Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /10.10.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На седми октомври 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА И.
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Милка Тончева
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№255 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против решение №402/08.07. 2019г.,
постановено по гр.д. №1539/2018г. на Районен съд-Търговище, с което са
отхвърлени предявените от него против ответника
А.Г.И. *** установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за
съществуване на вземания в общ размер на 4 026.24 лв., дължими по договор за
потребителски кредит №**********/24.08.2017г., ведно със законната лихва от
10.05.2018г. до изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за
изпълнение №460/11.05.2018г., постановена по ч.гр.д. №789/2018г. по описа на Районен
съд-Търговище.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът
моли за отмяна
на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК особеният представител на въззиваемата страна-адв.Л.М.
*** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
решението.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба
е допустима и частично основателна.
Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК за
съществуване на парични вземания в общ размер на 4 026.24 лв., дължими по договор за
потребителски кредит №**********/24.08.2017 г., ведно със законната лихва от
10.05. 2018 год. до изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за
изпълнение №460/11.05.2018г., постановена по ч.гр.д. №789/2018г. по описа на Районен
съд-Търговище, са обосновани с неизпълнение
на договора от кредитополучателя.
С писмен отговор
по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен
представител на ответника-адв.Л.М. *** оспорва исковете
с възражения за липса на предсрочна
изискуемост на дълга и нищожността на клаузите, касаещи договорната лихва и
разходите по кредита, поради тяхната неравноправност.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Съгласно
представения писмен договор за
потребителски кредит №**********/24.08.2017г., споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът предоставил заем на ответника в размер на 1500
лв. за 24 месеца, с краен срок за връщане 10.09.2019г., при договорна лихва в
размер на 725.52 лв.При валидност на посочените клаузи и липсата на
опровергаващи доказателства следва да се приеме, че по договора не е извършено
каквото и да е плащане от кредитополучателя и след изтичане на крайния му срок
на 10.09.2019г., което обстоятелство следва да бъде отчетено от въззивния съд
на осн.чл.235, ал.3 от ГПК, то е налице необходимата изискуемост на целия дълг
и длъжникът на общо основание дължи връщане на главницата, ведно с
възнаградителната лихва, което не е сторил.С оглед на така установеното
неизпълнение на договора от страна на ответника, предявените искове по чл.422
от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК са доказани по основание относно главницата от
1 500 лв. и договорната лихва в размер на 725.52 лв., поради което следва
да бъдат уважени.
По отношение на
претендираното възнаграждение за допълнителна услуга в размер на 1 800.72
лв., клаузата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1 от ЗЗД, с оглед необосновано завишената стойност на услугата, като размерът
на възнаграждението надхвърля размера на основното задължение.Но дори и
уговорката да бе действителна, ищецът не е установил предоставянето на посочените
услуги на клиента, поради което и извод за дължимост на насрещната престация е
невъзможен.
Предвид горното, обжалваното решение на
районния съд в частта му, с която предявените искове по чл.422 от ГПК за сумите
1 500 лв.-главница и договорна лихва в размер
на 725.52 лв. е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго
решение по същество, с което посочените претенции да бъдат уважени, ведно с
дължимите по съразмерност разноски за заповедното производство в размер на 127.86
лв. и за исковото производство разноски в общ размер на 669.40 лв.В останалата
му обжалвана част решението е постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №402/08.07.2019г., постановено по гр.д. №1539/2018г. по описа на Районен съд-Търговище в частта
му, с която предявените
от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София,
ЕИК ********* против ответника А.Г. ***, ЕГН:********** установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за
съществуване на вземания в общ размер на 4 026.24 лв., дължими по договор за
потребителски кредит №**********/ 24.08.2017г.,
ведно със законната лихва от 10.05.2018г. до изплащане на задължението, за
което е издадена Заповед за изпълнение №460/11.05. 2018г., постановена по ч.гр.д. №789/2018г. по
описа на Районен съд-Търговище, са отхвърлени в частта им за ГПК за сумите 1
500 лв.-глав-ница и договорна лихва в размер на 725.52 лв., както и в частта за
разноските,
на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО съществуването на вземания на ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК *********
против ответника А.Г.И. ***-говище, ЕГН:********** за сума в общ размер на 2 225.52 лв., представ-ляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №**********/24.08.2017г. в размер на 1 500
лв.-главница и договорна лихва в
размер на 725.52 лв. ведно със
законната лихва от 10.05.2018г. до изплащане на задължението, за което е
издадена Заповед за изпълнение №460/11.05.2018г., постановена по
ч.гр.д.№789/2018г. по описа на Райо-нен
съд-Търговище, на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана отхвърлителна част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Г.И. ***-говище, ЕГН:********** да заплати на ищеца“Профи Кредит България” ЕООД-гр.София, ЕИК ********* направените в заповедното производство разноски в размер на
127.86 лв. и за исковото производство разноски в общ размер на 669.40 лв.,
определени съразмерно на уважената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.