№ 651
гр. С***, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110128375 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „Д****, с която е предявен иск за осъждане
на ответника „Г*** да заплати на ищеца сумата от 3506,91 лв., представляваща регресно
вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените вреди на
л.а. „Ш***“ модел „О***“ с рег. № СА 53***, в резултат на ПТП от 29.07.2020г., настъпило в
гр. С*** по вина на водача на л.а. „Х***“ с рег. № С 16***, чиято г*** към датата на ПТП е
била застрахована при ответника „Г***, както и евентуален иск за осъждане на ответника
С*** да заплати на ищеца сумата от 3506,91 лв., представляваща регресно вземане,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените вреди на л.а.
„Ш***“ модел „О***“ с рег. № СА 53***, в резултат на виновно противоправно поведение
на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в неизпълнение на
задължения за поддържане на пътния участък, знаковото стопанство и сигнализация и
осигуряване на безопасно придвижване на участниците в движението.
Ищецът „Д**** твърди, че на 29.07.2020 г. в гр. С*** между управлявания от Е. А.
лек автомобил марка „Ш***", модел „О***" с per. № СА 53*** и МПС марка „Х***" с рег.
№С 16***, управлявано от водача Х. И., е настъпило ПТП, в резултат на противоправно
поведение на водача на МПС марка „Х***" с рег. №С 16***, който отнел предимството на
водача на лек автомобил марка „Ш***", модел „О***" с peг. № СА 53***, без да се убеди, че
пътят е свободен. Посочва, че на водача на лек автомобил марка „Ш***", модел „О***"
неправилно бил съставен АУАН и Наказателно постановление за нарушение на чл. 48 от
ЗДвП, което било обжалвано и отменено с влязло в сила Решение от 01.02.2021 г. по НАХД
13***/2020 по описа на 94- ти с-в на СРС, като съдът приел, че МПС марка „Х***" с рег. №
С 16*** е следвало да пропусне движещия се по път с предимство автомобил марка „Ш***",
модел „О***" с рег. № СА 53***. Твърди, че бул. „Т****“, по който се е движил
застрахования при ищеца автомобил, към датата на ПТП е бил сигнализиран като път с
предимство с пътен знак Б3 „Път с предимство“, а за движещите се по ул. „Р***“, от която е
идвал водачът на МПС марка „Х***" с рег. №С 16***, е бил поставен пътен знак Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“, поради което вина за настъпване на ПТП
носел застрахованият при ответника „Г*** водач. Ищецът твърди, че към датата на ПТП за
МПС марка „Х***" с рег. № С 16*** е била налице валидна застраховка „Г***" в „Г***"
ЕАД. Посочва, че по отношение на лек автомобил марка „Ш***", модел „О***" с рег. № СА
1
53*** към датата на настъпване на произшествието е имало сключена застраховка „К****+"
в „Д***" ЕАД - полица № 44012021500***. След подадено уведомление в „Д***" ЕАД е
била образувана щета № *************, изготвени са опис на щетите, калкулация и
ликвидационни актове по щета, въз основа на които е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в общ размер от 3491,91 лева, от които 3 463,81 лева на
автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, и 28,10 лева на неговия собственик
с нареждания за групово плащане от 11.11.2020 г. До „Г***" ЕАД била изпратена регресна
покана за заплащане на сумата в общ размер на 3506,91 лева, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение с включени 15,00 лева ликвидационни разноски за обработка
на щетата, но ответникът отказал да плати. В условията на евентуалност, при условие, че по
делото се установи, че по някаква причина към датата на ПТП - 29.07.2020г. пътен знак Б3 е
липсвал на мястото на произшествието следва да се ангажира отговорността на ответника
С***, който има задължение да поддържа в изправност пътната сигнализация на процесния
пътен участък, спрямо когото предявява евентуален иск. Моли за уважаване на предявените
искове, съединени при условията на евентуалност, за присъждане на законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 25.05.2023г. и на разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответници.
Ответник „Г*** оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва, че вина за
процесното ПТП носи водачът на МПС марка „Х***" с рег. № С 16***. Оспорва, че пътната
маркировка е такава, каквото е описана в исковата молба. В условия на евентуалност прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „Ш***", модел
„О***" с рег. № СА 53***. Оспорва размера на вредите, като счита същия за завишен. Моли
за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за производството.
Ответникът С*** също оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че
настъпилото ПТП е по вина на водача на МПС марка „Х***" с рег. № С 16***. Счита, че е
изпълнил задължението си да осигури безпрепятствено движение в съответствие с
нормативната уредба. Посочва, че на 29.07.2020 г. за пръв път е постъпил сигнал, че на
мястото на ПТП е отрязана тръбата с пътни знаци, с оглед на което били предприети
незабавни действие от страна на ответника. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
сторените разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица за застраховка
„К****+ на МПС“ сключена на 29.06.2020г., от която се установява, че л.а. „Ш***“ модел
„О***“ с рег. № СА53*** е бил застрахован при ищеца „Д**** по застраховка „К****“ за
периода от 09.07.2020г. до 08.07.2021г. по застрахователен договор, сключен със собственика
на автомобила.
Видно от съставен протокол за ПТП № 1759294 от 29.07.2020г. (л.17 от делото) на
29.07.2020 г., около 14:00 часа, лек автомобил „Х***“ с рег.№ С 16***, се движил по ул.
„Р***“ като на кръстовището с бул. „Т****“ водачът предприел маневра за завой наляво,
при която реализирал ПТП с лек автомобил „Ш*** О***“ с peг. № СА53***, който се
движил по бул. „Т****“, събитие което представлява покрит риск по имуществената
застраховка съгласно представените Общи условия, при които ищецът предоставя
застрахователно покритие по застраховка „К****“.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 30.07.2020г. (л. 29 от делото)
водачът на застрахования лек автомобил „Ш*** О***“ с peг. № СА53*** Е. А. М. е
декларирал настъпило на 29.07.2020г. ПТП в резултат на това, че управлявания от него
автомобил не бил пропуснат на нерегулирано кръстовище съставено от равнозначни
пътища.
Във връзка с подаденото уведомление е била образувана щета № ************* в
ищцовото дружество, като е бил съставен опис на увредените детайли (л.31). С
ликвидационен акт от 09.11.2020 г. било определено застрахователно обезщетение в размер
на 3463,81 лв. за уврежданията на лек автомобил „Ш*** О***“ с peг. № СА53***, като
същото било заплатено на „А***з“ ЕООД с платежно нареждане от 11.11.2020 г. (л.41). С
ликвидационен акт от 16.10.2020 г. било определено застрахователно обезщетение още в
размер на 28,10 лв., като същото било заплатено на Е. А. М. с платежно нареждане от
22.10.2020 г., или общо застрахователно обезщетение в размер на 3491,91 лв., както и че са
направени обичайни разноски по щетата в размер на 15 лв., които обстоятелства не са
2
спорни между страните.
Между страните не се спори, че към датата на ПТП - 29.07.2020г. гражданската
отговорност на водача на МПС марка „Х***" с peг. № С 16*** е била застрахована при
ответника „Г***.
Във връзка с настъпилото ПТП е взета административно-наказателно отношение
спрямо водача на лек автомобил „Ш*** О***“, на който е съставен АУАН и Наказателно
постановление № 20-4332-014436/19.08.2020 г. за нарушение на чл. 48 ЗДвП – затова, че при
движение по бул. „Т****“ с посока от ул. „Г****“ на кръстовището с ул. „Р***“, при
равнозначни пътища, не пропуска и реализира ПТП с движещия се отдясно лек автомобил
„Х***“ с рег.№ С 16***.
Посоченото наказателно постановление е било обжалвано и отменено с
представеното по делото Решение от 01.02.2021 г. на Софийски районен съд, наказателно
отделение, 94 състав, постановено по НАХД № 13***/2020г., влязло в сила на 05.03.2021г.,
като в решението е прието, че към датата на ПТП – 29.07.2020г. не е имало промени в
организацията на движение в участъка и тъй като бул. „Т****“ е бил сигнализиран като път
с предимство, водачите при преминаване през кръстовището на бул. „Т****“ и ул. „Р***“
следвало да се ръководят от правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, т.е. да пропуснат движещите се
по пътя с предимство.
По делото са приети писмени доказателства – Писмо с рег. № СОА23-ДИ11-3261-
(11)/27.03.2024г. от Д-я „У***а, проект на част Пътна – „П***о“ за процесния участък към
м.08.2014г. , одобрен и съгласуван на 12.08.2014г. проект за п***о в участъка, констативен
протокол от 14.09.2014г. относно изпълнение на СМР на строеж в участъка и констативен
протокол от 14.09.2014г. относно приемане на постоянна организация на движение на
обекта, от които се установява, че съгласно въведената на 14.09.2014г. п***о в процесния
участък бул. „Т****“ е сигнализиран като път с предимство със знак „Б3“ – „Път
спредимство“ по цялата му дължина, включително на кръстовището с ул. „Р***“, а на ул.
„Р***“ е бил поставен пътен знак „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и
пътен знак „Г6“ „Движение само надясно и наляво след знака“. От посочените документи
става ясно и че към датата на ПТП – 29.07.2020г. не са налице данни за промени в
организацията на движение на посоченото кръстовище.
По делото не е спорно и че установява от събраните писмени и гласни доказателства,
че към момента на ПТП, по неизвестна причина, са липсвали поставените на ул. „Р***“
пътни знаци „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и пътен знак „Г6“
„Движение само надясно и наляво след знака“.
Като доказателство за посоченото обстоятелство по делото е представен сигнал №
СОА20-КЦ01-20291/29.07.2020г., подаден към контактен център на С*** на 29.07.2020г., в
14.31ч., след настъпване на ПТП, относно липсващ пътен знак, в който е посочено, че ул.
„Р***“ преди кръстовището с ул. „Т****“ е била отрязана тръба с пътни знаци, поради което
нямало знак, който указва, че следва път с предимство или знак стоп.
С възлагателно писмо № СОА20-ТД26-7782/13.08.2020 г. до „Т*** ЕООД заместник
кметът на с*** е възложил възстановяването на стълб с пътни знаци № Б1 и Г6.
Във връзка с настъпилото ПТП са разпитани като свидетели по делото двамата
участници в него. Свидетелят Е. М., водач на лек автомобил „Ш*** О***“ си спомня
процесното ПТП, при което се движил по булевард „Т****“, при което бил ударен отдясно
от друга кола. Посочва, че малката уличка, от която е излизал е нямала знак. Споделя, че по
принцип е имало знак, който впоследствие е бил демонтиран, а след това – върнат, като към
настоящия момент имало светофар. При предявяването на протокола за ПТП, представен с
молба на ищеца от 15.12.2023 г., както и уведомление за щета свидетелят заявява, че
подписът за участник № 1 под протокол за ПТП, представен с молбата на ищеца от
15.12.2023 г., е негов, както и че почеркът, с който са попълнени данните на декларацията по
щета, приложени към уведомлението за щета, както и подписите на уведомлението за щета и
на декларацията, са негови. Споделя, че по време на инцидента е имало интензивно
движение като се движил с не повече от 40 км/ч. Посочва, че докато чакал органите на КАТ
е видял, че в малката уличка, от която излязла другата кола, няма знак.
Свидетелят Х. И., водач на лек автомобил „Х***“ също си спомня за процесното
ПТП, при което излизал от пресечка на „Х*** към булевард „Т****“, при което настъпило
ПТП с автомобил „Ш*** О***“. Посочва, че е нямало знак от улицата, от която е излизал.
Споделя, че в платното на автомобила „Ш*** О***“ е имало две ленти, като автомобилът се
3
движил в дясната. Посочва, че е видял другия автомобил преди удара, като опитал да спре,
но е нямало достатъчно време. Свидетелят се движил с около 10км/ч преди удара. Посочва,
че нито по бул. „Т****“, нито на неговата улица е имало знак. Споделя, че е извършвал
маневра завой наляво като е потеглил от спряло положение.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, от което се установява, че от
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в Протокола за ПТП, се налага извода, че щетите по лек автомобил „Ш*** О***“
с рег. № СА 53***, се намират в пряка и непосредствена зависимост с настъпилото на
29.07.2020 г. произшествие в гр. С***. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка
и от приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Х***“ с рег.№
С1635ХМ, който предприема маневра за завой наляво без да изчака преминаването на
движещия се по път с предимство лек автомобил „Ш*** О***“ с peг. № СА53***. Вещото
лице посочва, че от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че
произшествието с било предотвратимо за водача на лек автомобил „Х***“ с рег.№
С1635ХМ, ако е изчакал преминаването на движещия се по пътя с предимство лек
автомобил „Ш*** О***“ е peг. № СА53***. В открито съдебно заседание вещото лице
посочва, че булевардът е пътят с предимство последните 15 години. Потвърждава, че при
скорост от 40 км/час движение на лек автомобил ‚Ш***“, ще се получат всички увреждания.
Биха настъпили уврежданията и при движение на лекия автомобил „Х***“ с 10 км/час.
Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Ш***
О***“ с peг. № СА53***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в
размер 3765,92 лв.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника „Г*** да заплати на ищеца „Д**** сумата от 3506,91 лв., представляваща
регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените
вреди на л.а. „Ш***“ модел „О***“ с рег. № СА53***, в резултат на ПТП от 29.07.2020г.,
настъпило в гр. С*** по вина на водача на л.а. „Х***“ с рег. № С 16***, чиято г*** към
датата на ПТП е била застрахована при ответника „Г***.
Предявен е и евентуален иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника С*** да заплати на ищеца „Д**** сумата
от 3506,91 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение за причинените вреди на л.а. „Ш***“ модел „О***“ с рег. №
СА53***, в резултат на виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чийто
възложител е ответникът, изразяващо се в неизпълнение на задължения за поддържане на
пътния участък, знаковото стопанство и сигнализация и осигуряване на безопасно
придвижване на участниците в движението.
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в срока
на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, чиято г*** е била застрахована при ответника
към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника е да докаже фактите, относими към направеното възражение за
съпричиняване, а при установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца – че е
погасил задължението чрез плащане.
В настоящия случай съдът приема за доказано, че между ищеца „Д**** и собственика
на л.а. „Ш***“ модел „О***“ с рег. № СА53*** е бил сключена застраховка „К****“ за
периода от 09.07.2020г. до 08.07.2021г. Също така доказано по делото е, че към датата на
ПТП - 29.07.2020г. гражданската отговорност на водача на МПС марка „Х***" с peг. № С
16*** е била застрахована при ответника „Г***.
От представения протокол за ПТП и от свидетелските показания се установи, че на
29.07.2020 г., около 14:00 часа е настъпило ПТП – покрит риск по застраховката, при което
лек автомобил „Х***“ с рег.№ С1635ХМ, движещ се по ул. „Р***“ като на кръстовището с
бул. „Т****“ водачът предприел маневра за завой наляво, при която реализирал ПТП с лек
4
автомобил „Ш*** О***“ с peг. № СА53***, движещ се по бул. „Т****“, като при ищеца е
постъпило уведомление, образувана е щета и е платено застрахователно обезщетение в
размер на 3491,91 лв. и са направени обичайни разноски в размер на 15 лв.
Спорен между страните е въпросът относно вината за настъпване на процесното
ПТП. От събраните свидетелски показания, както и от представен сигнал № СОА20-КЦ01-
20291/29.07.2020 г., подаден към контактен център на С*** относно липсващ пътен знак, се
установи, че на ул. „Р***“, преди кръстовището с бул. „Т****“, към датата на ПТП –
29.07.2020г. е била отрязана тръба с пътни знаци, поради което в момента на ПТП не е имало
знак, който указва, че следва път с предимство или знак стоп. От събраните по делото
доказателства се установи, че на бул. „Т****“ са били поставени пътни знаци БЗ „Път с
предимство“ и Г4 "Движение само направо или надясно след знака", поради което водачът
на л.а. „Ш***“ модел „О***“ с рег. № СА53*** е бил наясно, че се движи по път с
предимство. Въпреки това, доколкото на ул. „Р***“ е бил отрязан знакът, указващ че следва
път с предимство водачът на МПС марка „Х***" с peг. № С 16***, не е имал задължение да
спре или да пропусне л.а. „Ш***“ модел „О***“ с рег. № СА53***, тъй като съгласно
пътната сигнализация към датата на ПТП за него двата пътя са били равнозначни. Съгласно
чл. 48 ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от
дясната му страна. Доколкото в настоящия случай лек автомобил „Х***" с peг. № С 16*** е
бил от дясната страна на л.а. „Ш***“ модел „О***“, то в съзнанието на водача, застрахован
при ответника, същият е бил с предимство, като същият не е бил длъжен и не е могъл да
знае каква е въведената п***о на посоченото кръстовище, респ. каква би следвало да е
поставената пътна маркировка, а е имал задължение да се съобрази единствено с фактически
съществуващата в конкретния момент такава, а при липсата й – с правило за предимство на
дясностоящия автомобил, което и водачът, застрахован при ответника, е направил. С оглед
на това поведението му не може да се третира като противоправно, тъй като е в
съответствие с предписаното от правните норми в Закона за движение по пътищата, респ. не
е виновно като извършено при несъобразяване на дължимия нормативен модел на
поведение. Действително по делото се установи, че лекия автомобил „Ш*** О***“ се е
движил по бул. „Т****“, който е бил път с предимство, сигнализиран като такъв по цялата
му дължина към момента на ПТП, но това не създава задължение за водачите, движещи се
по перпендикулярната улица „Р***“, да се съобразят с това, без поставен за тях знак „Б1“ –
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Това е така, тъй като на основание
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата
с пътни знаци (изм. ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) в населени места и селищни
образувания пътен знак Б3 "Път с предимство" се поставя пред всяко кръстовище, а
съгласно, ал. 2 на същата норма, "пътищата без предимство, които пресичат пътя с
предимство или се вливат в него, задължително се сигнализират с пътни знаци Б1 или Б2“.
Единствено тогава водачите на пътищата, които се вливат в пътя с предимство биха имали
задължение да пропуснат движещите се по пътя с предимство, а в процесния случай се
установи, че знак „Б1“ на ул. „Р***“ не е бил налице, като е без значение причината за това.
С оглед изложеното и поради липса на елементи от фактическия състав на деликта,
не може да се ангажира деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „Х***“ с peг.
№ С 16***, респ. функционално обвързаната с нея гаранционно-обезпечителна отговорност
на застрахователя на гражданската му отговорност – ответника „Г***. Поради това искът по
чл. 411 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По евентуалния иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
С оглед отхвърлянето на главния иск се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие
за разглеждане на предявения евентуален иск срещу ответника С***.
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие по който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението чрез плащане.
5
По делото се установи, че между ищеца „Д**** и собственика на л.а. „Ш***“ модел
„О***“ с рег. № СА53*** е бил сключена застраховка „К****“ за периода от 09.07.2020г. до
08.07.2021г., както и че в срока на действие на застрахователния договор, на 29.07.2020г., е
настъпило ПТП – застрахователно събитие, покрит риск по договора, което е надлежно
заявено от застрахования и във връзка с което е образувана щета при ищеца и заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 3491,91 лв. и направени обичайни разноски в
размер на 15 лв., общо 3506,91 лв.
От свидетелските показания и представения по делото сигнал № СОА20-КЦ01-
20291/29.07.2020 г., подаден към контактен център на С*** относно липсващ пътен знак, се
установи, че към датата на ПТП – 29.07.2020г. на ул. „Р***“ преди кръстовището с ул.
„Т****“ е била отрязана тръба с пътни знаци, поради което нямало знак, който указва, че
следва път с предимство или знак стоп.
По делото се установи, че причината за настъпването на процесното ПТП е именно
липсата на поставения пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ на
улица „Р***“, което е довело до объркване у водача на МПС марка „Х***" с рег. №С 16*** и
съответно настъпването на ПТП с движещия се по път с предимство л.а. „Ш***“ модел
„О***“ с рег. № СА 53***, застрахован при ищеца.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че щетите по лек
автомобил „Ш*** О***“ с рег. № СА53***, се намират в пряка и непосредствена зависимост
с настъпилото на 29.07.2020 г. произшествие в гр. С***.
Доколкото се установи, че процесното ПТП е настъпило в границите на населено
място – гр. С***, съдът намира, че същото е реализирано на общински път по смисъла на чл.
3, ал. 3 от Закона за пътищата вр. чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за
пътищата – път с местно значение, осигуряващ маршрут от общински интерес, каквито са
пътищата в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), задължението изграждането, ремонтът и поддържането на които е на
ответника С*** (арг. от чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП), което включва и поставяне на
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организиране движението
по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Като юридическо лице
С*** осъществява дейностите по поддържане на пътя чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път и сигнализацията,
приета за него, е довело до неизпълнение на задължението й да поддържа надлежа
сигнализация на пътя, поради което ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители
или други изпълнители. В настоящия случай, съдът намира, че ответната община не е
изпълнила задълженията си, а именно да поддържа пътя с необходимата сигнализация, което
безспорно се явява в причинна връзка с настъпилия пътен инцидент. За изпълнение на това
задължение, включително за изправността на поставена сигнализация, общината следва да
следи самостоятелно, като задължението й не е обусловено от получаване на сигнал за
липсваща маркировка/пътен знак, поради което и възражението на ответника, че не е бил
уведомен своевременно за премахването на знака е неоснователно.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява
неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия
или бездействия, с които увреденият да е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в
причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на
увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като
не е съобразил поведението си, включително скоростта на движение, с конкретната пътна
обстановка, характера и интензивността на движението или че се е движил с несъобразена с
пътните условия скорост.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента.
По отношение размера на регресното право на ищеца-застраховател по имуществена
застраховка за обезщетените от него вреди релевантна е действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието (арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ), която се
6
съизмеряване със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната
вреда към момента на събитието, тази, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност – Решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, I ТО,
Решение № 6/02.02.2011г. по т.д. № 293/2010г. на ВКС, I TO. Възстановяването се извършва
с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Дадената от вещото лице по изслушаната САТЕ стойност за възстановяване на щетите по
увредения лек автомобил „Ш*** О***“ с рег. № СА 53*** по средни пазарни цени към
датата на ПТП в размер на 3765,92 лв. се приема от съда за действителната стойност на
увреденото имущество.
Претенцията на ищеца, предявена в размер, по-нисък от действителната стойност на
вредите, е следователно основателна в пълния предявен размер от 3506,91 лв. (включващ и
направените обичайни разноски по щетата, чийто размер не е спорен между страни) за който
следва да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските
При този изход на спора право на разноски по главния иск има ответникът „Г***,
който е претендирал и доказал извършване на разноски в размер на 250 лв. – депозит за
САТЕ и 40 лв. – депозит за свидетел. Същият е бил представляван в производството от
юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определя с оглед фактическата и правна сложност на делото на основание чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП на сумата от 100 лв. Или разноските на ответника за производството са
в размер на 390 лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК.
Право на разноски по евентуалния иск има ищецът, който е претендирал и доказал
извършване на разноски в размер на 140,28 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за САТЕ
и 780,82 лв. с ДДС – платено по банков път адвокатско възнаграждение. Ответникът по
евентуалния иск е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,
тъй като същото е уговорено в минимален размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ съобразно материалния интерес по делото и върху същото е начислено ДДС в
съответствие с пар. 2а НМРАВ. Или разноските на ищеца са в общ размер на 1171,10 лв.,
които следва да се възложат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника С***.
Внесената от ищеца като депозит за призоваване на свидетел сума в размер на 40 лв. не
следва да се възлага в тежест на ответника С***, тъй като на свидетеля не е изплащано
възнаграждение за явяването му в съдебно заседание и депозитът подлежи на
възстановяване, в случай че това бъде поискано.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С***, бул. „В***“ № 89Б срещу „Г***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С***, бул. „**** осъдителен иск с правна квалификация чл. чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата от 3506,91 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение за причинените вреди на л.а. „Ш***“ модел „О***“ с рег. №
СА53***, в резултат на ПТП от 29.07.2020г., настъпило в гр. С*** по вина на водача на л.а.
„Х***“ с рег. № С 16***, чиято г*** към датата на ПТП е била застрахована при ответника
„Г***.
ОСЪЖДА С***, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. С***, ул. „М***“ № 33, да заплати на
„Д***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С***, бул. „В*** Б, на основание
чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3506,91 лв.,
представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение
за причинените вреди на л.а. „Ш***“ модел „О***“ с рег. № СА53***, в резултат на виновно
7
противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо
се в неизпълнение на задължения за поддържане на пътния участък, знаковото стопанство и
сигнализация и осигуряване на безопасно придвижване на участниците в движението, ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 25.05.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1171,10 лв., представляваща
разноски за производството.
ОСЪЖДА от „Д***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С***, бул.
„В***“ № 89 Б да заплати на Г***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С***,
бул. „**** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата в размер на 390 лв., представляваща
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8