РЕШЕНИЕ
№ 2109
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330109003 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
срещу Е. В. К., с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 526, 46
лева, представляваща стойността на разпределена и доставена топлинна енергия за
отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. за обект, находящ се в
***************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК / 22.01.2021 г./ до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 48, 97 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода 02.08.2019 г. – 21.01.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/
28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1103 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, II- ри гр.с-
в.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в
********************, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че
за процесния период 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. била доставена от ищеца и била
разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за
отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация на обща стойност 526, 46 лева. Доколкото дължимата сума не е заплатена
своевременно, върху нея се дължи и обезщетение за забава в размер на 48, 97 лв. за
периода 02.08.2019 г. – 21.01.2021г. Посочва, че за процесните суми била издадена
1
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № *****/ 28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1103
по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, II- ри гр.с-в. Същата била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца възниква правен интерес
от предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.
Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника. Оспорва исковете по основание и
размер. Изтъква, че клаузите на чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от Общите условия на
ищцовото дружество са неравноправни. Съобразно изложеното, моли се така
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1103/ 2021 г., по описа на Районен съд Пловдив,
II- ри гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД –
гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело е издадена заповед № **** от 28.01.2021 г. Така
издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника ( ответник в исковото
производство ) при условията на чл. 47. ал. 5 ГПК. Дадени са указания на кредитора,
като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск ( съобщение с
указанията е получено от ищеца на 13.05.2021г., а исковата молба е входирана в съда
на 01.06.2021г. ). Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид
изложеното, така предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото
дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния
период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за обект,
находящ се на адрес: *************; че ищецът е изправна страна по договора, както и
да установи размера на претенциите.
В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница
се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца,
извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, за битово
горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
На първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху
факта, че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно
предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси
възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената,
съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В
този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази
насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017
г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне
на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С‑ 708/17 и С‑ 725/17,
2
по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е
отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е
прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав счита
за неоснователно възражението на ответната страна, че процесната услуга е
непотърсена и че се касае за нелоялна търговска практика, упражнявана от ищцовото
дружество.
С отговора на исковата молба, особеният представител на ответника е възразил и
че клаузите на чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от действащите общи условия на ищеца са
неравноправни. Самото възражение на ответника обаче, е твърде бланкетно и не се
изяснява защо посочените клаузи се считат за неравноправни. Впрочем, цитираните
текстове от общите условия на ищеца установяват задължение за потребителите да
заплащат ежемесечно потребените стойности топлинна енергия, като при
несвоевременно погашение на задълженията се предвижда възможност за калкулиране
на мораторна лихва. Предвид своето съдържание, посочените текстове не поставят
потребителя в неравностойно положение спрямо доставчика на услугата, тъй като
единствено се разписва задължение за потребителя да заплати стойността на
потребената от него топлинна енергия ( което е и в пълно съответствие с правното
естество на договора за доставка на топлинна енергия, който е възмезден по
дефиниция ).
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава
претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в
тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. № 7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV-
то г.о. ). Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един
местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено.
Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в.
„Марица“ и в. „Новинар“ / л. 5- 9 от делото/. Изложеното води до извода, че е спазена
изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия
за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно
ответникът К. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот е факт,
който се установява от приетата по делото справка- извлечение от Агенция по
вписванията, „Имотен регистър“ ( л. 55 ). В „пореден номер по справката 3“ ( л. 55
гръб ) е отбелязано, че на дата ****** г. е вписана покупко- продажба на процесния
недвижим имот, като купувач по сделката е именно ответникът Е. К. Впрочем, това
обстоятелство не се оспорва с отговора на исковата молба. От изложеното следва, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, доколкото, както бе изяснено по-горе, същото възниква
3
с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на
топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Съдът счита за
нужно да поясни и следното: действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма
на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд,
ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на
облигаторното правоотношение. Съответно, същият представлява едно от възможните
доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на договорната
обвързаност между ищеца и ответника. Според настоящия съдебен състав,
присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение на
лице – титуляр на вещно право на собственост и наличието на отоплителни тела в
топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез
конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В
това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и
разпределена топлинна енергия.
Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че
ответникът е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга, поради
което и за последното съществува право да претендира суми за доставена, съответно
отдадена топлинна енергия, както от отоплителните тела, намиращи се топлоснабдения
имот, така и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения
имот, както и досежно размера на претенцията са приети заключенията на вещите
лица, изготвили съдебно- техническа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. ******/ л. 62- 66/, което се кредитира от съда като обективно, пълно и
обосновано се установява, че през процесния период от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.,
абонатната станция, обслужваща жилищния блок в *********, е работила и реално е
доставена топлинна енергия към процесната сграда. Посочено е, че отопляемият обем
на имота на ответната страна е 155 м3, като ищцовата страна правилно е приложила
методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна
собственост. Отразено е и че ищцовото дружество коректно е отчислявало количества
топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция, обслужваща
процесния имот. Отразено е, че в процесния имот са налице 2 броя отоплителни тела,
които са присъединени към топлопреносната мрежа и са снабдени с индивидуални
устройства за отчет. Потребената топлоенергия е начислявана по ежемесечен
визуален отчет на измервателните средства, поради което не са прилагани т. 6.7, вр.
т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“,
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. Експертът е посочил
и че в имота са налице и два броя водомери за топла вода, като всички технически
средства за отчет са изправни. Вещото лице е посочил и че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и
начисленото от ищеца, като са спазени всички нормативни изисквания уреждащи
разпределението и начисляването на разходите за топлинна енергия.
4
Горепосочените изводи се затвърждават и от приетото по делото заключние по
изготвената ССчЕ ( л. 58- 61 ). Експертът е отразил, че консумираната топлинна
енергия в периода 01.06.2019г.- 30.04.2020г. е на стойност 526, 46 лв. Посочено е и че
методиката на изчисление съвпада с цените на топлинната енергия, определени от
КЕВР. Мораторната лихва за периода 02.08.2019г.- 21.01.2021г. е определена в размер
от 48, 97 лв. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита
същото за обективно, обосновано и пълно.
Предвид горепосоченото, то се изяснява, че ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на количеството
отдадена топлинна енергия от отоплителните тела в имота и от сградната инсталация.
По отношение на отдадената топлинна енергия от сградната инсталация-
съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон за
енергетиката - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната
енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Вертикалната
топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата и същата се
явява обща част по естеството си. Предвид това, всеки собственик на индивидуален
обект в сградата в режим на етажна собственост, дължи заплащане на частта от
отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на
Методиката за разпределение на топлинна енергия ( в която връзка са постановени
горецитираното тълкувателно решение и решение на СЕС по отправено преюдициално
запитване ). Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от
факта, че сградната инсталация е обща част по естеството си. Следва да се посочи, че
дори и в случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители в сграда- етажна
собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
По отношение на самото разпределение на топлинна енергия:-разпределението
на топлинна енергия е осъществено на база на специалната „Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се явява
приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването ( обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ), отменена към настоящия момент, но действала през
процесния период. В тази връзка, към процесния период се е прилагала и „Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост” към чл. 61,
ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването. Следва да се посочи, че методиката е
обективирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, която е
действала през процесния период (01.06.2019г.- 30.04.2020г. ) и която регламентира
обществените отношения във връзка с топлоснабдяването. Предвид това, при
наличието на действащ към процесния период подзаконов нормативен акт, който
урежда тази материя, то за настоящия съдебен състав съществува задължение да се
съобрази с него.
Служебно известен е фактът, че с Решение № 8294 от 26.06.2020 г. на ВАС по
адм. дело № 14350/ 2019 г. бяха отменени редица от нормите на горепосочената
Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, но това не следва да
намери отражение в настоящия казус. Както вече бе посочено, Наредбата представлява
подзаконов нормативен акт, като съобразно изричната норма на чл. 195, ал. 1 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
5
съдебното решение ( тоест, отмяната има действие занапред). Горецитираното решение
на петчленен състав на ВАС е влязло в законна сила на 26.06.2020г., което е два
месеца след последната дата, за която е формулирана претенция в настоящия процес (
30.04.2020г. ). За яснота и пълнота следва да се посочи, че правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен
като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от
три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Това обаче е страничен въпрос,
който не е от компетентността на настоящия съдебен състав.
Следва да се посочи и че „Методика за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост”, инкорпорирана в Наредба за
топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./- отменена понастоящем, не
противоречи на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Методиката определя топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата – етажна собственост като разликата между
общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на
индивидуалните топломери, след което се разпределя пропорционално на отопляемия
им обем. Посоченото обуславя не само липса на противоречие с Директива 2012/27/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета, но и напълно съответства с практиката на СЕС,
обективирана в Решение по дело С-708/17 и С-725/17 ( образувано по повод на
преюдициално запитване), съобразно което се допуска национална правна уредба,
която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид
изложеното, то правилно е начислено от ищцовото дружество топлинна енергия за
отопление в размер от 1, 5342 MWh, отдадена от сградната инсталация в размер от 0,
97844 MWh и за битово горещо водоснабдяване 1, 8909 MWh за периода 01.06.2019г.-
30.04.2020г. ( в тази връзка приложние № 1 към изготвената по делото СТЕ- л. 67 от
делото ).
По отношение на размера на дължимите суми: както вече бе посочено, от
приетото по делото заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. ****** /л. 58- 61/ се установява че за процесния период, утвърдената
от КЕВР цена за топлинна енергия първоначално е била 80, 65 лв. / Мвч., а след
01.01.2020г. е определена на 97, 58 лв./ Мвч. В своето заключение, експертът в
табличен вид подробно е описал стойностите на потребена от ответника топлинна
енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от
стградната инсталация, които общо възлизат на 4, 403590 MWh. Предвид изложеното,
то стойността на топлинната енергия, доставена до имота на ответника за отопление и
битово горещо водоснабдяване, както и отдадена от сградната инсталация в периода
01.06.2019г. до 30.04.2020г. възлиза на 526, 46 лв. с ДДС. Следва да се посочи и че по
партидата на ответника няма издадени кредитни известия / минусови изравнителни
сметки /.
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да буде уважен изцяло за
претендирата сума в размер от 526, 46 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия до имота на отвеника за периода 01.06.2019г.- 30.04.2020г.
Основателна се явява и акцесорна претенция с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който
6
се отнасят. Главното вземане е в размер на 526, 46 лв. с ДДС, като дължимото
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 02.08.2019 г. до 21.01.2021 г.
възлиза на 48, 97 лв., като именно за този размер, искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1
ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрк., поради което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът счита, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в
размер на 100 лв. Допълнително, от ищеца са сторени разходи за изготвяне на ССчЕ-
150 лв., СТЕ- 200 лв., държавна такса за исковото производство в размер от 75 лв.,
депозит за особен представител- 300 лв. и разноски по заповедното производство в
размер от 75 лв.
Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер от 900 лв. ( в общата сума на дължимите разноски се включват и тези, сторени в
заповедното производство, тъй като на основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за тях исковият съд дължи изрично произнасяне ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. В. К., ЕГН:
**********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, на
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 526, 46 лева, представляваща
стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода
01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. за обект, находящ се в ***************, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК /22.01.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 48, 97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 02.08.2019 г. – 21.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 28.01.2021 г. по ч.гр.д. №
1103 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, II- ри гр.с-в.
ОСЪЖДА Е. В. К., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 900 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство и по
заповедното производство по ч.гр.д. № 1103 по описа за 2021 г. на Районен съд
Пловдив, II- ри гр.с-в.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано
от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
7
8