Определение по дело №44/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение рег. № 45/28.01.2025г. по ВЧНД № 44/2025г.
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 и 9 от НПК.
С определение Рег.№ 60 /22.01.2025г. по ЧНД № 82/2025г. по описа на
Районен съд – Сливен по отношение на И. Р. М. – обвиняем по досъдебно
производство № 89/2025 г. по описа на РУ - Сливен, вх. № 386/2025г. на Районна
прокуратура - Сливен е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от служебния защитник на обв.
М., който оспорва наложената на обвиняемия мярка за неотклонение, като счита
същата за необоснована. Направено е искане мярката за неотклонение „Задържане под
стража” да бъде заменена/променена в мярка за неотклонение „Домашен арест” на
адрес: ******* *******. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 63 ал. 1 и 2 от
НПК. За да се вземе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ било
необходимо, освен извършване на престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода и данни по делото, които да сочат наличието на обосновано предположение за
извършването му от обвиняемия, но и данни/доказателства за съществуването на
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. За
последните две обстоятелства данните били необективни. Обжалваното определение
се обосновавало с това, че за обвиняемия била налице справка, че той се ползвал с
лошо име сред съкварталците си, а мнението на съседите и роднините му за него било
отрицателно. Счита, че за изготвяне на справката било подходено непрофесионално и
съвсем формално, а съдържащите се в нея данни били необективни, тъй като
обвиняемият и родителите му не живеели в квартала от около 8-10 години, къщата им
била продадена отдавна и понастоящем живеели във ******* в гр.С. във вила,
закупена след продажбата на къщата в квартала. Обв. М. бил млад човек, който растял
в нормална семейна среда. Родителите му работели в чужбина и имали възможност да
го издържат. Те били шокирани и не можели да си обяснят това негово поведение, а
обвиняемият не можел да даде смислено обяснение за действията си на
инкриминираната дата. Заявил само, че не е имал намерение да извършва
престъплението, в което е обвинен. Той съдействал на органите на досъдебното
производство с оглед изясняване на обстоятелствата по делото като дал обяснения и
заявил, че дълбоко съжалява за извършеното.
Взетата мярка за неотклонение била твърде тежка за обвиняемия и поради това
искането е същата да се промени в „Домашен арест”, чийто ефект бил същия като този
от „Задържане под стража”. Обвиняемият живеел при родителите си на адрес: *******
*******.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на обвиняемия
поддържа подадената частна жалба и моли въззивния съд да я уважи по
съображенията, изложени в нея. Моли въззивния съд да отмени наложената мярка за
неотклонение „Задържане под стража” и да наложи по-лека такава - „Домашен арест”.
Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за неоснователна. Моли
за потвърждаването на обжалваното определение.
Обв. М. изказва съжаление за стореното и моли за по – лека мярка за
неотклонение, а именно „Домашен арест“.
Съдът, като се запозна с подадената частна жалба, атакувания съдебен акт, като
съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, обсъди
доказателствата, събрани в хода на производството до настоящия момент и провери
изцяло атакуваното определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното
1

определение е неоснователена.
С постановление на водещия разследването от 21.01.2025г., предявено на същата
дата, И. Р. М. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №
89/2025 г. по описа на РУ - Сливен, вх. № 386/2025г. на Районна прокуратура- Сливен
за престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК - затова, че на 19.01.2025г. в гр. Сливен, отнел
чужди движими вещи - чанта дамска от изкуствена кожа; портфейл дамски от
естествена кожа; 150 гр. бонбони „Рошен Конафетто“; 4 броя гланц за устни; крем за
ръце; 8 броя ключове за секретна брава; калъфче за слушалки; сума в брой от 250,00
лв., всичко на обща стойност 487,40 лв., от владението на С. К. А. от гр.Сливен, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /издърпал
чантата от рамото й/.
Обв. М. е на **г., с начално образование, неженен, няма доходи и имущество.
Има регистриран постоянен адрес в *******, но живее с родителите си на адрес:
******* *******. Видно от приложената характеристична справка, която съдът няма
основание да не кредитира, обвиняемият не работи, редовно прекарва времето си в
игралната зала; приятелската му среда е изцяло от криминално проявени лица; ползва
се с лошо име сред съкварталците си, а мнението на съседите и роднините му за него е
отрицателно. Неоснователно е възражението на защитата, че данните от тази справка
не са обективни.
Обв. М. е осъждан с влязло в сила на 08.04.2019г. споразумение по НОХД №
642/2024г. на РС – Сливен за престъпление по чл.198 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3, от НК,
за което му е наложено наказание пробация, включваща двете задължителни
пробационн мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест
месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
Няма други неприключили наказателни производства.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 21.01.2025 г., на основание чл.
64, ал. 2 от НПК, обв. И. Р. М. е бил задържан за срок до 72 часа, считано от
предявяването на постановлението за привличане на обвиняемия, с оглед довеждането
му пред съда.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. М. на мярка за
неотклонение „Задържане под стража", районният съд е анализирал събраните
доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел, че обвиняемият е
привлечен за тежко умишлено престъпление за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от три до десет години и че от събраните до момента
доказателствени материали може да се направи обосновано предположение, че той е
негов извършител (законът не изисква категоричен извод в тази насока). По делото са
налице достатъчно данни, включително надлежно събрани доказателствени източници
– обяснения на обвиняемия, в които изказва съжаление, че е извършил отново грабеж;
показания на свидетели - на пострадалата С. К. А. и на Д. Т. Д.; изготвени са видео-
техническа и съдебно-оценителна експертизи, характеристична справка и
свидетелство за съдимост на обвиняемия. Всички те подкрепят обоснованото
предположение, че обвиняемият е извършил разследваното деяние. За разлика от
осъдителната присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на
предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, предмет на
обвинението. Предстои осъществяването и на други действия по разследване,
необходими за събиране на доказателства и за изясняване на релевантните по делото
2

обстоятелства.
И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е приел, че
съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Разследваното
престъпление не се явява изолиран случай в живота му. За това свидетелства
приложената справка за съдимост, сочеща че той е осъждан с влязло в сила на
08.07.2024 г. спроазумение за извършено като непълнолетен идентично престъпление
по чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му наложена наказание
„Пробация“ за срок от шест месеца. Така наложеното наказание не е изиграло
възпитателно и възпиращо въздействие върху обвиняемия, който само шест месеца
след това му осъждане отново е извършил престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК.
Обремененото съдебно минало на обвиняемия и недобрите му характеристични
данни го определят като личност със завишена степен на обществена опасност и вече
формирани престъпни навици, въпреки младата му възраст. Към обстоятелствата
обуславящи реалната опасност обвиняемия да извърши престъпление настоящата
инстанция прецени и това, че обвиняемият е безработен и няма легален източник на
средства за препитание.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на обвиняемия или
специфични ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от
налагането на по – лека мярка за неотклонение.
До настоящия момент обвиняемият не е осуетил разследването, но и не е имал
такава възможност, тъй като то е съвсем в началния си стадий и той е бил задържан.
Безспорно обвиняемият има установен адрес в гр. Сливен, на който живее с
родителите си, но наличието му само по себе си, не налага извод за определяне на по-
лека мярка за неотклонение.
Предвид горните съображения, Окръжният съд намира за неоснователни
доводите на защитата за налагане на по – лека мярка за неотклонение „Домашен
арест“. Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод, че по
отношение на обв. М. следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а
именно „Задържане под стража”. Въззивният съд се присъединява изцяло към това
становище. Като съобрази всички факти, имащи значение за вида на взетата спрямо
обв. М. мярка за процесуална принуда, въззивният съд прие, че настоящата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е постановена при стриктно съблюдаване на
регламентираните в чл. 63 ал. 1 от НПК предпоставки, явява съобразена с
обстоятелствата по чл. 56 ал. 3 НПК и ще допринесе за постигане на предвидените в
законовата разпоредба на чл. 57 от НПК цели на мярката, като обезпечи
приключването на наказателното производство в разумен срок. Тя е най-подходяща по
отношение на обв. М. на настоящия етап от досъдебното производство.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че определението, с което
по отношение на обв. М. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” е
правилно и законосъобразно и като такова го потвърди.
Ръководен от изложението съображения, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	45
Дата:	28 януари 2025 г. (в сила от 28 януари 2025 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20252200600044
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 януари 2025 г.

Определение по дело №44/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите