№ 15194
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110106993 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземания на ищеца
против ответника за сумата от 653,00 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2****************** по
застраховка " Каско на МПС, застрахователна полица № **************, със срок на
валидност от 29.06.2019 г. до 28.06.2020 г., за вреди на лек автомобил " *******", с рег.
№ *********, причинени при ПТП на 24.04.2020 г. вследствие противоправно
поведение на водач на лек автомобил " ***************", с рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е застрахована от длъжника по застраховка " Гражданска
отговорност", ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва за периода от 24.06.2020 г. до 25.08.2021 г. в размер на 77,63 лева, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.10.2021 по
ч.гр.д. № 49797/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в. Претендират се разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско ” за лек автомобил "
*******", с рег. № *********, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което
са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 1306
лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за обезщетяването им. Твърди, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в
полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение
и разноските за определянето му. Ответникът възстановил дължимата сума до размера
1
от 653 лв., поради което останал задължен за остатъка в размер на исковата сума.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на настъпване на процесното ПТП по задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите с обект МПС с марка
"*********“, модел „ ********", с рег. № ********, както и че по изпратена регресна
покана при ответника е образувана преписка по щета № ***********, по която е
изплатена сумата от 653 лв. и остатъкът не е заплатен. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, като поддържа, че отговорност за настъпване на твърдените вреди
носи само водачът на л.а. „ *******“, евентуално, твърди наличието на съпричиняване
от страна на водача на увреденото МПС. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и вредите по л.а. " *******", с рег. № *********, както
и размера на вредите, счита, че искът е предявен в завишен размер. Възразява срещу
дължимостта и размера на претендираните ликвидационни разноски, както и по
отношение на претенцията за мораторна лихва, като твърди, че ищецът не е установил
момента на изпадане на ответника в забава, а в случай че ищецът установи изпадане на
ответника в забава, оспорва периода на забавата, като счита, че приложим е
едномесечен срок. По изложените съображения претендира отхвърляне на исковете,
както и присъждане на разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 49797/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в,
че по заявление на ищеца ********** АД е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 19.10.2021 г., с която е разпоредено ответникът ЗД „********“ АД да заплати
на ищеца сумата от 653,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 2****************** по застраховка "Каско“
на МПС, обективирана в застрахователна полица № **************, със срок на
валидност от 29.06.2019 г. до 28.06.2020 г., за вреди на лек автомобил " *******", с рег.
№ *********, причинени при ПТП на 24.04.2020 г. вследствие противоправно
поведение на водач на лек автомобил "***************", с рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника по застраховка "Гражданска
отговорност", ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 24.06.2020 г. до 25.08.2021 г. в размер на 77,63 лева,
както и разноски по делото в размер на 75 лв., а именно 25 лв. държавна такса и 50 лв.,
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 17.01.2022 г., като е констатирал,
че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, съдът е указал на
заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви искове
2
относно вземанията си по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В
законоустановения срок са предявени настоящите установителни искове за
съществуване на оспорените вземания. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен
интерес от предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове и същите са
процесуално допустими, доколкото е налице идентичност между страните и предмета
на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което и подлежат
на разглеждане по същество.
Следователно, предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове с правно основание по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
По иска по чл.411, ал.1 КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято
отговорност е застрахована от ответника, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и
че всички обезщетени от него вреди са в причинна връзка с ПТП от 24.04.2020 г. и
размера на вредите. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже погасяване на задължението, респ. – възраженията си за
съпричиняване.
Страните не спорят относно част от правопораждащите факти, а именно -
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” на МПС за лек
автомобил "*******", с рег. № *********, по застрахователна полица №
**************, със срок на валидност от 29.06.2019 г. до 28.06.2020 г., наличието на
валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на процесното
ПТП по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
относно МПС с марка "*********“, модел „ ********", с рег. № ********, както и че
по изпратена регресна покана при ответника е образувана преписка по щета №
***********, по която е изплатена сумата от 653 лв. и остатъкът не е заплатен, поради
което съдът приема осъществяването им за доказано - чл. 153 ГПК.
С оглед възраженията на ответника, спорът по делото се съсредоточава основно
по въпросите относно механизма на процесното пътнотранспортно произшествие и
размера на вредите. Ето защо, следва да бъдат обсъдени доказателствата, които имат
значение за тези факти.
От представения двустранен констативен протокол от 24.04.2020 г., събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. Г. и Т. Г., както и от заключението
на приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза се установява
3
следният механизъм на пътнотранспортното произшествие: На 24.04.2020 г., около
18:30 часа, свидетелят Г. управлявал застрахования при ответника л.а. „
***************“, с рег. № ********, в гр. **************“ с посока на движение от
бул. „*************“, като на кръстовището с ул. „************“ предприел маневра
за ляв завой с около 5-10 км/ч, отклонявайки вниманието си надясно, в резултат на
което реализирал ПТП със застрахования при ищеца лек автомобил "*******", с рег.
№ *********, който бил спрян от свидетеля Г. в лявата част на пътното платно, според
свидетеля на самия ъгъл на кръстовището, непосредствено след началото на ул.
„************“. Съобразно свидетелските показания и изслушаната по делото
съдебно-автотехническа експертиза св. Г. не е имал възможност да предотврати
произшествието, тъй като превозното средство е било спряно състояние, а св. Г. е имал
възможност да предотврати произшествието, като при извършване на маневрата ляв
завой осигури безопасна странична дистанция от паркирания в лявата страна л. а.
"*******".
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че в причинна връзка с гореописаното ПТП на застрахования при ищеца
автомобил са причинени вреди по преден десен калник, предна дясна врата, задна
дясна врата и заден десен панел (калник). Вещото лице дава заключение, че
стойността, необходима за възстановяването на причинените вреди, определена на база
средни пазарни цени към датата на настъпването им, възлиза на 1731,36 лв. Съдът
възприема именно тази стойност, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение следва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, без обаче да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като
обективни, безпристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
поради което не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност, като
кредитира и експертното заключение, тъй като е обективно, пълно, компетентно
изготвено, както и не е оспорено от страните.
Предвид изложеното налага се изводът, че пътнотранспортното произшествие,
респективно, причинените от него вреди, са вследствие противоправното поведение на
водача на л.а. с марка "*********“, модел „********", с рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината
на причинителя на вредите се предполага, като в тежест на ответната страна е да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. В
случая такива не са ангажирани по делото, като следва да се посочи, освен това, че в
производството не са събрани доказателства, които да сочат на различен механизъм на
4
осъществяването на процесното ПТП.
Спорен по делото, с оглед своевременно наведеното евентуално възражение на
ответника, е и въпросът относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от застрахования при ищеца водач на МПС. По обективния характер на
съпричиняването е налице константна практика на Върховния касационен съд, в която
последователно е застъпено становището, че за наличието на съпричиняване
пострадалият следва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. С други думи, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Наред с това,
релевантен за съпричиняването е само конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
вредоносния резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата, а само това, чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Правните последици от
съпричиняването изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Така решение № 153/31.10.2011 г.
по т.д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на II т.о. и
редица други.
По изложените принципни съображения съдът намира, че е налице
съпричиняване, тъй като при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява, че водачът на застрахованото при ищеца МПС "*******"
е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е
спрял в лявата част на пътното платно на кръстовището, непосредствено след началото
на ул. „************“ в посока към бул. „**********“, което е в нарушение на чл. 98,
ал. 1 т. 6 ЗДвП, съгласно която норма престоят и паркирането са забранени на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Това противоправно поведение е в пряка
причинна връзка с причинените вреди на л.а. "*******", с рег. № *********, в който
смисъл са и уточненията на вещото лице, направени в откритото съдебно заседание, в
което експертът посочва, че ако застрахованият при ищеца автомобил не е престоявал
на процесното място, то удар е нямало да настъпи. Предвид изложеното, съдът приема,
че водачът на л.а. „*******“ сам се е поставил в риск да претърпи ПТП, поради което е
съпричинил вредоносния резултат с 10%. В тази връзка съдът съобразява и факта, че
преобладаващият принос за настъпването на процесното ПТП е на водача на л.а.
„***************“, който не е осигурил необходимата странична дистанция и е
отклонил вниманието си надясно. От заключението на изслушаната по делото
автотехническа експертиза се установи, че водачът на застрахования при ответника
5
автомобил е имал възможност да предотврати произшествието, като при извършване
на маневрата ляв завой осигури безопасна странична дистанция от паркирания в лявата
страна л. а. "*******". По делото няма данни л. а. "*******" да е бил спрян на такова
място и по такъв начин, че да е било обективно невъзможно да бъде забелязан от
водачите на движещите се по ул. „**************“ от бул. „*************“
автомобили. Предвид гореизложеното, че делинквентът е действал виновно и
противоправно, като е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП, според който водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, според която водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника
поддържа, че водачът на л. а. „********* ********" е действал правомерно, тъй като
е предприел маневра ляв завой, движейки се в най-лявата част на пътното платно. Това
възражение е неоснователно, тъй като водачът е следвало да предприеме маневрата с
дължимото внимание, като си осигури необходимото странично разстояние. При
наличие на пречка за довършване на маневрата, водачът е следвало да я преустанови,
за да не реализира ПТП със застрахования при ищеца автомобил. Установи се по
делото, че въпреки широчината на уличното платно той нито си е осигурил
необходимото странично разстояние от л.а. „*******“, нито е спрял при възникване на
опасността от ПТП, в резултат на което е и реализирал последното.
Регресното право на ищеца възниква в размера на пазарната стойност на
причинените вреди, в случая възлизаща съгласно кредитираното заключение на вещото
лице на 1731,36 лв., както и за ликвидационните разноски, чиято дължимост
ответникът не оспорва, по-конкретно в претендирания размер от 15 лв. Доколкото,
обаче, ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер, а именно
сумата от 1306 лв., то обемът на регресното му право се определя от тази стойност. Не
е спорно, че ответникът е погасил задължението частично до размера от 653,00 лв.,
поради което е останал непогасен остатък от 653 лв. Предвид установеното в
настоящото производство съпричиняване от 10 % от страна на водача на застрахования
при ищеца автомобил, съдът приема, че регресното вземане на ищеца възлиза в размер
на 589,50 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е погасил
остатъка от задължението си, поради което искът по чл.411, ал.1 КЗ е основателен и
следва да бъде уважен до посочения размер от 589,50 лв., като за разликата до пълния
предявен размер подлежи на отхвърляне.
По иска по чл.86 ЗЗД.
Установи се наличието на главен дълг. Независимо от това, по делото не се
установява моментът, в който ответникът е изпаднал в забава. В тази връзка не са
6
ангажирани доказателства нито за датата, на която на ответното дружество е връчена
регресната покана / л. 19 от делото/, нито за датата, на която ответникът е погасил част
от задължението си в размер на 653,00 лв. Ищецът твърди, че това плащане е
извършено на 24.06.2020 г., като от тази дата следвало да се дължи лихва за забава, но
доказателства в тази насока не са ангажирани, като и ответникът не е признал факта, че
датата на плащане е именно тази. Предвид гореизложеното акцесорният иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото съответно на
уважената част от исковете в общ размер от 367,11 лв. - за държавна такса, депозити за
експертиза и свидетел и юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното
производство по ч.гр.д. № 49797/2021г. по описа на СРС, 138 с-в, определено от съда
по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съответно на отхвърлената част от исковете в общ размер от 68,57 лв. – за депозит за
експертиза и свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК за исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. №
49797/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗК „********" АД, ЕИК
**************, със седалище и адрес на управление:
гр.***************************, против ЗД „********“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****************, иск с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че ЗД „********“ АД, ЕИК **********, дължи на ЗК
„********" АД, ЕИК **************, сумата от 589,50 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2******************
по застраховка "Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица №
**************, със срок на валидност от 29.06.2019 г. до 28.06.2020 г., за вреди на
лек автомобил " *******", с рег. № *********, причинени при ПТП на 24.04.2020 г.
вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил " ***************", с
рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника по
застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410
7
ГПК от 19.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 49797/2021 г. на СРС, 138 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.422 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 589,50
лв. до пълния предявен размер от 653,00 лв. и предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за периода от 24.06.2020 г. до 25.08.2021 г. в
размер на 77,63 лева.
ОСЪЖДА ЗД „********“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****************, да заплати на ЗК „********" АД, ЕИК
**************, със седалище и адрес на управление:
гр.***************************, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 367,11 лв.,
представляваща разноски за държавна такса, депозити за експертиза и свидетел и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 49797/2021г. по описа на СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА ЗК „********" АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: гр.***************************, да заплати на ЗД „********“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. ****************, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 68,57 лв., представляваща разноски за депозит за
експертиза и свидетел и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 49797/2021г. по описа на СРС, 138 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8