Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
Седми касационен състав
в открито заседание, проведено на двадесети
февруари 2020 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Милачков
КАНД №182 по описа за 2020
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по касационна жалба от Г.Ж.М., чрез пълномощни адв.П.Р.-***, срещу Решение № 2278 от 10.12.2019г. по НАХД
№ 2800/2019г. г. на Районен съд –Варна с което се ПОТВЪРЖДАВА НП№ 19-0460-000289/28.05.2019 г. на Началника
на Пето РУ при МВР - Варна, с което на Г.Ж.М.
на основание чл. 179 ал.2 , вр. счл. 179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл. 44 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.б. от ЗДвП.
В
жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на въззивното решение. По конкретно се твърди, че не е
допуснато посоченото нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б. „Б“ от ЗДП. Молбата към
съда е за отмяна на решението и потвърденото с него НП.
Ответникът
по касация, в депозирани писмени бележки, оспорва жалбата. Твърди, че решението
на въззивната инстанция е правилно и законосъобразно. Претендира се отхвърляне
на касационната жалба.
Представителя
на прокуратурата, изразява становище за частична основателност на касационната
жалба, досежно нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.“Б“ от ЗДП. В останалата
част, досежно нарушението на чл.44, ал.1 от ЗДП, намира жалбата за
неоснователна, а въззивното решение, потвърждаващо НП, в тази му част, за
правилно и законосъобразно.
След
преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
За да се произнесе по спора ВРС е
установил от фактическа страна, че на 05.05.2019 г., около 18.00 ч. касатора
управлявал л.а. Мерцедес 180 с ДК№ ***,
в кв. Виница на гр. Варна, по ул. „Петрич“ в посока ул. „Обзор“. По същото
време в кръстовището навлязъл и л.а.
Мерцедес С250D, който се движел в
обратната посока, управляван от св. Г. С. Когато двата автомобила навлезли в
кръстовището, за да осигури достатъчно разстояние за разминаване св. С изнесъл
автомобила си най-вдясно на пътното платно, за да осигури възможност за
безопасно разминаване. Касаторът не оставил достатъчно разстояние между
автомобилите, поради което настъпил удар между задната дясна част на автомобила
на сл. С и предната лява част на автомобила на касатора. Причиненото ПТП, било
с незначителни материални щети – одраскване, ожулване и вдлъбване на броните на
мястото на удара. Касаторът и св. С излезли от превозните средства, за да
обсъдят инцидента. С бил придружаван от съпругата си – св. В Са. На двамата им
направило впечатление, че касатора е във видимо нетрезво състояние като лъхал
на алкохол. Двамата водачи постигнали съгласие за подписване на двустранен
протокол относно произшествието, но впоследствие касаторът с аргумента, че
бърза за работа напуснал местопроизшествието. Св. С сигнализирал органите на
реда за настъпилия инцидент. Във връзка с постъпилия сигнал, полицейски
служители към сектор Пето РУ при ОД на
МВР-Варна при ОД на
МВР –Варна издирили касатора
и извършили оглед на двата автомобила. При така установените факти св. Н Н съставил
на касатора АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
За да потвърди процесното НП,
въззивния съд е счел, че нарушенията са доказани по безспорен начин и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Така
постановеното решение на ВРС е частично неправилно, в частта с която е
потвърдено НП за нарушение извършено от М по чл.123, ал.1 1 т.3, б.“Б“ от ЗДП.
В тази част, настоящият състав не
споделя, нито възприетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка,
нито изводите му за доказаност на нарушението.
В решението на въззивния съд,
напрактика липсват мотиви, въз основа на кои контретно доказателства е приел,
че между двамата водачи е било постигнато съгласие относно обстоятелствата за
ПТП. Свидетелските показания изслушани в хода на съдебното следствие изобщо не
са обсъдени от решаващия съд.
В тази връзка, настоящият състав
на съда, намира за необходимо да отбележи, че от доказателствата събрани по
делото изобщо не се доказва, възприетото от въззивния съд, постигнато съгласие
относно обстоятелствата за ПТП, респективно извършено нарушение на чл.123, ал.1
т.3, б. „Б“ от ЗДП. Съобразно посочената правна норма ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. В този смисъл, съдът намира, че в НП и АУАН липсва описана
подобна фактическа обстановка. Напротив, посочено е, че М. е напуснал ПТП, без да уведоми службите на
МВР, което е нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДП, вр. чл. 123,
ал.1 т.1 от ЗДП.
Тази фактическа обстановка се
установява, както от доказателствата по АНП – докладната записка на
актосъставителя и обясненията на св. С и очевидеца на ПТП И Х , така и от
показанията на св. Г . Последния е бил свидетел при съставянето на АУАН и е
участвал при първоначалния оглед на ПТП. В съдебно заседание св. Г е заявил, че
при посещение на ПТП, пострадалия водач е обяснил, че виновния водач е
„извършвал десен завой и му е охлузил задната част на автомобила, като същият
не е спрял, а е продължил движението.“ Дори и тези показания да противоречат на
показанията на св. С и на съпругата му, които заявяват, че М. е спрял, видял е
пораженията по автомобилите, но не е пожелал да изчака служителите на МВР, тъй
като е бил употребил алкохол, отново следва да се направи извод за извършено от
него нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДП, вр. чл. 123, ал.1 т.1 от
ЗДП, а не на вмененото му такова по чл.123, ал.1 т.3, б.“Б“ от ЗДП.
Макар да се доказва по безспорен
начин нарушението на М. на задълженията му като участник в ПТП и санкционната
разпоредба на чл.175, ал.1 т.5 от ЗДП да е правилно посочена от АНО, то съдът
намира, че е допуснато несъответствие между обстоятелствена и диспозитивна част
на обжалваното НП, което се явява съществено процесуално нарушение довело до
нарушаване правото на защита на нарушителя, което не може да бъде санирано от
съда.
Що се отнася до нарушението на
чл.44, ал.1 от ЗДП, съдът го намира за доказано, респективно въззивното решение
в тази му част е законосъобразно. В касационната жалба дори няма възражения в
тази част.
Предвид гореизложеното, настоящият
касационен състав счита, че решението на ВРС следва да бъде отменено в частта в
която е потвърдено НП, с което е наложено наказание на М. за нарушение на
чл.123, ал.1 т.3, б.“Б“ от ЗДП, а в остналата част да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание
чл.84 ЗАНН, вр.чл.221 от АПК, Административен съд – гр. Варна, Седми касационен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2278 от 10.12.2019г. по НАХД № 2800/2019г. г. на Районен съд –Варна в частта
в което се ПОТВЪРЖДАВА НП№
19-0460-000289/28.05.2019 г. на Началника на Пето РУ при МВР - Варна, с което на Г.Ж.М. на
основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от три месеца за нарушение на
чл. 123 ал.1 т.3 б.б. от ЗДвП и ОТМЕНЯ НП№
19-0460-000289/28.05.2019 г. на Началника на Пето РУ при МВР – Варна, в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2278 от 10.12.2019г. по НАХД № 2800/2019г. г. на Районен съд –Варна в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.