Номер / .04.2023
год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
секретар:
Добринка Долчинкова
прокурор
при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 463 по описа на съда за
2023 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от
„Тием бийч” ООД –
Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя А.С.Й., против Решение № 146/26.01.2023г по АНД № 4818/2022г. на
ВРС, ХХХІІІ с-в, с което е потвърдено
издаденото от началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП НП
№656371-F668733/17.08.2022г и наложената
на дружеството Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.355 ал.1 от КСО.
Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложими по изричното препращане
на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на
обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е анализирал събраните
доказателства, респ. установените факти, вместо което безкритично е възприел
описаното в НП, което е резултирало в липса на мотиви в подкрепа на окончателния
извод за законосъобразност на постановлението; че съдът не е изложил мотиви по
голяма част от възраженията им срещу НП, както и по доводите им за
незаконосъобразността му, като например този за липсата на дата и място на
нарушението в постановлението. Оспорва се и извода на ВРС за неприложимост на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, като са изложени доводите на касаторите, че
този пропуск е довел до незаконосъобразност на обжалваното въззивно съдебно
решение. С тези аргументи са настоява за отмяна на решението на ВРС и на
потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание
дружеството-касатор не се представлява.
Процесуалният
представител на касационния ответник – гл.ю.к.
Ивелина А. е депозирала писмени бележки за неоснователност на касационната
жалба, като претендира за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в
производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната инстанция счита жалбата за
неоснователна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни иписмени доказателства, с проверяваното си
решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на
06.07.2022г служители на ЦУ на НАП, сред които и св.П.Д. . Б., извършили
проверка на ресторант „Жар“ на ***в гр.Варна, стопанисван от „Тием Бийч“ ООД. В
хода на последващата документална проверка било установено, че дружеството е
осигурител по см.чл.5 ал.1 от КСО на наетите от него по трудов договор лица, и в това си качество е адресат на
задължението да подава декларация обр.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, както и
декларация обр.6, чието подаване се дължи едновременно с декларация обр.1. Св.Б. установила, че декларация обр.6 за
м.април 2022г, дължима до 25.05.2022г, била подадена със закъснение на
16.06.2022г. за 16 наети лица по трудови правоотношения. Разпитана в съдебно
заседание св.Б. е посочила, че при проверката не е имало възражения по този
факт, като закъснението било обяснено с това, че са забравили, същевременно били
установени и други нарушения, свързани със закъсняло подаване на декларации и
разлики в касовата наличност. За така установеното нарушение, квалифицирано по
чл.4 ал.3 т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г на министъра на финансите вр.чл.5
ал.4 от КСО компетентното длъжностно лице съставила АУАН от 21.07.2022г против
дружеството. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения с
аргументи, че от нарушението не са настъпили каквито и да било вредни
последици, че дължимата декларация е подадена доброволно, че са настъпили
извънредни обстоятелства (кражба на технически устройства от офис на
дружеството, възникнал пожар и технически и софтуерни проблеми), за които били
приложени писмени доказателства. Отправено било искане случаят да бъде приет за
маловажен и на дружеството да бъде отправено предупреждение, а в евентуалност –
да им бъде наложено минимално наказание. Въз основа на акта било издадено и НП,
с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.355 ал.1 от КСО
наложил на дружеството имуществена санкция от 500лв.; депозираното от тях
възражение било разгледано от АНО и прието за неоснователно.
При така установената
фактология въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в сроковете по чл.34 от ЗАНН; в хода на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на
санкционираното дружество, като самостоятелни основания за отмяна на НП; АУАН и
НП са съобразени със съдържателните изисквания по чл.42 и чл.57 от ЗАНН;
вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво се организира защитата, тя е и реализирана с
подаването на жалба до въззивната съдебна инстанция; посочени са нарушените
материално-правни норми и наложената санкция е индивидуализирана; постъпилите в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения били обсъдени от АНО и приети за
неоснователни, а в тях не се съдържали спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване. Поради изложеното съдът приел, че в случая АНО е изпълнил задълженията си по
чл.52 ал.4 от ЗАНН и е отхвърлил като неоснователни възраженията на настоящите
касатори в противния смисъл.
По приложението на
материалния закон въззивният съд приел, че нарушението е безспорно доказано и
правилно квалифицирано. Посочил, че в качеството си на задължено лице –
осигурител, с подаването на декларацията обр.6 за м.април 2022г след изтичане
на законоустановения срок 25.05.2022г, а именно – на 16.06.2022г, дружеството безспорно
е осъществило състава на административно нарушение по чл.4 ал.3 т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г вр.чл.5 ал.4
и чл.355 ал.1 от КСО, за което законосъобразно е ангажирана обективната му
безвиновна отговорност чрез налагане на имуществена санкция в специалния
минимум по приложимия чл.355 ал.1 от КСО, при съобразяване на факта, че
нарушението е първо по реда си. Съдът обсъдил и отхвърлил като неоснователни
възраженията за наличие на изключващи отговорността обстоятелства –
извършена кражба на телефони и компютри
в офиса на дружеството и пожар в друг техен обект, като посочил, че от времето
на тези събития – 02.09.2021г и 11.03.2022г до датата на нарушението е изминал
достатъчно дълъг период от време, за да организират надлежно изпълнението на
задълженията си по закон, а недоброто техническо състояние на използваната в
дейността им компютърна конфигурация е ирелевантно за ангажирането на
отговорността им. Не на последно място съдът посочил, че случаят не може да се
квалифицира като маловажен по см.чл.28
от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение не се отличава от останалите нарушения
от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна;
а доколкото е и формално, т.е. на просто извършване, липсата на настъпили
вредни последици не може да обоснове извод за по-ниска степен на обществена
опасност. С тези съображения съдът потвърдил НП изцяло.
Настоящата касационна
инстанция преценява така достигнатите от предходната правни изводи като
доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се
позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.1 от АПК.
Наведените касационни
основания са неоснователни. На първо място твърденията, че въззивният съд не
бил анализирал събраните доказателства, респективно – установените факти, се
опровергава от съдържанието на проверяваното решение. В него са изложени
приетите за установени факти от съда, цитирани са доказателствата – гласни и
писмени, въз основа на които е извършена преценката за доказаност на
административното нарушение, изложени са съображения кои от тях и по какви
причини се кредитират. Поради това като несъответно на действителността се
преценява възражението за липса на мотиви на решението, напротив – от
съдържанието му се установява еднозначно и конкретно какви релевантни факти е
приел за установени съдът, въз основа на какви доказателства, и какви са
мотивите му по приложението на процесуалния и на материалния закон. Несподеляемо
е и възражението, че въззивният съд не бил изложил мотивите си относно
„множеството“ възражения за незаконосъобразност на НП. От една страна
възраженията не са многобройни, от друга страна не всички от тях са релевантни
към казуса, а съдът дължи обсъждане само на последните. Така въз основа на
преценката, направена от ВРС в конкретния случай, в проверяваното решение се съдържат
мотиви и аргументи относно наличието на всички елементи от обективния състав на
нарушението, относно спазването на процесуалните правила и правилното
приложение на материалния закон при издаване на НП. В случая се касае за
формално административно нарушение, осъществено чрез бездействие – закъсняло
подаване на декларация, което в нито един момент в хода на
административнонаказателното и на съдебното производство не е било оспорено от
дружеството-касатор, нито е било опровергано с надлежни доказателства.
Фактическата обстановка по осъществяване на това нарушение не е сложна и не предполага
излагане на пространни мотиви, а наличните такива в случая съдържат отговори и
обсъждане на всички релевантни за ангажиране на административнонаказателната
отговорност въпроси. Не на последно място – въпреки че поддържат твърденията си
за квалифициране на случая като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, и в касационната
жалба касаторите не излагат многобройните смекчаващи отговорността им
обстоятелства, които според тях отличават конкретното им нарушение от
останалите такива от същия вид, и които могат да мотивират извод за
приложението на претендирания институт, а поддържането на тезата, че случаят е
точно такъв, само по себе си не е достатъчно за приложението на чл.28 от ЗАНН. Наложената
имуществена санкция е в специалния минимум от 500лв по санкционния чл.355 ал.1
от КСО, и настоящата инстанция счита, че тя е изцяло съответна на тежестта на
нарушението, което има за предмет закъсняло с повече от 3 седмици подаване на
декларация обр.6 за 16 (шестнадесет) осигурявани от дружеството-касатор лица, и
че не е единственото установено в хода на проверката нарушение от този вид, при
все че е първо по ред.
В идентичен смисъл обосновано, правилно и
законосъобразно се е произнесъл и въззивния съд с проверяваното си решение. То
не е обременено с релевираните касационни пороци, а в хода на задължителната
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани и други основания
за отмяна или ревизия, поради което същото следва да бъде оставено в сила,
респ. жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 80лв. на осн.чл.
143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 изр.1
от
АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146/26.01.2023г по АНД № 4818/2022г. на ВРС, ХХІІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Наказателно постановление № 656371-F668733/17.08.2022г и наложената на „Тием Бийч” ЕООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена
санкция в размер на 500лв. на осн.чл.355 ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА „Тием
Бийч” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя А.С.Й., да
заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.