П Р И
С Ъ Д А
№ 27, 12.03.2015
г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на дванадесети март две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Божидарка
Йосифова
Секретар М.Н.,
като разгледа
докладваното от председателя Йосифова НЧХД № 199 по описа за 2014 г.,
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия И.И.А. – роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, бълг., бълг.гр.,
неосъждан, средно – специално образование, разведен, безработен, с ЕГН **********,
за НЕВИНЕН в това, че на 25.01.2014 г. в с. В., общ.
Д., обл.
В., причинил на Р.П.В. ***, лека телесна повреда изразяваща
се в болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130,
ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК, го ОПРАВДАВА по така
повдигнатото обвинение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.В. ***, с ЕГН **********, против подсъдимия
И.И.А., с постоянен адрес ***,
настоящ адрес ***, с ЕГН **********, граждански
иск за сумата от 2 000 лв. – обезщетение за причинените с деянието неимуществени
вреди.
Присъдата
подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от дес пред ОС-В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ към
присъда № 27/
12.03.2015 г. по НЧХ дело № 199/ 2014 г. по описа на РС - Белоградчик, 3 - ти
състав.
Частната тъжителка Р.П.В. ***, е подала
частна тъжба срещу И.И.А. ***. В тъжбата сочи, че на 25.01.2014 г., в магазин в
с. В., обл. В.,
била нападна и пребита от подсъдимия А.. Частната тъжителка сочи, че на
въпросната дата пиела кафе в стаичка в магазина на селото, заедно с
продавачката И. и друга жена на име Й.. Сочи, че в този момент там били и още
двама мъже, единия от които на име П. Тъжителката излага, че подсъдимия И.А.
влязъл в стаичката, където се намирали тя и другите хора, и посредством „режещ
предмет, а може и камък”, я ударил по главата. В резултат на удара, тъжителката
твърди, че паднала на земята и изгубила съзнание. Твърди, че от подсъдимия й били
нанесени още удари в главата, в областта на бъбреците, в гръдния кош и навсякъде
по тялото, като била удряна и на мястото, където й е правена операция в минало
време.
Предвид
на изложеното в обстоятелствената част на тъжбата, частната тъжителка моли,
подс. И.А. да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал.
2 НК.
Частната
тъжителка предяви и граждански иск против подсъдимия А., за сумата от 2 000
лв., представляващ обезщетение за причинените й с деянието неимуществени вреди.
Съдът прие предявеният граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния
процес и конституира частната тъжителка като граждански ищец в процеса.
По
искане на частната тъжителка и след проверка на изискуемите документи, съдът й
предостави правна помощ, като прие, че същата отговаря на изискванията за това.
След определяне на адвокат от Националния регистър, на частната тъжителка е
назначен повереник – адв. М.П.Г. от ВАК.
Повереникът
на частната тъжителката в хода на съдебните прения, пледира съда да постанови
осъдителна присъда и да признае подс. А. за виновен, поради доказаност на
деянието – вина и авторство.
По
искане на частната тъжителка, по делото са допуснати и разпитани при режим на
призоваване свидетелите И.И.Ц., П.М.И. и Й.Г.Д., за които частната тъжителка
твърди, че са станали очевидци на нанесения й от подсъдимия побой.
На
подсъдимия също е предоставена правна помощ, с оглед гарантиране на правата му
в настоящото производство. За негов служебен защитник е определен от ВАК и
назначен от съда – адв. А.Х..
Подсъдимият
И.И.А. не се признава за виновен. Отрича да е удрял частната тъжителка и да й е
нанасял побой. Дава обяснения по случая като твърди, че на въпросната дата
действително се е намирал в магазина на с. В., където е била и тъжителката, но
отрича да я е удрял, обиждал и нагрубявал. Отрича да има стари вражди между
него и тъжителката В..
По
искане на защитника на подсъдимия, по делото са допуснати и разпитани
свидетелите С. Б. Д., В. И.И. и В. П. М.
С оглед
на това, че обвинението повдигнато на подсъдимия е за причиняване на телесна
повреда, по делото е допусната и изслушана съдебно – медицинска експертиза, за
установяване на характера на същата. Заключението на вещото лице – д – р С. не
е оспорено от страните и е приобщено към останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Съдът
прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 25.01.2014 г., подсъдимият И.А. ***. Купил си кафе и
заедно със свидетелите – П.И., В. М., В. И. и С. Б. отишли в съседно на
магазина помещение, за да играят карти. В този момент, на работа в магазина
била св. И.Ц. – продавач. На мястото била и другата свидетелка Й.Д.. Частната
тъжителка Р.В. също дошла в магазина, напазарувала си и си купила кафе.
Помолила св. И.Ц. – продавач в магазина, да влезе и да изпие кафето си в
стаичка в магазина. Изпила кафето и си тръгнала.
От правна страна:
Подсъдимият И.И.А. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, бълг.,
бълг.гр., неосъждан, средно – специално образование, разведен, безработен, с
ЕГН **********.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие, че от страна на подс. И.А. не е
осъществен състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с
тъжбата.
Съдът прояви максимални усилия за разкриване на обективната
истина по делото и установяване на авторството на деянието. Многократно отложи
делото именно с цел пълно и всестранно събиране на всички относими за делото
доказателства.
По делото бяха допуснати и разпитани шест свидетели – трима
на частната тъжителка и толкова на подсъдимия. При детайлното обсъждане на
свидетелските показания на тези свидетели, се установи, че по отношения на
някои установявани от тях факти, показанията им са противоречиви – кой къде се
е намирал – в стая, в салон, в магазина, частната тъжителка влизала ли е
помещението, в което подсъдимият и останалите свидетели по делото са играели
карти.
По отношение обаче на най – важния за делото факт – нанесъл
ли е подсъдимия И.А. побой на частната тъжителка Р.В., показанията на всички
разпитани в хода на съдебното следствие свидетели са абсолютно съвпадащи и
непротиворечащи по между си.
Както свидетелите на частната тъжителка, които са
присъствали на мястото – св. И.Ц. – продавач в магазина, св. П.И. и св. Й.Д.,
така и свидетелите разпитани по почин на подсъдимия, заявиха еднопосочно и в
един и същи смисъл, че на 25.01.2014 г. в магазина в с. В., никой от тях не е
видял подсъдимия А. да нанася побой над частната тъжителка. Съдът проведе
детайлен разпит, с множество уточняващи въпроси към тези свидетели, при който
разпит нито един от тях, не каза нито една реплика, от която да се направи
извод, че подсъдимия е нанесъл побоя на тъжителката.
Всички
свидетели заявиха по един и същи начин, че действително на мястото, са
присъствали и тъжителката, и подсъдимия, но никой от присъстващите там не е чул
или видял да е имало побой над пострадалата. Свидетелите твърдят, че същата е
излязла от магазина в нормално състояние, като не е имала наранявания и без
каквито и да било следи от побой.
Още по
– малко доказани останаха твърденията в тъжбата, че частната тъжителка е била
удряна с режещ предмет или камък от подс. А. в присъствието на св. И.Ц. и Й.Д..
И двете свидетелки отрекоха да са присъствали на такъв инцидент, като с Ц. с
разпита си заяви, че изобщо не е влизала в тази стаичка, тъй като е продавала
стоката си в магазина в това време, а св. Д. разказа, че с тъжителката са се
разминали на вратата на магазина – когато тъжителката е влязла вътре, св. Д. си
е тръгнала и нищо не е видяла.
В пълна
корелация са и показанията на другите свидетели разпитани в хода на
производството – П.И., В. М., В. И. и С. Б., които заявиха, че са играли карти,
като при тях в помещението през цялото време е присъствал и подсъдимия, никъде
не е излизал и изобщо не е удрял тъжителката.
При
такива свидетелски показания, съдът не може да приеме, че по делото се установи
по един безспорен и категоричен начин, че автор на нанесения на тъжителката
побой е подсъдимия. При така събрани доказателства, съдът не може да постанови
никакъв друг съдебен акт, освен оправдателен такъв, тъй като недоказано в хода
на съдебното следствие остана авторството на деянието.
Действително,
от представеното по делото Медицинско свидетелство № 2/ 2014 г., издадено от
д-р А. И. – съдебен лекар, въз основа на което бе изготвена и съдебно –
медицинската експертиза, се установява, че при извършено по желание на
тъжителката освидетелстване на 31.01.2014 г.,
лекарят е установил кръвонасядания на дясната слепоочна област, дясна
буза, лява скулна област, дясна половина на шията, лява хълбочна област, болка
в лява поясна област и разкъсно – контузна рана зад ляво ухо, причинени от
удари от или върху твърд предмет.
От
медицинската документация се установява, че на пострадалата са причинени
увреждания, квалифицирани от лекарите като лека телесна повреда. Безспорно е,
че същата има наранявания, но по делото по никакъв начин не се доказа
причинната връзка между поведението на подсъдимия и уврежданията на
тъжителката. От разпитите на свидетелите не се доказа, че тези травматични
увреждания са причинени в резултат на удари нанесени й именно от подсъдимото
лице.
Поради
това, дори и на пострадалата да е причинена телесна повреда, то не се доказа тя
да е причинена от лицето привлечено като подсъдим в процеса.
Освен
това, не без значение е и факта, че деянието се твърди, че е извършено от
подсъдимия на 25.01.2014 г., докато освидетелстването, прегледа на тъжителката
е извършен едва на 31.01.2014 г. – период, през който е възможно уврежданията
да са причинени по всякакъв начин.
При
посочените по – горе мотиви и предвид обсъдения по делото доказателствен
материал, съдът не прие за безспорно доказано, че подсъдимия има вина за
извършването на престъплението за което е обвинен с тъжбата. Съгласно чл. 303,
ал. 1 НПК, присъдата не може да почива на предположения. Наличието на
увреждане, без да е доказано авторството не е достатъчно основание от едно лице
да бъде ангажирана наказателна отговорност.
При това положение и при наличието на такъв доказателствен материал,
съдът не може да обоснове един осъдителен акт, поради което и на осн. чл. 304 НПК, оправда подсъдимия.
По
гражданския иск:
Предвид на това, че съдът призна
подсъдимия за невинен, отхвърли и предявения срещу него граждански иск в размер
на 2 000 лв. – обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди.
По делото не се установи виновно и противоправно поведение от страна на
подсъдимия, довело до причиняване на неимуществени вреди тъжителката. Не се
доказа, че в резултат на противоправно поведение на подсъдимия са причинени
болките и страданията на пострадалата, поради което и същия не дължи
репарирането им.
По разноските :
По разноските направени от НБПП – гр. София за служебен защитник
на подсъдимия в процеса, съдът ще се произнесе след сезиране на съда с искане
от НБПП и доказване на размера на изплатеното адвокатско възнаграждение.
Предвид
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: