№ 378
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 19 от 02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1250/2021 г. по
описа на РС – Самоков, о. С. е осъдена на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.
с чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на З.К. „Л. и.“ АД, сумата от 145,50 лева (от
които 135,00 лева платено застрахователно обезщетение по щета № ............... и
10,00 лева ликвидационни разходи), ведно със законната лихва върху сумата
от 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника о. С.. Жалбоподателят поддържа, че,
обратно на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че мястото,
където е реализирано процесното ПТП, е общински път. Счита, че този
участък е част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на която
отговорност носи АПИ. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата счита, че решението на районния съд следва да
бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд при извършена проверка за редовност и
допустимост на решението по реда на чл. 269 ГПК, намира че решението е
валидно, но недопустимо, по следните съображения.
1
Първоинсатнционното производство е образувано по искова молба, с
която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск за признаване на
установено по отношение на о. С., че същата дължи на ищеца –
застрахователно дружество, сумата от 145,40 лева, за която в предходно
развилото се ч.гр.д. № 913/2021 г. е издадена Заповед № 235/16.09.2021 г за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Съгласно
петитума на исковата молба търсената от ищеца защита се ограничава именно
до установяване на това задължение.
В доклада по делото първоинстанционният съд също е приел, че се касае
за установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. В мотивите на атакуваното
решение обаче е посочил, че се иска осъждане на ответника на основание чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. В същия смисъл е и
диспозитива на решението.
Предвид посоченото настоящият въззивен състав намира, че
обжалваното решение е постановено в противоречие с поисканата от съда
защита. По този начин районният съд е разгледал непредявен иск, като вместо
предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, съдът се е произнесъл
по непредявен осъдителен иск. Тези два различни по характера си искове имат
и различни правни предпоставки и правни полседици и е недопустимо съдът
по свой почин да приема предявеният установителен иск за осъдителен и
обратното.
Посоченият пропуск не може да бъде отстранен от въззивния съд, чрез
отмяна на решението и постановяване на ново такова, тъй като това би
означавало въззивният съд за първи път да се произнесе по исковата
претенция.
С оглед изложеното, като постановено по непредявен иск, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено на основние чл. 270,
ал. 3 ГПК, изр. последно ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на РС – Самоков, който да се произнесе по предявения
установителен иск.
Настоящото въззивно производството приключва с решение, с което не
се разрешава по същество правният спор, предмет на делото, и не се слага
край на делото, поради което за страните не възниква право на разноски по чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които да бъдат присъждани от въззивния съд в
настоящото производство. При новото разглеждане на делото
първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските по делото,
вкл. направени и в настоящото въззивно производство, съгласно чл. 81 ГПК,
във вр. с чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
2
ОБЕЗСИЛВА Решение № 19 от 02.02.2024 г., постановено по гр.д. №
1250/2021 г. по описа на РС – Самоков.
ВРЪЩА делото на РС – Самоков за ново разглеждане от друг състав на
съда за произнасяне по предявения от ищеца установителен иск по реда на чл.
422 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3