Решение по дело №318/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 111
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 7 октомври 2019 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20191500600318
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 111

                               гр. Кюстендил  7.10.2019 г. 

                             В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                           

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА 

                                                                                    КАЛИН В. мл. с.

при секретаря Е. С. и с участието на прокурора от КнОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД № 318 по описа за 2019  год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството по делото е по глава ХХІ във вр. с глава ХХVІІІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВЕН ПРОТЕСТ на ДнРП  срещу Присъда  № 33/25.04.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД №  1068/2017 г. по описа на този съд, с която подсъдимите Й.В.М., ЕГН ********** и В.Й.Е., ЕГН ********** са признати за невиновни в извършване на престъпление  по чл. 354 в ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК и на основание чл.304 НПК / във вр. и с чл.33 НК за подс. Й.М./са оправдани по така повдигнатите на всеки от тях обвинения.

   В протеста и мотивите към него са релевирани оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на присъдата поради необоснованост на направения от съда извод за неосъществяване на деянието от обективна и субективна страна и за подсъдимия М. – че не е могъл да ръководи постъпките си.  Прави се искане за назначаване на тройна СПЕ на подсъдимия М., без да са посочени конкретни въпроси, на които тя да даде отговор. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава по отношение на двамата подсъдими.

    Постъпило е възражение срещу протеста от защитника на двамата подсъдими адв. В.У. ***, с което протеста се оспорва изцяло като неоснователен поради правилно възприетата от съда фактическа обстановка, излагане на мотиви относно обстоятелството, че подсъдимият бил заварен на място и че не е доказано по ясен и категоричен начин, че в инкриминираните в ОА период и място подсъдимите в съучастие са засели и до 7.08.2016 г. отглеждали, като са ги окопавали, 23 бр.растения от рода на конопа/марихуана/. Показанията на полицейските служители, възпроизвеждащи обясненията на подс. М. по време извън процесуална беседа са недопустими съгласно европейската практика – решение по делото”***”, в което е прието нарушение на чл.6 §§1 и 3 КЗПЧОС относно доказателствената стойност на самопризнанието, тъй като лицето не е имало адвокат при самопризнанието. А защо деянието не е осъществено от обективна и субективна страна е описано в мотивите на присъдата. Адв.У. намира за неоснователно искането в протеста за назначаване на тройна СПЕ, тъй като при приемане на едноличната СПЕ прокурорът е задавал множество допълнителни въпроси на експерта, след което е изразил становище за приемане на експертизата, без да е направил оспорване или искане за назначаване на нова или допълнителна експертиза и се поддържа, че не са налице основания за назначаване нито на повторна, нито на допълнителна СПЕ. В заключение във възражението се моли за потвърждаване на оправдателната присъда като законосъобразна и правилна.

       Прокурорът поддържа протеста на ДнРП по изложените в него съображения и изразява становище за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда по повдигнатите на двамата подсъдими обвинения.

          Защитникът на подсъдимите адв. У. оспорва протеста, като го намира за необоснован поради неподкрепянето му от доказателствата по делото и намира протестираната присъда за правилна и законосъобразна, като моли за потвърждаването й.

           Подсъдимият Й.М. изрази съгласие с казаното от защитника му и като последна дума заяви, че са невиновни.

          Подсъдимият В.Е. изрази съгласие с казаното от защитника му и като последна дума заяви, че са невиновни.

         КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери пнротеста за допустим като подаден в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователен, по следните съображения:

       С обжалваната присъда  всеки един от подсъдимите Й.В.М. - роден на *** ***, общ. Д., ул. „***“ №***, ***, ***гражданин, ***, осъждан, със средно образование, ***, ЕГН ********** и В.Й.Е. - роден на *** ***,***, *** гражданин, ***, осъждан, със средно образование, ЕГН ********** е признат за ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата, в периода - края на м. март и началото на м. април 2016г., в съучастие като извършител  с другия подсъдим, е засял и до 07.08.2016г. е отглеждал (като са ги окопавали) в имот, собственост на Ю. Т. Ш.от гр. Д., находящ се зад имот с адрес с***, ул. „***” №***, 23 броя растения от рода на конопа /марихуана/, с височина 2,5 м с общо тегло на изсушената листна маса 2072 гр, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,36 % на стойност 12 432 лв. в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила /чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП „Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растения от рода на конопа /канабис/ - престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл. 33, ал.1 от НК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК с присъдата е постановено сторените по делото разноски на ДП за изготвяне на експертиза в размер на 76.48лв. (седемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки), както и разноските, направени по време на съдебното следствие за съдебно-агрономическа експертиза, в размер на 102.11лв. (сто и два лева и единадесет стотинки) и за съдебно-психиатрична експертиза в размер на 270лв. (двеста и седемдесет лева) да останат за сметка на държавата.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. хартиен плик, съдържащ опаковки, след влизане в сила на присъдата е постановено с нея да бъдат унищожени.

На основание чл.53, ал.2 б. „а” от НК с присъдата са отнети в полза на държавата веществените доказателства – наркотични вещества – коноп, намиращи се на съхранение в ЦМУ, предадени с приемателно-предавателен протокол №46052 от 16.02.2017г. и с приемателно-предавателен протокол № 46051 от 16.02.2017г., които след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени.

        Фактическата обстановка по делото е правилно установена от ДнРС . Съгласно нея на 7.09.2016 г. в РУ Дупница постъпила оперативна информация, че двамата подсъдими отглеждат марихуана в двора на св. Ю. Ш., който се намира в с.***, ул.”***” № *** и представлява къща и дворно място с площ около 1 дка, който имот св.Ш. поради влошено здравословно състояние не посещавала. 

      Сформирана била група от полицейски служители – св. С., Г., М. и В., които при отиването им в посочения имот установили там подс.Е. М.. Когато го попитали какво прави там подс.М. им казал, че в двора на къщата заедно с подс.В.Е.  са засадили и отглеждали около 20 корена канабис, донесен от подс.Е.. Подс.Е. бил установен извън имота в близост до него. От подс.М. били снети обяснения в полицейското управление  по нареждане на св.В. и двамата подсъдими били задържани за 24 часа.

    На л.32 -34 от делото на ДнРС   са приложени 3 бр. експертни решения на ТЕЛК за подс.Е. М., от които е установено, че предвид водещата му диагноза”***” за периода от 10.01.2013 г. до 19.12.2016 г. той е инвалидизиран с процент на инвалидност от ***през 2013 г. до *** през 2016 г.

    По делото от ДнРС е била назначена в с.з. и приета СПЕ на подс. Й.М., изпълнена от в.л.д-р Р./ на л.122 и сл. от делото на ДнРС/. От тази СПЕ е установено, че подс.М. страда от „биполярно афективно разстройство – смесен тип с алтернатно протичане” от млада възраст, което представлява психично страдание, водещо до разстройства в емиционално-волевата/несъответственост/  и мисловни сфери/ налудности и параноя/, свързани с поведение, съответно на неадекватно възприемане на действителността и психотичната продукция в моменти на обостряне на болестта.От данните по делото за психичното му състояние към момента на деянието през 2016 г. той формално е разбирал такова деяние, каквото е отглеждане на стръкове марихуана, но не е могъл да ръководи постъпките си поради нарушена мотивация и контрол в поведението и поради неразбиране на смисъла на извършеното противоправно деяние, както и поради дълбоката некритичност към собственото си поведение. Вещото лице е обобщило, че в периода април-август 2016 г. подс. М. разбирал свойството и значението на извършеното, но не е могъл да ръководи и прогнозира последствията от постъпките си и че установеното психично разстройство  и начина му на протичане при подс.М. представлява”продължително разстройство на съзнанието” съгласно чл.33 НК. Психичното страдание и оформяне на траен личностов дефицит  го лишава от възможността да участва в съдебна процедура  и да носи наказателна отговорност както към 2016 г., така и към настоящия момент. В.л. счита, че не е налице риск от сериозна обществена опасност  на личността на подс.М., тъй като той провежда доброволно амбулаторно лечение и психопатологичните симптоми са медикаментозно контролирани и поради това не е налице необходимост от настаняване на принудително лечение на лицето.

     За извършения оглед в описания имот е съставен на 7.09.2016 г. Протокол за оглед на местопроизшествие/ на л.8-10 от ДП/ с участие на две поемни лица, от който е установено, че във видимо необитаемия обрасъл с храсти имот  се наблюдават 23 бр. напобяващи канабис растения с височина около 2,5 м и в имота липсва друга растителност, а земята около посочените растения е обработена. Записано е още в протокола, че при направения полеви наркотест с материал от растенията той реагира на канабис, а обраната листна маса е иззета за нуждите на ДП със същия протокол.

      След това на същата дата е извършено измерване на иззетата листна маса в магазина за хранителни стоки в магазина в с.Д.на ул.”***” № *** и е установено  тегло на тази маса 8,315 кг, за което е съставен Протокол/на л.14 от ДП/. На 5.10.2016 г. са взети представителни проби от тази листна маса и е съставен Протокол за вземане на представителни проби. Направени са и снимки на местопроизшествието и на последващото измерване, приложени на л.11-12 от ДП/. Везната, на която е извършено измерването, е била проверена на 19.09.2017 г. и е установено съответствие с техническите и метрологични характеристики. Това действие на надлежните органи - служители на главна дирекция Мерки и измервателни уреди”-София, към сектор Благоевград е удостоверено със знак за извършен контрол, валиден до края на м.септември 2018 г.

     От ФХЕ на в.л.К. Н. е установено, че сухата листна маса в предоставения за изследване обект по морфологични белези и химичен състав представлява коноп/марихуана/ с тегло бруто при анализите от 9,10 г и нето тегло 8,85 г и със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,36 %. Конопът е растение, което подлежи на контрол съгласно  закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и е поставен под контрол в Списък І  от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3 ал.2 от ЗКНВВП.

     Стойността на иззетото наркотично вещество е определена на 12 432 лв. с протокол за оценка от 14.12.2016 г.

    От назначената в съдебното производство съдебно-агрономическа експертиза, изпълнена от в.л.Е. Т./на л.63 и сл. от делото на ДнРС/, е установено, че растения с височина 2,5 м в състоянието им според снимките са били засадени в периода 1-10 март, като районът на с.Д. с надморската височина и климатичните условия е благоприятен за отглеждане на канабис.

        Горната фактическа обстановка се установява от посочените в горното изложение доказателства, както и от останалите събрани в съдебното и досъдебно производства доказателства извън описаните в хода на горното изложение: Писмо изх.№ 57-00-46/22.02.2018 г. на и.д.председателя на БИМ към сектор Благоевград, справки за съдимост на подсъдимите, приемо-предавателни протоколи от БИМ, епикриза от МБАЛ”Св.Иван Рилски” ЕООД и от гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите-полицейски служители В. С., Б. Г., И.Д., В. М., А. В., С. П. и на свидетелите-поемни лица К. и П. и частично от обясненията на подс.Е.. ДнРС е направил обстоен анализ на събраните доказателства, който е извършен в съответствие с изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК и който се споделя изцяло от настоящия състав.

      Към изложения от ДнРС доказателствен анализ относно непротиворечивия характер на обсъдените доказателства, който не се налага да бъде преповтарян в настоящото решение,

следва да се допълни само, че тези доказателства по своя характер са косвени доказателства и са недостатъчни за установяване съставомерността на двете извършени в съучастие по отношение на всеки от подсъдимите престъпления -  за засаждане от неустановена дата на м.март до началото на м.април 2016 г. и отглеждане до 7.08.2016 г. /като са ги окопавали/ в съучастие на 23 бр. растения от рода на коноп/марихуана/.

       Към правните съображения на ДнРС, които изцяло се споделят от настоящия състав, последният излага своите собствени правни съображения:

       От обективна страна по делото е установено безспорно, че в имот на св.Ю. Ш.  в с.Д.са били засадени между 1-10 март 2016 г. и отглеждани, като са били окопавани, до 7.08.2016 г. 23 бр. растения от рода на коноп/марихуана, с тегло на изсушената листна маса 2072 г., със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,36 %, на стойност 12 432 лв. На 7.09.2016 г. по получена оперативна информация свидетелите С., Г. и М. отишли в имота и там заварили подс.Й.М., който пред тях казал, че растенията са посадени от него и подс.Е. и че ги е донесъл подс. Е..

    От тези обективно налични и доказани обстоятелства недоказано по делото остана авторството на деянието.

     Показанията на полицейските служители, които предават заявеното  от подс. М. пред тях, освен на заявеното от ДнРС в мотивите на присъдата основание, не могат да обосноват извод за доказаност по несъмнен начин на авторството на деянието на още две основания. Първото от тях е, че съгласно СПЕ подс.Е. е лице, което страда от постоянно общо разстройство на съзнанието вследствие на заболяването му „биполярно афективно разстройство – смесен тип с алтернатно протичане” от млада възраст, което представлява психично страдание, водещо до разстройства в емоционално-волевата/несъответственост/  и мисловни сфери/ налудности и параноя/, свързани с поведение, съответно на неадекватно възприемане на действителността и психотичната продукция в моменти на обостряне на болестта.От данните по делото за психичното състояние на подс.М. към момента на деянието през 2016 г. той формално е разбирал такова деяние, каквото е отглеждане на стръкове марихуана, но не е могъл да ръководи постъпките си поради нарушена мотивация и контрол в поведението и поради неразбиране на смисъла на извършеното противоправно деяние, както и поради дълбоката некритичност към собственото си поведение. Вещото лице е обобщило, че в периода април-август 2016 г. подс. М. разбирал свойството и значението на извършеното, но не е могъл да ръководи и прогнозира последствията от постъпките си и че установеното психично разстройство  и начина му на протичане при подс.М. представлява”продължително разстройство на съзнанието” съгласно чл.33 НК. Това поражда сериозно съмнение в достоверността на заявеното от него пред полицейските служители в никакво качество към този момент.

     На следващо място, дори и да не страдаше от посоченото заболяване и да не беше лице по чл.33 НК и да се кредитираха показанията на св. М. за достоверни, всъщност те биха представлявали единственото възможно „доказателство”, неподкрепено от никакви други преки или косвени доказателства за авторството на деянието и за осъществяване от двамата подсъдими на изпълнителното деяние”засадили” и „отглеждали”, което представлява своеобразна форма но”оговор”. Обвинението може да бъде доказано и само с косвени доказателства, но само и единствено тогава, когато тези доказателства в своята съвкупност по несъмнен начин разкриват/ в случая/ авторството на деянието и участието на двамата подсъдими в изпълнителното деяние на престъплението, за което са обвинени.

     По тези съображения не се споделят доводите в протеста на л.6 от настоящото дело, абзац последен, че подс.М. е разбирал свойството и значението на извършеното, но не е можел само да ръководи постъпките си и заявеното от него да се възприеме за обективно. Както се посочи вече, ако се възприемат за достоверни опосредстваните показания  на полицейските служители за заявеното пред тях от подс. М., то тогава би бил налице класически случай на”оговор”. Защото другият подсъдим В.Е. не дава  никакви обяснения по обвинението и единствено „доказателство” за неговото „участие” е заявеното от другия подсъдим пред полицейските служители. Намирането на подс.М. в процесния имот, където са засадените растения коноп/марихуана не е достатъчно за обосноваване както на авторството, така и на обективната съставомерност на обвиненията срещу всеки един от подсъдимите.

    Поради недоказаност на авторството на деянието и че именно двамата подсъдими са осъществили изпълнителните деяния отглеждане и засаждане на посочените растения, е безпредметно да се обсъжда субективната страна на престъплението. Още повече, че се доказва вина на деец-физическо лице, какъвто в случая не се установи по изискващия се несъмнен и категоричен начин от чл.303 НПК.

     Съдът не намери други различни от посочените в протеста основания за отмяна на проверяваната присъда и постановяване на друг правен резултат, вкл. и в частта й за разноските и за веществените доказателства.

      Затова като правилна и законосъобразна присъдата на ДнРС следва да се потвърди.

      Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 33/25.04.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 1068/2017 г. по описа на съда.

        Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: