдебната фаза признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че всеки от подсъдимите Д.И.И., П.М.П. и С.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което с повдигнатото му обвинение съответно е привлечен към наказателна отговорност. Доказано по делото е, че на инкриминираната дата – 13/14.05.2015 г. в землището на с. Родопи, обл. Хасково тримата, след предварителен сговор и в съизвършителство помежду си, чрез използване на технически средства (лопати, кирка, ножовка) и чрез използването на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № *****, отнели чужди движими вещи, а именно съобщителен меден кабел тип МККБ 4x4x1.2 с дължина 6,30 метра и съобщителен меден кабел тип МККБ 4x4x1.2+15x4x1.2 с дължина 3,45 метра, всички на обща стойност 106,12 лв, от владението на длъжностни лица при „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, град София, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

          От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието,  механизма на осъществяването му, неговия предмет, като от спецификите относно изпълнителното деяние и използването на технически средства – кирки и лопати за направата на изкоп и достигане до процесните кабелни трасета, както и ножовка за отделянето на парчета меден проводник, се установява и квалификацията по чл.  195, ал. 1, т. 4 от НК. В конкретната хипотеза за установяване на владение върху предмета на престъпление и с цел упражняване на относително трайна фактическа власт, подсъдимите са използвали и моторно превозно средство – процесният лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № *****, което само по себе си отново обосновава квалификацията на деянието по т. 4 на чл. 195, ал. 1 от НК, като дадена от прокурора в съответствие с материалния закон. Случаят не може да бъде прието за маловажен, с оглед наличието на квалифициращите признаци по чл.  195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК, въпреки ниската стойност на предмета на престъпление, с оглед социално – икономическите условия в страната и съпоставен с актуалния по това време размер на минималната работна заплата в страната, като доводите на защитника на подсъдимите следва да бъде приет като изцяло несъстоятелни. Подобен анализ следва да се направи и по отношение на искането на защитата за преквалифициране на деянието по отношение на подсъдимите П.П. и Д. Д. по чл. 197 от НК. Действително противоправното осъществяване на фактическа власт по отношение на предмета на престъплението от страна на подсъдимите е била прекъсната, но не поради последващо тяхно поведение, а поради предприетите от органите на МВР, въз основа на подаден сигнал, действия по разкриване на престъплението, в резултат на което отнетите вещи са попаднали на съхранение в РУП – Хасково и приобщени като веществени доказателства, по отношение на които решаващият орган следва да предприеме произнасяне за разпореждането с тях. 

           Доказано по несъмнен начин е и авторството на престъплението - а именно, че подсъдимите П.М.П., Д.И.Д. и С.А.И. са съпричастни в извършване на същото. Обстоятелство, което не се оспорва от тях, с оглед направените пред съда самопризнания не само на фактическото изложение в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и на основателността на обвинението и от тримата, нито от защитника им. Въпросът за авторството на деянието се потвърждава и от събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса.

          От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е всеки от подсъдимите П.М.П., Д.И.Д. и С.А.И. е съзнавал е, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял  да установи тази власт върху предмета на престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това. Същите са съзнавали умисъла и на останалите участници в съвместната инкриминирана деятелност, като налице е и предварително планиране на извършваната кражба за всяко от деянията, включени в състава на престъпление, в относително спокойна обстановка и след преценка на аргументите относно нейното извършване, обосноваващо и квалификацията по чл.  195, ал. 1, т. 5 НК.

          Изложеното дотук обосновава като краен изводът, че в съответствие с материалния закон и обосновано въз основа на доказателствения материал, прокурорът е направил извод, че деянието, осъществено от подсъдимите П.М.П. и Д.И. *** се субсумира под състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс.

          Що се касае до подсъдимия С.А.И., следва да се отбележи, че, наред с останалите, налице е по отношение на него и квалифициращият признак “опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1 от НК, изключващ, наред с изложеното по – горе, сам по себе си възможността случаят да бъда квалифициран като маловажен. В конкретната хипотеза след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия и конкретно осъжданията на последния с Определение № 204 от 10.08.2010 г. с което на същата дата е одобрено споразумение по НОХД №210/2010 г. по описа на PC Харманли и за престъпление по чл.195 т.7 от НК, извършено на 21/22.03.2010 г. , му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 месеца, изтърпяно на 16.11.2011 г. и с Присъда № 28 от 18.09.2014 г., постановена по НОХД № 95/2014 г. на PC - Гълъбово, в сила от 04.10.2014 г., с която за престъпление по чл.195 т.7 от НК, извършено на 10.02.2012 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода", за срок от 5 месеца, изтърпяно на 31.03.2015 г., след зачитане на изтърпяното до момента по тези отделни присъди, предхождащи инкриминираната дейност, за която е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело обосновават наличието на една измежду двете хипотези, при които деянието следва да се квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив, а именно по чл. 29, ал. 1, б. „б” от Наказателния кодекс. Необходимо е в подкрепа на този извод да бъде отразено, че деянието, извършено от този подсъдим за посочения период от време е довършено преди да изтече срока по чл. 30, ал.1 от НК.

          При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия П.М.П. ***, съдът взе взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, която както бе отбелязана е ниска а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, за него са събрани данни, характеризиращи личността му в негативен план, същият е безработен. От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение. Не може в преценката на съда да бъде пренебрегната и младата му възраст, явяваща се от значение в преценката за възможността да бъде превъзпитан и поправен в отношението си към необходимостта от спазване на законите в аспекта на изразеното съжаление за извършеното деяние. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, в аспекта на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия П.П. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид възможността за неговото приложение, предвидена изрично в текста на  чл. 58а, ал. 4 НК. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок, под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум, а именно за срок от 6 месеца, който подход разкрива по – благоприятно положение за подсъдимия.  Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК. Съдът прие изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от 3 години след като се констатира наличието на формалните предпоставки на цитираната разпоредба от една страна.  Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението на тези цели не се установи и необходимост от ефективно изтърпяване.

          При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия Д.И. ***, съдът отново взе взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, явяващ се ниска, преценана справмо актуалния размер на минималната работна заплата в страната за съответния период, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е със съдебно минало, което въпреки значителните записи за предходни осъждания, следва да се приеме за необременено, с оглед действието на разпоредбата на чл. 88а от НК, заличаване на последиците от всички предходни осъждания към датата на извършване на деянието, като тази данни, както и събраните други такива за личността му го характеризират в негативен план. От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение, изразеното съжаление за стореното и обстоятелствата, свързани с изнесени данни за напреднала възраст и усложнено здравословно състояние на съпругата му, водещо до необходимостта от полагане на грижи. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, в аспекта на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия Д.И. Д. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид възможността за неговото приложение, предвидена изрично в текста на  чл. 58а, ал. 4 НК. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок, под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум, а именно за срок от 6 месеца, който подход разкрива по – благоприятно положение за подсъдимия, каквото и изричното законодателно изискване в този случай.  Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК. Съдът прие изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от 3 години след като се констатира наличието на формалните предпоставки на цитираната разпоредба от една страна в контекста на реабилитацията по реда на чл. 88а от НК, настъпила за подс. Д. за предходните му осъждания.  Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението на тези цели не се установи и необходимост от ефективно изтърпяване по всички изложени по – горе съображения, свързани с личността, семейното положение и тежък социален статус на подс. Д. Д..

          Що се касае до процеса на формиране волята на съда при определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия С.А.И., отчетни бяха степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. Подсъдимият е с обременено съдебно минало и за същия са събрани негативни характеристични данни за личността му. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия и данните за  негова трудова ангажираност през последните месеци, както и съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение в това число и направените самопризнания, с които допринесе  за изясняване на обективната истина  по делото. Изложеното предопределя извода за наличие на многобройни  смекчаващи  вината обстоятелства и за този подсъдим, поради което и най-лекото, предвидено в текста на закона наказание, според съда се явява несъразмерно тежко и за така извършеното деяние, съдът определи наказанието за подсъдимия С.И.А. също, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, каквато възможност разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК изрично предвижда. А именно за срок от 6 месеца – под установения в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „б“ от Наказателния кодекс специален минимум и водещо до поставяне на подсъдимия в по – благоропятно положение в сравнение с това, до което би довело приложението на текста на чл. 58а, ал.1  НК, предвид процесуалния ред, по който протече съдебнмото следствие пред първата инстанция. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража така определеното наказание подс. С.А.И. следва да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, при изпълнение на така наложеното наказание „Лишаване от свобода”, съдът постанови приспадане на времето, през което подсъдимият С.И. е бил задържан по реда на ЗМВР, по реда на НПК, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.     

          По отношение на разноските:

          С оглед обстоятелството, че и четиримата подсъдими:  П.М.П., Д.И. Д. и С.А.И.,*** са признати за виновни в извършване на престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност,  в тяхна тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по делото, чрез осъждането им всеки от тях да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в размер на по 32.47 лева, представляващи съответната част от направените по делото разноски по делото за вещо лице.

          По отношение на веществените доказателства, приобщени в хода на наказателното производство следва да се отбележи най – напред, че от анализа на доказателствените източници се потвърди квалификацията по чл.  195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2 от НК, предложена в акта на държавното обвинение по чл. 246 НПК, а именно, че процесната кражба е осъществена от тримата подсъдими чрез използване на технически средства - лопати, кирки, ножовка, както и моторно превозно средство. Конкретно по отношение на обвинението, че деянието е осъществено чрез използване на моторно превозно средство е необходимо да бъде изрично отбелязано, че както се прие по – горе при обосноваване механизма на деянието в конкретния случай процесният лек автомобил лек автомобил „Форд“, модел „Ескорт” с peг. № ***** е послужил като средство, чрез което е била установена и упражнявана фактическа власт върху предмета на престъпно посегателство. Следователно посочените вещи, като послужили за извършване на престъплението, т.е. като средство за неговото извършване подлежат на отнемане в полза на Държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от Наказателния кодекс, но само ако принадлежат на виновния. Тази предпоставка е налице и по изложените съображения цитираната материалноправна норма бе приложена по отношение на приобщените като веществени доказателства три броя лопати, един брой кирка и един брой ножовка с огънат метален лист, намиращи се на съхранение в РУП – Хасково, които след влизане в сила на присъдата и в случай, че се установи, че са вещи без стойност или с незначителна стойност бе прието да се унищожат по реда на ПАС. Права върху описания по – горе лек автомобил обаче никой измежду подсъдимите не притежава, а собствеността принадлежи на трето лице и правото на това лице не може да бъде накърнявано с приложение на установена в закона санкция поради личния характер на наказателната отговорност.

          Що се касае до останалите вещи, приобщени по делото като веществени доказателства, нямащи отношение към извършване на деянието и чието притежание не е забранено от закона, а именно съобщителен меден кабел тип МККБ 4x4x1.2 с дължина 6,30 метра и съобщителен меден кабел тип МККБ 4x4x1.2+15x4x1.2 с дължина 3,45 метра, намиращи се на съхранение в РУП – Хасково бе разпоредено същите да бъдат върнати на правоимащото лице - Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, град София.

          По отношение на предявения при условията на субективно съединяване граждански иск, съдът намира следното:  

          Предявеният от ощетеното юридическо лице „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, град София против П.М.П., Д.И.Д. и С.А.И. граждански иск солидарно за сумата в размер на 106.12 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието, описано по – горе имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда. В случая по делото бе достигнат извод за наличие на деяние, осъществено от подсъдимите виновно, с което се установяват първите измежду кумулативно дадените предпоставки, включени във фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД за да бъде установено вземането по основание. Установен, с оглед заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство експертиза, е и размерът на причинените от деянието имуществени вреди, за които следва да се приеме, че са в пряка причинно – следствена връзка от извършеното престъпление. С оглед наличието на тези предпоставки се създава на пръв поглед впечатление, че по отношение на подсъдимите ще следва, освен наказателната, да бъде ангажирана и деликтната им отговорност. Тази отговорност обаче е насочена и се изразява в необходимост да възстановят причинените на ощетеното юридическо лице имуществени вреди, като заплатят паричната равностойност на отнетите от тях движими вещи. Такава необходимост обаче в случая не съществува с оглед предприетия подход при разпореждане с веществените доказателства и възстановяване по този начин на предмета на престъплението на ощетеното юридическо лице, поради което и претенцията следва да бъде отхвърлена. Подход в обратна насока би се явявал неоправдан от гледна точка целта на закона при реализиране на деликтната отговорност, а именно за възстановяване на вредите, пряка и непосредствена последица от деянието, явяващи се съставомерни за съответното престъпление. А за други вреди, извън съставомерните, съдът не разполага с възможност да се произнася, още повече, че липсва претенция за тях. 

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си. 

                                                                        Председател: /п/ не се чете 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.