Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 195 по описа за 2020 година на Административен
съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на И.В.И. ***,
депозирана
против Заповед № 8121 К – 3935/21.02.2020г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6,
чл.203, ал.1, т.13, чл.226, ал.1, т.8 и чл.204, ал.1 от ЗМВР на инспектор И.В.И.
– старши разследващ полицай в ОДМВР на отдел «Разследване» към ОДМВР-гр.Шумен,
е наложено дисциплинарно наказание «уволнение» и е прекратено служебното му
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се сочи, че атакуваната
заповед е издадена при
неспазване на установената форма и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. В тази връзка се твърди, че
наказващият орган не е описал възприятията на Б.Г., П.П.и Д.Д., нито ги е
обсъдил, въпреки, че същите са
присъствали на посочените в заповедта дата и място. Сочи се, че лицето Д.Р.на
втора страница от заповедта е посочен като полицай, а на трета – като
гражданско лице, представляващо безобразна явна фактическа грешка. Навеждат се
и доводи, че не са изискани своевременно видео и аудиозаписите от намиращия се
на място полицейски автомобил, оборудван с видеокамери, като евентуалното
приобщаване на записите от същите би могло да установи, че оспорващият няма
вина за вмененото му нарушение. Твърди се, че няма последователност и подредба
в приетите от дисциплинарнонаказващия орган за нарушени нормативни разпоредби
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Сочи се още, че
въпреки депозираното от И.И. искане за провеждане на инцидентен съдебен контрол
по отношение на събраните до тогава административни документи по АД № 85/2020г.
по описа на ШАдмС, производството по което понастоящем не е приключило с влязъл
в сила съдебен акт, доколкото оспорващият е депозирал частна касационна жалба
срещу прекратителното определение по същото пред Върховния административен съд,
Министърът на вътрешните работи е провел и приключил дисциплинарното
производство, вместо да изчака произнасянето на касационната съдебна инстанция,
с което необосновано било извършено вмешателство в правния мир и били нанесени
правни увреждания на конституционно гарантираните трудови права на
дисциплинарнонаказания служител. Посочено е също, че сведенията, снети от комисар
В.Д.и цялостното му поведение сочат на неиздържан юридически опит да бъдат
приобщени безспорни доказателства. Посоченият от него звуков запис на мобилния
му телефон не отговаря на обективната действителност, доколкото съдържащото се
в него не се е случвало. Освен това, този запис е бил изключен от
дисциплинарнонаказващия орган от доказателствения материал, с оглед на което,
по същите причини от него следва да бъдат изключени и сведенията на посоченото
лице, предвид демонстрираната от последния предубеденост. Сочи се също, че в Заповед
№ 8121-К – 12579/03.10.2019г. на оспорващия е вменено нарушение и на т.27 от
Етичния кодекс на държавните служители в МВР, а именно, че е бил в нетрезво
състояние, което впоследстие е отпаднало, въпреки, че е напълно доказуемо с
вземане на кръвна проба, за което липсва издаден талон. Твърди се също, че в
качеството си на служители на ОДМВР-гр.Шумен, лицата, включени в състава на дисциплинарно-разследващия
орган (ДРО), не са си направили самоотвод, както и, че членът на ДРО В.З.не се
е самоотвел своевременно. Доказателства за предубеденост на членовете на ДРО се
извличат от неправилното тълкуване и обсъждане на сведенията на посочените от
оспорващия свидетели Е.В.и Г.А., за които в оспорваната заповед е посочено, че
са излишни, тъй като далите ги лица не са присъствали по времето и мястото на
извършване на нарушенията, въпреки, че същите са били заедно с оспорващия
по-рано през деня. Обобщава се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за
което е наказан, поради което се иска заповедта да бъде отменена с
произтичащите от това законни последици, както и да му се присъдят направените
по делото разноски. В хода на устните състезания и в представени писмени
бележки процесуалният представител на оспорващия - адв.Н.С.от САК, поддържа
жалбата, като доразвива наведените в същата доводи. Въз основа на изложените
аргументи отправя искане за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.
Ответната страна – Министър на
вътрешните работи, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт Д.Б.,
оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е
издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата, при наличие на
посоченото в него материално – правно основание и при съобразяване целта на
закона. В представени писмени бележки поддържа и доразвива становището си за
законосъобразност на оспорената заповед. Отправя искане за решение, с което
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
И.В.И. е назначен в
органите на МВР на 01.11.2003г., на длъжност разузнавач I степен в сектор „Криминална
полиция“ към РПУ-гр. Шумен. Считано от 01.03.2006г. е започнал работа като дознател в РПУ-гр.Шумен
при РДВР-гр.Шумен, като впоследствие до 11.07.2013г. е заемал последователно длъжностите
младши дознател и разследващ полицай в РПУ при ОДП-гр.Шумен/РУ на
ОДМВР-гр.Шумен. От 11.07.2013г. е преназначен като разследващ полицай в
ОДМВР-гр.Шумен, отдел „Досъдебно производство“, като считано от 14.11.2013г. е преназначен
на длъжност старши разследващ полицай. На 20.04.2015г. е преназначен на
длъжност старши разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОДМВР-гр.Шумен, която е заемал и към 22.10.2019г.
(датата на изготвяне на кадрова справка УРИ 372р-19351/22.10.2019г. – лист 127).
До момента на издаване на кадровата справка служителят е награждаван един път с
"Писмена похвала" през 2008г.; както и е наказван с "Писмено
предупреждение" за срок от 3 месеца за неизпълнение на служебните
задължения през 2005г., с «Порицание» за срок от 6 месеца за нарушаване на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР през 2010г. и с
«Порицание» за срок от 1 година за нарушаване на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР през 2017г.
Съгласно График на
държавните служители от отдел «Разследване» при ОДМВР-гр.Шумен за м.09.2019г., с
рег.№ 372000-16648/22.08.2019г. (л.343), оспорващият бил на разположение като
разследващ полицай за периода от 08.30 часа на 21.09.2019г. до 08.30 часа на
следващия ден за посещения на произшествия и извършване на неотложни действия
по разследване.
На 21.09.2019г. около
18.05 часа на автомагистрала «Хемус» в посока от гр.Варна към гр.София, на км
345+700 метра възникнало тежко пътно-транспортно произшествие (ПТП) между два леки
автомобила, в резултат на което пострадали пет лица и едно дете на 6 години починало.
Местопроизшествието било посетено от екип на Районна служба "Пожарна
безопасност и защита на населението"(РСПБЗН) - гр.Шумен, в състав: Х.К.-
командир на екип, П.П.- командир на отделение на екип, И.И. - ВСА 1-ва степен,
той и пожарникар и П.Т.- старши пожарникар, със задача да обезопасят
автомобилите, участвали в ПТП.
Около 20.00 часа на
същата дата Г.Д.- оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ при ОДМВР – гр.Шумен,
уведомил по телефона оспорващия И.В.И. за настъпилото ПТП и за необходимостта
от извършване на оглед на местопроизшествието, в качеството му на старши
разследващ полицай към отдел „Разследване“ при ОДМВР – гр.Шумен, на
разположение, съгласно цитирания по-горе график. По това време последният бил
със свои приятели – Г.И.А.и св.Е.Д.В., като след получаване на обаждането,
заедно с тях, с лекия автомобил на Г.А., управляван от нея, се придвижили до
сградата на ОДМВР-гр.Шумен, откъдето оспорващият взел необходимите му документи,
след което със същия автомобил се отправили към мястото на ПТП. По време на
придвижването си в града, в близост до магазин "Ешрефоглу", настигнали
полицейски автомобил „Лада Нива“, който също пътувал към местопроизшествието,
поради което оспорващият помолил Г.А. да му сигнализира да спре, след което се
прехвърлил в служебния автомобил, който го откарал на местопроизшествието.
Пристигайки на мястото на
ПТП, жалбоподателят заварил екип на сектор "Пътна полиция“, инж.П.Е.П.–
автоексперт и екипа на РСПБЗН – гр.Шумен, имащ задача да осигури осветление с
пожарния автомобил за извършване на оглед. Оспорващият се обърнал към служители
на РСПБЗН-гр.Шумен с искане да станат поемни лица, в чието присъствие да
извърши огледа на местопроизшествието. Последните отказали с аргумент, че нямат
подобно задължение. Тогава оспорващият И.И. започнал да ги обижда, в т.ч. и
чрез използване на нецензурни думи и изрази, както и да ги гони от
местопроизшествието, сочейки, че от тях няма никаква полза там. Служителят на РСПБЗН
– гр.Шумен П.Т.му отправил забележка да се държи на положение, в отговор на
което оспорващият му заявил, че е офицер, използвайки непочтително обръщение.
Тъй като инспектор И.И. не се е легитимирал предварително и служителите от РСПБЗН
– гр.Шумен не го познавали, те попитали служител от Сектор „Пътна полиция“ – гр.Шумен
кой е, след което докладвали на Д.А.- инспектор в оперативен център при РСПБЗН –
гр.Шумен, че разследващият полицай ги обижда и гони от местопроизшествието.
Служителят на сектор „Пътна полиция“ - младши автоконтролъор Е.Б.също не
познавал И.И. до този момент, поради което отишъл при него, за да установи
самоличността му. Той се представил и помолил И.И. също да се представи, в
отговор на което последният с неуважителен израз му казал да се махне, като
направил и жест с ръка със същия смисъл. В този момент младши автоконтролъор Е.Б.усетил,
че И.И. лъха на алкохол. Вторият служител от дневната смяна на „Пътна полиция“ –
гр.Шумен, младши автоконтролъор П.П., също също предположил, че И.И. е
употребил алкохол, тъй като се клатушкал, седял с ръцете в джобовете, гледал
неадекватно в една точка и миришел на алкохол, поради което около 20.30 часа на
21.09.2019г. се обадил на дежурния от ОДЧ - З.К., който от своя страна
докладвал на директора на ОДМВР –гр. Шумен. Около 21.00 часа на мястото на
произшествието пристигнал прекият ръководител на И.И. - комисар В.А.Д.,
началник отдел "Разследване“ към ОДМВР – гр.Шумен, придружен от старши
разследващ полицай Б.М.Г.. В.Д.указал на Б.Г. да извърши огледа на
местопроизшествието, при което последният отишъл при автоексперта П.Е.П.и Д.Д.Д.-
младши експерт в сектор "НТЛ" на отдел "КП" при ОДМВР-
гр.Шумен и с тяхно съдействие започнал извършването на огледа. В същото време,
след като се запознал с фактите около поведението на оспорващия, комисар В.Д.му
разяснил, че е отстранен от разследването по случая и че срещу него започва
дисциплинарна проверка, за което на място ще му бъде извършена проверка с
дрегер за употреба на алкохол. В отговор И.И. заявил, че това не го интересува,
използвайки нецензурен израз. На последвалия въпрос от комисар В.Д.дали
е пил, оспорващият И.И. отговорил положително. На разпореждането на В.Д.да
бъде тестван за употреба на алкохол с дрегер, първоначално И.И. отказвал
категорично, използвайки двусмислен израз с циничен подтекст. В следващия момент изразил съгласие да бъде
тестван, като демонстративно хвърлил ключовете си на земята и се обърнал към
полицейските служители, като заявил, че иска да го тестват. Св.В.Д.се представил на екипа на
сектор „Пътна полиция“ от нощната смяна, който бил в състав Н.Н.- младши
автоконтролъор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен и Д. Р., полицай в
група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ- гр.Шумен,
като поискал от тях да направят тест с дрегер на оспорващия. Н.Н.съобщил, че е
нов и че в колата няма дрегер. Когато чул това, И.И. започнал да се смее и
заявил, че е по-добре да го уволнят, защото ще му направят услуга и ще стане
милионер. Комисар В.Д.му отправил
предупреждение, че във вторник може и да бъде уволнен и да си „държи“ думите,
на което И.И. му отговорил, използвайки обидна дума по негов адрес. След
около 15-20 минути младши автоконтролъор Н.Н.съобщил, че разполага с дрегер и
вече може да извърши тест, но не открили И.И. до служебния автомобил на сектор
"HТЛ", където бил по-рано. Екипът на „Пътна полиция“ и комисар В.Д.установили,
че оспорващият е седнал на платформата на автомобила от „Пътна помощ“ и слуша
музика от телефона си. При него в този момент бил шофьорът на ,,Пътна помощ“ Д.Х., който станал свидетел на последвалите
действия и думи на И.И.. Св.В.Д.двукратно приканил оспорващия да отиде при него
и екипа на „Пътна полиция“, за да бъде тестван за алкохол, при което И.И. отказвал,
използвайки отново двусмисления израз с циничен подтекст. За тези обстоятелства служителите от
„Пътна полиция” изготвили докладни записки, в която описали, че инспектор И.И. лъха
на алкохол, трудно пази равновесие и се държи неадекватно (л.350, 351, 352,353).
Поведението на И.И. към служителите от екипа на РСПБЗН – гр.Шумен също било
определено от последните като недопустимо, неетично, грубо и неуважително. А
присъствалото на местопроизшествието гражданско лице Д.Х.е посочило, че
«държанието му към началника му беше обидно и неуважително…такова грозно
поведение и държание от служител на полицията не съм виждал до сега».
С Докладна записка рег.№
372р-17492/24.09.2019г.(л.342) комисар В.Д.уведомил Директора на ОДМВР-гр.Шумен
за установените от него данни за дисциплинарно нарушение по ЗМВР от държавния
служител И.В.И. при посещението му на ПТП на 21.09.2019г.
С предложение рег.№
372р-17616/25.09.2019г. (л.340) Директорът на ОДМВР-гр.Шумен предложил на
Министъра на вътрешните работи да образува дисциплинарно производство срещу
оспорващия за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина при
посещението на ПТП на 21.09.2019г.
Със Заповед рег.№
8121К-12579/03.10.2019г.(л.75) Министърът на вътрешните работи образувал
дисциплинарно производство срещу И.В.И. – старши разследващ полицай в отдел
«Разследване» при ОДМВР-гр.Шумен, определяйки дисциплинарно - разследващ орган
(ДРО), който да проведе дисциплинарното производство, в следния състав:
председател: В.Л.З.– началник на сектор «Разследване»-РУ-гр.Шумен към отдел
«Разследване» при ОДМВР-гр.Шумен и членове: ст.инспектор Г.П.Г.– началник на
група «Противодействие на престъпления в отраслите на икономиката» в отдел
«Криминална полиция» при ОДМВР-гр.Шумен и М.А.М.– старши експерт в сектор
КАПОЧР към отдел «Административен» при ОДМВР-гр.Шумен.
С последваща заповед №
8121К-12986/17.10.2019г. (л.77) Министърът на вътрешните работи изменил Заповед
рег.№ 8121К-12579/03.10.2019г. за образуване на дисциплинарно производство
срещу И.И., като в обстоятелствената й част допълнил данните за извършено от
служителя друго нарушение на 22.03.2019г.
С докладна записка рег.№
372р-21471/20.11.2019г. главен инспектор В.З.– председател на ДРО, поискал да
бъде отстранен от разследването, поради това, че на проведеното на 22.03.2019г.
неформално събиране на служители на ОДМВР-гр.Шумен, което било включено в
предмета на дисциплинарното производство, оспорващият бил направил по негов
адрес нецензурни и неуважителни изказвания.
Със Заповед №14147/28.11.2019г.
(л.79) Министърът на вътрешните работи изменил състава на ДРО, като отстранил
от участие в него гл.инспектор В.Л.З., определяйки за председател на ДРО ст.инспектор Г.П.Г.,
началник на група „Противодействие на икономическата престъпност“ при
ОДМВР-гр.Шумен; както и допълнил състава на ДРО с И.С.И.– главен юрисконсулт в
сектор КАПОЧР на отдел „Административен“ при ОДМВР-гр.Шумен; разпоредил на ДРО
да повтори всички действия за събиране на доказателства, извършени след
08.10.2019г.; както и определил нов срок за приключване на проверката – до
03.01.2020г.
Със Заповед №
8121К-14468/23.12.2019г. (л.81) Министърът на вътрешните работи изменил
предходната заповед в частта досежно срока за приключване на дисциплинарното
производство, определяйки нов такъв до 31.01.2020г.
Със Становище рег.№
8121р-22757-23.12.2019г.(л.84) Министърът на вътрешните работи изразил своята
позиция относно направените в хода на дисциплинарното производство искания от
инспектор И.И. по воденото срещу него дисциплинарно производство. В тази връзка
посочил, че по отношение направеното от оспорващия искане за отвод на
гл.инспектор В.З., последният е направил изрично волеизявление да бъде
отстранен от ДРО, което е било удовлетворено от ответника в настоящото съдебно
производство. Досежно направения от оспорващия отвод на целия състав на ДРО с
искане № УРИ 372000-25026/12.12.2019г., адресирано до ДРО, мотивирано с факта,
че всички са подчинени на Директора на ОДМВР-гр.Шумен, Министърът на вътрешните
работи посочил, че това искане е преклудирано, с оглед императивната разпоредба
на чл.207, ал.5 от ЗМВР, както и, че соченият от оспорващия факт не обуславя
предубеденост или заинтересованост на членовете на ДРО от изхода на
дисциплинарното производство, а други факти за заинтересованост или
предубеденост в тази насока от страна на И.И. не са посочени.
С обобщена справка по чл.207,
ал.7 от ЗМВР с рег.№ 372р-557-09.01.2020г. (л.54) ДРО предложил на Министъра на
вътрешните работи спрямо инспектор И.В.И. – старши разследващ полицай в
ОДМВР-гр.Шумен към отдел „Разследване“ при ОДМВР-гр.Шумен да бъде наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и да бъде прекратено служебното му
правоотношение, с оглед констатации за извършено от него тежко нарушение на
служебната дисциплина на 21.09.2019г. Със същата справка е предложено на
основание чл.209, ал.2 от ЗМВР да бъде издадена заповед за прекратяване на
дисциплинарното производство относно деянието от 22.03.2019г., поради това, че
не са събрани достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.
Оспорващият бил запознат с
обобщената справка на 09.01.2020г., видно от положения от последния подпис в
разписката към същата.
С Покана рег.№
372р-560-09.01.2020г. (л.88) на последния било разяснено в срок от 24 часа да
даде допълнителни обяснения или възражения.
С Протокол № 372р-758 от
13.01.2020г.(л.125) ДРО констатирал, че оспорващият не се е възползвал от
правото си да даде допълнителни обяснения или възражения.
Със Становище рег.№
372р-794-13.01.2020г.(л.35) ДРО изпратил на Министъра на вътрешните работи обобщена
справка по чл.207, ал.7 от ЗМВР рег.№ 372р-557-09.01.2020г.; Протокол №
372р-586/09.01.2020г. за предоставяне на обобщената справка по писмено искане
на служителя и Протокол № 372р-758 от 13.01.2020г. относно непредоставяне от
държавния служител на допълнителни писмени обяснения или възражения.
Въз основа на
материалите, събрани в хода на проверката и констатациите, отразени в обобщената справка по чл.207,
ал.7 от ЗМВР, с рег.№ 372р-557-09.01.2020г., с оспорената в настоящото производство заповед № 8121К-3935/21.02.2020г.
Министърът на вътрешните работи наложил на инспектор И.В.И. – старши разследващ
полицай в ОДМВР на отдел «Разследване» към ОДМВР-гр.Шумен, дисциплинарно
наказание «уволнение» на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6,
чл.203, ал.1, т.13, чл.226, ал.1, т.8 и чл.204, т.1 от ЗМВР, а именно за това,
че на 21.09.2019 г., около 20.00 часа, по повод извършване на неотложни действия но реда на чл. 212, ал.2
от НПК, във връзка с възникнало ПТП между два леки автомобила, вследствие на
което са пострадали 5 лица и е починало дете на 6 години, на автомагистрала
„Хемус“, в посока от гр. Варна към гр. София, на км 345+700м,в качеството му на
старши разследващ полицай към отдел „Разследване“ при ОДМВР – гр.Шумен, на
разположение, съгласно график № 372000-16648/22.08.2019г., от дежурен ОДЧ при
ОДМВР – гр.Шумен е изпратен инспектор И.В.И., където в противоречие с
установените принципи и правила за поведение, е отправил обидни, нецензурни и
неетични думи и реплики както към екипа на РСПБЗН – гр.Шумен, така и към прекия
си ръководител - комисар В.Д.. Поведението му е породило възмущение и обида не само
в лицата, които са били обект на
неговите реплики и
обидни думи, но и на тези, които са станали свидетели на място и на всички, на
които индиректно с станало известно в момента на извършването и следващите няколко дни. Прието е, че с поведението си
оспорващият е нарушил етичния принцип за поведение па държавните служители в
МВР, лоялност, прогласен в т. 13, б.“г“ от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР (за краткост Етичен кодекс), както и правилата по т.11,
б."в" и б.“г“, т.19, т.20 и т.56 от Етичия кодекс, представляващо
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по чл.194, ал.2, т.4
от ЗМВР, съставляващо тежко нарушение на
служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“ по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, а именно - деяние, несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа
на службата.
Заповедта е връчена на служителя
на 24.02.2020г., видно от саморъчно попълнената от последния дата в разписката
към нея.
Настоящата жалба е подадена на 06.03.2020г.,
видно от положения върху същата вх.№
489700-1040/06.03.2020г. (л.4).
В хода на съдебното производство
по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на проверката,
съставляващи административната преписка по издаване на атакувания акт.
По искане на оспорващия са
разпитани в качеството им на свидетели А.Р.А.–
разследващ полицай в ОДМВР-гр.Шумен и Е.Д.В. – приятел на оспорващия, който е
бил с него
непосредствено преди придвижването на последния до мястото на настъпилото ПТП.
По искане на ответната страна като свидетели са разпитани Х.Д.К.– служител в
РСПБЗН-гр.Шумен, който е присъствал на мястото на настъпилото ПТП при
пристигането на оспорващия; както и В.А.Д. – началник на отдел «Разследване»
при ОДМВР-гр.Шумен и ръководител на оспорващия.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя
от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по
издаване на акта.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед № 8121 К –
3935/21.02.2020г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на
основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1, т.13, чл.226,
ал.1, т.8 и чл.204, ал.1 от ЗМВР на инспектор И.В.И. – старши разследващ
полицай в ОДМВР на отдел «Разследване» към ОДМВР-гр.Шумен, е наложено
дисциплинарно наказание «уволнение» и е прекратено служебното му правоотношение,
считано от датата на връчване на заповедта - индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР, като жалбата е
подадена от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване.
Заповедта е връчена на оспорващия на 24.02.2020г., поради което жалбата,
подадена в деловодството на МВР на 06.03.2020г., се явява депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния
акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.204, т.1 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат със заповеди,
издадени от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно
лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197
за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности
и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието
"уволнение" за главния секретар на МВР. Оспорената заповед е издадена
от М.М.- Министър на вътрешните работи, поради което съдът приема, че същата е
постановена от компетентен административен орган.
Заповедта съдържа всички
съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени
с чл.210, ал.1 от . Същата е изготвена в
писмена форма, съдържа посочване на извършителя; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва заповедта. В акта са посочени конкретните служебни задължения, чието
неизпълнение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина. Всяко от
описаните действия е привързано към съответното правило от Етичния кодекс, за
което на жалбоподателя е вменено неизпълнение на задължението му. В процесната
заповед изрично са посочени място, дата и час на извършване на нарушението,
подробно са описани обстоятелствата, при които е осъществено и доказателствата,
въз основа на които е установено. В тази връзка съдът не споделя доводите на
оспорващия за допуснато нарушение в изискванията за форма, изразяващо се в
непосочване на точните минути, в които оспорващият е произнесъл всяка една от
обидните и нецензурни реплики, описани в заповедта, доколкото посочването в
същата, че нарушението е осъществено на 21.09.2019г. около 20.00 часа, напълно
удовлетворява изискването на чл.210, ал.1 от ЗМВР за посочване времето на
извършване на нарушението.
На следващо място деянието,
вменено на И.В.И., е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2,
т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР. Изчерпателно са посочени конкретните правила на
Етичния кодекс, приети за нарушени от оспорващия – т.13, б. «г» - етичния
принцип за поведение лоялност – поведение, насочено към утвърждаване и
подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в
коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението и личния им
живот; т.11, б. „в“ и „г“ - правилата в този кодекс са приложими спрямо
държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно
време съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативно определените
им правомощия и се отнасят до отношенията на държавния служител с всички
останали служители в МВР; както и до правата и задълженията на държавния
служител; т.19 –държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява; т.20 – държавният служител насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример с поведението си; т.56 – държавният служител зачита
достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация
както в служебни помещения, така и на обществени места. В унисон с разпоредбата
на чл.210, ал.2 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарните наказания е връчена на
държавния служител срещу подпис, като е отбелязана и датата на връчване.
С оглед изложеното, съдът
приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения
на изискванията за форма.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, обосноваващи основание за отмяна по
смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
С настоящата заповед на 21.02.2020г.
на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание за деяние, съставляващо
нарушение на служебната дисциплина, извършено на 21.09.2019г., като същото е
открито от дисциплинарнонаказващия орган най-рано на 13.01.2020г. (датата, на
която е изведено в ОДМВР-гр.Шумен писмото, с което материалите от
дисциплинарното производство са изпратени на Министъра на вътрешните работи по
компетентност – л.27), поради което съдът приема, че същата е издадена в
рамките на установените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове – двумесечен от открИ.е
на нарушението и едногодишен от извършването му.
В рамките на
дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият орган е изпълнил
задълженията, разписани в чл.206 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015г.
Изпълнено е и изискването
по чл.18 от Инструкцията, според който текст проверката по чл.205, ал.2
от ЗМВР приключва с изготвяне на писмена справка, с която държавният
служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава, което
обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата. В случая е налице
такова удостоверяване - върху обобщената справка с положен подпис на служителя
и дата на запознаване - 09.01.2020г., за времето от 15.30 до 16.00 часа.
Дисциплинарнонаказващият
орган е спазил изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР за изслушване на държавния
служител, извършил нарушението, като с покана рег.№ 8121р-2235/31.01.2020г.,
връчена на последния на същата дата, го е поканил да представи писмени
обяснения в 24 часов срок след връчване на поканата.
Съдът приема, че
дисциплинарно наказващият орган е изпълнил и вмененото по чл.206, ал.4 от ЗМВР
задължение да събере и оцени всички доказателства, включително посочени от
държавния служител, преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание.
Гореизложеното обосновава
извода, че производството по издаване на оспорвания индивидуален
административен акт е проведено при спазване на административно производствените
правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК.
Предвид горното съдът
приема, че Заповед № 8121К-3935/21.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи
е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на
процедурните правила.
При направената преценка
за съответствие на заповедта с материалния закон, съдът приема, че същата е
издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това.
Деянието, описано в
оспорваната заповед, се изразява в това, че с поведението си, изразяващо се в
употреба на обидни, нецензурни и неетични думи и изрази по адрес на други
служители в ОДМВР-гр.Шумен, в т.ч. и спрямо неговия ръководител, оспорващият е
нарушил етичния принцип на поведение «лоялност», прогласен в т.13, б.»г» от Етичния
кодекс, както и етичните правила, визирани в т.11, б."в"
б."г", т.19, т.20 и т.56 от същия кодекс.
На инспектор И.И. е
вменено извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се
в неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, несъвместимо с етичните правила на държавните служители в МВР, уронващо
престижа на службата. От правна страна деянието на инспектор И.И. е
квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР и точки 11, б.“в“ и „г“, т.13, б.»г», т.19, т.20 и
т.56 от Етичния кодекс. В разпоредбата на чл. 194, ал.
2 от ЗМВР са изброени дисциплинарните нарушения, като в т. 4
неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР е определено като самостоятелно нарушение. Тежките нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" включват и деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В случая
на жалбоподателя е вменено неспазване на регламентирания в т.13, б.“г“ от
Етичния кодекс принцип на лоялност, изискващ държавните служители в МВР да имат
поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име
на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и
уважение на мнението и личния им живот. Вменено е и извършване на нарушение на
т.11, б.“в“ и „г“ от Етичния кодекс, според чийто текст етичните правила са
приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно
и извънработно време съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и
нормативно определените им правомощия и се отнасят както до отношенията на
държавния служител с всички останали служители в МВР, така и до правата и
задълженията на държавния служител; на т.19 от Етичния кодекс - държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява; на т.20 от
Етичния кодекс - държавният служител насърчава хората да спазват закона, като
дава личен пример с поведението си, доколкото с непрофесионалното си поведение
е допринесъл присъствалите на местопроизшествието лица да счетат, че
служителите на МВР могат да се държат грубо и агресивно със своите колеги и
ръководители; както и на т.56 от Етичния кодекс - държавният служител зачита
достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация
както в служебни помещения, така и на обществени места.
Събраните по делото
доказателства обосновават безспорния извод, че оспорващият е нарушил цитираните
прицип и правила за поведение. Безспорно е установено, че същият е използвал обидни, нецензурни и
неетични думи по отношение на служителите от РСПБЗН-гр.Шумен във връзка със
заявения от последните отказ да участват в огледа на местопроизшествието като
поемни лица. Доказателства в тази насока се съдържат в снетите в хода на
дисциплинарното производство сведения от лицата И.А.И.. – ВСА I-степен и
пожарникар в група ПСД на РСПБЗН-гр.Шумен; П.Т.Т.– старши пожарникар в група
ПСД на РСПБЗН-гр.Шумен; младши експерт Х.Д.К.– командир на екип в група ПСД на
РСПБЗН-гр.Шумен; младши експерт П.П.П.- командир на екип в група ПСД на
РСПБЗН-гр.Шумен, които пряко и лично са възприели нецензурните и неетични думи
на оспорващия, отправени спрямо тях. Посоченото от тях се потвърждава и от
сведенията, снети от инспектор Д.Г.А.– инспектор в оперативен център на РСПБЗН-гр.Шумен,
който не е присъствал на местопроизшествието, но е получил обаждане от намиращите
се там пожарникари, които му докладвали за грубото и неетично поведение на
разследващия полицай; както и от сведенията, снети от младши експерт Д.Д.,
комисар В.Д., Д.В.Х.– собственик на камион – «Пътна помощ», присъствал на
местопроизшествието и инспектор Г.П.Г., които възпроизвеждат споделени им възприятия
от очевидци на поведението на оспорващия спрямо пожарникарите непосредствено
след осъществяването на това поведение. Установените в хода на дисциплинарното
производство обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания пред
съда като свидетел Х.К., който потвърждава казаното от него и колегите му пред
ДРО.
В тази връзка следва да
се отбележи, че съдът не споделя изложения в обжалваната заповед довод, че
поканата на оспорващия към служителите на РСПБЗН-гр.Шумен да станат поемни лица
при огледа на местопроизшествието е отправена в нарушение на чл.137, ал.2 от НПК, доколкото същата изисква като такива да бъдат използвани лица, които нямат
друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото, без да е
забранено същите да са служители на МВР. Това обаче не оправдава поведението на
оспорващия спрямо тях, тъй като не го освобождава от произтичащите от заеманата
от него длъжност и от Етичния кодекс задължения. Това е така, доколкото от
сведението, снето от И.А.И.. ***, става ясно, че оспорващият не е отправял
лично към него покана да стане поемно лице, респективно последният не му е
отказвал, както и, че И.В.И. не е разяснявал на служителите на РСПБЗН-гр.Шумен
задълженията на поемните лица и последиците от евентуален отказ да участват в
досъдебното производство в това качество. Нещо повече, при подобен отказ
оспорващият разполага с правомерна възможност да наложи на лицата, отказали да
станат поемни лица, глоба на основание чл.120, ал.4, във вр.с чл. 137, ал.3 от НПК. Вместо това той е започнал да ги обижда и да ги гони от
местопроизшествието, въпреки възложената им задача да го осветяват с пожарния
автомобил и по този начин да съдействат при извършването на огледа, както и да
използва нецензурни изрази срещу тях, в разрез с горецитираните етични правила
за поведение.
Безспорно е установено и
проявеното от оспорващия неетично поведение спрямо прекия му ръководител
комисар В.Д., също изразяващо се в използване на нецензурни и неетични изрази и
отправяне на обиди, както и последвалия отказ да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство, съпътстван с използване на цинични изрази.
Доказателства за това поведение на оспорващия се съдържат в сведенията на
комисар В.Д., снети в хода на дисциплинарното производство, които са потвърдени
пред съда при разпита на последния като свидетел. Съдът кредитира казаното от
посочения служител на ОДМВР-гр.Шумен, независимо, че оспорващият е използвал
обидни изрази спрямо него, тъй като казаното от В.Д.кореспондира със
сведенията, снети от полицейските служители Н.Н.и Д. Р., направили неуспешен
опит да изпробват И.И. за употреба на алкохол; собственикът на камион «Пътна
помощ» Д.Х., който също лично е възприел поведението на оспорващия и
последвалия отказ да бъде изпробван за алкохол.
Конкретните обидни,
нецензурни и неетични думи и изрази, използвани от оспорващия по адрес на
колегите му (служители на РСПБЗН – гр.Шумен, униформени полицейски служители и
комисар В.Д.) са възпроизведени в
цитираните по-горе писмени сведения, снети в хода на дисциплинарното производство,
приобщени към материалите по настоящото съдебно производство, както и в
показанията на разпитаните от съда свидетели Х.Д.К.и В.А.Д.. Тези писмени
сведения и показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, поради
което намира, че не следва да бъдат възпроизведени в мотивите на настоящето
решение с обидните и нецензурни квалификации, съдържащи се в тях.
Цитираните доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, сочат по безспорен начин, че оспорващият не
е спазил принципа на лоялност, залегнал в т.13, б.»г» от Етичния кодекс, доколкото е отправял обидни думи и цинични
изрази към намиращите се на местопроизшествието служители на РСПБЗН, а
впоследствие и по отношение на прекия си ръководител и полицейските служители,
които е трябвало да го изследват за употреба на алкохол. Безспорно е установено
и нарушението на т.11, б.»в» и «г» от Етичния кодекс, доколкото в работно за
него време (в качеството му на служител на разположение, извикан за извършване на
неотложни действия по разследване), оспорващият се е държал грубо и неетично
към други служители от структурата на МВР, присъствали на местопроизшествието,
използвайки нецензурни и обидни думи и проявявайки непрофесионално поведение на
местопроизшествие с настъпило тежко ПТП и починало дете. Установено е и
извършването на нарушение на т.19, т.20 и т.56 от Етичния кодекс, доколкото с
поведението си, извършено както в присъствието на други служители на МВР, така
и на граждански лица, И.И. е допринесъл за увреждане доброто име на МВР; създал
е условия присъствалите на местопроизшествието лица да счетат, че служителите
на МВР могат да се държат грубо и агресивно със своите колеги и ръководители;
както и на обществено място е демонстрирал явно незачитане на достойнството и
правата на неговия ръководител.
На следващо място, обосновани
са изводите на Министъра на вътрешните работи, че извършеното от оспорващия
представлява тежко нарушение на дисциплината по смисъла на чл.203, ал.1, т.13
от ЗМВР, доколкото освен несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, деянието му е довело до уронване престижа на
службата. Действително е осъществено тежко нарушение на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. То е злепоставило
институцията, в която работи жалбоподателят, тъй като се касае за грубо
нарушение на етичните правила, осъществено от полицейски служител, който по
закон е длъжен не само той да ги спазва, а и да осигури спазването на тези
правила и от страна на останалите граждани посредством ангажиране на
наказателната им отговорност в случаите, когато допуснатите от последните
нарушения осъществяват някой от визираните в Наказателния кодекс престъпни
състави. В тази връзка не е без значение факта, че оспорващият е бил на
разположение по график, което означава, че макар и да не е бил на работното си
място, е съществувала обективна възможност да бъде извикан за неотложни действия
по разследването, което и се е случило. С оглед на това той е следвало да вземе
необходимите мерки да бъде в нужната кондиция, за да може своевременно и
адекватно да изпълни своите служебни задължения. От друга страна, поведението
на оспорващия е напълно несъвместимо и строго укоримо с оглед конкретните
обстоятелства, при които е осъществено – на местопроизшествие, непосредствено
след настъпило тежко ПТП с 5 пострадали лица, едно от които – дете на 6 години,
е починало и тялото му все още не е транспортирано от мястото на
произшествието. Тази обстановка е налагала незабавното предприемане на действия
по извършване на оглед на местопроизшествието с цел своевременно събиране на
доказателства, а и с оглед освобождаване на мястото на настъпването му и
възстановяване на транспортния трафик на съответния участък от магистралния
път. Вместо това оспорващият още повече е утежнил конкретната обстановка, без
да предприеме изпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност
задължения, като дори се е наложило огледът да бъде извършен от негов колега.
Безспорно поведението на
оспорващия, освен несъвместимо с етичните правила, регламентирани в Етичния
кодекс, е довело до уронване престижа на службата му и това е видно от
сведенията на служителите на РСПБЗН-гр.Шумен, на комисар В.Д., на инспектор С.Г.,
на младши инспектор Е.Б., на младши инспектор П.П., на младши инспектор Д. Р.,
на младши инспектор Н.Н., на инспектор Г.Г., които категорично споделят възмущението
и несъгласието си с поведението на И.И., като част от тях изрично заявяват, че
до момента не са ставали свидетели на подобно отношение на служител от МВР. В
подкрепа на извода, че поведението на оспорващия е уронило престижа на службата
е и споделеното пред ДРО от Д.Х.– водач на камиона "Пътна помощ",
който не е служител на МВР, в снетите от него сведения,че „такова грозно
поведение и държание от служител на полицията не е виждал досега“; както и
споделеното от вещото лице П.П.– „ Досега в 30 годишната ми практика не съм
имал друг такъв случай да се сменят разследващите полицаи непосредствено преди
огледа на местопроизшествието“.
В унисон с тезата на
дисциплинарнонаказващия орган съдът приема и, че оспорващият е осъществил
нарушението с пряк умисъл, доколкото пределно ясно е съзнавал неправомерния
характер на своето поведение, изразяващо се в употреба на нецензурни и обидни
изрази и квалификации, целящи да засегнат неблагоприятно лицата, към които са
насочени.
В обобщение на изложеното
съдът приема, че поведението на жалбоподателя е виновно, тежко нарушение на
етичните правила, дълбоко укоримо морално и правилно оценено като такова от
дисциплинарно – наказващия орган. Обосновано и законосъобразно, след оценка на
всички относими факти и обстоятелства и при наличие на законовите предпоставки
за това е наложено най-тежкото дисципилнарно наказание – "уволнение".
Възраженията на жалбоподателя са неоснователни, те съставляват неубедителна
защитна теза и следва да бъдат отхвърлени изцяло. При определяне вида и размера
на наказанието не е допуснато нарушение на чл. 206, ал.
2 от ЗМВР, тъй като видът на наказанието е определен в нормата на чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР. По изложените съображения не е допуснато
отменително основание по чл. 146, т. 4
от АПК.
Съдът приема, че с
наложеното наказание се постига и целта на закона - да се въздейства на наказания
служител за спазване на служебната дисциплина и да се въздейства възпитателно и
превантивно върху останалите служители.
Съдът намира за
неоснователни доводите на оспорващия за незаконосъобразност на атакуваната
заповед поради необсъждане сведенията на Д.Д., П.П.и Б.Г., тъй като, за да се
счита мотивиран административния акт, е достатъчно административният орган да
се аргументира кои фактически основания приема за установени и въз основа на
какви доказателства, което е сторил, още повече, че сведенията, снети от Б.Г., П.П.и
Д.Д.по никакъв начин не опровергават фактите, приети за установени от
административния орган. Аналогичен извод следва да се направи и досежно
сведенията, снети от Г.А. и Е.В., доколкото по делото няма спор, че същите не
са присъствали на мястото на настъпилото ПТП, където оспорващият е извършил
вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което няма как в снетите от тях
сведения да се съдържа релевантна за същото информация, чието обсъждане да е
наложително.
Относно допуснатата
грешка на стр.3 от заповедта, където е посочено, че полицейският служител Д.Р.е
гражданско лице, съдът намира, че същата не е съществена и не може да обуслови
незаконосъобразност на атакувания административен акт, доколкото заповедта е
подробно мотивирана и позволява еднозначното установяване на направените от
дисциплинарнонаказващия орган фактически установявания, въз основа на кои
доказателства са направени, както и обективираното въз основа на същите
властническо волеизявление. Използваният израз "и други" също не
рефлектира върху законосъобразността на оспорения акт, тъй като изрично
изброените в него имена на лица, възприели поведението на оспорващия преди
посочване на израза "и други" е повече от достатъчно, за да обуслови
направения извод, че поведението на оспорващия е несъвместимо с етичните
правила и уронва престижа на службата.
Относно твърдението за
неизследване на видеозаписите и звукозаписите от АИС"ВПК", монтирана
в полицейския автомобил, поради несвоевременното им изискване, следва да се
посочи, че по силата на чл.39, ал.1 от АПК в дисциплинарното производство
доказателствена стойност имат всички доказателствени средства, незабранени със
закон, при липса на предвидено изискване определени обстоятелства да се
установяват само посредством конкретен вид доказателствени средства, с оглед на
което, дори и да се приеме, че видео и аудиозаписите, направени от
АИС"ВПК" са съдържали релевантна за процесния казус информация,
тяхното неприобщаване към доказателствения материал по административното
производство, независимо по какви причини, не обуславя извод за
незаконосъобразно протичане на същото, при положение, че релевантните за
дисциплинарната отговорност на оспорващия обстоятелства са установени
посредством други годни доказателствени средства. Аналогичен извод следва да се
направи и досежно представения от св.В.Д.запис, направен с мобилния му телефон,
доколкото същият е изключен от доказателствения материал, въз основа на който дисциплинарнонаказващият
орган е установил извършването на дисциплинарно нарушение от страна на
оспорващия.
Относно цитираното в
жалбата неприключило с влязъл в сила съдебен акт адм.д.№ 85/2020г. по описа на
ШАдмС и обективираното в него искане за извършване на "косвен съдебен
контрол", следва да се посочи, че от извършената справка в портала за
публикуваните съдебни актове на ВСС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=BH%2FjX1eet7U%3D)
се установява, че предмет на оспорване по това дело е Обобщена справка рег. №372р-557/09.01.2020г. по чл.207 ал.7
от ЗМВР, издадена от дисциплинарно-разследващ орган при ОД на МВР – Шумен, като с определение № от 17.02.2020г. съдът е оставил
жалбата срещу нея без
разглеждане и е прекратил производството по делото. Цитираното съдебно
производство не е от такова естество, че издаването на оспорения акт да не може
да стане преди неговото приключване, поради което издаването на оспорената
заповед преди приключването му с влязъл в сила съдебен акт по никакъв начин не
рефлектира върху направения извод за законосъобразност на същата.
Липсата на последователност при
изброяване на нарушените разпоредби от Етичния кодекс не съставлява нарушение и
по никакъв начин не се отразява на преценката на законосъобразността на
атакуваната заповед.
Липсата на изследване на кръвна
проба на оспорващия, която да установи дали по време на извършване на
нарушението същият е бил в нетрезво състояние също е ирелевантна за преценка
законосъобразността на процесната заповед, тъй като на оспорващия не е вменено
нарушение на т.27 от Етичния кодекс.
Обстоятелството, че св.В.Д.споделя
неудовлетворение от работата на оспорващия не съставлява основание за
изключване на показанията на последния от доказателствения материал, доколкото
същите не са изолирани и се потвърждават и от останалите събрани в хода на
дисциплинарното производство, доказателства.
Обосновано
дисциплинарнонаказващият орган е отхвърлил като неоснователно искането на
оспорващия за отвод на назначената от него комисия, доколкото фактът, че те са
служители в ОДМВР-гр.Шумен, не обуславя предубеденост или заинтересованост на
същите. Нещо повече, оспорващият е бил информиран за актуалния състав на ДРО на
29.11.2019г., когато му е връчена Заповед № 8121К-14147/28.11.2019г., а
искането за отвод на същия е направено с Искане УРИ № 372000-25026/12.12.2019г.,
към който момент това му право е било преклудирано, по арг. от чл.207, ал.5 от ЗМВР. Следва да се отбележи също, че същият състав на ДРО е разследвал и данни
за дисциплинарно нарушение, извършено на 22.03.2019г., по отношение на което е
изразил становище, че не е налице основание за търсене на дисциплинарна
отговорност, което сочи, че включените в този орган лица са били обективни и
безпристрастни в своята работа.
Що се отнася до твърдението, че
председателят на ДРО В.З.е бил отстранен от дисциплинарното производство
прекалено късно, този извод не кореспондира с доказателствата по делото, тъй
като Заповед № 8121К-14147/28.11.2019г. е разпоредено на новия състав на ДРО да
повтори всички действия, извършени след 08.10.2019г. Освен това не се
установяват данни същият да е повлиял неправомерно върху събраните в негово
присъствие доказателства, доколкото от сведенията на всички лица, снети след
отстраняване на В.З., става ясно, че няма промяна във възпроизведените от тях
възприятия.
Обстоятелството, че оспорващият
има висока оценка за работата си като старши разследващ полицай в Отдел
„Разследване“ на ОДМВР-гр.Шумен не променя извода за законосъобразност на
атакуваната заповед, тъй като не променя безспорно установения факт, че същият
е допуснал приетите за нарушени от Министъра на вътрешните работи етични
правила по време на посещението си на ПТП на 21.09.2019г.
Показанията на свидетелите А.Р.А.и
Е.Д.В., дадени в хода на съдебното производство не променят установената по
делото фактическа обстановка, тъй като и двамата не са присъствали по време на
извършване на дисциплинарното нарушение и пресъздават споделени им впоследствие
от самия оспорващ обстоятелства.
Що се
отнася до сведението, снето от П.В.– прокурор в Окръжна прокуратура-гр.Шумен,
следва да се отбележи, че същото не опровергава установената от
дисциплинарнонаказващия орган фактическа обстановка, тъй като последният е
контактувал с оспорващия само по телефона, като обстоятелството, че не е усетил
по гласа на оспорващия „да говори заваляно, като човек, употребил алкохол“, не
изключва по никакъв начин достоверността на възприятията на лицата, които са
имали личен контакт с оспорващия. Аналогичен извод следва да се направи и
досежно възприятията на лицето Д.Д., който е возил оспорващия със служебна кола
на МВР до мястото на катастрофата, още повече, че последният сочи, че „не е
възприел видими признаци И. да е под въздействие на алкохол“. Нещо повече,
въпросният полицейски служител е уточнил изрично, че прозорецът от неговата
страна на колата е бил отворен, с което се опитва да обясни липсата на
конкретни възприятия, че пътуващото с него лице лъха на алкохол, както и е
посочил, че впоследствие, при прибиране на служебния автомобил в ОДМВР-гр.Шумен
на въпрос на служителя на поста Р.Р.какво се е случило, му отговорил, че „май разследващият И.И. е
пиян“.
Що се отнася до дежурния служител
Г.С.Д., който не е разпитан в хода на съдебното производство, следва да се
отбележи, че по силата на чл.171, ал.1, във вр.с чл.39, ал.1 от АПК, снетите от
него сведения по време на дисциплинарното производство, както впрочем и сведенията,
снети от останалите свидетели, са редовно събрани и имат доказателствена стойност и пред съда,
като съдът счита, че не е налице необходимост от непосредственото им изслушване
в хода на проведеното съдебно производство.
В обобщение на
изложеното, съдът приема, че Заповед № 812 К – 3935/21.02.2020г., с която
Министърът на вътрешните работи на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1,
т.6, чл.203, ал.1, т.13, чл.226, ал.1, т.8 и чл.204, ал.1 от ЗМВР е наложил на
инспектор И.В.И. – старши разследващ полицай в ОДМВР на отдел «Разследване» към
ОДМВР-гр.Шумен, дисциплинарно наказание «уволнение» и е прекратил служебното му
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административно производствените правила и в пълно съответствие с
материалноправните разпоредби, както и с целта на закона, поради което жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и
поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в хода на
устните състезания, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи
заплащане на разноските по делото. Съдът, като съобрази характера на спора,
разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното
учреждение Министерство на вътрешните работи (в чиято структура е издателят на
акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.В.И., с ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № 8121 К –
3935/21.02.2020г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на
инспектор И.В.И. – старши разследващ полицай в ОДМВР на отдел «Разследване» към
ОДМВР-гр.Шумен, е наложено дисциплинарно наказание «уволнение» и е прекратено
служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Иван В.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Министерство на
вътрешните работи с адрес гр.София 1000, ул.
„6-и септември“ 29, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване чрез Административен съд - Шумен пред Върховен административен
съд на РБ - София в 14-дневен срок от съобщаването
му.
На
основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: