Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. София,10.12.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря Симона Илиева, като разгледа
гр.дело №394 по описа на
съда за 2021
година, взе предвид следното:
Страни в производството са ищецът
„Ю.Б.“ АД ***, и ответниците В.Н.В.
с ЕГН **********,*** и П.В.Н. с ЕГН **********,*** /конституирана в
хода на производството като наследник на И.Н.В. с ЕГН **********/
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът претендира от В.В. сумите:
- 185 938,90 лева, частично от 213
084,84 лева – главница
за
периода 23.01.2016г.-12.01.2021г. по сключен договор за
кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот №HL8974/18.05.2006г.,
ведно със законната
лихва, считано от датата на
исковата молба - 12.01.2021г,. до
окончателното изплащане на вземането;
- 56 871,68 лева, частично от
219 460,73 лева – възнаградителна
лихва за периода от 23.01.2018г.-12.01.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.01.2021г,. до окончателното
изплащане на вземането;
- 42 854,71 лева, частично от 71
912,65 лева – неустойка
/санкционна лихва/ за периода от 23.01.2018г.-12.01.2021г.;
- 876,12 лева
– такси за управление за периода
23.05.2018г.-12.01.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на
исковата молба - 12.01.2021г,. до
окончателното изплащане на вземането;
- 147,78 лева
– застрахователни премии за
периода 18.04.2018г.-12.01.2021г. ., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането;
- 875,93 лева
– такси за нотариално покана и за подновяване на
ипотеката, ведно със законната лихва,
считано от датата на
исковата молба - 12.01.2021г,. до
окончателното изплащане на вземането;
Първоначално исковете са
предявени солидарно срещу В. и И.В./майка на В.В., за
която ищецът твърди, че е встъпила в дълга по договора за кредит от
18.05.2006г./. В хода на процеса И.В. е починала и на нейно място е
конституирана нейната наследница - другата й дъщеря П.Н.. От последната ищецът
претендира разделно по ½ от горните суми.
В исковата молба са
изложени твърдения за сключен между ищеца и В.Н.В. договор за кредит за покупка
на недвижим имот №HL8974/18.05.2006г., по силата на
който банката предоставила сума в размер на 225 132,00лева, който е
изменен и допълнен с допълнително споразумение от 07.09.2006г., анекс от
29.07.2009г., допълнително споразумение от 13.09.2010г. и договор за встъпване
в дълг от 12.06.2009г. С последния договор И.Н.В. поела задължение като съдлъжник да отговаря солидарно с кредитополучателя за
всички задължения, произтичащи от договора за кредит. Поради забава в
плащанията на 112 вноски за главница, считано от 23.09.2011г. и 122 вноски за лихва, считано от 23.11.2010г., и на
основание чл.19. вр. с чл. 18, ал.1 от договора
банката обявява договора за предсрочно изискуем с исковата молба. След смъртта
на съдлъжника И.Н.В. осъдителните искове са насочени
срещу П.В.Н..
Ответниците в писмените си отговори изразяват становище за неоснователност
на исковете. Правят възражение за погасяване на вземанията на банката по
давност, която е започнала да тече от 30.09.2011г., когато е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20118580401115 на ЧСИ У.Д., образувано въз основа
на изп.лист,
издаден по гр. дело №13361/2011г.
на основание заявление по чл.417 от ГПК, с което банката обявила кредита за предсрочно
изискуем. Считано от 30.09.2011г.- датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, договорът за кредит е
прекратил своето действие, поради което не дължат такси и лихви до договора.
Излагат, че е подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед по
чл.417 от ГПК по ч.гр.дело№13361/2011г.
на СРС, като е образувано гр.д.№399/2012г. по описа на СГС, 21-ви състав, като
същите суми са предмет и на настоящото производство. По посоченото дело е постановено
решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК
поради ненастъпила предсрочна изискуемост.
Като наследници на И.В., правят възражение за неспазен срок по чл.147,
ал.1 от ГПК при предявяване на иск срещу
нея. Излагат съображения за нищожност на чл. 4, ал.1 и чл.6, ал.1 от договора
за кредит, тъй като не са уредили изрично вида на лихвата и вида на вноските.
Твърдят, че не е подписан погасителен план в деня на сключване на договора,
както и методологията за изменение на
БЛП. Възразяват за неизпълнение на преддоговорното
задължение на банката да предостави ясна и изчерпателна информация. Твърдят, че
договорът и анексите към него са нищожни, тъй като липсва погасителен план,
поради противоречие с добрите нрави и със закона, както и поради
неравноправност, поради предвидената в чл.13, т.3 възможност за банката да
променя БЛП и останалите разходи по кредита на непредвидено основание.
Предявяват възражение за нищожност на конкретни разпоредби в договора за
кредит, на допълнителното споразумение
и договора за встъпване в дълг.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност,
намира следното от фактическа и правна страна:
По
делото са събрани писмени доказателства, три заключения към СГЕ, едно основно и
едно допълнително заключение към ССчЕ.
Установява
се, че между „Ю.Б.“ АД, като кредитодател, и В.Н.В., като
кредитополучател, бил сключен договор за кредит за рефинансиране и ремонт на
недвижим имот №8974/18.05.2006г. за сумата 225 132 лева, с период за връщане
244 месеца, на месечни вноски, при договорна лихва за първите 3 години 5,5%, за
следващите – 7,9 %, а при просрочие или обявяване на
предсрочна изискуемост договорната лихва с наказателна надбавка от 10 пункта.
При непогасяване на която и да вноска или неизпълнение на друго задължение
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Към
договора от 18.05.2006г. били сключени допълнително
споразумение от 07.09.2006г., с което страните уговорили
в случай на предсрочна изискуемост на кредита по този договор, възможност на
банката да направи предсрочно изискуеми всички останали отпуснати кредити; договор
за встъпване в дълг по № HL8974/12.06.2009г., с който в дълга по договора за
кредит от 18.05.2006г. встъпила И.Н.В., майка
на кредитополучателката, анекс от
29.07.2009г. за промяна на обслужващата банкова сметка; ***.09.2010г., с което страните
констатирали, че кредитополучателят изпитва временни затруднения да погасява
вноските по кредита и се съгласили за период от 12 месеца кредитът да се
погасява при облекчени условия, но към главницата след изтичането на периода на
облекчено погасяване да се натрупва начислената, но непогасена през периода
лихва, като към това споразумение бил приложен и нов погасителен план от същата
дата с изчисление на задълженията след прибавяне на непогасената лихва към
главницата.
През
2011г. между страните било проведено предишно производство относно вземанията
на банката по процесния договор за кредит – въз
основа на заявление по чл.417 ГПК, подадено от „Ю.Б.“ АД,
било образувано заповедно производство по ч.гр.д. №13361/11 на СРС, 41 състав и
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на
който банката образувала изп.д. № 1115/2011г. на ЧСИ Д.. На длъжниците
била връчена покана за доброволно изпълнение на 30.09.2011г. и в срока по
чл.414 ГПК те възразили срещу заповедта. Било образувано производство по чл.422 ГПК – гр.д. №399/2012г. на СГС, 21 състав. На 05.04.2012г. В.В. получила препис от исковата молба, с която банката
обявила предсрочната изискуемост на задълженията по договор за кредит за
рефинансиране и ремонт на недвижим имот №8974/18.05.2006г. С влязло в сила
решение на 11.09.2017г. по гр.д. №399/2012г. на СГС, 21 състав, исковете
били отхвърлени, тъй като се установило, че банката не била обявила предсрочната
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Съгласно
основното заключение към ССчЕ, към 12.01.2021г. –
датата на исковата молба – неплатеният остатък от главницата е в размер на 185
938,99 лева, която включва сумата 56 818, 82лв. – 60 бр. неплатени вноски за
периода 23.01.2016г.-12.01.2021г., и неплатен остатък за целия предходен период
– 23.02.2011-12.01.2021г. - от 129 120,17 лева. Посочени са и останалите
задължения съобразно погасителния план от 13.09.2010г.
Следва
да се посочи, че периодът преди началото на исковия /тоест преди 23.01.2016г./
не е заявен с исковата молба, поради което и неплатените изискуеми суми преди
23.01.2016г. не са предмет на настоящото производство. Съобразно диспозитивното начало, предмет на настоящото производство
са само задълженията за периодите, описани в исковата молба, но не и за
предходни или последващи такива.
В
допълнителното заключение към ССчЕ е изготвен погаситетелен план без капитализиране на лихвите и са
направени изчисления за дължимите суми съобразно направеното възражение за
давност.
Съгласно
заключенията към СГЕ с в.л. Т. и с в.л. М. ответницата В.Н.В. е изпълнила
подписите в договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот №8974/18.05.2006г., в допълнително споразумение от
07.09.2006г., в анекс от 29.07.2009г., в
допълнително споразумение от 13.09.2010г., в допълнително споразумение без дата
от 2009г. на л.146-л.147 от делото, в погасителен план от 13.09.2010г., в искане
до „Ю.Б.“ АД на л.162 от делото.
Съгласно заключението към СГЕ
с в.л. Т. И.В. е положила 3 бр. подписи в допълнително споразумение от
13.09.2010г. Не е възможно да се отговори дали В. и И.В.са положили подписи в
договор за встъпване в дълг от 12.06.2009г., тъй като не е представен оригинал
на документа.
Съгласно заключението към СГЕ
с в.л. Ц. подписите, положени в договор за встъпване в дълг от 12.06.2009г. са
ксерокопия на подписи, които са изпълнени от И.В..
От правна страна съдът намира
следното:
Относно приложимото право
съдът намира, че приложимата материално-правна уредба е тази, която е действала
към датата на сключване на договора – 18.05.2006г. Към тази дата в сила са
Търговският закон и Законът за защита на потребителите и за правилата за
търговия /отм./, като за случая значение има чл.35 ЗЗППТ/отм./, съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Действащият Закон за защита на
потребителите е в сила от по-късна дата – 10.06.2006г., Законът за кредитните институции
също е в сила от по-късна дата – 01.01.2007г., както
и Законът за потребителския кредит /отм./, който е в сила то 01.10.2006г., поради
което разпоредбите на тези нормативни актове не са приложими към настоящия
случай.
Относно действителността на договор за кредит за рефинансиране и ремонт на
недвижим имот №8974/18.05.2006г. – ответникът е направил възражение на
нищожност на целия договор и на отделни негови клаузи. Клаузите на чл.4, ал.5 и
чл.7, ал.3 /в договора има грешка в номерацията – два пъти е посочена клауза
под №6/ касаят възможност на банката едностранно да променя базовия лихвен
процент, а чл.12 – едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, без да е посочена методология или условия, при които
такива промени са допустими. Тези клаузи представляват уговорки във вреда
на потребителя, които не отговарят на изискването
за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като не се доказва те да са
уговорени индивидуално, поради което същите са неравноправни и нищожни на
основание чл.37, ал.1 ЗЗППТ /отм./. Това не се отразява върху размера на
задълженията на кредитополучателя, тъй като по делото не се установява банката
едностранно да е променяла БЛП или условията, лихвите, таксите и
комисионните по Тарифата, по различен начин от този, уговорен в договора. В
останалата част договорът от 18.05.2006г. е действителен и обвързва страните.
Уговорена е възнаградителна фиксирана лихва от 5,5%
за период от 3 години, а за всяка следваща година възнаградителната
лихва е БЛП на банката /7%/ с договорна надбавка 0,9% или 7,9%, която възнаградителна лихва, предвид уговорените размери, не
противоречи на добрите нрави. В чл.4,
ал.3 е уговорено, че при просрочие на дължимите
месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателите дължат
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Доколкото
„наказателната надбавка“ /неустойката за забава/ е в размер на законната лихва,
тя не е нито прекомерна, нито нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тази
уговорка следва да се тълкува във връзка с предходните по чл.4. Видно е, че
чл.4 от договора урежда възнаградителната лихва –
какъв процент се дължи за първите три години, какъв процент за следващите
години до края на договора и какъв е процентът на възнаградителна
лихва при просрочие на вноските, а именно - за процесния период – 7,9% плюс 10 пункта.
С исковата молба не е представен първоначален погасителен план, това е
направено по-късно с молба от 17.03.2023г., но тъй като ищецът не е представил
оригинал на погасителния план по искане на насрещната страна, на основание
чл.183 ГПК това писмено доказателство е изключено от доказателствения
материал. Липсата на този план като доказателство по делото не води до
нищожност на договора от 18.05.2006г., тъй като както беше посочено, към него
не се прилагат нормите на ЗПК /отм./ обн., ДВ, бр.
53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., нито на ЗПК, обн.
ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010г. Самият договор
за кредит от 18.05.2006г. съдържа
съществените уговорки между страните – сума на кредита, брой вноски, възнаградителна лихва, погасяване на задълженията на
месечни вноски. В приложимите норми на ТЗ прилагането на погасителен план към
договора за кредит не е условие за неговата действителност. За нуждите на
настоящото производство и по искане на ответниците
такъв погасителен план е изготвен по заключението към допълнителната ССчЕ.
По отношение на договор за встъпване в дълг по № HL8974/12.06.2009г., с който в дълга по
договора за кредит от 18.05.2006г. е встъпила И.Н.В. – договорът е представен в
заверен от ищеца препис, но ответниците както в
предходното производство между страните по гр.д. № 399/2012г. на СГС, 21
състав, така и по настоящото са поискали представяне на оригинал на този
договор, какъвто не е представен, въпреки дадените възможности за това на
ищеца. Ето защо на основание чл.183 ГПК преписът е изключен от доказателствения материал. След като съдът не може да
формира фактически и правни изводи въз основа на изключен документ, то е ирелевантно за решаване на правния спор дали документът е
подписан от В. и И.В.. Предвид липсата на договор, не се установява валидно
възникнало облигационно отношение по встъпване в дълга от страна на И.В., респ.
на нейната наследница – ответницата П.Н.. Следователно исковете по отношение на
последната са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на допълнително споразумение от 07.09.2006г., с което се
уговаря в случай на предсрочна изискуемост на кредита по този договор,
възможност на банката да направи предсрочно изискуеми всички останали отпуснати
кредити – такава уговорка в случая не противоречи на императивни законови норми
и е израз на свободата на договаряне между страните.
По отношение на Анекс от 29.07.2009г., в който е уговорено, че ползваният
кредит ще се обслужва от сметка с IBAN ***а С.К.– на лист 162 от делото е
представена писмена ръкописна молба от ответницата В.В.,
с която е поискала посочената промяна – кредитът да се обслужва от сметка с 20 BPBI ******с титуляр И.Н.В..
В случая същественото е, че посоченият IBAN ***ието съвпадат, поради което посочването на титуляр с
различно име в споразумението вероятно се дължи на техническа грешка и не влияе
на действителността му.
По отношение на допълнително споразумение от 13.09.2010г. – с него страните
са констатирали, че кредитополучателят изпитва временни затруднения да погасява
вноските по кредита и се съгласяват за период от 12 месеца кредитът да се
погасява при облекчени условия, но към главницата след изтичането на периода на
облекчено погасяване се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва.
С допълнителното споразумение страните са приели, че просрочената лихва е
22326,40 лева, просрочената главница 11072,04лева, просрочените такси – 349, 56
лева и редовната главница 178 075,31 лева. Видно от приложения към исковата
молба погасителен план от същата дата – 13.09.2010г. описаните като просрочени
суми са прибавени към първоначалната главница /225 132 лева/ и погасителният
план е изготвен съобразно новата главница 258 880,03лева.
Съгласно Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова: „уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит
за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см.
на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци, на основание
чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба
№ 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции
на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
(отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване
на изтекли лихви по чл.
10, ал. 3 ЗЗД. Олихвяването
на просрочено задължение за такси,
вкл. чрез прибавяне на таксата
към главница по кредит, върху
които се начислява възнаградителна лихва, не представлява
анатоцизъм по см. на чл.
10, ал. 3 ЗЗД“
Следователно уговорките за добавяне на просрочените лихви от 22326,40 лева
към главницата са нищожни поради противоречие със закона /забрана за анатоцизъм, когато кредитополучателят не е търговец –
чл.10, ал.3 ЗЗД/, което има значение при определянето на размера на
задълженията за възнаградителна лихви и неустойка за
забава.
По отношение на главницата, таксите за управление и възнаградителната
лихва за исковия период 23.01.2016г.-12.01.2021г. съдът взима предвид
допълнителното заключение, където задълженията са изчислени без капитализирани
лихви. За исковия период се установява, че в просрочие
са 60 бр. вноски по 922,67 лева – 55 360,20 лева. За исковия период
23.05.2018г.-12.01.2021г. не са платени такси за управление в размер на 279,57
лева. За исковия период 23.05.2018г.-12.01.2021г. не са платени редовни възнаградителни лихви /7,9%/ в размер на 18 271,32 лева. Относно
изчислението на наказателната лихва съдът не кредитира основното заключение,
където в приложение №1 е прието, че същата следва да е 22,64%. Наказателната
лихва представлява редовната лихва, увеличена с 10 пункта, съгласно уговореното
между страните по чл.4, ал.5 от договора. Това означава, че увеличението на възнаградителната лихва при просрочие
в случая съвпада по размер с обезщетението за забава в размер на законната
лихва – 10 %. Самата наказателната лихва следва да се изчисли върху
задължението за главница от 55360,20 лева и задължението за такси за управление
в размер на 279,57 лева, които следва да се прибавят към главницата съобразно
уговореното в допълнително споразумение
от 13.09.2010г. и приетото в цитираната практика на ВКС, че добавянето на тези
такси не е анатоцизъм. Изчислена по реда чл. 162 ГПК,
наказателната лихва за исковия период 23.01.2018г.-12.01.2021г. е в размер на
16784,43 лева. Относно задълженията за неплатени вноски за застраховки по
кредита за исковия период 04.05.2018г.-11.01.2021г. в размер на 147,78 лева /която
се дължи на основание чл.10, ал.5 от договора/, неплатени разноски за
нотариална покана и такса за подновяване на ипотеката в размер на 875,73 лева
/които се дължат на основание чл.13, ал.2 от договора/ съдът кредитира
заключението към основната ССчЕ.
Относно възражението за давност: Относно въпроса дали погасителна
давност тече от падежа на всяка вноска по договор за кредит или от падежа на
последната вноска, следва да се приложи разрешението по Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г.,
ОСГТК: „при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, давностният срок за
съответната част от главницата и/или за възнаградителните
лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на
съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до
този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.“
По отношение на спорния въпрос кога е обявена предсрочната изискуемост: установява се по делото, че
между страните е имало предишно производство относно вземанията на банката по процесния договор за кредит – гр.д. №399/2012г. на СГС, 21
състав. Исковото производство се е развило след като длъжниците
В. и И.В.са възразили по заповедно производство по ч.гр.д. №13361/11 на СРС, 41
състав, след като получили ПДИ по изп.д. №
1115/2011г. на ЧСИ Д. на 30.09.2011г. На 05.04.2012г. В.В.
получила исковата молба, поради което счита, че или от връчването на ПДИ, или
от връчването на исковата молба банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем и от този момент е започнала да тече погасителна давност. С влязло в
сила решение на 11.09.2017г. по гр.д. №399/2012г. на СГС, 21 състав, исковете
са отхвърлени, тъй като банката не била обявила предсрочната изискуемост на
кредита преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
С
исковата молба по настоящото производство банката е уведомила длъжниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
За
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост не е установен начин на
връчване или реквизити, които да са задължителни, освен че самото уведомление
следва да е в писмена форма, да изхожда от кредитора, а ако не изхожда от
кредитора – да е възпроизведено във връчения на длъжника документ и да бъде
връчено на длъжника, като редовността на връчването се преценява според
избрания метод на връчване. В този смисъл уведомлението може да се направи и с
нотариална покана, и с искова молба или като приложение към искова молба. Както
е посочено в Решение № 77 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. №
3247/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В.: „Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по
иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. …“ /в този
смисъл и Определение № 488 от 14.06.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 4644/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Албена Бонева/. Доколкото
се установява, че в предходното производство исковата молба, съдържаща
волеизявление на банката за предсрочна изискуемост на кредита, е връчена на длъжниците, то предсрочната изискуемост е обявена към този
момент, но давността за вземанията не тече от него, а от влизане в сила на
решението, с което исковете са отхвърлени – 11.09.2017г. Това е така, защото
докато производството по гр.д. №399/2012г. на СГС, 21 състав е висящо,
кредиторът не може да предяви нов иск със същия предмет, а давност не тече по
отношение на лице, което не може да защити правата си. Едва след влизане в сила
на решението кредиторът може да обяви предсрочната изискуемост /респ. да се
ползва от обявяването, ако е била обявена по висящото производство/ и да
предяви редовна искова молба.
В случая отхвърлителното
решение е влязло в сила на 11.09.2017г.
и от тази дата тече погасителна давност, която не е изтекла към датата на
подаване на исковата молба – 12.01.2021г.
Отделно от горното исковият период
за главницата е за 5 години назад от датата на подаване на исковата молба,
респ. за останалите вземания – 3 години назад.
Следователно нито едно от тези вземания не е погасено по давност.
Относно разноските: Предявени са искове с материален
интерес 287 565,12 лева.
Съдът е намерил
исковете за основателни за сума в общ размер 91 719,03 лева.
Ищецът е направил разноски в общ размер 21140,17 лева, от
които 8737,56 лева заплатен адвокатски хонорар.
Ответницата В.В. е направила
разноски за депозити за вещи лица в общ размер 2223,67лв. Процесуалният й
представител адв. М.И.П.-А. претендира разноски по
чл.38 ЗА.
Ответницата П.Н. претендира разноски в общ размер 3900
лева, от които 3500 лева адвокатско възнаграждение.
Страните взаимно са си направили възражение за прекомерност
Следва да се посочи, че
минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ в приложимата редакзция към изменението с ДВ бр. 7 от
22.01.2019 г. е в размер на 7281,30 лв. без
ДДС или 8737,56 лева.
Както
е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на
ВКС, ГК, Четвърто отделение по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. с възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор
за обективните предели на отговорността
си, с твърдение, че насрещната съществено
е надценила труда на своя адвокат.
Ако за другите
разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен
от закона (държавната такса) или от съда
(по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената
връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да
не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след
и ако установи, че трудът на
адвоката е бил съществено надценен.
В
случая страните претендират възнаграждения съобразно минимума в приложимата
редакция на НМРАВ. Като взима предвид правната
и фактическа сложност на делото, обема на писмените доказателства и приетите експертизи, съдът намира, че претендираните адвокатски възнаграждения от страните не следва да бъдат намалявани, тъй като адвокатският труд не е съществено надценен.
На ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 6742,67 лева.
На
адв. А. – адвокатско възнаграждение в размер на 5950,71
лева.
На
ответника В.В. – 1514,43лева.
На
ответника П.Н. – 3900 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Н.В. с ЕГН **********,***, да плати на „Ю.Б.“ АД ***, сумите:
- 55 360,20 лева – главница
за периода 23.01.2016г.-12.01.2021г. по сключен
договор за кредит за рефинансиране и
ремонт на недвижим имот №HL8974/18.05.2006г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 55 360,20 лева до предявения размер от
185 938,90 лева,
частично от 213 084,84 лева;
- 18 271,32 лева – възнаградителна лихва за периода
от 23.01.2018г.-12.01.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 18 271,32 лева до
предявения размер от 56 871,68 лева,
частично от 219 460,73 лева;
- 16 784,43 лева– неустойка /наказателна
лихва/
за периода от 23.01.2018г.-12.01.2021г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 16784,43 лева до предявения размер
от 42 854,71 лева,
частично от 71 912,65 лева;
- 279,57 лева – такси за управление за периода 23.05.2018г.-12.01.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 279,57 лева до предявения размер от
876,12
лева, частично от 1986,83
лева;
- 147,78 лева – застрахователни премии за периода 18.04.2018г.-12.01.2021г. ., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането;
- 875,93 лева – такси за нотариално
покана и за подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.01.2021г,. до
окончателното изплащане на вземането;
- 6742,67 лева –
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД ***, да плати на В.Н.В. с ЕГН **********,***, сумата 1514,43лева, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД ***, да плати на адв. М.И.П.-А. от САК с личен № ******,
гр.София, бул. ******, сумата 5950,71 лева - адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“ АД *** срещу П.В.Н. с ЕГН **********,*** /конституирана в хода на производството
като наследник на И.Н.В. с ЕГН **********/ осъдителни искове за сумите:
- 92 969,45 лева – главница
за периода 23.01.2016г.-12.01.2021г. по сключен
договор за кредит за рефинансиране и
ремонт на недвижим имот №HL8974/18.05.2006г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 12.01.2021г, частично от 213 084,84 лева;
- 28435,84 лева – възнаградителна лихва за периода
от 23.01.2018г.-12.01.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането, частично от 219 460,73 лева;
- 21 427,35 лева– неустойка /наказателна лихва/ за
периода от 23.01.2018г.-12.01.2021г., частично от 71 912,65 лева;
- 438,06 лева – такси за управление за периода 23.05.2018г.-12.01.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането, частично от 1986,83 лева.
- 73,89 лева – застрахователни премии за периода 18.04.2018г.-12.01.2021г. ., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането;
- 437,96 лева – такси за нотариално
покана и за подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.01.2021г,. до
окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД ***, да плати на П.В.Н. с ЕГН **********,*** /конституирана в хода на производството
като наследник на И.Н.В. с ЕГН **********/, сумата 3900 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: