Р Е
Ш Е Н
И Е № 333
гр. Пловдив, 15.11.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито заседание на девети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Стела Дандарова
Величка Белева
при секретаря Стефка Тошева, като
разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. № 468/2019 г., за да се
приизнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК,
образувано по жалба на М.К.З. против Решение № 310 от 11.06.2019 г.,
постановено по т.д. № 723/2016 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която предявеният от въззивника З. против З.Л.И. „ АД
иск по чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен за
разликата от уважения размер 17 943, 65 лв. до пълния предявен размер от
42 410, 08 лева. Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението в
обжалваната му част, искането – за
неговата отмяна в тази част и уважаване на иска в пълния предявен размер.
Въззиваемото дружество е депозирало
отговор за неоснователност на жалбата.
Третите лица – помагачи на въззиваемото
дружество Ю., Р. и К. А. не са депозирали отговор на жалбата. В съдебно
заседание вземат становище за нейната неоснователност.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по предявен от М.К.З. срещу З.Л.И. АД иск с правно основание
чл. 86 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД за сумата 42 410, 08 лв., представляваща лихва върху главница
100 000 лв. – присъдено с влязло в сила решение застрахователно
обезщетение по чл. 226 ал. 1 от КЗ / отм. / , като за периода 03.11.2013 г. –
03.11.2016 г. лихвата се претендира на основание чл. 84 ал. 3 от ЗЗД – за която
отговаря и застрахователя, в размер на 30 521,19 лв., а за периода след
03.11.2016 г. до датата на изплащане на обезщетението от ответника 04.01.2018
г. – на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 11 888, 89 лева.
По делото е безпротиворечиво
установено че на **********г. при ПТП в гр. С., виновно причинено от Т.М. А.
като водач на лек автомобил със задължителна застраховка ГО при ответното
дружество е загинал синът на ищцата В.И.З., като вината
на А. е установена с влязла в сила присъда.
Няма спор също така че с влязло в
сила решение по т.д. № 3407/2012 г. по описа на ОС – П. ответното дружество е
осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сина й в размер на 100 000 лева. Законната лихва върху това обезщетение не
е била претендирана, съответно не е присъдена по делото.
Безпротиворечиво установено е още че
с първоинстанционното и въззивно решение по иска по чл. 226 ал .1 от КЗ / отм.
/ претенцията е била уважена в размер на 120 000 лева. По невлязлото в
сила въззивно решение е издаден изпълнителен лист, образувано е от ищцата
изпълнително производство, в което ответникът е заплатил обезщетението изцяло.
Но впоследствие въззивното решение е било частично отменено с решение по к.т.д.
№ 652/2018 г. на ВКС, дължимото обезщетение е определено на 100 000 лв. и
ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 3 932,50
лева.
С оглед така установеното ответникът
е заявил възражение за прихващане по сега предявеният иск със сумата 24 466, 43 лв., включваща
надплатената разлика от 20 000 лв., присъдените му в касационното
производство разноски в размер на 3 932, 50 лв. и надплатена такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ в размер на 533, 93 лева.
Частичното уважаване, респ.
отхвърляне на иска е в резултат на уважаване на възражението за прихващане,
което първоинстанционният съд е приел за основателно.
Няма спор между страните че
насрещните вземания на ответника са ликвидни и изискуеми, т.е. в този смисъл те
са годни за прихващане. Възражението на ищцата срещу прихващането са че нейното
вземане е сред визирани такива в чл. 105 от ЗЗД, поради което прихващане без
нейно съгласие е недопустимо, а несъгласие тя е заявила изрично в момента на
заявяване на възражението от ответника пред първоинстанционният съд.
Конкретните доводи са че процесното й вземане срещу въззиваемия е вземане,
върху което не се допуска принудително изпълнение - предложение първо на чл. 105 от ЗЗД, същевременно и вземане, породено от умишлено
непозволено увреждане – предложение второ на същата разпоредба.
В отговора въззивникът поддържа че
нито една от двете хипотези не е налице. Конкретни съображения се излагат
относно втората хипотеза. Поддържа се че
отговорността на застрахователя и деликвента произтичат от различни
правоотношения и отговорността на застрахователя в случая не е деликтна, макар да е функционално
свързана с причиненото непозволено увреждане доколкото последното е елемент от
фактическия й състав. Възразява се още че дори и да се приеме противното то
непозволеното увреждане в случая не е умишлено / каквото е изричното изискване
на чл. 105 от ЗЗД /, а е по непредпазливост – видно от влязлата в сила присъда по
отношение на деликвента А..
Жалбата е неоснователна.
Твърдението на въззивника - ищец че
процесното й вземане не подлежи на принудително изпълнение, не намира опора в
закона – не се и сочи правно основание за твърдяната негова несеквестируемост.
Вземането на ищцата не е и за
умишлено непозволено увреждане. Първо защото отговорността на застрахователя не
е деликтна – както правилно поддържа въззиваемото дружество, а и непозволеното
увреждане не е причинено умишлено, а по непредпазливост – съгласно влязлата в
сила присъда на деликвента.
Предвид изложеното не са налице
пречки и конкретно хипотеза на чл. 105 от ЗЗД за извършване на прихващането. В
този смисъл и извода на първостепенния съд, поради което решението в
обжалваната му отхвърлителна част е правилно и се потвърждава.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
Потвърждава Решение № 310 от 11.06.2019 г., постановено
по т.д. № 723/2016 г. на Окръжен Съд – П. в
частта, с която предявеният от М.К.З., ЕГН - ********** против З. „Л.И. „
АД, ЕИК *********иск по чл. 86 от ЗЗД за периода 03.11.2013 г. – 04.01.2018 г.
е отхвърлен за разликата от уважения
размер 17 943, 65 лв. до пълния предявен размер от 42 410, 08 лв. поради
уважено възражение за прихващане с насрещни парични вземания на З. „ Л.И. „ АД
в общ размер от 24 466, 43 лв., включващи сумата 3 932, 50 лв. –
присъдени разноски с Решение № 220/15.01.2019 г. по к.т.д. № 652/2018 г. на
ВКС, I т.о. , сумата
20 000 лв. - получена от М.З. като взискател по изп.д. № 1184/2017 г. по
описа на ЧСИ рег. № *** въз основа на предварително изпълнение на невлязлото в
сила осъдително въззивно решение по т.д. № 346/ 2017 г. на АС – П. и сумата
533, 93 лв. – събрана от З. „ Л.И. „ АД разлика
в дължима такса по т. 26 д от ТТРЗЧСИ по изп.д. № 1184/2017 г. на ЧСИ рег. № ***.
Решението е постановено при
участието на Ю.К.А., ЕГН – **********, Р.Т.А., ЕГН – ********** и К.Т.А., ЕГН –
********** като трети лица – помагачи на З. „ Л.И. „ АД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред
Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: