№ 2257
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110210596 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на СН. Л.. Д. против
наказателно постановление № 21-4332-012452/22.06.2021г. на Началник
група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.179,
ал.1, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ Глоба“ в размер на 200,00 лева и на основание
чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец .
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното НП, което намира
за незаконосъобразно и неправилно, като навежда доводи, че описаната в
него фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност .
Твърди, че не е извършила вмененото нарушение, тъй като на посочената
дата не е участвала в ПТП. Посочва, че автомобилът е лизингов, поради което
всички евентуални щети по него задължително се завеждат като претенции
пред застрахователя. Релевира доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
1
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на
защита, тъй като в АУАН и в НП е възприета различна фактическа
обстановка. На самостоятелно основание посочва, че АНО не е изпълнил
задълженията си да изследва спорните обстоятелства и да събере безспорни и
категорични доказателства за виновността на нарушителя, а се е позовал
единствено на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, което е довело до
издаването на посочен акт. Моли за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован се представлява
от упълномощен процесуален представител – адв. П., който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Намира, че нарушението не е доказано от обективна страна, поради което
издаденото НП е незаконосъобразно.
Въззиваемата страна - СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се
явява, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на
09.03.2021г., около 11:30 часа, в гр. София, ул. „проф. Фритьоф Нансен“
срещу № 21 при управление на л.а О.М. с рег. № ХХХХ, при маневра
отклонение вдясно реализира ПТП с паркирания л.а Н. с рег. № ХХХХ, след
което напуска мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР.
За случая бил подаден сигнал до компетентните органи от св. Ц.М., в
качеството ѝ на собственик на увредения автомобил.
Местопроизшествието било посетено от св. А.П. – мл. автоконтрольор
при ОПП-СДВР, който след като снел сведения от М. и извършил оглед на
автомобила съставил протокол за ПТП № 1787359/09.03.2021г., в който
отразил щети по задната броня и левия стоп на автомобила. В така съставения
протокол било вписано, че ПТП е възникнало по неясни причини и
обстоятелства.
За случая била съставена и докладна записка, в която било отразено, че
участник в ПТП по данни на св. М. е водач на л.а О.М. с рег. № ХХХХ, който
2
напуснал местопроизшествието.
Работата по издирване на водача била възложена на св. С.Д.–
мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР, който след като установил, че
автомобилът е отдаден на лизинг на СН. Л.. Д. призовал същата да
предостави данни на лицето, което е управлявало автомобила на 09.03.2021г.
На 30.03.2021г. в ОПП-СДВР се явил жалбоподателят Д., която в
собственоръчно попълнена декларация заявила, че на въпросната дата
процесното МПС не се е намирало на посочения адрес и не е участвало в
ПТП, тъй като е била на работа.
От материалите по преписката, която му била възложена за работа св. Д.
намерил, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на
чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, като доколкото Д. не посочва друго лице,
което да е управлявало автомобила на посочената дата на основание чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП следва да ангажира нейната отговорност за извършените
нарушения.
За така констатираните нарушения на ползвателя на автомобила –
(жалбоподателя С.Д.) бил съставен АУАН № АА 691960/30.03.2021г., от
свидетеля С.Д. в присъствието на свидетел и нарушителя.
Жалбоподателят Д. се възползвала от правото си и вписала възражения
срещу така съставения против нея АУАН. Препис бил връчен на
жалбоподателя на датата на съставянето му.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН постъпили
възражения по отношение съставения АУАН.
Въз основа на посочения АУАН, било съставено и обжалваното НП №
21-4332-012452/22.06.2021г. на Началник група при отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на основание чл.179, ал.1, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „
Глоба“ в размер на 200,00 лева и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месец .
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от
показанията на свидетеля С.Д. , които съдът кредитира като ясни, убедителни
3
и съответстващи на останалите приложени и приети от съда на осн. чл.283 от
НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на св. М. в частта, в която същата посочва
дата, място и начин на възникване на ПТП, вследствие на което по собствения
лек автомобил са били нанесени щети, доколкото в тази им част
показанията на свидетеля кореспондира с останалите събраните по делото
писмени и гласни доказателства. По отношение на посочения от св. М.
регистрационен номер и марка и модел на автомобила Съдът внимателно
съпостави същите с приобщените по делото писмени доказателства изходящи
от жалбоподателя, относимо към претендирани щети по управлявания от нея
автомобил. В действителност същите безпротиворечиво посочват, че такива
не са били заявявани през застрахователни дружества. Житейски нелогично е,
обаче да се приеме, че св. М. има как случайно да посочи конкретен
регистрационен номер и марка и модел на автомобил, които да съвпадат, без
същата да ги възприела лично, поради което прецени да кредитира
показанията на св. М. и в тази им част.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в
законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
4
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване
нанарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя от формална страна.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая се касае за допуснати от
административно наказващия орган особено съществени нарушения на
императивни разпоредби от ЗАНН, наличието на които сами по себе си
обуславят отмяната му, без да се налага произнасяне по същество по предмета
на спора.
На първо място: при извършената служебна проверка, съдът
констатира и нарушение на процедурата по съставяне на АУАН. Чл.40 ал.1-4
ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя акта. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен
биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората категория са - свидетели, присъствали при установяване
на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими
към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е
възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия
извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това,
дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са
лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са
възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
5
изготвяне на акта. Прибягването до последната група свидетели е винаги по
изключение, поради което законодателят е предвидил императивно да са
двама. Последното именно дава гаранция на уличеното лице за
законосъобразност на започналото административнонаказателно
производство и за да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
Видно от приложения по преписката АУАН същият е подписан само от
един свидетел – Ц.Ц., за който липсва и отбелязване в какво качество го е
разписал. Посочената като свидетел – очевидец Ц.М. от своя страна нито е
присъствала при съставяне на АУАН, нито е положила подпис върху същия.
В конкретния случай, при съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40 от ЗАНН.
Административно наказващият орган пък от своя страна, не е изпълнил
задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се
произнесе по преписката, респективно преди да издаде наказателното
постановление, да провери АУАН, с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване
на спорните обстоятелства. Тежестта на доказване в
административнонаказателното производство лежи върху наказващия орган.
При съставянето на атакуваното НП, АНО е допуснал съществени
процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на
наказаното лице.
Жалбоподателят е подведен под отговорност за извършено от него
нарушение на чл. 123, ал. 1 т. 3, б“в“ от ЗДвП, съгласно която „Водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: 3. когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.“. В обстоятелствената
6
част на съставения АУАН е възприето, че „напуска мястото, като не
уведомява органите на МВР“. В издаденото въз основа на него НП, обаче се
сочи, че „напуска мястото на ПТП без да уведомят компетентните органи на
МВР“ , което обаче е подведено под цитираната по – горе цифрова
квалификация. Кое именно задължение не е изпълнил жалбоподателя остава
неясно, доколкото е налице разминаване между словесната и цифровата
квалификация на нарушението.
С оглед правото на защита на лицата в административно-наказателното
производство е недопустимо подобно разминаване между словесната и
цифровата квалификация на нарушението. В конкретния случай липсва
единство между описанието на нарушението и правната му квалификация.
Допуснатото нарушение по чл.57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на
административно-наказващия орган в правната квалификация е съществено и
не може да се отстрани в съдебната фаза на производството. За наказаното
лице остава неясно за кое точно нарушение е било санкционирано.
Констатираното от настоящия съдебен състав несъответствие между
описаната фактическа обстановка и законните разпоредби, които са
нарушени, е довело до затруднения при организиране на защита и до засягане
на основни процесуални права.
Задължение на АНО е да установи осъществяването на
административното нарушение както от обективна, така и от субективна
страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със
съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението
не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно
установено. В конкретния случай Съдът намира, че това не е сторено.
Допуснатите в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила са самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално
основание без произнасяне по съществото на спора.
Поради тези съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено изцяло .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-012452/22.06.2021г. на Началник група при
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.179, ал.1, вр. ал. 1,
т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ Глоба“ в размер на 200,00 лева и на основание
чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8