Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. Бяла, 30.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР.БЯЛА, първи граждански състав
в открито заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и четиринадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН
ДОЧЕВ
при участието на секретаря В.В., като разгледа
докладваното от Съдията гр. д. № 204 по
описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК.
В исковата молба ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.
6, чрез пълномощника В.А., твърди, че на
основание Договор за кредит, сключен на 21.05.2007г.
„БАНКА ДСК” ЕАД е предоставила на
длъжника Н.Д.И., ЕГН **********, кредит в
размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/. Задължението било обезпечено с
поръчителството на А.К.С. – И. ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. „П.” № ..., ет. ..., ап...., с адрес за призоваване:
гр. Б., ул. ”Г.Б.” № ..., за което бил подписан Договор за поръчителство от
21.05.2007г. към Договор за кредит от 21.05.2007г.
Поради неплащане в
срок на договорените месечни вноски и допуснатата забава в плащанията над 90
дни, съгласно т.19.2 от Общите условия целия остатък по кредита бил превърнат в предсрочно изискуем на
26.07.2011г.
На основание т.21 от
Общите условия „Банка ДСК” ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Районен съд
град Бяла, и е образувано гр. дело № 61/2012г., на основание извлечение от
счетоводните книги. Банката се е снабдила с изпълнителен лист от 26.01.2012г. и Заповед за незабавно изпълнение от
26.01.2012г. по описа на PC Бяла против солидарните длъжници Н.Д.И., ЕГН ********** и А.К.С. – И., ЕГН
**********
По силата на Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 16.08.2012г. между „БАНКА
ДСК” ЕАД (Цедент) и „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД /преобразувано в „ОТП
Факторинг България” ЕАД ЕИК .........../, същото е придобило вземането на „БАНКА
ДСК” ЕАД срещу ответника А.К.С. – Иванова, ЕГН **********, в качеството й
на поръчител и Н.Д.И., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други
принадлежности.
На основание чл. 429 ГПК, Цесионерът и ищец по
настоящото производство, като частен правоприемник на Цедента се
възползвал от издадения в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД Изпълнителен лист е
образувал срещу ответника изпълнително дело № 28 по описа за 2014г. на ЧСИ 760,
с район на действие ОС Русе.
В двуседмичния срок от връчването на Заповедта
за незабавно изпълнение длъжника А.К.С. – И., ЕГН
**********, направила писмено възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК, поради което в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищеца е предявил настоящия
иск.
Моли съдът да постави решение, по силата на което да
признае за установено съществуването към 26.01.2012г. на паричното
вземане на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК ........ срещу А.К.С. – И., по извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД по кредитна сметка 11/13977603/24.01.2012 година, съставено на
основание чл. 60, ал. II от ЗКИ и чл. 417, ал. II от ГПК, установяващо
вземането на банката във връзка с Договор за кредит от 21.05.2007г. и Договор
за поръчителство към него от 21.05.2007г.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски
- юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В
указания срок ответницата А.К.С.-И. е депозирала писмен отговор, с който счита предявения иск за неоснователен
и претендира отхвърлянето му със законните последици от това.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства: договор за кредит за текущо
потребление от 21.05.2007г. се
установява, че между “Банка ДСК ”ЕАД – клон
Бяла и Н.Д.И. е бил сключен договор за кредит
за текущо потребление, по силата на който банката
в качеството й на кредитор е
предоставила на Н.Д.И. в качеството
му на кредитополучател кредит в размер
на 10 000 лв., срещу задължението на
последния да върне кредита в срок от 96 месеца чрез месечна вноска дължима до 21 число на съответния месец.
Установява се още, че длъжникът е поел и задължение да заплаща лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка или лихвения процент по кредита е общо от 12.45%. Договорено е още, че
кредитът се усвоява чрез разплащателна
сметка с титуляр Н.Д.И. и се погасява също чрез разплащателна сметка. Договорът
е бил обезпечен с поръчителство от А.С.. Установява се още, че на 16.08.2012г. е
сключен договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/, по силата на който
„Банка ДСК“ ЕАД гр.София, в качеството й на продавач продава и прехвърля на „ОТП Факторинг
България“ ЕООД в качеството му на купувач
вземанията посочени в приемо – предавателен
протокол срещу покупната цена. Съгласно клаузите на този договор купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях на датата на прехвърлянето. По делото е
приложено ч.гр. дело № 61/2012
година по описа на Беленския
районен съд, от което се установява, че същото е образувано по
заявление на “БАНКА ДСК” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу Н.Д.И. и А.К.С. за парично вземане в размер на 7 701.94 лв., включващо – главница ; лихва за забава и заемни такси. Въз основа
на подаденото заявление е издадена
заповед № 55 от 26.01.2012г. за
изпълнение на парично задължение въз
основа на документ. Установява се още, че срещу заповедта за незабавно
изпълнение е депозирано възражение от длъжника А.С., поради което на заявителя
е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си. Видно от данните по делото съобщението е връчено
на заявителя на 28.01.2014г., като исковата молба е депозирана в Районен съд
гр. Бяла на 27.02.2014г.
С оглед фактите съдът намира
от правна страна следното: Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК. Посоченият текст предвижда, че
искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК. За
да бъде уважен искът за съществуване на вземането с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да
бъде установено безспорно, че искът е допустим и, че претендираното от ищеца
вземане съществува в размера, който е
посочен в исковата молба. Безспорно се установява по делото, че са налице
положителните процесуални предпоставки
за предявяване на иска –издадена заповед за изпълнение; писмено възражение
срещу нея и спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на
който следва да бъде предявен установителния
иск. Безспорно се установи и, че на 16.08.2012г. с договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София срещу длъжниците, в т.ч. и ответницата е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕООД.
Съгласно разпоредбите на чл.99 от ЗЗД - Кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това, като прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. Установеното задължение за цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел
да защити длъжника срещу
не надлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедент/. Само това уведомяване
ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника, за извършена замяна на стария кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задължението, т. е. изпълнение спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/. По делото липсват
доказателства, че ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия. С оглед цитираната
разпоредба и предвид процесуалната норма на чл.154 от ГПК, в
тежест на ищеца е да докаже факта на извършеното уведомление на длъжника. Този факт в случая
обаче остава недоказан. Видно
от представения по делото договор за цесия изрично е договорено, че уведомлението до длъжника
ще бъде извършено от продавача, като страните са уговорили изрично, че
„продавачът се съгласява да упълномощи изрично Купувача, от негово име да
изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърляне на вземането. В настоящия случай липсва уведомление до длъжника за
прехвърляне на вземането от стария
кредитор, а именно „Банка ДСК“. Не може
да се счита за валидно уведомление
депозирането на исковата молба
пред съда, тъй като според
изричната разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съобщението трябва да бъде извършено от цедента, а в случая
искът е предявен от цесионера. Приложените към писмената защита 2 броя известия за доставяне - обратни
разписки, едната с получател Н.Д., а другата с получател А.С. удостоверяват
само, че на посочените дати длъжниците
лично са получили писма от „ОТП Факторинг България“. От тези разписки обаче не
може да се направи категоричен извод за съдържанието на тези писма, както и че
въпросните писма са всъщност съобщения до длъжниците за извършената цесия. Нещо
повече – тези писма изхождат от цесионера, а не от цедента, поради което би
следвало към самите съобщения да бъде приложено и пълномощното, с което е
упълномощен цесионера „ОТП Факторинг България“ от цедента „Банка ДСК“ да
уведомява всички длъжници по вземанията по кредитите, каквито доказателства
също не са ангажирани пред съда и каквито изводи не могат да се направят от
самите разписки. Вярно е, че в
представения по делото договор за
цесия е уговорено, че уведомлението до длъжниците
ще бъде извършено от продавача, като подавачът се съгласява да
упълномощи изрично купувача, от негово
име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърляне на вземането,
като за целта в тридневен срок от датата на прехвърлянето снабди купувача със
съответно пълномощно. Такова пълномощно е прието по делото, но поради
невъзможност от разписките да се установи съдържанието на изпратените до длъжниците
писма, не може да се направи и извод, че макар и надлежно упълномощен,
цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е уведомил длъжниците за извършената
цесия, като е приложил към съобщенията и пълномощното от „Банка ДСК“. Макар и
да няма изрично законово изискване за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, при всички случай на съобщаване от страна на цесионера спрямо
длъжниците за извършената цесия е следвало да се представи и пълномощното от
„Банка ДСК“, за да е налице валидно уведомяване.
При тези фактически
данни настоящият състав счита, че в конкретния случай цесията не е произвела
действие и вземането не е прехвърлено от
стария на новия кредитор. При това
положение ищецът не е активно
легитимиран взискател
по цесия, поради което предявения
иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК следва
да бъде отхвърлен.
Ищеца следва да бъде осъден с оглед изхода на делото да
заплати на ответницата направените по делото разноски, съобразно приложения
списък.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ......... със седалище и
адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 6, иск против на А.К.С. – И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„П.” № ..., ет...., ап...., с адрес за призоваване: гр.Б., ул.”Г.Б.” № ... за признаване за установено по отношение на ОТВЕТНИЦАТА,
че дължи на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД в качеството му на
правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД главница в размер на 6582.19лв., ведно със законната лихва върху същата, считано
от 25.01.2012г. до изплащане на вземането, сумата от 1084.75лв. просрочена лихва за периода
26.07.2011г. до 24.01.2012г., сумата от 35.00лв. заемни такси, сумата от
154.04лв. - ДТ и 371.06 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед № 55 от 26.01.2012г.
година за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК предмет на ч.гр.дело № 61/2012 година по описа на БРС
от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 6, да заплати на А.К.С. – И. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П." № ..., ет...., ап...., с адрес за призоваване: гр. Б., ул. ”Г.Б." № ... сумата в размер на 870.00лв. (осемстотин и седемдесет лева) разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/