Р Е Ш Е Н И E
№324
19.10.2018 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на
двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар
Ваня Димитрова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело
номер 491 по описа за 2017 година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод искова молба, подадена от Галя Димитрова
в качеството ѝ на изпълнителен директор на НАП, чрез публични изпълнители
Емил Анков и Мария Кехайова, срещу „Бари инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1421, район р-н Лозенец, ул.“Славище“
No 13, вх. А (с вписване 20180508095720 са били променени седалището
и адреса на управление на гр. Стара Загора 6000, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 119, ет. 1, ап. 2), представлявано от управителя Георги Димов
Бароков, и „Туртранс 64“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район р-н Средец, ул. Петър Парчевич No 57, ет. 1,
ап. 1, представлявано от управителя Ева Христова Петрова, за обявяване за
недействителна по отношение на Държавата сделката за покупко-продажба на
недвижими имоти, сключена между ответниците с нотариален акт № 121, том ХІV,
рег.№ 6506, дело № 2555/16.12.2016 год. на нотариус под № 208 на НК, на
основание чл.216, ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК, като се приеме, че възмездната сделка
е сключена след връчване на заповед за възлагане на ревизия на първия ответник,
в резултат на която са установени публични задължения, даденото значително
надхвърля по стойност полученото и е сключена с намерение да се увреди
публичния взискател.
От фактическа и
правна страна ищецът твърди, че първият ответник е отчуждил три самостоятелни
обекти в сграда – апартаменти, находящи се в к.к“Слънчев бряг“ – запад, с с нотариален акт № 121, том ХІV, рег.№ 6506,
дело № 2555/16.12.2016 год. на нотариус под № 208 на НК, след като на
10.06.2016 год. му е бил връчен ревизионен акт за поправка на РА
№П-22221016098347-003-001/06.06.2016 год., с който са установени задължения в
особено големи размери – 84 636,19 лв. Заявява се, че с този акт се
поправя РА №Р-02000215008723-091-001/1.06.2016 год., връчен по електронен път.
Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба установените публични
задължения на първия ответник в особено големи размери не са погасени и
обезпечени. Твърди се, че на първия ответник е било образувано ревизионно
производство със заповед за възлагане на ревизия, връчена електронно на
28.10.2015 год., изменена с последващи заповеди, също връчени по електронен път
на основание чл.30 ал.6 от ДОПК на декларираните от „Бари инвест“ ООД пред НАП
електронни адреси за получаване на кореспонденция. Заявява се, че е издаден РА
№Р-02000215008723-091-001/1.06.2016 год., с който са определени публични
задължения за невнесен ДДС с особено голям размер – 83 825,26 лв.,
поправен с РА №П-22221016098347-003-001/06.06.2016 год., с който размера на
задълженията е коригиран на 84 636,19 лв. Твърди се, че ревизионните
актове са били обжалвани пред директора на Д“Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас към ЦУ на НАП и потвърдени, след което решението на
административния орган е било обжалвано пред Адм.съд Бургас и жалбата на „Бари
инвест“ ЕООД е била отхвърлена. Ищецът заявява, че решението на АДм.съд Бургас
не е било обжалвано пред ВАС и е влязло в сила. Посочва се, че дружеството
„Бари инвест“ ЕООД е учредено на 22.03.2000 год. и оттогава едноличен
собственик на капитала и представляващ е Георги Димов Бароков. Твърди се, че с
посочения по-горе нотариален акт „Бари инвест“ ЕООД е продало на „Туртранс 64“
ЕООД самостоятелни обекти с идентификатори 51500.507.170.1.223,
51500.507.170.1.243 и
51500.507.170.1.226, за общата цена от 92 000 лв. Заявява се, че даденото
по тази сделка значително надхвърля по стойност полученото, тъй като данъчните
оценки на трите имота са на обща стойност 125 812,90 лв., а получената
цена е 92 000 лв. Заявява се, че при сключване на сделката у прехвърлителя
е било налично намерение за увреждане на публичния взискател, а наличието на
подобно намерение у приобретателя е ирелевантно в хипотезата на чл.216 ал.1 т.4
от ДОПК.
В отговора на „Бари
инвест“ ЕООД претенцията се оспорва като неоснователна. Посочва се, че
предположението на ищеца за значителна неравностойност на престациите се
основава само на стойността на данъчните оценки на имотите, без други
представени доказателства в тази насока. Твърди се, че предположението е изцяло
невярно, тъй като трите имота са били закупени на публична продан по изп.дело
№20148020400856 на ЧСИ Н.Георгиев, на цени от 28 963 лв., 37 418 лв.
и 24 957 лв., общо 91 338 лв., като общата продажна цена по
нотариалния акт, която е била заплатена по банков път, дори надвишава
стойността, на която са придобити от „Бари инвест“ ЕООД. Заявява се, че данъчната
оценка на един имот не е коректив и безспорен показател за пазарната цена на
даден имот, а само е въведена с цел изчисления на дължимия местен данък и
такси. Заявява се, че продажбата, обективирана в нотариален акт № 121, том ХІV,
рег.№ 6506, дело № 2555/16.12.2016 год., не е извършена с намерение от страна
на продавача за увреждане на Държавата и в частност с цел отклонение от данъчно
облагане. Твърди се, че продажбата е извършена поради спешна нужда на дружеството от парични средства. Освен
това се заявява, че в хода на публичната продажба по ДОПК един недвижим имот
може да бъде продаден със занижение до 50% от първоначалната му цена, т.е. 50%
по-ниска от данъчната оценка и именно по идентичен ред е постигната пазарната
цена при закупуването на самостоятелните обекти. Посочва се, че ищецът насочва
претенцията си към трите имота, без да твърди кой от тях е продаден на занижена
цена и с цел да се увреди Държавата, нито с колко е размера на занижението,
доколкото е извършено само сравнение на обща цена на трите процесни имота. Тъй
като размерът на публичното задължение по РА е 84 636,19 лв., ответникът
твърди, че не е необходимо да се обявява недействителност на сделката и по
отношение на трите имота, тъй като това не съответства на размер на незаплатеното
публично задължение. Заявява се, че процесните три имота са били продадени
обременени със сериозни недостатъци, които влияят на пазарната им цена. Твърди
се, че те са в цялостно лошо състояние, с течове и др.подобни, които са били
описани в приемо-предавателен протокол между страните по сделката, за който
ответникът моли да се приеме като доказателство.
Ответникът „Туртранс
64“ ЕООД е депозирал отговор с идентично съдържание и идентични доказателствени
искания.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа претенцията и моли съда
да я уважи като основателна и доказана.
Ответниците не се
представляват в съдебно заседание.
Бургаският окръжен съд, с
оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представения
нотариален акт № 121, том ХІV, рег.№ 6506, дело № 2555/16.12.2016 год. на
нотариус под № 208 на НК, че на 16.12.2016 год. между ответниците е била
сключена сделка за покупко-продажба на 3 броя недвижими имоти в гр.Несебър,
както следва: 1) апартамент № S509D
с идентификатор 51500.507.170.1.223 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г.
на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Несебър, к.к. „Слънчев
бряг - запад“, Апартхотел Авалон, вх. D, ет. 5, ап. S509D, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 48.21 кв.м., прилежащи
части: 10.36 кв.м., при граници на СО: на същия етаж – СОС с идентификатори 51500.507.170.1.224
и 51500.507.170.1.222, под обекта - СОС с идентификатори 51500.507.170.1.201,
51500.507.170.1.273, 51500.507.170.1.272 и 51500.507.170.1.199, над обекта – СОС
с идентификатори 51500.507.170.1.243 и 51500.507.170.1.242, ведно със
съответния процент идеални части от правото на строеж, който обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.507.170; 2) апартамент № S502D с идентификатор
51500.507.170.1.226 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г.
на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Несебър, к.к. „Слънчев
бряг - запад“, Апартхотел Авалон, вх. D, ет. 5, ап. S502D, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 34.36 кв.м., прилежащи
части: 7.38 кв.м., при граници на СО: на същия етаж – СОС с идентификатори
51500.507.170.1.225 и 51500.507.170.1.227, под обекта - СОС с идентификатор
51500.507.170.1.203, над обекта – СОС с идентификатор 51500.507.170.1.245, ведно
със съответния процент идеални части от правото на строеж, който обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.507.170,
и 3) апартамент № S5609D с
идентификатор 51500.507.170.1.243 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, одобрени със Заповед
РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.
Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад“, Апартхотел Авалон, вх. D, ет. 6, ап. S609D,
с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 52.45
кв.м., прилежащи части: 11.27 кв.м., при граници на СО: на същия етаж – СОС с
идентификатори 51500.507.170.1.242 и 51500.507.170.1.244, под обекта - СОС с
идентификатори 51500.507.170.1.224 и 51500.507.170.1.223, над обекта – няма,
ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж, който обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.507.170,
за продажна цена от общо 92 000 лв., която дружеството – купувач е
изплатило на дружеството – продавач напълно, по банков път, преди изповядване
на процесната сделка.
Видно от данните по делото,
със заповед за възлагане на ревизия № Р – 0200215008723-020-001/ 26.10.2015 г. на
ТД на НАП Бургас е образувано ревизионно производство спрямо ответника "Бари
инвест" ЕООД. От удостоверения за извършено връчване по електронен път в
ИС „Контрол“ се установява се, че преди сключването на сделките, на 28.10.2015 год.
НАП е връчила на декларирания електронен адрес на дружеството заповедта с
посочени видове задължения по периоди - данък върху добавената стойност за
периода от 01.03.2015 г. до 30.09.2015 г. Със заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия № Р – 0200215008723-020-002/ 21.12.2015 г., връчена по
електронен път на 22.12.2015 г., е променен периода, за който се извършва
проверката, от 01.01.2015 г. до 31.10.2015 г. Впоследствие със заповеди № Р – 0200215008723-020-0003/ 25.01.2016 г. и
№ Р – 0200215008723-020-004/ 26.02.2016 г., връчени по електронен път съответно
на 25.01.2016 г. и 26.02.2016 г., са променени крайните дати за завършване на
ревизиата.
Представя се ревизионен акт №
Р-02000215008723-091-001/ 01.06.2016г., с който на дружеството са били определени
публични задължения за невнесен данък върху добавената стойност в размер на
77418.76 лева и лихви за просрочия към тях – 6766.63 лева. Ревизионният акт е
бил връчен електронно на 02.06.2016 г. на дружеството, видно от удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“. От последното се
установява, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 01.06.2016 г., е активирана на същата дата.
Ревизионният акт, потвърден с решение № 211/12.08.2016 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ Бургас, е обжалван. С решение, постановено по адмонистративно
дело № 1815 по описа за 2016 г. на Административен съд – Бургас, жалбата на
„Бари инвест“ ЕООД е била отхвърлена. Няма данни по делото последното да е било
обжалвано пред ВАС, с оглед на което следва да се приеме, че същото е влязло в
законна сила. Същевременно ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
П-22221016098347-003-001/06.06.2016 год., с който размера на задълженията е
коригиран на 78180.73 лв. – главница и 6815.59 лв. – лихви, е връчен електронно
на 10.06.2016 г. и не е обжалван.
Атакуваната в настоящото
производство сделка е сключена на 16.12.2016 г., следователно, след връчване на
заповедта на възлагане на ревизията, в резултат на която са били установени
значителни по размер публични задължения за прехвърлителя. Горното обстоятелство
не се оспорва от ответника "Бари инвест" ЕООД.
Ответниците не спорят, че
съществуат публични задължения на "Бари инвест" ЕООД в заявения от
ищеца размер. В отговора си първият ответник изрично е заявил, че продажбата e
извършена поради спешна нужда от парични средства и това по никакъв начин не
означава, че дружеството не възнамерява да заплати задълженията си към
Държавата. Вторият ответник в отговора си също не е възразил по съществуването
на процесните задължения.
За установяване на пазарната
стойност на недвижимите имоти, предмет на атакуваната прехвърлителна сделка,
към датата на сключването й, по делото е допусната съдебно-оценъчна експертиза.
Вещото лице подробно е обяснило трите метода на изчисление – метод на
сравнителните стойности, метод на приходната стойност и метод на
ликвидационната стойност, като в сравнителния метод изрично е посочило приложимите
стандарти на оценяване и взетите предвид офертни цени на подобни имоти в
района, като е съобразило местонахождението на имотите. При метода на
приходната стойност, последната е определена на база възможността на активите
да генерират доходи с отчитане на чистите приходи от дейността или от наем,
като за целите на оценката вещото лице е установило средния пазарен наем за
района, извлечен по сравнителен метод и преизчислен към дата 16.12.2016 г. От
заключението на техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
приема за обосновано и обективно, се установява, че в резултат на приложените
три метода на оценка в различно съотношение и на база извършените проучвания,
наблюдения, анализи и изчисления, вещото лице е стигнало до извода, че пазарната
оценка на трите апартамента, предмет на атакуваната сделка, към датата на
продажбата – 16.12.2016 г., е 134 000 лева. В проведеното на 25.09.2018 г.
съдебно заседание вещото лице уточнява, че при извършване на огледа не са му
били предоставени никакви документи за подобрения и впечатленията му са, че
самите имоти са в напълно завършен вид, добре изглеждащи, дори след приключване
на сезона, тъй като са били отдавани под наем. Заявява, че няма драстични недостатъци, каквито
твърдения са наведени от ответната по делото страна, нито са установени влага и
течове, както отгоре, така и по стените.
От приетото заключение на
извършената съдебно - счетоводна експертиза, става ясно, че от представените от
ответниците документи не се установява конкретно плащане на сумата от
92 000 лв. – цената на продадените недвижими имоти в дните предхождащи или
следващи деня на сделката, изповядана с нотариален акт от 16.12.2016 г.
Ответниците са представили сканирани копия на два документа: платежно нареждане
за кредитен превод от страна „Туртранс 64“ ЕООД от сметка на дружеството в
„Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 53 500 лв. към „Бари Инвест“
ЕООД със записано основание за превода „междуфирмен заем“, като плащането е с
дата 08.04.2015 г.; извлечение от сметката на дружеството „Туртранс 64“ ЕООД в
„Интернешънъл Асет Банк“ АД за дата 12.08.2016 г., от което е видно, че има
наредени 35 000 лв. в полза на „Алматея трейд“ ЕООД и записано основние
„част. наем хотел „Гренада“ за сметка на „Бари Инвест“ ЕООД“. Вещото лице
посочва, че според ответниците с прехвърлянето на процесните имоти са погасени
задължения на „Бари инвест“ ЕООД към „Туртранс 64“ ЕООД във връзка с
предоставените средства по упоменатите по-горе две банкови операции,
предхождащи процесната сделка.
Според чл. 216, ал. 1, т. 2 и
т.4 ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са
възмездните сделки с имуществени права на длъжника, които са сключени след
датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения, при които сделки даденото значително надхвърля по стойност
полученото - т.2, както и слелки, които са сключени с намерение за увреждане на
публичния взискател - т.4.
По естеството си искът по
чл.216, ал.1 от ДОПК е вид обезпечение за кредитора, тъй като чрез него той
реализира потестативното си право определени увреждащи сделки да се считат за
недействителни, но в отношенията на страните по тях да запазят обвързващото си
действие (решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т.
о.ВКС). Тъй като представлява обезпечение, стойностното съотношение между
имуществото, предмет на атакуваната сделка, и установените задължения с РА, е
ирелевантно към въпроса за основателността на претенцията. В този смисъл се
преценят за неоснователни доводите на ответниците, че установените публични
задължения са в по-малък размер от общата цена на трите имота и това не налага
прогласяване на цялостна недействителност на сделката.
Предпоставките, които са общи
за фактическите състави на чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, са налице - сделката
между ответниците е сключена след датата на която на дружеството е връчена
заповедта за възлагане на ревизия, а в резултат на ревизията са установени
публични задължения.
Двете основания се предявени
в условия на кумулативност.
Доказателстваата сочат, че е осъществен фактическия състав на нормата на
чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК. С решение №
107/ 14.11.2011 г. по ТД № 742/ 2010 г. I т.о. на ВКС се приема, не може да
бъде въведен единен критерии относно това, кое е «значително» несъответнствие нито
като абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб, а дали
неравностойността на престациите, преценена към момента на сключването на
сделката, е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката,
се преценява във всеки конкретен случай, като мотивираното от съда становище в
тази насока подлежи на инстанционен контрол. За преценката доколко платената по
атакуваната сделки цена съответства на действителната стойност на придобитото
имущество се изхожда от съпоставката с цените на вещи от същия вид през
релевантния период. Видно от заключението е, че процесните имоти са продадени
за сумата от 92 000 лв. при посочена пазарна цена от вещото лице – 134 000 лв. В
случая е налице разлика от 42 000 лв., която съдът преценява като
значителна и счита, че предявеният иск по чл. 216,
ал.1, т.2 от ДОПК е основателен, тъй като
даденото
надвишава полученото с над 1/3 от действителната пазарна стойност на
имущественото право. Изцяло недоказани
остават твърденията на ответниците за влошено състояние на продадените имоти,
което би формирало по-ниска пазарна цена. С определение №399/03.05.2018 год. на
ответниците е указано, че носят тежестта да установят възражението си за
влошено състояние, както и на ответника „Бари инвест“ ЕООД е указано, че не
представя сочения като приложение към отговора на исковата молба
приемо-предавателен протокол. Според твърденията на ответника, именно в протокола
двете дружества са удостоверили влошеното състояние на имотите, но поради
непредстяването му този изгоден за ответниците факт е останал недоказан.
Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза сочи, че ответниците са се намирали в облигационни отношения,
различни и предшестващи процесното правооношение по покупко-продажба на
недвижими имоти. Бил е извършен на дата 08.04.2015 г.
кредитен превод в размер на 53 500 лв., със записано основание
„междуфирмен заем“, както и паричен превод на дата 12.08.2016 г. в размер на 35 000
лв. в полза на „Алматея трейд“ ЕООД и записано основние „част. наем хотел
„Гренада“ за сметка на „Бари Инвест“ ЕООД“. Според обясненията на ответниците,
задълженията по тези две банкови
операции, извършени по-рано, се погасяват с прехвърлянето на имотите. Няма
пречка тази счетоводна операция да бъде предприета, но от счетаводствата на
ответниците не са представили на вещото лице никакви други доказателства,
включително не са му предоставили данни за записаните счетоводни операции.
С решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.
д. № 534/2011 г., I т. о. ВКС се приема, че сделката е недействителна, ако е
предприета с намерение за увреждане у длъжника. Намерението за увреждане, като
елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, не включва такова
намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната
сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията са установени публични задължения (така решение № 69 от
22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о., ТК ВКС, решение № 436 от
22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК ВКС). В хипотезата
на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК намерението за увреждане не се предполага, а
подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца, като предвид това,
че се касае до субективно отношение на страните по сделките, доказването се
свежда до установяване на външни прояви и обективни факти от действителността,
от които се налага обоснован извод за намеренията на участниците в сделките.
Намерението за увреждане
следва да се разглежда като мисъл и желание да се направи нещо във вреда на
кредитора, съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора,
най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за
удовлетворяване вземанията на кредиторите – решение на ВКС по чл. 290 ГПК № 27
от 28.02.2013 г. по т.д. № 410/2012, ІІ т.о., ТК. Като вътрешно мисловно -
емоционално състояние на длъжника намерението за увреждане няма самостоятелна изява,
която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите
разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички
факти по конкретния спор.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установи намерение на
длъжника „Бари инвест“ ЕООД за увреда на
публичния взискател. Обясненията на
ответника „Бари инвест“ ООД, че продал имотите поради спешната нужда от парични
средства, влиза в пълно противоречие с фактическите му действия, при които
всъщност сделката не е последвана от плащане. Отчуждаването на имуществото, без
в патримониума на първия ответник да постъпи цена (парична сума), представлява
увреждане на кредитора, тъй като прави невъзможно неговото удовлетворяване.
Липсата на плащане сочи, че единствената цел на продавача е била да се освободи
от имуществото си. В нотариалния акт е
записано симулативното изявление, че цената е заплатена напълно преди сделката
по банков път, което също сочи на намерение за увреждане на кредитора.
С оглед на изложеното съдът намира, че
претенцията е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Съобразно
изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се следват разноски пред настоящата
инстанция за юрисконсултско
възнаграждение до предвидените по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ размери. След прилагане на
съответната разпоредба максималният размер на възнаграждението следва да бъде
450 лв. До приключване на устните състезания е направено искане за присъждане на две минимални юрисконсултски възнаграждения.
С решението на основание чл.
78, ал.6 от ГПК в тежест на ответниците следва да се присъди дължимата държавна
такса в размер на 1258.13 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за
относително недействителна на основание чл. 216, ал.1, т. 2 и т.4 от ДОПК по отношение на Държавата,
действаща чрез главен публичен изпълнител при ТП на НАП София, по претенцията
против „Бари инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора 6000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 119, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Георги
Димов Бароков, и „Туртранс 64“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район р-н Средец, ул. Петър Парчевич No 57, ет. 1,
ап. 1, представлявано от управителя Ева Христова Петрова, сделката за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключена с нотариален акт № 121, том ХІV,
рег.№ 6506, дело № 2555/16.12.2016 год. на нотариус под № 208 на НК, с която „Бари
инвест“ ЕООД, ЕИК *********, е продало на „Туртранс 64“ ЕООД, ЕИК *********, 3
броя недвижими имоти в гр.Несебър, както следва: 1) апартамент № S509D с идентификатор 51500.507.170.1.223 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, общ. Несебър, обл.
Бургас, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на
АК, с адрес на имота: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад“, Апартхотел
Авалон, вх. D, ет. 5, ап. S509D, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, с площ от 48.21 кв.м., прилежащи части: 10.36 кв.м., при граници
на СО: на същия етаж – СОС с идентификатори 51500.507.170.1.224 и
51500.507.170.1.222, под обекта - СОС с идентификатори 51500.507.170.1.201,
51500.507.170.1.273, 51500.507.170.1.272 и 51500.507.170.1.199, над обекта –
СОС с идентификатори 51500.507.170.1.243 и 51500.507.170.1.242, ведно със
съответния процент идеални части от правото на строеж, който обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.507.170; 2) апартамент № S502D с идентификатор
51500.507.170.1.226 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г.
на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Несебър, к.к. „Слънчев
бряг - запад“, Апартхотел Авалон, вх. D, ет. 5, ап. S502D, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 34.36 кв.м., прилежащи
части: 7.38 кв.м., при граници на СО: на същия етаж – СОС с идентификатори
51500.507.170.1.225 и 51500.507.170.1.227, под обекта - СОС с идентификатор
51500.507.170.1.203, над обекта – СОС с идентификатор 51500.507.170.1.245,
ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж, който обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.507.170,
и 3) апартамент № S5609D с
идентификатор 51500.507.170.1.243 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, одобрени със Заповед
РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.
Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад“, Апартхотел Авалон, вх. D, ет. 6, ап.
S609D, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
52.45 кв.м., прилежащи части: 11.27 кв.м., при граници на СО: на същия етаж –
СОС с идентификатори 51500.507.170.1.242 и 51500.507.170.1.244, под обекта -
СОС с идентификатори 51500.507.170.1.224 и 51500.507.170.1.223, над обекта –
няма, ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж, който
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
51500.507.170.
ОСЪЖДА „Бари
инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора 6000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 119, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Георги
Димов Бароков, и „Туртранс 64“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район р-н Средец, ул. Петър Парчевич No 57, ет. 1,
ап. 1, представлявано от управителя Ева Христова Петрова, да заплатят поравно на
ТД на НАП Бургас разноски по водене на делото в първата инстанция в размер на 900
(деветстотин) лв.
ОСЪЖДА „Бари инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора 6000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 119, ет. 1,
ап. 2, представлявано от управителя Георги Димов Бароков, и „Туртранс 64“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район р-н
Средец, ул. Петър Парчевич No 57, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя
Ева Христова Петрова, да заплатят поравно в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Бургаски окръжен съд държавна такса в размер на 1258.13 (хиляда двеста петдесет и осем лева и тринадесет
стотинки) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: